М О Т
И В И
КЪМ
ПРИСЪДА ОТ 12.06.2019 г. ПО НОХД № 1540/2019
г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, 24 С-В
Софийска градска прокуратура е внесла пред настоящия съд
обвинителен акт срещу Х.Д.Н. за това, че на 11.05.2018г., около 12.00 часа в
гр. София, на ул. „Пиротска“ в парка при църквата
„Св. Николай Софийски“ в себе си, без надлежно разрешително /изискващо се
съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.1 и чл. 30 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.1 от
ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП/, държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества /включени в списъка на
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични/ - 2 /два/ броя сгъвки, съдържащи, както следва: Обект 1 – съдържащ хероин
с нето тегло 0,19 рама с процентно съдържание на активния компонент диацетилморфин 24% на стойност 12,35 /дванадесет лева и
тридесет и пет стотинки / лева и Обект 2- съдържащ хероин с нето тегло 0.04
грама с процентно съдържание на активния компонент диацетилморфин
34% на стойност 3,60 /три лева и шестдесет стотинки/ лева, всички обекти на
обща стойност 15,95 /петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева –
престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 1, предл.4,
алт.1 от НК.
В открито съдебно заседание представителят на СГП поддържа
обвинението срещу Х.Д.Н. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.1,
пр.4 от НК. Намира, че от събраните в хода на производството доказателства може
да се направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимият е осъществил
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Посочва, че от
обективна страна подсъдимият на 11.05.2018г. около 12.00часа в гр. София, на
ул. „Пиротска“, парка при църквата „Св. Николай
Софийски“ държал с цел разпространение в себе си високорискови наркотични
вещества, а именно два обекта, съдържащи хероин на обща стойност 15,95лв. Излага,
че подсъдимият е действал при форма на вина – пряк умисъл. Посочва още, че в
подкрепа на обвинението се явяват показанията на свидетелите И.Б., С., П. и Р.Б.,
както и заключението на извършената и приета по делото съдебно-физикохимична
експертиза. По отношение на показанията на свидетелите Н.Н.
и М. представителят на СГП счита, че същите не следва да се кредитират, поради
това, че са в близки приятелски отношения с подсъдимия. С оглед всичко изложено
пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на две години, което да бъде отложено с
изпитателен срок от четири години, както и „глоба“ в размер на 5 000лв.
Защитата на подсъдимия Н. – адв. В.
оспорва изцяло обвинителния акт на СГП. Намира, че от събраните по делото
доказателства обвинението не се доказва, поради което моли за постановяване на
оправдателна присъда. Излага, че протоколът за оглед на произшествие не следва
да бъде кредитиран, тъй като в частта изземване не е одобрен. Според защитата
протоколът не е съставен, съгласно изискванията на НПК като излага конкретни
аргументи в тази насока. Излага, че разпитите на свидетели проведени пред съдия
в досъдебното производство не следва да бъдат кредитирани, поради това, че
същите са проведени пред съдия, но преди подсъдимия да бъде привлечен като
обвиняем, респективно без да има възможност да вземе участие в този разпит. В
този смисъл защитата сочи, че не е имала възможност да задава въпроси и по този
начин са били елиминирани от процеса. На
следващо място адв. В. твърди, че изисканите снимки
на местопроизшествие са манипулирани, поради това, че не може да се установи
кога и къде са правени. В заключение моли за постановяване на оправдателна
присъда.
В правото си на лична защита и последна дума подс. Н. заявява, че никога не е продавал наркотици и моли
да бъде оправдан.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК, взе предвид доводите
и възраженията на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Х.Д.Н. с ЕГН ********** е роден на ***г***,
българин, българско гражданство, средно образование, женен, безработен,
неосъждан, с адрес: гр. София, ул. „********
На 11.05.2018г., около 12.00 ч. подсъдимият Х.Н. се намирал
в района на парка при църквата „Св. Николай Софийски“ на ул. „Пиротска“ в гр. София.
Свидетелите Т.П. и Р.Б. на посочената дата също се намирали
в парка, където се намирал подсъдимият. Свидетелите се срещнали с подсъдимия Н.,
при което провели разговор с него. По същото време действията на подсъдимия и
свидетелите П. и Б. били наблюдавани от полицейските служители – свидетелите И.Б.,
С.С., а с тях бил и техния колега п.. В този момент свидетелите св.С.С. и п. се приближили към подсъдимия и останалите двама –
свидетелите Т.П. и Р.Б., а св. И.Б. останал отстрани и наблюдавал случващото се
от разстояние 25-30 метъра. При приближаване на св. С. и неговия колега п., подсъдимият се сборичкал с п., при което подсъдимият бил съборен на
земята. Малко след това св. С.С. успял да се отдалечи
със свидетелите Т.П. и Р.Б. и застанал с тях на място в близост до църквата. На
тревната площ до мястото, където се намирали подсъдимият и свидетелите Т.П. и Р.Б.
било установено топче хартия, в което се намирали сгъвка
кафяво прахообразно вещество – хероин с нето тегло 0,19 грама с процентно
съдържание на активния компонент диацетилморфин 24%
на стойност 12,35 /дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/ и сгъвка кафяво прахообразно вещество – хероин с нето тегло
0,04 грама с процентно съдържание на активния компонент диацетилморфин
34% на стойност 3,60 /три лева и шестдесет стотинки/. Впоследствие подсъдимият Н.
бил задържан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните
по делото гласни доказателствени средства: показанията
на свидетелите И.Б., С.С. /включително и приобщените
по реда на 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК от
досъдебното производство намиращи се на л. 17/, Т.А., Л.Г., Н.Н., М.М., Р.Т.Б. / приобщени по
реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК, намиращи се на л.13 от ДП/ и Т.П. / приобщени
по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК, намиращи се на л.11 от ДП/,
писмените доказателства и доказателствени средства:
протокол за оглед на местопроизшествие от 11.05.2018г. /л. 9- л.10 от ДП/ и
фотоалбум към него, протокол за обиск и изземване /л.22 от ДП/, протокол за
обиск и изземване /л. 23 от ДП/, протокол за обиск и изземване /л.24 от ДП/,
протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение /л.25-л.26 от ДП/, справки за съдимост и др.; способите за
доказване – заключението на изпълнената по делото физикохимична експертиза.
Показанията на свид. И.Б. и С.С., дадени в хода
на съдебното следствие, настоящата съдебна инстанция кредитира по отношение на
обстоятелствата, че са наблюдавали подсъдимия в посоченото време и място, че е
разговарял със св. Р.Б. и Т.П., че непосредствено след появяване на полицейските
служители е станало сборичкване, след което подсъдимият Н. е бил повален на
земята и задържан. В тази им част показанията им кореспондират помежду си,
логични и безпротиворечиви са, а също съответстват на
останалите гласни доказателствени източници, дадени в съдебно заседание, както и тези приобщени
по реда на чл. 281, ал.4 от НПК.
Налице е спорен момент между тези показания в частта, в
която излагат твърдения относно намереното в тревата топче хартия. Това
обстоятелство е от изключително значение, доколкото е пряка индиция
за авторството на извършеното престъпление, тъй като на мястото на инцидента
към момента на задържането на подсъдимия не е присъствал само той, а също и
останалите двама свидетели, респективно всяко едно от лицата е могло да изхвърли
забранените вещества при така внезапната поява на органите на реда. В този симсъл св. И.Б. дава
сведения, че е успял да възприеме именно подсъдимият да изхвърля от себе си
топчето хартия, в което впоследствие е установено наркотичното вещество, но от друга страна св. С. в своите показания,
депозирани в хода на съдебното следствие отрича да е видял привлеченото към наказателна отговорност
лице да изхвърля намереното топче. Тъкмо напротив, същият изрично уточнява, че
нито е видял как процесното топче се е озовало в
тревата, нито кой го е изхвърлил. В хода на разпита си пред съда свидетелят С. опровергава
показанията на св. И.Б., доколкото посочва, че макар и да е забелязал как подс. Н. изхвърля от себе си хартия, то тази хартия не е
топчето, което впоследствие е намерено и установено от органите на реда.
На следващото място съдът обсъди показанията на свидетелите Р.Б. и Т.П., и
намира за нужно да отбележи следното:
По принцип използването
като доказателства на изявления, направени в досъдебната фаза на процеса,
според практиката на ЕСПЧОС не е несъвместимо с чл. 6, т. 3 (d) на ЕКЗПЧОС,
даваща право на обвиняемия да участва в разпита или да изисква разпит на
свидетелите на обвинението, и да изисква призоваването и разпитът на
свидетелите на защитата да се извършват при същите условия, както на
свидетелите на обвинението. Според практиката на ЕСПЧОС, не е налице нарушение
на чл. 6, т. 3 (d) от конвенцията, ако на обвиняемия е предоставена пълноценна
и своевременна възможност да оспори твърденията и да постави въпроси на
свидетел, който дава показания срещу него, в момента, в който свидетелят дава
показанията си или на по-късен етап от производството. (Решение от 20.11.1989
г. К., A.; решение от 24.11.1986 г. Unterpertinger,
А.; решение от 19.12.1990 г., Delta, А.; решение от
20.09.1993 г., Sandi, А.). Проследявайки хронологията
на процесуалните действия на досъдебното производство, СГС констатира, че разпитът на свидетелите Р.Б. и
Т.П. в досъдебното производство е бил проведен на 12.05.2018 г., по реда на чл.
223 от НПК пред съдия от Софийски градски съд, малко преди подс.
Н. да бъде привлечен в качеството си на обвиняем, съответно на това действие не е присъствало нито привлеченото
към наказателна отговорност лице, нито негов защитник. Не е съществувала
никаква пречка Н. да бъде привлечен към наказателна отговорност преди
провеждането на разпита на св. Б. и св. П. по реда на чл. 223 от НПК, напротив
– били са налице визираните в разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от НПК
предпоставки за това – били са налице достатъчно доказателства за виновността
на Н. в извършване на престъпление от общ характер предвид факта, че св. Б. и
св. П. вече са били разпитани от орган на досъдебното производство ден преди
това – на 11.05.2018 г. и в показанията си са заявили същите обстоятелства,
които са изложили и при разпита им пред съдия, проведен на 12.05.2018 г. Въпреки
наличието на тези предпоставки обаче това не е било сторено. Според съда, в
случая аргументът, че прокуратурата е свободна в преценката си кога да привлече
едно лице към наказателна отговорност, е непротивопоставим, тъй като
възприемането му би означавало да се толерира заобикалянето на закона с
единствена цел преодоляването на изискването това лице да бъде призовано и да
му бъде осигурена възможност да участва лично и чрез свой защитник в
провеждането на разпит по реда на чл. 223 от НПК. Следва да се приеме, че по
такъв начин в случай като настоящия – когато подсъдимият не може да упражни
правата си и в съдебната фаза на процеса, поради невъзможността за откриване и
призоваване на свидетелите, са нарушени правата му да участва в събирането на
доказателствата и да ги оспори - подсъдимият не е могъл да зададе своите
въпроси нито в хода на досъдебното производство, нито в хода на съдебния
процес. Използването като доказателство на показания, дадени на досъдебното
производство, при депозирането на които не е присъствал обвиняем и негов
защитник не нарушава конвенцията, но те могат да доведат до осъждане, само ако
са подкрепени от други доказателства и ако при събирането им не са допуснати
процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуални права на
подсъдимия. С оглед на това положение, при извеждане на релевантната за делото фактология, съдът не следва да отдава приоритет на тези
показания, а може да се базира на тях, доколкото същите са съответни и на други
доказателства.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав дава вяра на
показанията на свидетелите Т.П. и Р.Б. единствено частта, в която установяват,
че на процесната дата са се намирали в района на
градинката, зад църквата „Свети Николай Софийски“, както и че са провели
разговор с подсъдимото лице. В тази им част показанията им са логични,
последователни и съответни на останалия доказателствен
материал.
Що се отнася до останалата им част, съпоставени по между си,
показанията на тези свидетели са противоречиви относно констатираните факти, като
същите не намират подкрепа и в останалите доказателства, събрани по делото.
Несъответно е съобщеното от двамата относно обстоятелството
дали подсъдимият пръв им е предложил да закупят от него метадон
или не. В този смисъл, докато св. П.
заявява, че св. Р.Б. сам е поискал да закупи метадон
и поради тази причина се е отправил към района на ул. „Пиротска“,
защото е знаел, че там има лице, което продава метадон,
то св. Б. от своя страна твърди, че не
е имал такива намерения, като подсъдимият пръв се е приближил към тях с
предложение да закупят от него метадон, при което той
се съгласил. Различни са и показанията им относно броя на шишетата с метадон, които подсъдимият е държал в себе си. Така св. Т.П.
