№ 67
гр. Елин Пелин, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100979 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** от с....., Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 3 чрез пълномощника си адв..... със
съдебен адрес: гр....., ул. “.....“ № 3 е предявила срещу ответника „сити кеш"
оод, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „....“ № 115
Е, ет.5 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови
решение, с което да прогласи за нищожна клаузата на чл.11 от Договор за
кредит от 21.11.2023 г. като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит.
Твърди, че на 21.11.2023 г. Между ищцата в качеството на
кредитополучател и ответника в качеството на кредитор е сключен процесния
договор за кредит, по силата на който на ищцата са предоставени в
собственост заемни средства в размер на 2100,00 лева, при фиксиран лихвен
процент по заема 44,5%, годишен процент на разходите - 56,7%.
Съгласно чл.5, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова
1
гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно
или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
имат осигурителен доход общо в размер най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, раз‐
мерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания
от тях доход.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията
визирани в чл.5 от договора, същият дължи на кредитора неустойка визирана
в чл.11 на договора в размер на 2125,94 лева, която той следва да престира
разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечната
вноска за неустойка. Ищцата е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи
плащания за неустойка.
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в
чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити
въвеждат практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица
изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство
на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия
и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите
създават предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето
на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включват в договорите за потребителски кредити санкции - заплащането на
неустойки или пък предвиждат заплащането на такси за осигуряване от страна
на кредитора на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите.
Чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на обезпечение, респ. на
такси, които събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите
финансови институции си осигуряват допълнителна печалба, която е
калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като преодоляват по този
начин законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от не‐
2
изпълнението и следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в
т.3 от TP на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки отделен случай към момента па сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството
им на парични или непарични и размерът на задълженията, с които се
обезпечава неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други
наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа,
съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като
ги съотнесе към доводите на ищеца съгласно разясненията в задължителната
тълкувателна практика на ВКС.
По силата на чл.92 от ЗЗД неустойката представлява предварително
определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава
изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се
приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на по‐
ръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на не‐
устойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото
на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в
размер на 2125,94 лева е загубила присъщата за неустойката обезщетителна
функция, доколкото тя е 100 % от заетата сума в размер на 2100,00 лева, без да
зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв
начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е
търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като
3
обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за
погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено
условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните
ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни
договорното си задължение: за кредит от 2100,00 лева заемателят се е
задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово
възнаграждение в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната или сумата от 3920,00 лева, т.е. лица, които
месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в
заем сума.
Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да
бъдат само физически, не и юридически лица.
Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два
пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен
безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход
е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граж‐
дански правоотношения, например като управител или изпълнителен ди‐
ректор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и нед‐
вижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл.133 от ЗЗД.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата
финансова институция е поставила към кредитополучателя неизпълними
изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в
нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
4
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира
без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като
заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то
при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема,
Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след
сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би
договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и
алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови
услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за
вземанията си. Явно е, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е
поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на
поръчители - едва три дни след сключване на договора. Поставянето на
изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива
2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни.
Задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит.
В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да
не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение па кредитора да направи оценка на креди‐
тоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребите‐
5
лите от свръх задлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити
на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се
приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза
високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се
улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27
03.2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване па поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го
осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свръх задлъжнялост на
длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела
С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
Кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално необез‐
печен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните
последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като той не е спазил
своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, поради което финансовата институция не може да черпи
права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставя‐
нето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане па
поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи
значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на
добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването
на неустойката.
6
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с
добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната
лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, който в срока по
чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв.Х. М. –
САК, с който изразява становище за допустимост на предявените искове, но ги
намира за изцяло неоснователни и ги оспорва. Излагат се подробни аргументи
относно неоснователността на претенциите.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между “Сити кеш“ ООД и С. Д. Н. е сключен
Договор за потребителски кредит № 965751 от 21.11.2023 г. по силата на който
ищцата е получила в заем сумата от 2100.00 лева, при фиксиран лихвен
процент по заема 44,5%, годишен процент на разходите - 56,7%., при срок на
кредита от 44 месечни вноски с обща сума за плащане 2582,06 лева.
Съгласно чл.11, ал.1 от договора ако кредитополучателят в тридневен
срок не предостави обезпечение по кредита, трябва да заплати неустойка в
размер на 2125,94 лева.
Според погасителния план по договора неустойката е разсрочена на 44
вноски всяка една в размер на 41,92 лева, като е калкулирана в размера на
дължимата месечна погасителна вноска. Така общо дължимата сума по
кредита в случай, че не бъде предоставено обезпечение, за каквото в случая не
се ангажират доказателства да е предоставено е в размер на 4708.00 лева.
Установява се също така, че ответното дружество "Сити Кеш" ЕООД е
небанкова финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за
кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 от Закона за потребителския кредит.
7
От друга страна ищцата по делото има качеството на „потребител“ по
смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита на потребителите. В този смисъл
сключения между страните договор е потребителски, поради което следва да
отговаря на изискванията на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите.
Настоящият състав намира за основателни доводите на ищцата за
нищожност на клаузата предвидена в чл.11 от процесния договор
предвиждаща заплащане на неустойка във фиксиран размер от 2125,94 лева
при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на
договора по следните съображения:
Така уговорената клауза в чл.11, ал.1 и чл.5 от договора за заем, според
която се дължи неустойка във фиксиран размер от 2125,94 лева при
неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечение чрез поръчител отговарящ на изискванията на чл.5 от договора
или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие
с целите заложени в Закона за потребителския кредит. На практика тази клауза
цели да улесни финансовата институция, като й спести задължението за
извършване за своя сметка на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника, като прехвърля това й задължение за оценка на риска върху
самия длъжник и то за негова сметка, чрез увеличаване размера на кредита му
близък до размер на отпуснатия заем доколкото се касае за получена сума в
размер на 2100.00 лева, а общия дължим размер с включената неустойка
възлиза на 2125,94 лева – налице е оскъпяване с над 100%.
Не такова обаче е изискването на чл.16 от Закона за потребителския
кредит, която норма предвижда финансовата институция да извърши
проверка на платежоспособността на потребителя преди сключването на
договора за кредит чрез посочване на конкретни действия въз основа на които
да бъде проверена именно от кредитора, а именно да извършва справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите при
вземане на решение относно предоставянето на потребителски кредити,
вземайки предвид тази информация при управление на риска, свързан с
предоставянето на кредита и чак тогава да поиска предоставяне на
обезпечение въз основа на риска от неизпълнение на задълженията и след
предоставяне на обезпечението договорът да бъде сключен. В противен
8
случай на длъжника се вменява задължение за осигуряване на обезпечение на
отпуснатия му кредит и то след като вече сумата му е предадена от кредитора
и ако не изпълни това задължение, размера на кредита се увеличава до размер,
който е необосновано висок и дори в случая надвишава размера на заемната
сума. В конкретния случай не се установява ответното дружество да е
извършвало проверката за кредитоспособността на ищеца и какво е
становището на кредитния консултант във връзка с процесния риск.
От друга страна следва да се вземе предвид и т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, според
която нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. С тълкувателното решение е прието, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения, но преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните критерии: 1. съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи - като поръчителство, ипотека и др.; 3. вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
4. размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка. Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.
В случая уговорената в чл.11, ал.1 от договора неустойката цели
санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение на кредита. Това задължение
обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
основното задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Уговорената клауза за предоставяне на обезпечение представлява
допълнителна гаранция в полза на кредитора, като уговорената неустойка за
неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, който дори надвишава
размера на главницата, настоящият състав намира че е в разрез с добрите
9
нрави. С клаузата предвидена в чл.11, ал.1 от договора за кредит несъмнено се
цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение за кредитора, извън
установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява само
привидно съобразен със законоустановените изисквания за действителността
му.
От представения по делото погасителния план към Договор за
потребителски кредит № 965751 от 21.11.2023 г. се установява също, че още
със сключването на договора в погасителния план е уговорено разсрочено
плащане на неустойката за неизпълнение на посоченото задължение за
предоставяне на обезпечението формулирано в чл.11, ал.1 от договора.
Действително в погасителния план е отбелязано, че неустойката се дължи
само при непредставяне на поне едно от обезпеченията изискани от
кредитора, но несъмнено всяко едно от уговорените обезпечения би било
практически неизпълнимо от кредитополучателя, особено в уговорения
кратък тридневен срок.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че
подобна клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят й е вменил и нарушава
принципа за справедливост, тъй като допълнително увеличава размера на
отпуснатия кредит в полза на кредитора и поставя кредитополучателя в
неизгодно икономическо положение. Поставянето на потребителя в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява дали те създават за
него неизгодни условия и допълнителни такси по кредита, които не са
изчерпателно изброени и невключени в ГПР е в противоречие с изискването
въведено от законодателя в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Несъмнено уговореното в
случая заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечение поставя потребителя в неравностойно положение, тъй като е
довело до неблагоприятни последици в правната му сфера, които са по-големи
от законоустановените.
По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза
за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за
неустойката договорът не е породил правно действие.
Ищцата не е имала възможност да договаря индивидуално посочените
10
клаузи. При сключване на договора те са представени чрез стандартен
формуляр и не подлежат на изменение, което ги прави непрозрачни и
наложени едностранно от страна на кредитора. Това води до нарушаване
нормите на чл.143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, които изискват равноправие между
страните при договарянето на условията по договорите за кредит.
Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а в т.5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В този смисъл доводите на ответното дружество
за наличието на индивидуално уговорена клауза, която е информирала
кредитополучателя в достатъчна степен, за да е наясно какво договаря са
неоснователни и не могат да опровергаят изложените по-горе съображения,
които обосновават основателност на иска.
Ето защо предявеният от ищцата иск следва да бъде уважен.
По разноските:
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. ....,
поради което на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди минималния размер
адвокатско възнаграждение от 512.59 лева или 612.00 лева с включен ДДС.
Доколкото ищцата С. Д. Н. е освободена от съда от дължимите
държавни такси и разноски, то с оглед изхода на спора, ответното дружество
„Сити Кеш“ ООД следва да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин
дължимата държавна такса по иска в размер на 85,03 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.11 от Договор за
потребителски кредит № 965751 от 21.11.2023 г. сключен между „Сити Кеш“
ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „....“ № 115
11
Е, ет.5 и С. Д. Н., ЕГН ********** от с....., Община Елин Пелин, Софийска
област, ул. „....“ № 3 чрез пълномощника си адв..... със съдебен адрес: гр....., ул.
“.....“ № 3 съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Елин Пелин дължимата държавна такса в размер на 50.00
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „Сити Кеш“ ООД, ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв..... със
съдебен адрес: гр....., ул. “.....“ № 3 сумата 612.00 лева /шестстотин и
дванадесет лева/ възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
12