№ 525
гр. Плевен, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря Даниела В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20254430200797 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА на чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ВТ-*** от 04.04.2025 година
на Началник ТО за градовете Русе, Силистра, Разград и Търговище със
седалище град Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит на „***“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С. Н. Т. е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000
лева за извършено административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от
Закона за потребителския кредит.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. В писмено становище, депозирано по делото подържа изцяло така
депозираната жалба по реда на чл. 59 ЗАНН и направените в нея възражения
за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че
актосъставителят неправилно е изследвал съдържанието на вече неприложима
версия на Договор за потребителски кредит № ***/16.08.2024 година, който
впоследствие бил анулиран с обратна дата и към дата 16.12.2024 година не е
съществувал. Освен това намира, че не осъществен състава на посоченото
нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК тъй като в договора и приложеният към
1
него погасителен план били посочени ясно размерът на лихвата и начинът , по
който същата се изчислява, поради което в никаква степен не са били
нарушени правата на конкретния потребител. Счита, че не е налице и
нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като цитираната от наказващият
орган неустойка представлява по същество обезщетение за неизпълнение на
договорните отношения от страна на потребителя и не води до оскъпяване на
продукта.
В писменото становище се съдържа твърдение, че при така установената
фактическа обстановка са направени неправилни изводи относно наличието на
нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 и 20 ЗПК. Поради тези съображения
санкционираното дружество, чрез своя процесуален представител моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява. В
писмено становище счита, че наказателното постановление е законосъобразно
и обосновано, издадено е в съответствие с материалния и процесуалния закон,
поради което и следва да бъде потвърдено изцяло. Изложени са съображения,
че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 и
едновременно с това се възразява срещу размера на адвокатското
претендираното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено копие
Заповед № ***/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, Началникът на
териториален отдел за областите Силистра, Разград и Търговище със
седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите е оправомощен да издава наказателни постановление за
2
извършени нарушение по ЗПК.
На 16.12.2024 г. въз основа Заповед № ***/12.12.24г. на Председателя на
КЗП по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит,
свидетелите С. Н. – Н. – Главен инспектор в Комисия за защита на
потребителите – Регионална дирекция Русе и Р. К. – сътрудник към същата
извършили проверка в офис, стопанисван от „***“ АД, находящ се в
гр.Плевен, пл. „***7. В хода на проверката били изискани 2 броя договори за
потребителски кредит, сключени в офиса през 2024г. Офис мениджъра
предоставил произволно избрани два договора само за преглед. След проведен
от него разговор с централен офис на дружеството било уговорено на КЗП да
бъдат предоставени допълнително копия на документите и информация от
централен офис.
На място в хода на проверката инспекторите проверили предоставените
им Договор за потребителски кредит № *** от 09.12.24г. за 1 200,00 лв със
срок за погасяване 6 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 42,58%; обща
дължима сума 1 339 92 лв ; Обезпечения-ДА-поръчител или банкова гаранция
и Договор за потребителски кредит № *** от 16.08.24г. за 1 600,00 лв.
със срок за погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 38,64%; обща
дължима сума 1 854,62 лв.; Обезпечения - ДА - поръчител или банкова
гаранция.
На мястото на проверката инспекторите съставили Констативен
протокол № ***/ 16.12.2024 година. Със същия било наредено на дружеството
– жалбоподател да предостави на 19.12.24г. в офис на КЗП- в град Плевен,
следните документи и информация:
1. Копия на договори № *** от 09.12.24г. и № *** от 16.08.24г. ведно
с общи условия, погасителен план, СЕФ. По договор № *** да се предоставят
документи за всички платени вноски и ПКО № 220945 и № ***/16.12.24г.;
2. Информация за общ брой сключени договори в офиса през 2024г. с
разбивка: брой с осигурено обезпечение и без осигурено обезпечение;
3. Информация включен ли е размерът на неустойката за
неосигуряване на обезпечение в годишния процент на разходите /ГПР/.
На 20.12.24г. „Стик-Кредит“ АД предоставило в електронен вид в
изисканата им информация, с уточнението, че при извършената проверка на
16.12.24г. служителят на дружеството бил предоставил два договора, а именно
3
№ *** от 09.12.24г. и № *** от 16.08.24г., които обаче в действителност били
техни анулирани версии. Към писмото жалбоподателят приложил
действително сключените договори за потребителски кредит с номера № ***
от 09.12.24г. и № *** от 16.08.24.г, ведно с 5 бр. приходни касови ордери към
договор за потребителски кредит № ***/16.08.24г. с уточнението, че същите
отразявали плащания и по друг договор за кредит с потребителя - заплатените
суми над дължимите по погасителния план на договора, са разпределяни
именно по този втори кредит.