заявява, че подсъдимият е извадил шише с метадон от
джобовете си, като същевременно е имал общо две-три шишета, докато св. Б. е
абсолютно категоричен, че подсъдимият преди да ги приближи е бил в храстите,
откъдето именно е взел и то само едно шише, от което впоследствие е изтеглил с
пипета метадон и е предложил същия за продажба.
Налице е и противоречие по отношение на обстоятелството, описано от двамата
свидетели дали подсъдимият им е предложил хероин за закупуване или не. Според
показанията на свидетеля Р.Б. подсъдимият сам е предложил хероин за продажба,
докато св. Т.П. твърди, че пръв е попитал подсъдимият дали има хероин в себе си,
при което подсъдимият му казал да се дръпнат настрани.
Всички тези противоречия наред с изложеното по-горе от
настоящия съдебен състав относно стойността на свидетелските показания, които
са приобщени от досъдебното производство, при лишаване от възможността на
подсъдимия и неговата защита да задават въпроси и да участват в разпита на
свидетелите дава основание този съд да не гради своите фактологични
изводи въз основа на казаното от посочените лица по отношение съдържанието на
проведения разговор между тях и подсъдимия, както и относно обстоятелството, че
последният е изхвърлил инкриминираното наркотично вещество в тревата. Според
съда, стойността на показанията на свидетелите Б. и П. е сериозно
дискредитирана и от факта, че и двамата са рецидивисти, осъждани многократно, а
П. включително и за държане на хероин с цел разпространение.
На следващо място съдът обсъди показанията на св. Н., която също като
очевидец на разигралите се събития е успяла да възприеме факти и обстоятелства,
включени в предмета на доказване в настоящото производство. Същата оспорва
заявеното от св. И.Б., че на посочената дата и място подсъдимият е изхвърлил
топче, съдържащо процесните забранени вещества, а
напротив – категорична е, че тези вещества са били изхвърлени от св. Т.П.. Вярно
е, че тази свидетелка е в близки отношения с подс. Н.,
което обуславя евентуалната й
заинтересованост от крайния резултат. Това обстоятелство не е единственото, което
съдът преценява, с оглед на достоверността на депозираните показания. Винаги се
обсъжда последователност, убедителност и вътрешна непротиворечивост на
изнесените факти. В конкретния случай съдът прецени, че информацията, която
споделя, а именно, че е успяла да наблюдава задържането на подсъдимото лице
намира съответствие в останалите доказателствени
материали. И това е така, защото същата посочва, че е възприела как подсъдимият
е бил повален от полицейски служител, което обстоятелство се потвърждава от
всички разпитани свидетели. Същата не отрича, че към момента на задържането на
подсъдимото лице се е намирала на разстояние от 20-30м. , което се потвърждава
от свидетеля И.Б., макар последния да твърди, че тя е била с гръб и няма как да
е видяла самото задържане. Разказът й, че е имала възможност да види какво се
случва намира подкрепа в този на св. М.,
която с известни разминавания досежно конкретното й
местоположение потвърждава, че св. Н.Н. е успяла да
възприеме всичко.
Съдът кредитира
показанията на св. М., в които същата излага своите впечатления от задържането
на подсъдимия на инкриминираните в обвинението дата и място. Свидетелката
посочва, че е възприела повалянето на подс. Н. на
земята, уточнява, че не е видяла изхвърляне на предмет.
От
показанията на свидетелите Р.К. и Л.Г. се установява, че същите са били
ангажирани като поемни лица от полицаи в района на парк„Св. Николай
Софийски“ и църквата там. Излагат, че са присъствали на процесуално-следственото
действие оглед на местопроизшествие и непосредствено са възприели намереното и
иззето вещество. Съдът кредитира показанията на посочените лица, доколкото същите
са незаинтересовани, а и са съответни на останалите доказателства. Въз основа
на техните показания Софийски градски съд установи редовността на извършеното
процесуално-следствено действие.
Съдът
кредитира показанията на св. Л.Г. участвал в качеството си на поемно лице при извършения обиск на подсъдимия Н.. Същите
са логични, последователни и установяват редовността на извършеното
процесуално-следствено действие.
