Р Е Ш Е Н И Е
Номер 904/9.5.2019г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Варна, Пети наказателен състав,
на
девети април, две хиляди и деветнадесета година,
в
публично съдебно заседание в следния състав:
председател
съдия Георги Митев, секретар Радостина Иванова,
като
разгледа докладваното от председателя
АНД № 1042 по описа на съда за
2019 година,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № **********/28.02.2019 г. на П. П. – заместник-кмет на Община Варна,
с което на основание чл.123 ал.1 от Закона за местните данъци и такси на М.А.Т.
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 40 лева
за извършено нарушение на чл.14 ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
Да
се изпратят съобщения на Община Варна и на М.А.Т., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено, по реда на
АПК.
След влизане в сила на решението, гражданско дело №
15854/2012 г. по описа на Районен съд Варна да се върне на 35 състав, а административно-наказателната
преписка да се върне на Община Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
МОТИВИ :
Производството
е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Производството
е образувано по жалба от М.А.Т. срещу Наказателно постановление №
**********/28.02.2018 г. на заместник-кмета на Община Варна, с което на
основание чл.123 ал.1 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/ на М.А.Т. е
наложено административно наказание глоба размер на 40 лева за извършено
нарушение по чл.14 ал.1 от ЗМДТ.
В
жалбата си въззивника моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно поради допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, в условията на евентуалност да се
приеме, че са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН и при
евентуалност да се намали размера на санкцията до минимума.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично и не се
представлява. Постъпило е писмено становището от жалбоподателя, с което моли да
се разгледа делото в негово отсъствие и излага съображения по същество в
подкрепа на жалбата.
Въззиваемата
страна Община Варна, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт М.
Щ., редовно упълномощена. Моли съда да остави жалбата без уважение като
неоснователна, счита, че нарушението е доказано безспорно и моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След
като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
С
Решение № 1425 от 20.03.2015 г., постановено по гр. дело № 15 854 по описа
на Районен съд Варна за 2012 г. е прието за установено, че М.А.Т., И. А.Т. и К.С.
са собственици на имот ПИ с идентификатор № 510 в кадастрален район 545 по ПНИ
на м.Зеленика, землище Галата, с площ от 706 кв.м./т.2 л.404 от гр.дело/.
С Решение № 1086
от 10.08.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 605/2016 г. по описа на Окръжен
съд Варна/л.154 от гр.дело/, първоинстанционното Решение № 1425 е потвърдено в
тази му част.
С определение №
343 от 17.07.2017 г. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, по гр.дело
№ 889 по описа на ВКС/л.272 от гр.дело/, не е допуснал касационно обжалване на
Решение № 1086 от 10.08.2016 г. постановено по гр. дело № 605/ 2016 г. по описа
на Варненския окръжен съд и е оставил без разглеждане подадените жалби срещу
решението.
На 01.12.2017 г.
жалбоподателят Т. заедно с останалите съсобственици на поземлен имот с идент. №
3757 в кадастрален район 545 по ПНИ на местност „Зеленика“, гр. Варна с площ от
706 кв. м. сключили споразумение с В. Д. А. и Т. В. А., с което уредили своите
имуществени претенции, свързани със собствеността и ползването на поземлен имот
с идент. № 3757 в кадастрален район 545 по ПНИ на местност „Зеленика“, гр.
Варна с площ от 706 кв. м.
На 08.01.2018 г.
жалбоподателят Т. депозирал по пощата декларация по чл.14 от Закона за местните
данъци и такси в дирекция Местни данъци към община Варна, която била заведена с
входящ номер № **********/08.01.2018 г., с която декларирал поземлен имот с идент.№ 510 по ПНИ
на местност „Зеленика“, гр. Варна с площ от 706 кв. м.
На 28.02.2018 г.
св. П.К.К. – главен инспектор в Дирекция Местни
данъци при Община Варна съставила акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № ********** срещу жалбоподателя М.А.Т., приемайки, че правото
на собственост върху имота е придобито по силата на Решение № 1086 от
10.08.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 605/2016 г. по описа на
Окръжен съд Варна, влязло в законна сила на 17.07.2017 г. Тъй като в
законоустановения двумесечен срок от придобиването на имота Т. не е подал
декларация за облагане пред Община Варна, актосъставителката
приела, че Т. със своето поведение е нарушил разпоредбата на чл.14 ал.1 от
Закона за местните данъци и такси, тъй като не е спазил законоустановения
двумесечен срок за деклариране на поземления имот, чиято собственост е
придобил.
На същия ден –
28.02.2018 г. заместник-кметът П. П. на община Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН
издал наказателно постановление № **********, с което на основание разпоредбата
на чл.123 ал.1 от Закона за местните данъци и такси наложил на М.А.Т.
административно наказание глоба в размер на 40 лева за извършеното нарушение на
чл.14 ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и
писмени доказателства: показанията на св. П.К.К.; декларация с
входящ номер № **********/08.01.2018 г.; Решение № 1425 от 20.03.2015 г.,
постановено по гр. дело № 15 854 по описа на Районен съд Варна за 2012 г.;
Решение № 1086 от 10.08.2016 г. постановено по гр. дело № 605/ 2016 г. по описа
на Окръжен съд Варна; Определение № 343 от 17.07.2017 г.
на Върховният касационен съд, постановено по гр. дело № 889 по описа за 2017 г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
АУАН е изготвен от инспектор в Дирекция местни данъци в
Община Варна - длъжностно лице от общинската администрация съгласно
изискванията на чл.128 ал.1 от ЗМДТ, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
изброени в чл.42 от ЗАНН и издаден при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН в
отсъствието на нарушителя.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – заместник-кмет на Община Варна,
съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 от ЗМДТ и приложената Заповед № 5406 от
29.12.2015 г. на кмета на Община Варна, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано и не
противоречи в частност на императивната разпоредба на чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Няма разминавания в имената и другите данни, които индивидуализират
субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. С оглед характера на
нарушението следва да се приеме, че времето на извършване на нарушението е
достатъчно конкретизирано, както в АУАН и наказателното постановление –
посочена е датата на подаване на декларацията – 08.01.2017 г., респективно в
достатъчна степен въззивникът е разбрал в какво го обвиняват.
Изложените
обстоятелства в наказателното постановление не се оспорват от страните.
Единственото
спорно обстоятелство е на коя дата е възникнало задължение за жалбоподателя Т.
да декларира придобития поземлен имот в местността Зеленика в гр. Варна.
Съдът счита, че
началната дата от която следва да се приеме, че е възникнало задължение за
жалбоподателя да декларира недвижимия имот е датата 17.07.2017 г., когато с
определение Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на
Решение № 1086 от 10.08.2016 г. постановено по гр. дело № 605/ 2016 г. по описа
на Варненския окръжен съд.
Действително на
01.12.2017 г. жалбоподателят е сключил нотариално заверено споразумение с
другите собственици на имота, с което са уредили своите имуществени претенции,
свързани със собствеността и ползването на поземления имот, но това
споразумение го е „направило“ собственик на имота, а собствеността е придобита
със сила на пресъдено нещо вследствие гражданското съдопроизводство, приключило
с определение № 343 от 17.07.2017 г. на Върховният касационен съд.
Началната дата, в
която е възникнало задължение за жалбоподателя Т. да декларира поземления имот
в местността Зеленика в гр. Варна пред дирекция Местни данъци към Община Варна
е датата 17.07.2017 г., респ. крайната дата в която е следвало да бъде
изпълнено задължението е 18.09.2017 г. (понеделник).
При условие, че
декларацията е депозирана в дирекция „Местни данъци“ към община Варна едва на
08.01.2018 г. очевидно е, че със своето бездействие в срока от 18.09.2017 г. до
08.01.2018 г. жалбоподателят Т. е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
Закона за местните данъци.
Същевременно
обаче съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело да нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, което представлява самостоятелно
основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
Акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са издадени на една и съща дата - 28.02.2018 г.,
което е напълно недопустимо.
Разпоредбата на
чл.44 ал. 1 от ЗАНН предвижда, че освен възраженията
при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да
направи и писмени възражения по него. Непредоставянето на възможност от страна
на административно-наказващия орган санкционираното лице да депозира възражения
пред него във връзка със съставения АУАН представлява винаги абсолютно
нарушение на процесуалните правила, което без съмнение представлява основание
за отмяна на наказателното постановление, доколкото е нарушило пряко правото на
защита на санкционираното лице.
Предвид позицията
на съда за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е
безпредметно съдът да вземе отношение по останалите възражения на
жалбоподателя.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление №
********** от 28.02.2018 г., издадено от заместник-кмета на Община Варна следва
да бъде отменено.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :