РЕШЕНИЕ
№ 7162
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110161520 по описа за 2024 година
Образувано е по предявен от „М**************“ ЕООД срещу
„************* ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 0,73 лв. с вкл.
ДДС, представляваща платени без основание такси за периода 28.11.2021 г.-
27.12.2021 г. по договор № *********, обективирани във фактура №
********* за мобилна услуга с № ***********
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни
услуги съгласно Договор № *********, сключен с ответника. Сочи, че
съгласно раздел V, т. 2. 1 от приложение № 1 / 03.12.2021 г. е договорил
индивидуални цени с мобилния оператор за общо 2161 услуги (мобилни
услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети).
Сочи, че съгласно постигнатите договорки, следвало да заплати в
полза на ответника месечни абонаментни такси /МАТ/ за периода 28.11.2021
г.- 27.12.2021г. за мобилна услуга № *************** А1 М клас S сумата от
6.51 лева без ДДС с включена отстъпка и МАТ за пакет мобилен интернет 5
GB на макс.скорост сумата от 4 лева без ДДС с включена отстъпка - т.е. общо
такси в размер на 10.51 лева без ДДС.
Твърди, че с фактура № ********* ответникът не приложил
договорената отстъпка в размерите на месечните абонаменти такси като
вместо 10.51 лева без ДДС начислил месечни такси в общ размер на 11.49 лв.
без ДДС, т.е. с 0.73 лева с ДДС повече от договорените.
1
Твърди, че ищцовото дружество заплатило пълния размер на
фактурирана сума с вкл. ДДС, поради което счита, че е заплатило без
основание сумата в размер на 0.73 лв с ДДС. /разликата между договорените и
заплатените размери на МАТ/ и същата подлежи на връщане от ответника.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът “************* ЕАД подава
отговор на искова молба, с която оспорва предявения иск като неоснователен
и недоказан.
Не оспорва, че между страните са налице облигационни отношения
във връзка с цитирания договор № *********, както и заплащането на сумата
от 0.73 лева по фактура № ********* за мобилна услуга № 0***************
Оспорва обаче плащането на процесната сума да е извършено именно
от ищеца, като сочи, че дори начислените от ответника суми да не отговарят
на договореното, връщането им на ищеца би довело до неоснователно
обогатяване в негова полза за сметка на заплатилото ги лице.
Сочи, че в представената по делото фактура № ********* е отчетено
предоговаряне на тарифния план за ползваните услуги. Допълва, че сумите
във фактура № ********* за мобилна услуга № 0***************са
начислени правилно, като е съобразено предоговарянето на тарифния план. С
оглед изложеното моли съда да отхвърли предявената претенция като
недоказана и неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване намаляването на
своята имуществена сфера, а именно - че е заплатил процесната сума на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно
основание за задържане на престацията, в случая - че размерът на начислените
такси отговаря на дължимия такъв с оглед предоговарянето на тарифния план
за услугите по Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на
тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас М от 14.10.2019 г.,
Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за
Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от
14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г.
С обявения за окончателен доклад по делото, неоспорен от страните,
съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ между страните е налице
сключен Договор № *********, по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги и интернет за мобилен №
****************; че сумите по процесната фактура № ********* за мобилна
2
услуга № 0***************са заплатени; че ответникът е издал соченото в
молба от 10.02.2025г. кредитно известие за сумата от 0.61 лева без ДДС,
касаещо процесната фактура, както и че в предходно издадената на
процесната фактура е начислена и платена МАТ и такси за исковия период
28.11.2021- 27.12.2021 г.
Установява се от представените от страните писмени документи, че по
силата на Договор № *********, Приложение № 2 от 14.10.2019 г., страните
са договорили за GSM номер ********** тарифен план A1 M клас М и
допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo /л.
27/. Видно от Приложение № 1/14.10.2019 г. месечната абонаментна такса
/МАТ/ за договорения тарифен план с включена отстъпка възлиза на сумата
от 5.60 лева без ДДС /л. 23/. Видно от Приложение № 1 /л. 29/, цената на
пакета интернет с включена отстъпка е на стойност 3.50 лева без ДДС.
Следователно, общият размер на месечните такси за GSM номер
0***************възлиза на сумата от 9.10 лева без ДДС.
Не е спорно, а и се установява по делото, че по силата на Приложение
1 и Приложение 2 към Договор № ********* от 03.12.2021 г. страните са
предоговорили условията за GSM номер ********** - извършена e промяна
на тарифния план на A1 M клас S, запазен е допълнителният пакет Add-on
mobile internet 5 GB at maximum speed promo /л. 20/, като са променени и
цените на предоставените услуги. Видно от Приложение № 1, цената на МАТ,
с включена отстъпка, възлиза на сумата от 6.51 лева без ДДС, а цената на
пакета интернет – на сумата от 4 лева без ДДС /л. 4/. Следователно, общият
размер на дължимите такси по договора след предоговарянето възлиза на
сумата от 10.51 лева без ДДС.
Видно от представеното Приложение № 1 от 03.12.2021 г., условията
му влизат в сила незабавно, като в случай, че абонатът не е подписал
изявлението, находящо се в края на договора, услугите по приложението се
активират след изтичане на 7-дневен срок /л. 9/. Доколкото липсва подпис на
абоната в тази част на договора, съдът намира, че услугите по същия са били
активирани не от датата на неговото сключване, а след изтичане на 7 дни. В
конкретния случай обаче, доколкото ответникът твърди неизгодния за него
факт, че изменението на договора е реално приложено, респективно
таксувано, считано от 20.12.2021 г., съдът намира, че това е и датата, от която
мобилният оператор има право да претендира заплащане на цената на
предоставените услуги съгласно предоговорените условия.
Безспорно е между страните, а и се установява от представения по
делото договор, че стойността на МАТ и договорените услуги се предплаща,
като в конкретния случай, безспорно е, че за отчетния период 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г. /30 дни/ ищецът е заплатил на ответното дружество начислените
в предходно издадената фактура такси съобразно договорените цени с
приложенията от 14.10.2019 г.
С оглед извършеното предоговаряне на цените на услугите в посока
3
тяхното повишаване, установява се по делото, че ответникът е имал правно
основание да доначисли МАТ и такси за пакет мобилен интернет за периода
от влизане в сила на новите договорни условия / 20.12.2021 г./ до 27.12.2021 г.
/края на отчетния период/ – т.е. за 8 дни.
Доколкото договорената цена на пакета мобилен интернет от 4 лева без
ДДС е дължима за целия отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., т.е. за 30
дни, съдът намира, че дневната стойност на пакета възлиза на 0.13 лева.
Следователно, пропорционално на ползвания период от 8 дни, абонатът
дължи сумата от 1.07 лева без ДДС.
Договорената цена на МАТ от 6.51 лева с ДДС също е за целия отчетен
период от 30 дни, поради което, пропорционално за периода от 8 дни, абонатът
дължи сумата от 1.74 лева без ДДС.
Установява се от представената по делото фактура № *********, че за
мобилна услуга № 0*************** ответникът е доначислил за периода с
предоговорени условия /20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./ сумата от 2.67 лева без
ДДС за пакет интернет, т.е. с 1.60 лева без ДДС повече от дължимата такса
за пакета.
Установява се от представената по делото фактура № *********, че за
мобилна услуга № 0*************** ответникът е начислил за периода с
предоговорени условия /20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./ сумата от 1.42 лева без
ДДС за МАТ, т.е. по-малко от дължимите от абоната 1.72 лв. без ДДС.
Установява се в същото време, че за същия период /20.12.2021 г. –
27.12.2021 г./ на ищеца е приспадната сума, платена по предходната фактура,
в размер на 2.43 лева без ДДС.
Следователно, след изваждане на приспаднатата сума по предходната
фактура /2.43 лева/ от допълнително начислените /общо 4.09 лева/, се
получава разлика в размер на 1.66 лева без ДДС, по отношение на която
ответникът не доказва наличие на правно основание за събиране,
респективно – задържане.
Доколкото е безспорно по делото, че ответникът е получил пълно
плащане по процесната фактура № *********, съдът намира, че ищецът е
доказал своето обедняване, поради което предявеният иск, заявен за сума в по-
нисък размер, а именно 0.73 лева с ДДС, се явява изцяло основателен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се
установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по
издадена от ответника фактура на дружество, с което безспорно се намира в
договорно правоотношение. Възражението на ответника, че процесната сума е
заплатена в брой в магазин на „А1 България“ ЕАД от трето за спора лице в
качеството му на ползвател на услугата, а не от „М**************“ ЕООД,
съдът намира за неоснователно. Задължено лице по процесната фактура е
ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на
начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора
лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на
4
„М**************“ ЕООД към ответника. Ирелевантно в случая е естеството
на отношенията между едно такова трето лице и ищцовото дружество,
доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е именно
ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява в
пълнота наличието на фактическия състав на неоснователното обогатяване,
поради което предявеният иск подлежи на уважаване.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество дължи на ищеца разноски.
Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 250.00лв., от
които 50.00лв. – държавна такса и 200.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно, поради следните
съображения:
Настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна
сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в единственото
проведено по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи,
като не е извършван разпит на свидетели.
Отделно от изложеното ищцовото дружество е инициирало над 400
дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по същата и други
фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1.00лв.
За да не бъде допусната злоупотреба с права с цел генериране на разноски,
съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва
да бъде намалено до размера на сумата от 150.00лв.
По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер общ на 200.00лв.,
от които 50.00лв. – внесена държавна такса и 150.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ********* ЕАД, ЕИК -*************** заплати на
„М**************“ ЕООД, ЕИК *****************на основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 0.73 лв. с вкл. ДДС, представляваща платени без
основание такси за периода 28.11.2021 г.- 27.12.2021 г. по договор №
*********, обективирани във фактура № ********* за мобилна услуга с №
0***************
ОСЪЖДА А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на „М**************“ ЕООД, ЕИК *********,
5
сумата от 200.00лв. – разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6