Съдът
изгради убежденията си и въз основа протокол за оглед на местопроизшествие от
11.05.2018г. Видно от него при извършения оглед на мястото са намерени и иззети
два броя черни полиетиленови топчета, съдържащи
кафяво прахообразно вещество, намерени в тревистата площ до храма. При
извършването на това процесуално-следствено действие са спазени всички
изисквания на НПК – протокола притежава всички реквизити за формална годност,
при извършване на огледа са участвали необходимия брой поемни
лица.
Съдът
кредитира и протоколите за обиск на лица.
Настоящият
съдебен състав кредитира писмените доказателства приобщени по делото.
Като
компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи съдът
кредитира заключението на изпълнената физикохимична експертиза. Съгласно него кафявото
прахообразно вещество от Обекти №1 и №2, съдържа хероин /диацетилморфин/.
Нетното тегло на обекти №1 и 2 е както следва: 0,19 грама и 0,04 грама.
Процентното съдържание на активния компонент – диацетилморфин,
съдържащ се в Обекти № 1 и 2 е както следва: Обект 1- 24 % и Обект 2 -34 %.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така
установеното съдът счита, че подсъдимият Н. не е осъществил състава по
повдигнатото обвинение. От представените доказателства, могат да бъдат
изградени най малко две, различни една от друга версии. Всяка от тези версии
изглежда формално убедителна, както обвинителната така и оправдателната.
Законът е посочил в разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК, че съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В
случая има наличие на много съмнения, поради това, че показанията на
свидетелите са разнопосочни, версиите им са различни, липсват достатъчно и
убедителни доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Обвинението не доказа
друго освен това, че на посоченото в обвинителния акт време и място подсъдимият е бил задържан, а преди
това е провел разговор със свидетелите Р.Б. и Т.П., които са били до него при
задържането му. Няма достатъчно доказателства, че намерените наркотични
вещества са изхвърлени именно от подсъдимото лице. В случая при самата поява на органите на реда
на мястото са присъствали освен подсъдимия и свидетелите Т.П. и Р.Б., като обвинението не
успя да докаже категорично, че наркотиците са изхвърлени именно от подсъдимия.
От една страна са показанията на И.Б., който като служител на органите на реда
е изпълнявал служебните си задължения и е категоричен, че е видял подсъдимият
да изхвърля топчето, съдържащо намерените забранени вещества от джоба си, но от
друга страна показанията му не намират потвърждение в тези на другия полицай,
който е осъществявал акцията и който заявява, че не знае как и по какъв начин
топчето се е озовало на земята. В показанията на св. Н.Н.
се съдържа информация, че това топче е било изхвърлено от св. Т.П., което
противостои на версията на обвинението, но също е вероятна, предвид, че в
настъпилата суматоха при пристигането на органите на реда е напълно нормално
наркотика да бъде изхвърлен незабавно от някое от лицата, които присъстват там.
Показанията на другите свидетели, които са основни за обвинението, а именно
тези на св. Т.П. и св. Р.Б. са изключително противоречиви и то до степен, в
която се поставя под съмнение верността им, а и същите са дадени в хода на
досъдебното производство без възможност защитата и подсъдимия да задават
въпроси и да участват в разпита им, при което тези показания не могат да бъдат
решаващи за една осъдителна присъда. Вярно е, че протоколът за оглед доказва,
че на мястото, където подсъдимият е задържан е открито инкриминираното
наркотично вещество, но следва да се отбележи, че всички свидетели са
категорични, че именно към този момент там са присъствали и други лица –
свидетелите Р.Б. и Т.П., при което е налице вероятност наркотикът да е бил
изхвърлен от някой от тях, а не от подсъдимото лице /в тази насока са и
показанията на св. Н.Н./.
В конкретния
случай е налице недоказаност по отношение на главни факти по делото и най- вече
по отношение на авторството на деянието. Предвид недоказаността на обективната
страна престъпния състав, за подсъдимия следва да бъдат приложени последиците,
визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е постановяването
на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато
не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи обвинението. Само когато осъществяването
на престъплението и всички факти, включени в причинно-следствения процес на
престъпното деяние, механизмът и неговото авторство бъдат установени безспорно
и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
досежно осъществяването на обективните и субективните
признаци от състава на престъплението. Съдът признава подсъдимия за виновен
само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), което е гаранция за
реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 НПК.
Предвид
горното, съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по
несъмнен начин - съобразно изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК, подсъдимият следва да бъде
признат за невинен и да бъде оправдан.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: