№ 906
гр. Велико Търново, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110104154 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. - ВТ” АД срещу Б. П.
Г., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания
на ищеца за сумата от 771.99 лева – главница, представляваща сбор от
вземания за потребена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
топлинна енергия, отдадена от щранг-лира, както и такса за разпределение за
обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Ф. Т.“ № 15, Вх. Б, ап. 12, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, както и за сумата от 152.35 лева –
мораторна лихва за периода от 1.1.2022 г. до 14.10.2024 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3230/2024 г. на Районен съд –
Велико Търново.
В молбата се твърди, че ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. В. Търново, ул. „Ф. Т.“ № 15, Вх. Б, ап. 12, и че като такъв се
явява потребител на топлинна енергия за въпросния имот. Заявява се, че
същият дължи сумата от 771.99 лева – главница, представляваща сбор от
вземания за потребена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
топлинна енергия, отдадена от щранг-лира, както и такса за разпределение,
дължими за м. ноември и м. декември 2021 г.; за м. януари, м. февруари, м.
1
март, м. ноември и м. декември 2022 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м.
април, м. ноември и м. декември 2023 г.; за м. януари, м. февруари, м. март и
м. април 2024 г., както и сумата от 152.35 лева – мораторна лихва за периода
от 1.1.2022 г. до 14.10.2024 г.
Ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че е собственик на ½ ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Ф. Т.“ № 15, Вх. Б,
представляващ апартамент № 10, а не апартамент № 12, като заявява, че
радиаторите в имота му са демонтирани и че щранг-лира липсва. Твърди, че
между него и ищеца липсва договорно правоотношение, а претендираните от
последния суми са начислени на база прогнозни резултати, които не почиват
на доказателства. Счита, че претендираната такса за сградна инсталация е
начислена в нарушение на Директива 2006/32/ЕС, като сочи, че никъде в
общите части няма монтирани отоплителни тела и няма отдаване на топлинна
енергия. Сочи, че ищецът не е спазил изискванията на чл. 78 от Наредба № 16-
334 от 6.4.2007 г. за топлоснабдяването и като е продължил да подава
топлинна енергия към сградата е лишил абонатите от правото да заявят дали
желаят да продължат топлоподаването. Обръща внимание и на посоченото в
мотивите на решението по гр.д. № 3090/2016 г., в което се приема, че сумите за
топлоенергия след м. декември 2013 г. са начислени в противоречие със
закона, имайки се предвид, че топлинният товар на отоплителните тела в
сградата е намален с над 50 % от проектния и количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството енергия за
отопление на имотите. Твърди, че през 2018 г. е било извършено саниране на
сградата, което съществено е променило отопляемите обеми, а ищецът не е
предприел действия в насока изпълнение на задълженията по чл. 78, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.4.2007 г. за топлоснабдяването. Заявява, че
дружеството, на което е възложена услугата дялово разпределение, не е
изпълнил изискването на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 от ОУ.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата и моли за уважаване претенциите, а ответникът поддържа
заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника, дължими по договор за продажбата и
доставката на топлинна енергия при Общи условия, по повод на които е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3230/2024 г. на ВТРС.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следваше да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по повод продажбата
и доставката на топлинна енергия /ТЕ/ при Общи условия /ОУ/, точното
изпълнение на договорните си задължения за доставяне на ТЕ, начина на
дялово разпределение и съответствието му с нормативно определената
методика за изчисляване на сумите за отдадена ТЕ в сградната инсталация
/СИ/, както и размера не вземанията си; че за процесния период ответникът е
бил собственик или титуляр на вещно право на ползване относно посочения в
исковата молба обект; че имотът се намира в сграда - етажна собственост /ЕС/,
присъединена към абонатна станция /АС/ или към нейно самостоятелно
отклонение; че му е предоставил услуги за доставяне на ТЕ за процесния
период относно посочения в исковата молба обект. На свой ред, ответникът
следваше да установи факта на изпълнение на претендираните задължения,
респ. всички възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на право на
ползване в сграда - ЕС, присъединени към АС или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на ТЕ, а според чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в
сграда - ЕС, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на ТЕ, отдадена от СИ и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Законът утвърждава като принцип за
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сградите - ЕС реално доставената на границата на
собствеността ТЕ, като по този начин се гарантира правото на предприятието
да получи цената на доставената до АС на сградата - ЕС топлинна енергия.