Служителите на КЗП пристъпили към извършване на документална
проверка.
Представеният в хода на проверката, извършена на 16.12.2024 година
Договор за потребителски кредит № *** от 16.08.24г. имал следното
съдържание: размер на кредита 1 600,00 лв. , срок за погасяване 9 месеца;
лихвен процент - 36,00%; ГПР 38,64%; обща дължима сума 1 854,62 лв.;
Обезпечения - ДА - поръчител или банкова гаранция. В чл.17, ал.1 от на
същия договор било уговорено, че потребителят следва в срок 3 дни от
сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице
/поръчител/ или банкова гаранция. В чл.27, ал. 1 от договора било вписано, че
„В случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17,
същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената
сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Към приложение към договора погасителен план била
включена и сумата за неустойка, както и месечна вноска с неустойка в размер
на 305,10 лв. Кредитът бил предсрочно погасен на 16.12.24г. преди започване
на проверката на КЗП. На 16.12.24г. кредитополучателят по договора бил
заплатил сума в размер на 305,10 лв. , отразена с приходен касов ордер №
220945, представляваща вноска на падежна дата с включена неустойка. В
отделен приходен касов ордер № ***/16.12.24г. било отразено цялостно
погасяване на главница в размер на 1 088,42 лв.
На 20.12.2024 година, на инспекторите от КЗП били предоставени нов „
действително сключен“ договор № *** от 16.08.24г. със следното
съдържание: размер на кредита 1 600,00 лв. , срок за погасяване 9 месеца;
лихвен процент - 36,00%; ГПР 42,58%; обща дължима сума 1 849,47 лв.
/променена/; Обезпечения - НЕ - променено. Проверяващите установили, че
4
от първоначално представеният им непосредствено в офиса на дружеството
договор № *** от 16.08.24г били премахнати следните реквизити:
изискванията за обезпечение и за начисляване на неустойка при
неосигуряване на обезпечение, премахната сума на неустойката и месечна
вноска с неустойка в размер на 305,10 лв. от погасителния план. В
представения нов погасителен план бил посочен размер на вноска от 205,49
лв.
На 03.02.25г. на санкционираното дружество „ *** „ АД град София
била изпратена покана с изх.№ Р-03-171 да представи на КЗП Плевен по
електронен път, в срок до 12.02.25г. следните документи и информация:
1. Анулираната версия на договор за потребителски кредит №
***/09.12.24г., който е описан в Констативния Протокол № *** на 16.12.24г.
2. Анулираната версия на договор за потребителски кредит №
***/16.08.24г., който е описан в Констативния Протокол *** на 16.12.24г.
3. Справка /екранна снимка/ от електронната система на
дружеството, от която да е видна датата на анулиране на договорите;
4. Информация за причините за анулиране на двата договора.
На 11.02.25г. с Вх.№ Р-03-171, по електронен път били предоставени
становище и документи от страна на жалбоподателя. От приложената справка
/екранна снимка/ от електронната система на дружеството, било установено,
че договор № ***/16.08.24г. бил анулиран /отменен/ на 12.12.24г.
