№ 1034
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № СО – 33 – Л – 21 – 19-
039 от 16.07.2021 г., издадено от Йорданка Фандъкова – Кмет на Столична
община, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във вр. с т.
I, 7 от заповед с рег. № РД – 01 -51/26.01.2021 г., издадена от министъра на
здравеопазването на Република България и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на Л.Д. К, ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното лице, което го обжалва в
срок чрез процесуалния си представител. В жалбата излага съображения
против обжалвания акт. Релевира доводи за липса на надлежна квалификация
на нарушението, че в обжалваното наказателно постановление липсва
описание на фактическите обстоятелства на нарушението, както и че
извършването на твърдяното нарушение не е доказано. Твърди, че
осъщественото нарушение е маловажно и иска съдът да отмени НП като
приложи чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. Апостолова. Поддържа изложените в жалбата доводи и моли същата
да бъде уважена, както и да бъдат присъдени направените разноски, за които
представя списък..
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Т.. В пледоарията
си по същество същата моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 30.03.2021 г., около 13.25 ч., била извършена проверка от служители
на Столичен инспекторат в /адрес/. В хода на проверката служителите на
Столичен инспекторат установили, че лицето Л.Д. К /служител/, намиращо се
в търговски обект – магазин за ядки – закрито обществено място, няма
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
покриваща изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката. Ето
защо е съставен АУАН за извършено нарушение на чл.209а, ал. 1 от Закона за
здравето, който е връчен на Л. К лично на 30.03.2021 г. и в който същата е
направила възражение, че е прекарала коронавирус тежко през м. декември,
поради което все още има затруднено дишане и когато няма клиенти, сваля
маската си надолу..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № СО – 33 – Л – 21 –
19-039 от 16.07.2021 г., издадено от Йорданка Фандъкова – Кмет на Столична
община, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във вр. с т.
I, 7 от заповед с рег. № РД – 01 -51/26.01.2021 г., издадена от министъра на
здравеопазването на Република България и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на Л.Д. К, ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Д.С. и свидетеля С.П., както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в установения от закона срок, от процесуално
легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, макар и на различни от посочените в нея основания.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че в
обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на
материалния закон, което налага неговата отмяна. От друга страна съдът
констатира и допуснати процесуални нарушения, които сами по себе си са
достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
2
Визираната в съставените по отношение на жалбоподателката АУАН и
наказателно постановление Заповед с рег. № РД – 01 -51/26.01.2021 г.,
издадена от министъра на здравеопазването на Република България
представлява нормативен административен акт. Според легалната дефиниция
за нормативен административен акт, която се съдържа в чл. 75 от АПК,
нормативните административни актове са подзаконови административни
актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за
неопределен и неограничен кръг адресати и имат многократно правно
действие. Според нормата на чл. 65 АПК общи са административните актове
с еднократно правно действие, с които се създават права и задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
неопрделен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.
Съдебният състав е на мнение, че издадената заповед на министъра на
здравеопазването има характер на нормативен административен акт,
независимо изричното посочване в нормата на чл. 63, ал. 11 от Закона за
здравето, че заповедите са общи административни актове, които се издават по
реда на чл. 73 от АПК, публикуват се на интернет страницата на
Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницта на
регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение,
тъй като е налице колизия с норма в АПК, който е акт с по-висок нормативен
ранг и следва да се приложат неговите разпоредби по отношение на въпроса
кой акт следва да бъде определен като общ, а не тези на закона за здравето.
Доколкото въпросната заповед има не еднократно действие, каквото е
характерно за общите административни актове, а многократно действие и
доколкото разпоредбите и имат нормативен характер, а не са издадени за
прилагане на нормативни разпоредби, този състав приема, че в случая
заповедта представлява нормативен административен акт, а не общ. (в този
смисъл Решение от 21.11.2020 г. по НАХД 11323 по описа за 2020 г. на СРС,
НО, 112 състав).
Независимо дали ще се направи извод, че обсъжданата заповед е общ или
нормативен административен акт, са налице предпоставки за отмяна на НП.
Ако се приеме, че обсъжданата заповед е общ административен акт, то тя
не би могла да запълни бланкета на разпоредбата на чл. 209а от ЗЗдр, защото
бланкетна законова норма може да бъде попълнена само с разпоредба, която
има нормативен характер и която въвежда задължително правило за
поведение по отношение на неограничен и неопределен кръг от правни
субекти. А това означава, че не може да се посочва като нарушена разпоредба
от общ административен акт, което от своя страна да послужи за основание за
налагане на административно наказание или углавно такова, на което и да е
лице.
Същевременно, имайки характер на нормативен административен акт,
нормите на обсъжданата заповед също не могат да послужат за попълване на
бланкетната норма на закона, защото въпросният нормативен
административен акт не е обнародван в Държавен вестник, така както изисква
3
нормата на чл. 78, ал. 2 от АПК и нормата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на
Република България. Поради изложеното не е завършен фактическият състав
по приемането на този нормативен акт, за да може той да се превърне в
задължителен за всички субекти на страната, като липсата на обнародването
му, поражда като правна последица неприлагането на въпросния акт.
(в този смисъл Решение от 21.11.2020 г. по НАХД 11323 по описа за 2020
г. на СРС, НО, 112 състав, чиито мотиви изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав).
Независимо от констатацията, че констатираното в случая неносене на
маска не представлява административно нарушение, настоящият състав
споделя разбирането, изложено и в цитираната съдебна практика, че
решението на съда не следва да се тълкува в смисъл, че предпазна маска не
следва да бъде ползвана, а точно обратното, гражданите следва да спазват
противоепидемичните мерки, въведени от изпълнителната власт, защото това
е в техен личен и в обществен интерес, макар тези мерки да имат
препоръчителен характер и макар да не могат да бъдат принудени чрез
административни санкции да го сторят принудително.
Доколкото НП следва да бъде отменено в полза на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени доказаните разноски, направени от нея в
производството за заплащане на адвокатски хонорар, в размер на сумата от
400 лв.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № СО – 33 – Л – 21 – 19-039 от 16.07.2021 г., издадено от
Йорданка Фандъкова – Кмет на Столична община, с което на основание чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето във вр. с т. I, 7 от заповед с рег. № РД – 01 -
51/26.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването на Република
България и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето на Л.Д. К, ЕГН: **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Столична община да заплати в полза на Л.Д. К, ЕГН:
**********, сумата от 400 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
4
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5