Тъй като тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици
на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни правила за
разпределение на ТЕ между собствениците, респ. ползвателите на отделните
отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на ТЕ дължи да
3
заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведената
система за дялово разпределение.
В процесния случай ищецът претендира цена на доставена ТЕ, отдадена
от СИ, топлинна енергия, отдадена от щранг-лира и такса за дялово
разпределение.
От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е
собственик на апартамент № 10, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Ф. Т.“ № 15,
Вх. Б, намиращ се в сграда - ЕС, която е присъединена към топлопреносната
мрежа, поради което следва да се приеме, че последният има качеството на
потребител на ТЕ за посочения в исковата молба недвижим имот и за
процесния период. Действително, за да възникне валидно облигационно
отношение между собствениците в ЕС и топлопреносното предприятие е
необходимо да бъде взето по надлежен ред решение за избор на доставчик на
ТЕ, при което всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в
сградата ТЕ, като наред с това участва и в разпределението на тежестите,
свързани с ползването на общата вещ, като заплаща ТЕ за отопление на
общите части на сградата и ТЕ, отдадена от СИ. В случая от приложения
договор за извършване на дялово разпределение на ТЕ, постъпваща от „Т. –
ВТ“ АД, сключен на 20.11.2012 г. между „Белчевстрой“ ЕООД и ЕС, е видно,
че същият е сключен именно въз основа взето на 19.11.2012 г. решение на ОС
на ЕС /също приложено по делото/, поради което следва да се приеме, че като
собственик на имот в сграда – ЕС ответникът има качеството на потребител на
ТЕ.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че за процесния
период АС на сградата, в което се намира апартаментът на ответника, е била
присъединена към топлопреносната мрежа и към нея е постъпвала ТЕ от „Т. –
ВТ“ АД. В заключението е посочено, че през процесния период в сградата
ежемесечно е извършвано дялово разпределение на ТЕ на база месечен отчет
на уреда за търговско плащане /топломера в АС/ и общия водомер в АС,
месечно отчитане на индивидуалните уреди за дялово разпределение и без
изготвянето на изравнителни сметки. Посочено е също, че през процесния
период в апартамента на ответника е имало монтирана щранг-лира с мощност
от 545W, както и че количествата ТЕ, отдадена от сградна инсталация през
отоплителния сезон 2021/2022 г. е следвало да се определя по фиксирана
4
стойност – 40 %. Сочи се, че през отоплителните сезони 2022/2023 г. и
2023/2024 г. определянето на общото количество ТЕ, отдадено от сградна
инсталация, е било извършвано по т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл.
61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването, което не е в съответствие с
решението на ОС на ЕС. Твърди се, че определяния процент ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, е силно завишен и за неговото прецизно определяне е
следвало да се извърши допълнително обследване на топлинните
характеристики на процесната сграда. Заявява се, че дяловото разпределение
на общото количество ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е извършвано на
база обеми, които не са актуализирани след санировката на сградата и не
съответстват на реално отопляемите обеми за процесния период. Сочи се, че
са извършени паралелни изчисления за дялово разпределение на ТЕ на база
изходните данни, посочени в Приложения 1 и 2, както и че предвид липсата на
обективни данни относно топлинните характеристики на сградата и наличните
данни по делото, изчисленията от вещото лице за определяне на общото
количество ТЕ, отдадено от сградна инсталация, са извършени на база 40 %
ТЕ, отдадена от сградна инсталация, спрямо общото количество за отопление.
Дадено е заключение, че дължимата сума за отопление на имота възлиза на
219.45 лева, че дължимата сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация,
възлиза на 427.01 лева, а дължимата такса за разпределение възлиза на 37.50
лева.
Съдът, приемайки че заключението по допуснатата СТЕ е компетентно
изготвено от лице с необходимите познания, както и че същото съответства на
останалите събрани писмени доказателства, намира, че ответникът дължи
посочените в заключението суми за ТЕ, отдадена от щранг-лира, ТЕ, отдадена
от сградна инсталация и такса за разпределение. Сумите за СИ за отопление
на общите части се дължат от всички абонати в ЕС с топлоподаване на ТЕ за
отопление, т.е. от всички етажни собственици, като заплащането на
отдадената от СИ енергия не е резултат от реалното ползване или неползване
на ТЕ от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че
СИ е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже.
