№ 11040
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ********0 СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20221110107964 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Й. Н., с която е предявен
положителен установителен иск за установяване вземането за сумата ********93,77 лева
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 06.07.2021г.-
06.08.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 46527/ 2021г. по описа на СРС, ********0 състав.
Ищецът В. Й. Н. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника Културен институт театър “Възраждане” за сумата ********93,77
лева обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода
06.07.2021г.- 06.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.08.2021г., до окончателното плащане
на сумата. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от
06.12.2018г., по силата на който заемала длъжността „организатор продажби“. Трудовото
правоотношение между страните било прекратено едностранно от ответника на 06.03.2021г.
В исковата молба се релевират твърдения, че уволнението на ищцата било признато за
незаконно и отменено с влязло в сила решение от 13.07.2021г. по гр.д. № 21673/ 2021г. по
описа на Софийския районен съд, ********8 състав. Със същото решение на ищцата било
присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
06.03.2021г. до 05.07.2021г. в размер на 6 557,20 лева, на основание чл 344, т. 3 КТ. Ищцата
1
развива съображения, че оставането без работа е в причинна връзка от незаконното
уволнение, продължило по- дълго от периода, за който било присъдено обезщетението в
производството, с предмет отмяната на уволнението, затова в настоящия процес претендира
обезщетение за периода от 06.07.2021г. до 06.08.2021г.
При изложените твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника съществуването на вземането за сумата сумата
********93,77 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за
периода 06.07.2021г.- 06.08.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 46527/ 2021г. по описа на СРС, ********0
състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че е погасил
задължението си да плати обезщетение за вредите от незаконното уволнение. В отговора за
наведени доводи, че на 06.08.2021г. между страните било сключено споразумение, имащо
характер на спогодба, с което ищцата изрично декларирала, че не желае да заема
длъжността, на която била възстановена по силата на съдебното решение, както и че е
получила търсеното обезщетение, и няма други неудовлетворени претенции към
работодателя във връзка с процесния трудов договор. Ответникът развива съображения, че
няма причинно- следствена връзка между уволнението на ищцата и оставането без работа
през процесния период, тъй като тя била прекъсната, тъй като ответникът изявил готовност
ищцата да бъде възстановена на работа.
В обобщение, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното от фактическа страна:
От представения трудов договор се установява, че между страните е възникнало
трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № ******** от 06.12.2018г., по
силата на който ищцата заемала длъжността ”организатор продажби”. Трудовият договор е
изменен по отношение на трудовото възнаграждение с допълнително споразумение от
19.02.2020г. и ********.03.2021г., като съгласно споразумението от ********.03.2021г.
страните са постигнали съгласие размерът на основното трудовото възнаграждение е 835
лева. Договорено е допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
размер на 6% за прослужени 6 години.
Със заповед № 5 от 05.02.2021г. трудовият договор между страните е прекратено на
основание чл. 328, т. 5 КТ. Заповедта е връчена на 05.02.2021г.
С решение № 20156162/ 13.07.2021г., постановено по гр. дело № 21673/ 2021г. по описа
на Софийския районен съд, ********8 състав, уволнението на ищцата, извършено със
заповед № 5 от 05.02.2021г., е признато за незаконно и е отменено, и ищцата е възстановена
2
на заеманата преди уволнението длъжност “организатор продажби”. Със същото решение
ответникът е осъден да плати на ищцата сумата 6557,20 лева, представляваща обезщетение
за вредите от незаконното уволнение за периода 06.03.2021г.- 05.07.2021г.
На 06.08.2021г. между страните е сключено споразумение за прекратяване на трудовия
договор. В същото ищцата изрично е заявила, че не желае да заеме длъжността, на която е
възстановен с решение № 20156162 от 13.07.2021г. по гр. дело № 21673/ 2021г. на
Софийския районен съд, ********8 състав. Посочено е, че страните прекратяват трудовия
договор от 06.12.2018г. по взаимно съгласие, считано от 06.08.2021г. Ищцата е заявила, че е
получила обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в претендирания размер, както и присъдените
разноски и няма неудовлетворени претенции към работодателя, произтичащи от трудов
договор № ******** от 06.12.2018г.
От представените платежни нареждания се установява, че на 08.07.2018г. ответникът е
платил сумата 6577,20 лева, с посочено основание за плащане “поради незаконно
уволнение”, а на 18.07.2018г.- сумата 1423,58 лева, с основание “компенсации за м.
февруари 2021г. и м. март 2021г.”, на 28.7.2021г.- сумата 1287,86 лева- с основание
“разноски по гр. дело № 21673/ 2021г.”
Пред първоинстанционния съд е представен протокол от съдебно заседание по гр. дело
№ 21673 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, ********8 състав. От същия се
установява, че в съдебно заседание ответникът е изразил воля за допускане на
предварително изпълнение на решението и ищцата да бъде уведомена, че може да заеме
длъжността, на която е възстановена в 14- дневен срок от деня на съдебното заседание.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, според което
размерът на обезщетението за оставане без работа за периода от 06.07.2021г. до 06.08.2021г.
е в размер на ********93,78 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от
правна страна:
Между страните е образувано гр.д. № 21673/ 2021г. на СРС, с предмет
законосъобразността на уволнението на ищцата, по което на същата е присъдено
обезщетение за вредите от уволнението за периода 06.03.2021г.- 05.07.2021г. Силата на
пресъдено нещо преклудира всички факти, имащи значение за спорното право, които са се
осъществили до приключване на устните състезания пред последната инстанция по
същество. Същото искане може да бъде предявено отново между същите страни, ако се
основава на новонастъпили факти. В случая страната е претендирала обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за законоустановения период от шест месеца (това е нейно право, още
повече че отнапред няма яснота за това кога ще бъде разрешен спора с влязло в сила
решение). По това искане има частично произнасяне- за период от четири месеца. Към
настоящият момент - с предявяването на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за един месец - страната
се позовава на новонастъпил факт - период от време след приключване на устните
състезания пред първата инстанция. На това основание - тя може да иска присъждане на
3
обезщетение. В т.см. определение № 358 от 2.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 375/2009 г., III
г. о., ГК.
Релевантни към предмета на делото обстоятелства са: 1) Да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното
право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово
правоотношение; 2) Ищцата да е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в периода след
уволнението; 3) Причинно- следствена връзка между незаконното уволнение и оставането
без работа;
Фактът на незаконно упражненото право на уволнение от работодателя е установен с
влязло в сила решение № 20156162 от 13.07.2021г. по гр. дело № 21673 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, ********8 състав. При това положение, налице е първата от
предпоставките на фактическия състав на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ-незаконността
на уволнението.
За отговора на въпроса налице ли е втората предпоставка, в случая оставането на
ищцата без работа в процесния период, следва да се посочи, че исковете с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ- за отмяна на уволнението и възстановяване на работника на
заеманата преди уволнението длъжност, са конститутивни. Съдебното решение ще е това,
което постановява правната промяна- с него се възстановява старото трудово
правоотношение.
В светлината на изложеното, следва да се приеме, че трудовото правоотношение между
страните е възстановено с влизане в сила на № 20156162 от 13.07.2021г. по гр. дело № 21673
по описа за 2021г. на Софийски районен съд, ********8 състав- 31.08.2021г. (видно от
удостоверяването върху него). Началото на периода, за който се дължи обезщетение (до 6
месеца) е прекратяването на трудовото правоотношение, а крайният, когато работникът е
имал възможност да се яви на работното си място и да започне работа. Периодът, за който се
претендира обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение предхожда
датата на влизане в сила на съдебното решение. От направената констатация на трудова
книжка на ищцата в съдебно заседание не се установява наличие на друго трудово
правоотношение в процесния период, което обуславя извод, че в периода от 06.07.2021г. до
06.08.2021г. ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение, в което се изразяват
търпените от нея вреди. В този смисъл е и Решение № 167 от 25.05.2011 г. по гр. д. №
1308/2010 г., Г.К., III г.о. на ВКС- „През периода от време от датата на прекратяването на
трудовото правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила съдебно решение и
възстановяването на незаконно уволнение работник или служител на предишната работа
последният реално не е престирал труд по трудово правоотношение “.
По отношение на третата предпоставка- наличие на причинно- следствена връзка между
незаконното уволнение и търпените вреди:
С решение № 387 от 27.10.2011г. по гр.д. № 13********/ 2010г., IV г.о. на ВКС е
4
посочено, че „С факта на нереализирането на трудов доход наред с оставането без работа
през определен период от време се осъществява пълният фактически състав на нормата на
чл. 225, ал. 1 КТ, която дава право на обезщетение (осъществяват се всички признаци на
този фактически състав).“ Факти, които са от естество да прекъснат причинно- следствената
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа са последващо трудово
правоотношение за съответния период, промяна в работоспособността на
работника/служителя (за който период би имал право на заместващо обезщетение поради
временна неработоспособност), изтичане на срока по чл. 345, ал. 1 КТ и пр. В тази връзка
Решение № 323 от 28.06.2011г. по гр.д № 784/2010 г., Г.К., IV г.о. на ВКС. Конкретиката на
случая сочи, че в съдебно заседание по гр. дело № 21673/ 2021г. на Софийския районен съд
ответникът, чрез процесуалния си представител, е изразил воля да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта, в която е уволнението се отменя, както и
че моли съда да уведоми ищцата, че може да се яви на работа и да заеме длъжността си.
Посочените изявления нямат за последица прекъсване на причинната връзка между
уволнението и вредите. Същите нямат естеството на заповед за отмяна на уволнението, нито
на съобщение по чл. 345 КТ- за съобщаване на възстановяването. Изявление за готовност на
ответника да приеме ищцата обратно на работа не може да се приеме за прекъсване на
връзката. По делото не се установяват факти, които да прекъсват причинно- следствената
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, поради което съдът намира,
че е налице въпросната зависимост.
Пред настоящата инстанция ответникът е представил документ, наименуван
„Споразумение за прекратяване на трудов договор. В т. 3 на документа ищцата е декларира,
че е получил обезщетение по чл. 225 от КТ в претендирания размер, както и присъдените в
негова полза по съдебното дело разноски и няма други неудовлетворени претенции към
работодателя, произтичащи от трудов договор № ********/ 06.12.2018г.“ Тълкувайки
посочената клауза във връзка с останалите клаузи на спогодбата и в съответствие със
смисъла, който произтича от целия договор, настоящият състав счита, че волята на страните,
в т.ч. и на ищцата е била, че е получила обезщетението за оставане без работа и съдебните
разноски, присъдени с решението по гр. дело № 21673/ 2021г. на Софийския районен съд.
Настоящият състав счита, че изявлението на ищцата в представеното споразумение следва
да се тълкува през призмата на положението на по- слаба страна в правоотношението.
Съобразявайки изложеното и всички представени доказателства, съдът счита, че
изявлението на ищцата касае вземането , произтичащо от решението по гражданското дело,
с предмет незаконността на уволнението.
Неоснователно е възражението на ответника, че задължението е погасено чрез плащане.
Доказателствената тежест относно правопогасяващото възражение, каквото е плащането на
дължимото обезщетение, опрощаването му или др. е на ответника, който следва пълно и
главно да докаже осъществяването му. Видно от представените от ответника платежни
нареждания, ответникът е посочил конкретни основания за плащане- в платежно нареждане
№ 4290850/16.07.2021г. за сумата 1 423,58 лева е вписано основание „Компенсации-м. 02, м.
5
03.2021г.“, в Платежно нареждане № 4274422/ 08.07.2021г. за сумата 6 577,20 лева е
посочено основание „Обезщетение за оставане без работа“. Според съда в случая намира
приложение нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съобразно която този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Отчитайки, че в платежните нареждания работодателят е
посочил кои задължения погасява, настоящият състав счита, че задължението за плащане на
обезщетение за вредите от незаконното уволнение за периода 06.7.2021г.- 06.8.2021г. не е
погасено чрез плащане.
Изложеното обуславя извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски има ищеца. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. Ищецът е представил разноски за
направени разноски за адвокатско възнаграждение единствено в заповедното производство.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищцата не е представила
доказателства за направени разноски в първоинстанционното исково производство. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
Софийския районен съд сумата 35,88 лева- държавна такса за заповедното производство,
сумата 35,88 лева- държавна такса за първоинстанционното исково производство и сумата
200 лева- възнаграждение на вещо лице за съдебно- счетоводна експертиза, в общ размер на
271,76 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на **************“, с БУЛСТАТ
***********, съществуването на вземането на В. Й. Н., с ЕГН **********, за сумата 1
793,77 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода от 06.07.2021г. до 06.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.08.2021г., до
окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 46527/ 2021г. по описа на СРС, ********0 състав,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА **************“, с БУЛСТАТ ***********, да плати на В. Й. Н., с ЕГН
**********, сумата 490 лева (четиристотин и деветдесет лева), представляваща направени в
производството по ч. гр. дело № 46527/ 2021г. по описа на СРС, ********0 състав, разноски,
6
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА **************“, с БУЛСТАТ ***********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 35,88 лева (тридесет и пет лева 88ст.), представляваща
държавна такса по ч. гр. дело № 46527/ 2021г. по описа на СРС, ********0 състав, сумата
35,88 лева (тридесет и пет лева 88ст.),, представляваща държавна такса в
първоинстанционното исково производство и сумата 200 лева (двеста лева)- възнаграждение
за вещо лице в първоинстанционното исково производство на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е уважен иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му относно постановеното
предварително изпълнение решението има характер на определение и може да се обжалва в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7