На 12.03.2025 в град Плевен, С. Н. Н. - гл. инспектор в Област Плевен -
Комисия за защита на потребителите, в присъствието на Р. К. – свидетел и
Р.К. - упълномощено лице, съставила Акт за установяване на административно
нарушение № ***/ 12.03.2025 година - нарушение по чл.11 ал. 1, т. 20 от
Закона за потребителския кредит, извършено на 16.12.2024 г. в гр. Плевен,
офис, находящ се в гр.Плевен, пл. „***7, стопанисван от „***“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С. Н. Т., а именно
договор за потребителски кредит № ***/16.08.24г . не съдържал
задължителната информация за размера на лихвения процент на ден; както и
за нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 от закона за потребителския кредит –
невключване на размера на неустойката в ГПР по кредита, което е довело до
разлика между формално посочения и действително прилагания размер.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, с
5
което на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит
санкционира „***“ АД, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от С. Н. Т. с административно наказание имуществена
санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение
чл.11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от Закона за потребителския кредит.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: пощенски плик, с който е
получена жалбата срещу наказателното постановление - 1 лист;
придружително писмо с входящ № ВТ- 03-155 от 08.04.2025 година и обратна
разписка за получаването му - 2 листа; наказателно постановление № ВТ-***
от 04.04.2025 година на Началник на Териториален отдел за областите Русе,
Силистра, Разград и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
КЗП - 9 листа; становище с изходящ № *** от 08.04.2025 година - 3 листа;
възражения с входящ № ВТ-03- 155 от 20.03.2025 година - 3 листа; доклад на
инспектор - 3 листа; акт за установяване на административно нарушение №
*** от 12.03.2025 година на главен инспектор в Област Плевен на КЗП - 5
листа; покана с изходящ № *** от 25.03.2025 година и обратна разписка за
получаването й - 3 листа; Протокол за проверка на документи № К-***8 от
12.03.2025 година - 2 листа; пълномощно - 1 лист; покана за съставяне на акт
за установяване на административно нарушение с изходящ № Р-03-171 от
27.02.2025 година и обратна разписка за получаването й - 3 листа; становище с
изходящ № Р-03- 171 от 24.02.2025 година и приложения към него -
Становище, пълномощно, погасителен план и общи условия към договор №
*** от 16.08.2024 година - 9 листа; становище с изходящ № Р-03-171 от
11.02.2025 година и приложения към него - 6 листа; покана с изходящ № Р-03-
171 от 11.02.2025 година и обратна разписка за получаването й - 2 листа;
покана с изходящ № Р- 03-171 от 03.02.2025 година и обратна разписка за
получаването й - 2 листа; становище с изходящ № 029 от 27.01.2025 година - 1
лист; договор за потребителски кредит № *** от 29.08.2024 година и
приложения към него - погасителен план и приходни касови ордери - 5
листа; писмо с изходящ № Р- *** от 20.12.2024 година - 1 лист; договор за
потребителски кредит № *** от 16.08.2024 година и приложения към него -
СЕФ, погасителен план, общи условия и 5 броя приходни касови ордери - 15
листа; договор за потребителски кредит № *** от 09.12.2024 година и
приложения към него - СЕФ, погасителен план, общи условия - 11 листа;
6
констативен протокол № *** от 16.12.2024 година и приложения към него - 4
листа; СЕФ, Тарифа за лихвен процент - 6 листа; Общи условия на договори
за потребителски кредит - 6 листа; бланка на Договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия - 3 листа; бланка на Договор за
потребителски кредит - 3 листа; Заповед № *** от 12.12.2024 година - 1 лист;
Заповед № *** от 22.04.2015 година - 1 лист; Заповед № *** от 29.01.2025
година - 2 листа; оригинали на Наказателно постановление № ВТ-*** от
04.04.2025 година на Началник ТО за градовете Русе, Силистра, Разград и
Търговище със седалище град Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП;
становище с изходящ № ВТ-03-15 от 08.04.2025 година до „***“ АД;
възражение от „***“ АД до КЗП - Велико Търново - Плевен с регистрационен
№ *** от 20.03.2025 година; доклад от С. Н. Н. от 24.03.2025 година, ведно със
заключение по възражение и акт за установяване на административно
нарушение № *** от 12.03.2025 година.
В подкрепа на възприетите от съда и описани по горе фактически
обстоятелства са и събраните гласни такива посредством разпита на
свидетелите С. Н. Н. и Р. К., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
7
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Същото
съдържа подробно описание на извършеното нарушение – словесно и
цифрово, датата и място на извършване на нарушението, а именно –
16.12.2024 година, в град Плевен.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от инспектор при КЗП Плевен в рамките на неговата материална и
териториална компетентност, съставянето на акта е извършено след нарочно
отправена покана, в присъствието на редовно уведомено упълномощено лице
и връчен по надлежния ред.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗПК кредиторът / В случая санкционираното
дружество/ не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит.
Представените по делото писмени доказателства, а и събраните гласни
такива установяват по категоричен начин, че по Договор за потребителски
кредит № *** от 16.08.24г. ,до датата на предсрочното погасяване на кредита,
потребителят не е осигурил обезпечение и е заплащал месечни вноски с
неустойка в размер на 305,10 лв.
Този факт установяват по несъмнен начин приложените и представени
по делото 5 броя приходни касови ордери. Във всички тях е заплатена сума
около сумата описана в Констативния протокол от 16.12.2024 година, а
именно 305,10 лв. /вноска с неустойка/ с основание за плащане само и
8
единствено по конкретния договор за потребителски кредит № *** от
16.08.24г, като сумите са разбити на главница, лихва, неустойка, наказателна
лихва.
Пълното предсрочно погасяване на договора за потребителски кредит е
удостоверено с приходен касов ордер № ***/16.12.24г. за заплатена от страна
на потребителя сума от 1 088,42 лв., която сума представлява главницата по
кредита.
На 16.12.24г. /падежната дата съгласно погасителния план/ потребителят
извършил две плащания по договор № ***/ 16.08.2024 година, както следва:
1. С приходен касов ордер № 220945/16.12.24г. - 305,10 лв., която
включва: главница - 151,15 лв.; лихви - 34,21 лв. и неустойка - 119,74 лв.
2. С приходен касов ордер № ***/16.12.24г. 1088,42 лв., която сума е
главницата по кредита, с което извършил пълно предсрочно погасяване
кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския
кредит договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
като се вземат предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определение в приложение № 1 начин.
В чл. 17 ал. 1 от договор за потребителски кредит № ***/ 16.08.2024
година било уговорено, че потребителят следва в срок от три дни от
сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице
поръчител/ банкова гаранция. При неизпълнение на това си задължение/
съгласно чл. 27 от договора/ потребителят дължал неустойка в размер на 0,9 %
от стойността на усвоената сума по кредита за ВСЕКИ ДЕН, през които не е
предоставено ,говореното обезпечение. В погасителния план към договора
била включена и сумата за неустойка, както и месечна вноска с неустойка в
размер на 305,10 лева, както и общо дължимата сума по кредита / главница+
лихва+ неустойка/, когато не е осигурен поръчител / банкова гаранция –
2 745,90 лева.Проверяващите установили, че практически, в конкретния
случай в сключения договор за паричен заем е налице несъответствие между
посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне
на неустойката по чл. 27, ал. 1 от договора, която е в размер на 891,28 лева
общо. Този размер на неустойката от 891,28 лева надвишавал половината на
9
главницата от 1600 лева и представлявал 55 – 56 % от размера на
предоставения кредит. Предвиденият в договора ГПР – 38,64 % бил неверен,
тъй като не включвал размера на неустойката и не отговарял на разходите,
които ще направи потребителят. Невключването на неустойката в размера на
ГПР водело разлика между посочения и действително прилагания такъв.
Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК съдържа изискването всеки
договор за потребителски кредит да съдържа информация за дължимия
лихвен процент на ден, което представлява част от задължителната
информация по всеки договор за кредит. Писмените доказателства по делото
установяват по несъмнен начин, че това си задължение дружеството –
кредитор не изпълнило, с което осъществило посочения състав на
административно нарушение.
Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че на
16.12.24г. санкционираното дружество, в качеството му на „ Кредитор“
нарушило и разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК като не включило в ГПР на
договор за потребителски кредит № ***/ 16.08.2024 година и размера на
неустойката по чл. 17 и чл. 27 от договора, което довело до разлика между
посочения и действително прилагания размера на ГПР. Съдът прие изводите
на наказващият орган за осъществени изцяло състава на описаното и в акта и
наказателното постановление нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от Закона
за потребителския кредит за правилни и законосъобразни. СЪДЪТ намери, че
обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран
жалбоподателя е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е
издадено от компетентен по материя, място и степен орган в съответствие
както с материалният, така и с процесуалният закон. Спазени всички
изисквания на закона по установяването на нарушението, съставянето на
АУАН и издаването на наказателно постановление в рамките на
законоустановените срокове. Наложеното на „***“ АД, със седалище и адрес
на управление гр. ***, представлявано от С. Н. Т., административно наказание
е правилно определено като вид и размер, предвиден в разпоредбата на чл. 45
от Закона за потребителския кредит и то към предвидения минимален размер
при отчитане конкретната тежест на извършеното нарушение и
обстоятелствата около извършването му.
Съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като
10
маловажен случай. Законът за потребителския кредит охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на
потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение.
Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е
необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. Ето
защо съдът счита, че предвид характера на охраняваните обществени
отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване
правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът
на „маловажния случай“ е неприложим. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на
правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ВТ-*** от 04.04.2025
година на Началник ТО за градовете Русе, Силистра, Разград и Търговище със
седалище град Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит на „***“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С. Н. Т. е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000
лева за извършено административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от
Закона за потребителския кредит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ
„***“ АД, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С.
Н. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите, г*** разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева по НАХД № 797/2025
година по описа на Районен съд Плевен.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12