Определение по дело №219/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 154 / 13.05.2022 г. по ЧНД № 219/2022 г. по
описа на Окръжен съд-Сливен

Производството е образувано по молба на М.Б.Б., обвиняем по
досъдебно производство № 19/2022 г. по описа на ОД на МВР-Сливен, вх. №
148/2022 г., пор. № 25/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура - Сливен за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение- от „Задържане под
стража“ в „Домашен арест“ и е с правно основание чл.65, ал.1 от НПК.
Основен акцент в молбата се поставя върху здравословното състояние
на обвиняемото лице, както и върху необходимостта от адекватно лечение,
което в условията на ареста не би могло да бъде проведено.
В съдебно заседание обвиняемият поддържа молбата си. Представя
медицинска документация във връзка със заболяванията си и предписаното
му лечение.
Служебният защитник на обв.Б.- адв.К. поддържа молбата на
изложените в нея основания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен намира молбата за
неоснователна. Заявява, че в условията на ареста за обвиняемия Б. се полагат
грижи и му се оказва медицинска помощ, в това число се предоставя
възможност за консултации със специалисти в здравни заведения в града и в
специализирана болница в гр.Пловдив. В подкрепа на твърденията си
представя справка от лекар в медицински център при Затвора - Сливен.
Настоява се съдът да остави без уважение молбата на обв.Б. и да бъде
потвърдена взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
При упражняване правото си на лична защита и последна дума обв.Б.
поддържа молбата си за изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо
него, като мотивира становището си с необходимостта от квалифицирана
медицинска помощ в лечебни заведения извън условията на ареста.
Съдът, въз основа на приобщения по делото доказателствен материал,
изгради следните фактически констатации:
Досъдебно производство № 19/2022 г. по описа на ОД на МВР-Сливен,
вх. № 148/2022 г., пор. № 25/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура-
Сливен е започнато на 27.01.2022 г. С постановление от 28.01.2022 г. на
разследващия орган М. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпления, както следва:
-по чл.354а, ал.2, изр.2, предл. последно, т.4, вр.чл.354а, ал.1, изр.1,
предл.1 и 4 от НК за това, че на 27.01.2022 г. в гр.Сливен, при условията на
опасен рецидив, без надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП произвел
1

и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества/ около
15 грама метамфетамин/;
- по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1 и 3 , вр.изр.1, предл.4 от НК за това, че
на 27.01.2022 г в гр.Сливен, ул.“Чаталджа“ № 36 в съучастие с Д.Ч., като
съизвършител, без надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП държал
прекурсори и материали за производство на високорисково вещество -
метамфетамин, с цел разпространение.
Обвиняемото лице при разпита си не е дало обяснения.
С Постановление от 28.01.2022 г. на ОП-Сливен обвиняемият е бил
задържан за срок от 72 часа, считано от 14 часа на 28.01.2022 г. до
довеждането му пред ОС-Сливен за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
С Определение № 33 от 31.01.2022 г. по ЧНД № 42/ 2022 г. по описа на
ОС-Сливен спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Определението е потвърдено с Определение №
28/07.02.2022 г. по ВЧНД № 33/2022 г. по описа на АС-Сливен.
По молба на обв. Б. с правно основание чл.65, ал.1 от НПК е било
образувано ЧНД№ 81/2022 г. по описа на ОС-Сливен. С определение №
69/22.02.2022 г. по цитираното дело окръжният съд е оставил без уважение
молбата на обвиняемия и е потвърдил взетата спрямо него мярка за
неотклонение. Съдебният акт е бил атакуван от обвиняемото лице пред
апелативния съд. С Определение № 49/ 01.03.2022 г. по ВЧНД № 47/ 2022 г.
по описа на Апелативен съд - Бургас определението на първостепенния съд е
било потвърдено.
Въз основа на втора молба по чл.65, ал.1 от НПК на обв. Б. е било
образувано ЧНД № 129/2022 г. по описа на ОС - Сливен. С Определение №
109/29.03.2022 г. по описа на ОС - Сливен молбата е оставена отново без
уважение като е потвърдена взетата спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. От мотивите към съдебния акт е
видно, че съдът е проявил процесуална активност като е назначил съдебно-
медицинска експертиза във връзка с наведените от обвиняемото лице доводи
за вложено здравословно състояние и невъзможност в условията на ареста да
бъде провеждано адекватно решение. За да потвърди взетата спрямо Б.
първоначална и най-тежка мярка за неотклонение, първостепенният съд се е
позовал на заключението по назначената експертиза, а именно, че през 2016г.
обвиняемият е бил диагностициран като ХИВ позитивен с провеждаща се и
към настоящия момент антиретровирусна терапия, но от извършените на
28.03.2022 г. клинико-лабораторни изследвания не били установени
медицински причини, налагащи прекратяването на престоя му в условията на
ареста.
Съдебният акт е бил атакуван от обвиняемия Б. пред апелативния съд.
С Определение № 75 05.04.2022 г. по ВЧНД № 74/ 2022 г. по описа на АС-
2

Бургас частната жалба е оставена без уважение, а определението на окръжния
съд е било потвърдено.
Пред настоящата инстанция е представена по инициатива на ОП-
Сливен медицинска справка / становище/ от лекар в медицински център при
Затвора - Сливен относно здравословното състояние на Б.. От същата е видно,
че обвиняемото лице при проведения първоначален медицински преглед при
постъпването му в ареста е представило документация за наличието на
ретровирусна инфекция, датираща от шест години, във връзка с която има
назначена терапия и боледува от хроничен вирусен хепатит „В“, за което не
се налага допълнително лечение.
В справката подробно са описани извършените медицински прегледи и
назначените терапии, в т.ч. и медикаментите, които са му предписани. Така в
периода от постъпването на Б. в ареста-28.01.2022 г. до датата на издаване на
справката са проведени прегледи на : 10.02.2022г.,14.02.2022 г., 17.02.2022г.,
21.02.2022 г., 25.02.2022 г., 09.03.2022г., 15.03.2022 г., 16.03.2022 г.,
23.03.2022г., 05.04.2022 г., 14.04.2022 г.,15.04.2022 г., 26.04.2022 г., 12.05.2022
г. Част от тези прегледи са извършени в Инфекциозно отделение към МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“, в Клиника по инфекциозни болести към УМБАЛ
„Св.Георги“-Пловдив за провеждане на изследвания и получаване на
лекарства по програма за лечение на ретровирусна инфекция, в Дентален
център 1-гр.Сливен.
По досъдебното производство са извършени и редица процесуално-
следствени действия: претърсвания, изземвания, разпитани са свидетели,
назначена и изготвена е балистична експертиза, изискана и приобщена е
характеристична справка, събрани са доказателства за съдимостта на
обвиняемия. Към настоящия момент не е изготвена назначената физико-
химическа експертиза.
От справката за съдимост на обвиняемия Б. е видно, че същият е
осъждан многократно за тежки умишлени престъпления, в това число и за
престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК . На 19.03.2021 г. Б. е изтърпял
определеното му по ЧНД № 2859/ 2020 г. на СпНС общо наказание
„Лишаване от свобода“ .
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата с правно основание чл.65, ал.1 от НПК на обв.Б. е
неоснователна и недоказана.
Настоящата инстанция намира, че няма промяна в предпоставките,
които са обусловили вземането на най-тежката мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия. На същия са повдигнати обвинения за тежки по смисъла на
чл.93,т.7 от НК престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ от пет до петнадесет години по чл.354а, ал.2, изр.2, предл.последно,
т.4, вр.чл.354а, ал.1, изр.1, предл.1 и 4 от НК и от три до дванадесет години за
3

престъплението по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1 и 3 , вр.изр.1, предл.4 от НК.
От доказателствения материал може да се направи извод за
съпричастност на обвиняемия към престъпните деяния, за което е обвинен,
както и за наличието на реална опасност от извършване на престъпление.
Видно от справката за съдимост на обвиняемото лице Б. е осъждан
многократно, в това число и за престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК,
търпял е ефективно наказанията си, но очевидно същите не са изиграли
поправителна и превъзпитателна роля спрямо него. След изтърпяване на
последното наказание- на 19.03.2021 г. е освободен от пенитенциарното
заведение и е продължил да се занимава със забранена от закона дейност /за
което свидетелстват разпитаните по досъдебното производство свидетели/.
Несъмнено се касае за личност със завишена степен на обществена опасност.
В този смисъл съдът прецени, че ако взетата спрямо обвиняемото лице най-
тежка мярка за неотклонение бъде изменена в по-лека, то съществува реална
опасност то да извърши престъпление или да се укрие с цел осуетяване на
предприетата спрямо него наказателна репресия.
Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, основният аргумент в
молбата на обв.Б. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
е влошеното му здравословно състояние и необходимостта да провежда
лечение в специализирани здравни заведения, извън условията на ареста.
Видно от фактическите констатации в настоящия акт, в условията на ареста
на обв.Б. е оказвана медицинска помощ. Нещо повече: на същия е
предоставяна възможност за консултации и преглед в специализирани
медицински заведения, съобразно предвидения в чл.135 от ЗИНЗС ред.
Здравословното състояние на обвиняемото лице е проследявано чрез
периодични прегледи, а при необходимост е осигурявана консултация,
провеждана в лечебни заведения извън ареста. Следователно правото на
обвиняемия на своевременно и адекватно лечение не е нарушено.
В обобщение настоящата инстанция, изхождайки от конкретиката на
настоящия казус, намира, че са налице и към настоящия момент
предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК. С оглед тежестта на обвинението и
конкретиката на казуса, обсъждана по-горе, налице е опасност обвиняемият,
ако е с мярка за неотклонение, различна от най-тежката, да извърши
престъпление или да се укрие.
Ръководен от изложените съображения, окръжният съд намира, че
следва да остави без уважение молбата на обв.Б. за изменение на взетата
спрямо него най-тежка мярка за неотклонение в по-лека, а именно „Домашен
арест“.
За прецизност е необходимо да бъде уточнено, че обвиняемият е с
наложена най-тежка мярка за неотклонение от 31.01.2022г, следователно
срокът по чл.63, ал.4 от НПК не е изтекъл.
От изложеното по-горе се налага извод, че молбата с правно основание
чл.65, ал.1 от НПК е неоснователна и като такава следва да се остави без
4

уважение, а взетата спрямо обвиняемото лице Б. следва да бъде потвърдена.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови
определението си.

Съдия при Окръжен съд-Сливен:

5

Номер на акта:	154
Дата:	13 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20222200200219
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 май 2022 г.

Определение по дело №219/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите