Р Е Ш
Е Н И Е
№
03.12.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти наказателен състав
на девети октомври
през
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1016 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба Л.Д.С.,
ЕГН ********** ***, съд.адрес:***, офид №13-адв.К.У. против Наказателно
постановление №19-1006-004546 от 21.11.2019
г. на Началник група в сектор „РПП“ при ОД на МВР Пазарджик, с което на същия
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Поддържа
се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочи
нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик,
не изпраща представител. Представя писмено становище, в което моли
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по
същество ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 06.06.2019 г. в 08,20 часа
в гр.П., ул.“…“ управлява лек автомобил „…“ без поставени регистрационни табели
с рама №…, лична собственост, като извършва следното нарушение: Управлява МПС
без да е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели).
Въз основа на същите фактически
обстоятелства е била образувана преписка за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
С постановление от 25.07.2019 г. на Районна прокуратура Пазарджик е постановен
отказ да се образува наказателно производство. Прието е, че престъплението
представлява маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, като материалите
са изпратени на административен орган за проверка на случая и евентуално
ангажиране на отговорност за административно нарушение.
Поради това е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетеля Р. Г. и писмените доказателства
приложени по делото.
Част от основните реквизити на НП са
установени чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно точно ясно и конкретно описание
на нарушението, дата на извършване и обстоятелствата,
при които е извършено.
Но в атакуваното НП не е посочена датата
на извършване на нарушението.
Вярно е че в АУАН и в Постановлението на Районна прокуратура е
посочено, кога жалбоподателят е управлявал автомобила, който не е бил
регистриран и е бил без регистрационни табели, но постановлението е част от
доказателствата, които следва да се обсъждат в процеса на установяване на
фактическите положения залегнали в НП.
От друга страна в чл.53, ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност за
издаване на НП при допусната нередовност в акт, но не предвидена обратната
възможност. Още повече, че логическото и систематичното тълкуване на нормите по
раздел IV, уреждащи производство по налагане на административните наказания
води до извода, че следва да има
идентичност както между отразената в акта и в НП дата на нарушението.
Основната цел е да се създадат гаранции за нарушителя за реализиране правото на
защита против НП издадено въз основа на акта.
Именно
с тези фактически твърдения, както за
датата, така и начина на извършване на нарушението, изложени в НП формират пределите на доказване при преценка
законосъобразността на същото и се явяват в
пряка връзка с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около
нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
С оглед формалния характер на административното производство е
недопустимо е при съдебния контрол, съдът да изменя, в случая да допълва волята на административноноказващия орган относно основни реквизити
на НП, какъвто е датата на извършване на нарушението и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на
фактическите положения, които изпълват
състава на възприетото нарушение. Въззивният контрол представлява проверка на възприетите факти без те да могат да се изменят и доколко
същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено
нарушение при виновно поведение.
Това нарушение е от категорията на
съществените процесуални нарушения и е абсолютно основание за отмяна на НП, тъй
като накърнява правото на защита на жалбоподателя, а именно да разбере кога и
как точно е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си,
оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими
доказателства за обратното.
Съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и на друго основание.
Жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която поставя задължително изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
Не се спори, че при проверката автомобилът
не е бил регистриран и е нямал
регистрационни табели.
Установи се от представените по делото
доказателства, че с договор от 25.05.2019 г., въпросният автомобил е закупен от
жалбоподателя. Купувачът имал задължение в едномесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на
собствеността на автомобила, т.е. до 25.06.2019 година, да регистрира превозното средство на свое име. Дори да се
приеме, че жалбоподателят е управлявал автомобила на 06.06.2019 г., както е
посочено в АУАН, т.е. в едномесечния срок същият е управлявал автомобила,
именно за да бъде регистриран.
При тези съдът прие, че е формално е
осъществен фактическият състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да
се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите
интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.
В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен
случай", но в случая, предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва
да намери приложение тази, дадена в чл.93, т.9 от НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да се приеме за
осъществен състав на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, при което налагането на административна санкция дори и в минимален размер, се
явява несъразмерно тежко спрямо степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
За да
направи този свой извод съдът съобрази събраните по делото доказателства, че
жалбоподателят е направил необходимото, за да извърши регистрацията в срок. Шофирал
нерегистрирано МПС, но с намерението същото да бъде представено за регистрация
и което е регистрирано същия ден, видно от представените вносна бележка и
разписка.
При преценката за малозначителността на деянието е необходимо
да се изследва обществената опасност и на дееца. Липсата на обществената опасност на дееца неизменно се отразява и
върху обществената опасност на деянието, извършено от него. Нарушителят не е
осъждан, с добри характеристични данни и няма налагани никакви наказания за
нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител.
Тези обстоятелства, както че нарушителят не
оспорва фактическите обстоятелства и че нарушението е извършено за първи път, дават основание съдът да приеме,
че извършеното деяние се характеризира с явно незначителна обществена опасност
и като такова представлява маловажен случай.
С оглед малозначителността на деянието, съдът счита, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.
Поради това наказващия орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение на ще
му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност на случая"
подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган.
С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка
за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. №1/2005 г. ОСНК -
ВКС/.
Поради това, като не е съобразил малозначителността
на деянието наказващият орган е постановил незаконосъобразна санкция не
съответстваща на тежестта на нарушението.
В този смисъл обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
поради несъответствие на наложената административнонаказателна санкция с
ниската тежест на конкретно посоченото вменено нарушение и следва да бъде
отменено.
По делото е направено искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв
бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В този случай е приложима разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По делото са представени пълномощно и
договор за правна помощ, според които на адв.У. за процесуално представителство
по делото е заплатена в брой сума от 300 лв.
В случая има направено възражение от
настрещната страна за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това и резултата по
делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за
основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат в размер на 300
лева, като няма основание този размер на бъде намален, тъй като съответства на
минимума определен в чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По делото е направено искане и от
процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по
делото разноски.
Но с оглед на резултата по делото-отмяна
на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №19-1006-004546
от 21.11.2019 г. на Началник група в сектор „РПП“ при ОД на МВР Пазарджик, с
което на Л.Д.С., ЕГН ********** ***,
съд.адрес:***, офид №13-адв.К.У. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв.
и Лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик за заплати на Л.Д.С.,
ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
ОТХВЪЛЯ
искането на ОД на МВР Пазарджик за присъждане на направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: