№ 1436
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110119500 по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
29.01.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 19500/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
С Решение от 18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 19500/2023 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав е допуснато извършването на съдебна делба ЗС на следните недвижими
и движими вещи: 1) Апартамент № 47, находящ се в гр. ************************, с площ
от 78,42 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, ведно
със зимнично помещение с площ от 3,00 кв. м., ведно с 1,411 % ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото – държавна земя, който апартамент
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.642.3.47, при
съседи обекти с идентификатори: на същия етаж 68134.4082.642.3.32, 68134.4082.642.3.48,
под обекта 68134.4082.642.3.45, над обекта няма; 2) лек автомобил марка „Субару“, модел
„Форестер“, рег. № СВ **** СТ, номер на рама JF1SF5LD3YG074769, с номер на двигателя
1
EJ20A890306, цвят – зелен, който е в държане на Д. Б. Н., между следните лица: Д. Б. Н. и Б.
Б. Н., действащ чрез настойника си И. Г. И., при следните квоти в съсобствеността: 1/2 ид. ч.
от недвижимия имот и лекия автомобил за Д. Б. Н. и 1/2 ид. ч. от недвижимия имот и лекия
автомобил за Б. Б. Н..
Решението по първата фаза на делбеното производство е било редовно връчено на
страните, като същото не е било обжалвано, поради което е влязло в сила на 08.07.2024 г.
Следователно са налице предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито заседание по втора фаза на делбеното производство (т. нар. фаза по извършване на
делбата).
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Производството е във втора фаза на делбата – по извършване на делбата.
С молба от 26.07.2024 г. ответникът е направил възлагателна претенция по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК, като е посочил, че допуснатия до делба недвижим имот следва да му се
възложи. Поддържа, че към момента на смъртта на наследодателят, съответно на
откриването на наследството е живял в имота, като не притежавал друго жилище. По
отношение лекия автомобил допуснат до делба е посочено, че не възразява същият да е бъде
поставен в дял на насрещната страна.
С протоколно определение от 07.10.2024 г., съдът е обявил проекто-доклада по делото
по втората фаза на делбеното производство, обективиран в Определение от 26.07.2024 г. за
окончателен, като е приета за съвместно разглеждане и възлагателна претенция по реда на
чл. 349, ал. 2 ГПК от ответника, като е указана и доказателствената тежест, във връзка с
възлагателната претенция.
В о. с. з. от 07.10.2024 г., ищецът е направил искане за постановяването на
привременни мерки, като е поискано заплащането на обезщетение за ползване от ответника
до окончателното извършване на делбата.
С Определение от 14.10.2024 г., съдът приел за съвместно разглеждане поисканата от
ищеца срещу ответника привременна мярка, като е разпределил доказателствена тежест по
същата.
С Определение от 14.10.2024 г., съдът с оглед приетото искане за възлагане на имота
по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е допълнил доклада си по същото, като с оглед пропуск е
посочил, че страната която е направила искането следва да установи пълно и главно още две
материални предпоставки, т.е. правилно е разпределена доказателствената тежест по делото.
Подадена е молба с вх. № 322242/11.10.2024 г. от ответника с направено искане за
допускане на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, като е поискано ищеца да заплаща
на месец сумата от 350,00 лева, представляващи дължима сума за ползване на общата вещ до
извършването на делбата. А с молба от 08.11.2024 г. е поискал съда да разпределил
ползването на общата вещ – лек автомобил или да осъди същия да заплаща обезщетение за
ползването му в размер на 250,00 лева. С протоколно определение от 23.01.2025 г., съдът е
допуснал уточнение на размера на поисканата привременна мярка по отношение на лекия
автомобил, като искането за заплащане на обезщетение се поддържа за сумата от 61,80
лева.
С молба от 20.01.2025 г., ответникът е уточнил, че искането за привременна мярка за
сумата в размер на 61,80 лева, като с протоколно определение от 23.01.2025 г., съдът е
2
допуснал уточнение на размера на поисканата привременна мярка.
От Решение от 18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 19500/2023 г. по описа на СРС,
II Г. О., 156-ти състав се установява. че е допуснато извършването на съдебна делба ЗС на
следните недвижими и движими вещи: 1) Апартамент № 47, находящ се в гр.
************************, с площ от 78,42 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
други сервизни помещения, ведно със зимнично помещение с площ от 3,00 кв. м., ведно с
1,411 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото – държавна
земя, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4082.642.3.47, при съседи обекти с идентификатори: на същия етаж
68134.4082.642.3.32, 68134.4082.642.3.48, под обекта 68134.4082.642.3.45, над обекта няма;
2) лек автомобил марка „Субару“, модел „Форестер“, рег. № СВ **** СТ, номер на рама
JF1SF5LD3YG074769, с номер на двигателя EJ20A890306, цвят – зелен, който е в държане
на Д. Б. Н., между следните лица: Д. Б. Н. и Б. Б. Н., действащ чрез настойника си И. Г. И.,
при следните квоти в съсобствеността: 1/2 ид. ч. от недвижимия имот и лекия автомобил за
Д. Б. Н. и 1/2 ид. ч. от недвижимия имот и лекия автомобил за Б. Б. Н..
Приложена и неоспорена е справка от отдалечен достъп от Агенция по вписванията
по отношение на Б. Б. Н., като се установява, че по отношение на ответника е налице
вписване само досежно процесният недвижим имота. Сама по себе си справката от
агенцията по вписванията по съществото си представлява извадка от т. нар. „нотариални
книги“, доколкото в Република България не е изградена и не се води система на вписванията
по отношение на недвижимите имоти по реалната система, при която се вписват права, а се
касае за вписване по персоналната система. Характерно за персоналната система на
вписвания е, че при нея не се вписват субективни права, а факти, т.е. обстоятелството, че на
определена дата лица са извършили определена сделка или е настъпил факт, за които
законодателят е предвидил, че има значение за вещното право, поради което подлежи на
вписване или отбелязване – в този смисъл аргумент от граматическото, систематичното и
телеологическото тълкуване на чл. 112-114 ЗС. С други думи, при персоналната система на
вписванията само по себе си вписаното обстоятелство не води до наличието на вещно право,
а по-скоро касае възможността за неговата защита, поради противопоставимост на по-рано
вписаното обстоятелство. То обаче само по себе си не поражда вещно право. Обратно, ако
обстоятелство не е вписано, то това не означава, че вещните права не са възникнали, а само
касае въпросите за противопоставимост на същите на трети лица. В процесния случай
между страните не се спори, а и липсват твърдения, че ответника е имал или има друг имот
за жилищно ползване към момента на откриван на наследството на починалия общ
наследодател – Б. Г Н..
В случая, съдът намира, че с оглед липсата на спор и възприетото в мотивите на
решението по първата фаза на делбения процес, респ. анализираните в негов доказателства,
не може да има съмнение, че недвижимият имот е придобит от ищеца и ответника на
основание наследствена сукцесия (правоприемство), като няма спор, че общият
наследодател е бил собственик на недвижимия имот.
Прието и неоспорено е заключението на комплексна СТЕ и САТЕ, като се установява
в частта СТЕ, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, а средната му пазарна
цена е в размер на 245476,00 лева, като при наличието на запазено право на ползване
същото е в размер на 53023,00 лева, а при това положение стойността на имота е в размер на
192454,00 лева. В частта на заключението за САТЕ се установява, че стойността на
автомобила е в размер на 5149,50 лева, като същият е неподеляем.
Съдът, като извърши преценката на комплексната СТЕ и САТЕ, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като същата е изготвена обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените
задачи в съответните части, като по делото липсват доказателства, че експертите са
3
недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор.
Прието и неоспорено е заключението на допълнителна СТЕ, като се установява, че
средният пазарен наем на процесният недвижим имот е в размер на 814,00 лева. В о. с. з. от
23.01.2025 г. експертът е посочил, че взел предвид състоянието на имота.
Прието и неоспорено е заключението на допълнителна САТЕ, като се установява, че
средният пазарен наем на процесният лек автомобил е в размер на 123,59 лева.
Настоящият съдебен състав, като извърши преценка на заключенията на
допълнителната СТЕ и допълнителната САТЕ намира, че с оглед нормата на чл. 202 ГПК
следва да ги кредитира. Заключенията са извършени и представени обективно, компетентно
и добросъвестно, като по делото липсват доказателства, че вещите лица са недобросъвестни
или заинтересовани от изхода на правния спор.
В о. с. з. от 07.10.2024 г., ищецът е посочил, че не оспорва обстоятелството, че
ответника е живял в процесния недвижим имот към момента на откриването на
наследството, както и че живее в имота понастоящем. Също така с оглед твърденията на
страните е уточнено, че няма спор и досежно обстоятелството, че процесният лек автомобил
е в държане на ищцата.
Съдът намира, че така направените изявления в о. с. з. от 07.10.2024 г. (обективирано
в съдебния протокол) касаят по същността си съдебни признания на факти по смисъла на
разпоредбата на чл. 175 ГПК. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 10 ГПК и чл. 175 ГПК. Като в тази насока трябва да се
спомене, че с протоколно определение от същата дата съдът е приел, че посочените
обстоятелства са безспорни между страните.
Предмет на втората фаза на производството по съдебна делба е ликвидирането на
състоянието (т. нар. в общотеоретичен план правна аномалия) на съсобствеността чрез някои
от предвидени в закона способи – изнасяне на имотите на публична продан, възлагане на
неподеляем имот, извършването на разделителен протокол и теглене на жребий или
поставяне на имотите в дял. В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин
следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл. 348 ГПК, чл.
349 ГПК, чл. 350 ГПК, чл. 353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо
преди всичко да бъде изяснен въпросът: дали имотът - предмет на делбата е поделяем,
съответно неподеляем.
Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик
да получи реален дял от съсобственото имущество, като такова право съсобственикът има
както по отношение на всеки един имот (при наличие на възможност за реалното му
поделяне), така и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид.
Делбата следва се извърши по начин, осигуряващ получаване на реален дял, ако броят на
допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на
съделителите – така напр. Решение №140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на I ГО на ВКС;
Решение №74/25.03.2013г. по гр.д.№744/2012г. на II ГО на ВКС; Решение
№29/21.02.2014г. по гр.д.№561/2013г. на II ГО на ВКС; Решение №118/05.11.2015г. по
гр.д.№1262/2015г. на II ГО на ВКС.
Законът предвижда различни основния, при които имотът, ако е неподеляемо
4
жилище, да може да се възложи в дял на един от наследниците, като специално са защитени
правата на някои от тях – напр. наследници, които са живяли с наследодателя при откриване
на наследството, преживял съпруг, или бивш съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права. Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае
за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на
собствено жилище. Наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 от
ГПК изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че
специалният закон изключва приложението на общия. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ще
намери приложение, доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 349,
ал. 1 ГПК – вж. Решение № 72 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2014 г., I г. о., ГК.
За да бъде уважена възлагателната претенция на ищцата по чл. 349, ал. 2 ГПК, следва
да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) имотът трябва да е
жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да
отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; 2) да е реално неподеляем; 3)
съсобствеността да е възникнала от наследяване; 4) съделителят,който е предявил
претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството; 5) страната,
която е направила възлагателната претенция да не е притежавала друг имот към момента на
възникването на съсобствеността чрез наследяване.
С оглед т. 5 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС посочените материални
предпоставки следва да са налице към момента на приключването на устните състезания.
Според т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, когато съсобствеността е
възникнала в резултат на наследяване, то за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК се
изисква претендиращия съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от
което черпи права.
В случая съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства – справката от агенция по вписванията, заключението на комплексната СТЕ и
САТЕ, съдебните признания на ищеца, следва да се направи извод, че безспорно е
установено, че по отношение на процесния недвижим имот са установени пълно и главно
всички материални предпоставки за възлагането му на ответника по реда на чл. 349, ал. 2
ГПК. Тоест, възлагателната претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Според разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. А съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК,
когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-
месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
От приложения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 152, том I, рег. №
1329, нот. дело № 144/2010 г., се установява, че ГБ Н. и ВА Н. са дарили на Б. Г Н. следния
недвижим имот: Апартамент № 47, находящ се в гр. **************** I“, бл. *********, с
площ от 78,42 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения,
ведно със зимнично помещение с площ от 3,00 кв. м., ведно с 1,411 % ид. ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото – държавна земя, който апартамент
5
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.642.3.47, при
съседи обекти с идентификатори: на същия етаж 68134.4082.642.3.32, 68134.4082.642.3.48,
под обекта 68134.4082.642.3.45, над обекта няма. В нотариалният акт е обективирана
конститутивна сукцесия, т.е. учредено е пожизнено вещно право на ползване в полза на
дарителите.
В нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС е прието, че правото на ползуване се погасява със
смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
От приложено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (л. 13 в кориците на
делото) се изяснява, че ГБ Н. е починал на 04.05.2019 г. Следователно към момента на
смъртта на Г Н. се е погасило и учредено вещно право на ползване по отношение на това
лице.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че по отношение на на ВА
Н. вещното право на ползване да е било погасено, като напротив в о. с. з. от 07.10.2024 г.
изрично и двамата процесуални представители са заявили, че е налице спор между вещният
ползвател и ответника по отношение на имота. Тоест, налице е признание от страните по
смисъла на чл. 175 ГПК, че вещното право на ползване не е погасено.
Следователно настоящият съдебен състав намира, че следва да приеме заключението
на комплексната СТЕ и САТЕ във варианта с учредено право на ползване, при което
оценката на имота е в размер на 192454,00 лева. Вещното право на ползване е
противопоставимо на всяко трето лице, както и на собственика, т.е. вещния ползвател може
да ревандикира имота, дори от неговия собственик, за да упражни вещното си право. При
това положение, следва да се приеме, че това е „недостатък“ на вещта, поради което за
същата следва да бъде оценена по по-ниската стойност вземаща предвид правото на вещно
ползване.
Тоест, дела на ищеца и дела на ответника, предвид решението по първа фаза на
делбата следва да се оцени на сумата от 96227,00 лева.
На следващо място предвид разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК, съдът намира,
че следва за уравнение на дела на ищцата на постави в дял процесният лек автомобил, чиято
средна пазарна стойност според възприетото комплексно заключение на СТЕ и САТЕ е в
размер на 5149,50 лева, което следва да бъде взето предвид при произнасянето на съда.
Тоест с оглед поставянето в дял на лекия автомобил в полза на ищцата от дела й,
единствено с оглед уравнението следва да се извади сумата от 5149,50 лева, поради което
насрещната страната следва да бъде осъдена да заплати като уравнение сумата от 91077,50
лева, представляващо уравнение във връзка с имота възложен на ответника, при наличието с
уравняване на същата с процесния лек автомобил.
По отношение на исканията за привременни мерки от ищеца и от ответника, съдът
намира следното:
За да възникне притезателното право за ползване на вещта, респ. за заплащане на
определена парична сума в полза на един от съделителите до окончателното извършване на
делбата, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) вещта да не може да се
ползва от двамата съсобственици едновременно и 3) тя да се ползва лично или чрез друго
лице само от един от съсобствениците; 4) размер на средния пазарен наем на съсобствената
вещ.
В процесния случай, съдът намира, че предвид представените по делото
доказателства и становището на страните няма спор, че принципно претенциите по чл. 344,
ал. 2 ГПК биха могли да са основателни. Въпреки това трябва да се вземе предвид, че
6
законодателят изрично е поставил темпорално действие на ефекта на привременната мярка.
Съгласно чл. 344, ал. 2 и ал. 3 ГПК В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването. Определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд. То може да се
обжалва и с частна жалба.
От граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на правилото
трябва да се направи извод, че след като същото е заявено във втората фаза на делбата и не е
поискано от съда незабавно да се произнесе по направеното искане, което е нетипична
хипотеза, доколкото целта на закона е да обезпечи ползването на имота или заплащането на
обезщетение, то доколкото с решението по втората фаза на делбата съсобствеността се
ликвидира, следователно няма да е налице и първата материална предпоставка, защото
делбата ще е извършена. Тоест и претенциите и на двете страни по чл. 344, ал. 2 ГПК за
допускането на привременни мерки следва да бъдат отхвърлени. С влизане в сила на
настоящото решение, ако не се обжалва практически се обезсмислят исканията за
привременни мерки, тъй като делбата ще е извършена с което привременната мярка губи
действието си. А ако между страните са налице други претенции, то същите се разрешават
по друг ред. Отделно от това трябва да се посочи, че по отношение на недвижимия имот,
законната лихва от влизане в сила на решението по извършването на делбата се присъжда,
като същата е такава аналогична на чл. 200, ал. 3 ЗЗД. Следователно ползването на имота
ще се компенсира именно с дължимата на страна на ответника, комуто се възлага имота по
чл. 349 ГПК, чрез заплащането на законната лихва за периода на дължимост на сумата по
уравнението.
По отношение на разноските, съдът намира следното:
В правилото на чл. 355 ГПК е прието, че страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1. По присъединените
искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а ГПК. При
прилагането на чл. 78а, ал. 2 ГПК не се вземат предвид таксите, които се събират върху
стойността на дяловете.
В случая всяка от страните получава дял в размер на 101376,50 лева, поради което на
основание чл. 78 ГПК, във вр. 8 ТДТКССГПК, всяка от страните да бъде осъдена да заплати
сумата от 4055,06 лева, представляващи деловодни разноски за производството по съдебна
делба.
Според правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. Ето защо, ищецът предвид изхода на делото следва да бъде осъден да заплати сума от
870,00 лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното производство.
На следващо място съдът намира, че доколкото в едната си част производството по
първата фаза е било прекратено на основание чл. 232 ГПК, то са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ищеца, като същият следва да бъде осъден да внесе
държава такса по сметка на Софийският районен съд в размер на 100,00 лева на основание
чл. 78 ГПК, във вр. чл. 9 ТДТКССГПК.
С оглед обстоятелството, че по делото е представен договор за правна защита и
съдействие № 083964, като в същия е уговорено адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и чл. 5 от НМРАВ, съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на делото е в размер на 750,00
лева, като същият размер следва да бъде присъден в полза на адвокат А.. Изводът на съда за
дължимост на това адвокатско възнаграждение се обуславя от факта, че е уважена
7
направената по делото възлагателна претенция, но е отхвърлено искането за привременни
мерки, което обстоятелство също следва да бъде взето предвид.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Б. Б. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. **************** 1“, бл. *********, ап. 47, действащ чрез настойника си И. Г. И.,
ЕГН: **********, следния недвижим имот: Апартамент № 47, находящ се в гр.
**************** I“, бл. *********, с площ от 78,42 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и други сервизни помещения, ведно със зимнично помещение с площ от 3,00 кв. м.,
ведно с 1,411 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото –
държавна земя, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4082.642.3.47, при съседи обекти с идентификатори: на същия етаж
68134.4082.642.3.32, 68134.4082.642.3.48, под обекта 68134.4082.642.3.45, над обекта няма,
който ще придобие правото на собственост върху имота, при условие, че в шестмесечен
срок от влизане в сила на решението заплати на Д. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*****************, сумата от 91077,50 лева, представляваща сума равна на размера на
дела от идеалните части притежаван от последната, ведно със законната лихва върху тази
сума от влизане в сила на решението до окончателното плащане, като на основание чл. 349,
ал. 2, изр. 1 ГПК ПОСТАВЯ В ДЯЛ за уравнение на Д. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***************** лек автомобил марка „Субару“, модел „Форестер“, рег. № СВ ****
СТ, номер на рама JF1SF5LD3YG074769, с номер на двигателя EJ20A890306, цвят – зелен,
който е в държане на Д. Б. Н., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на привременна мярка на основание чл. 344, ал. 2
ГПК от Д. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***************** срещу Б. Б. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **************** 1“, бл. *********, ап. 47, действащ чрез
настойника си И. Г. И., ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 250,00 лева,
представляващи обезщетение за ползването на лек автомобил марка „Субару“, модел
„Форестер“, рег. № СВ **** СТ, номер на рама JF1SF5LD3YG074769, с номер на двигателя
EJ20A890306, цвят – зелен, който е в държане на Д. Б. Н., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на привременна мярка на основание чл. 344, ал. 2
ГПК от Д. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***************** срещу Б. Б. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **************** 1“, бл. *********, ап. 47, действащ чрез
настойника си И. Г. И., ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 61,80 лева,
представляващи месечно обезщетение за ползването на лек автомобил марка „Субару“,
модел „Форестер“, рег. № СВ **** СТ, номер на рама JF1SF5LD3YG074769, с номер на
двигателя EJ20A890306, цвят – зелен, който е в държане на Д. Б. Н., ЕГН: **********, както
и за разпределението на ползването на автомобила.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на привременна мярка на основание чл. 344, ал. 2
ГПК от Б. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. **************** 1“, бл. *********, ап. 47,
действащ чрез настойника си И. Г. И., ЕГН: ********** срещу Д. Б. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *****************, за заплащане на сумата от 61,80 лева, представляващи
месечно обезщетение за ползването на лек автомобил марка „Субару“, модел „Форестер“,
рег. № СВ **** СТ, номер на рама JF1SF5LD3YG074769, с номер на двигателя
EJ20A890306, цвят – зелен, който е в държане на Д. Б. Н., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 78 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК
8
Б. Б. Н., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
сумата от 4055,06 лева, представляващи деловодни разноски за производството по съдебна
делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 78 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК
Д. Б. Н., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
сумата от 4055,06 лева, представляващи деловодни разноски за производството по съдебна
делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Б. Н., ЕГН:
********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД сумата от 870,00
лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 78 ГПК, във вр. чл. 9 ТДТКССГПК
Д. Б. Н., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
сума от 100,00 лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36, ал.
1 ЗАдв. Д. Б. Н., ЕГН: ********** да заплати на адв. Р. И. А. от САК, с адрес: гр.
*****************., сумата от 750,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство по съдебна делба.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която не е допусната привременната мярка по чл. 344, ал. 2
ГПК, имащо характер на определение, може да се обжалва с въззивна частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от него от страните.
РЕШЕНИЕТО в останалата си част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9