Според константната практика на ВКС /напр. Решение № 221/11.7.2011 г. по
т.д. № 5/2010 г., Решение № 507/22.1.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г., ІV г. о.,
Решение № 35/21.2.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., III г.о. и пр./ собственик
или титуляр на вещно право на ползване в имот, в режим на ЕС, по
5
презумпция се смята потребител на отдадена от СИ и отоплителните тела на
общите части на сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя и сключването на писмен договор с конкретния
потребител. Достатъчно е взето решение на Общото събрание /ОС/ на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да
бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ. В
тази връзка, по делото не бяха ангажирани доказателства, а и липсват
твърдения, ответникът да е заплатил стойността на ТЕ, отдадена от щранг-
лирата в банята на имота, стойността на ТЕ, отдадена от СИ, както и
съответната такса за дялово разпределение за процесния период, поради което
съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание за посочените
вземания, но в размерите, посочените в СТЕ. Така, според данните по
таблица-Приложение № 8, сумата за дължимата ТЕ, отдадена от щранг-лирата
в банята на имота, възлиза на 219.45 лева, сумата за дължимата ТЕ, отдадена
от СИ, възлиза на 427.01 лева, а сумата за дължимата такса за дялово
разпределение възлиза на 37.50 лева.
За да бъде уважен искът за мораторна лихва, следва да се установи
съществуването на главен дълг и забава в погасяването му, като частичната
основателност на главния иск сочи наличие на първата предпоставка.
Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно ОУ, действащи през прoцесния период, сумите за ТЕ са били
дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на ТЕ е възникнало
като срочно, като изпадането в забава не е обусловено от изпращането на
покана до длъжника. По тези съображения съдът намира, че претенцията е
установена по основание, като нейният размер, изчислен по реда на чл. 162
ГПК върху всяко едно от месечните задължения, всички в общ размер от
683.96 лева, в рамките на периода от 1.1.2022 г. до 14.10.2024 г., възлиза на
132.55 лева, за колкото следва да бъде уважен искът.
По разноските:
Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат
6
присъдените в заповедното производство разноски в размер на 18.81 лева
съразмерно с уважената част на исковете. В настоящото производство ищецът
претендира разноски за заплатена държавна такса от 75.00 лева, депозит за
вещо лице от 400.00 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лева.
Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултското възнаграждение именно в размер на
100.00 лева, като по този начин към реално направените разноски за държавна
такса и депозит за вещо лице следва да се прибави така определеното
юрисконсултско възнаграждение, с което разноските, сторени от ответника, се
равняват на сумата от 575.00 лева. Предвид частичното уважаване на
исковете, по съразмерност в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
507.92 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. П. Г., ЕГН ********** дължи на „Т.
- ВТ” АД, ЕИК *** сумата от 683.96 лева – главница, представляваща сбор от
вземания за потребена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
топлинна енергия, отдадена от щранг-лира, както и такса за разпределение,
дължими за м. ноември и м. декември 2021 г.; за м. януари, м. февруари, м.
март, м. ноември и м. декември 2022 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м.
април, м. ноември и м. декември 2023 г.; за м. януари, м. февруари, м. март и
м. април 2024 г., за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Ф. Т.“ № 15, Вх. Б,
ап. 12, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.10.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 132.55 лева –
мораторна лихва за периода от 1.1.2022 г. до 14.10.2024 г. включително, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3230/2024 г. на
Районен съд – Велико Търново, като отхвърля иска за главница за разликата
над 683.96 лева до пълния предявен размер от 771.99 лева, както и иска за
мораторна лихва за разликата над 132.55 лева до пълния предявен размер от
152.35 лева.
ОСЪЖДА Б. П. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т. - ВТ” АД, ЕИК ***
сумата от 507.92 лева – разноски за исковото производство, както и сумата от
7
18.81 лева – разноски по ЧГД № 3230/2024 г. на Районен съд – Велико
Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8