РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Габрово, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224200600305 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по протест на РП-Габрово срещу
присъда №11 от 18.10.2022г., постановена по НОХД № 62/2022г. на РС-
Трявна.
С горната РС-Трявна е признал подсъдимия А. С. А. за невинен в това
в това, на 17.12.2022г. в гр.Трявна да е нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората, определени в т.4.4 и 4.5 от
Заповед № РД 01-977/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването,
издадена на основание чл. 61, чл. 63 и чл. 63в от Закона за здравето, като лице
поставено под карантина с предписание изх.№ 211214/347820 от 14.12.2021г.
на зам. директор на Регионална здравна инспекция гр.Русе, да не е изпълнил
задължението си да не напуска дома си в гр.Трявна, ул.“***“ № **, за
посочения в предписанието срок от 10 дни, считано от 14.12.2021г. до
23.12.2021г. включително, като деянието е извършено по време на епидемия –
извънредна епидемична обстановка от COVID-19 на територията на
Република България, свързана със смъртни случаи и съществуващата
1
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, обявена с
Решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерски съвет и удължена с Решение
№ 826 от 25.11.2021г. на Министерски съвет със срок, считано от 01.12.2021г.
до 31.03.2022г., поради което и на основание чл.305, ал. 6 от НПК, го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК.
На основание чл. 305, ал. 6 във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК съдът е
наложил на подсъдимия А. за същото деяние, което е приел, че съставлява
административно нарушение по чл. 215б ал.1 от Закона за здравето,
административно наказание глоба в размер на на 5000 /пет хиляди/ лева в
полза на държавата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е протестирана от ОП-Габрово, като
неправилна. Прокурорът отново е анализирал събраните по делото
доказателства и е достигнал до извода са налице законовите предпоставки
подсъдимия да бъде „санкциониран осъдително“, като му бъде наложено най-
лекото наказание „Пробационни мерки“. Прави се искане на бъде отменена
протестираната присъда и подсъдимия да бъде осъден по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият оспорва
протеста.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура се солидаризира с
наблюдаващия прокурор и декларира, че не следва да бъде реализирана
административна, а наказателна отговорност.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено
следното:
Атакуваната присъда на РС-Трявна е постановена въз основа на
обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по
делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при
спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата.
2
Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото
доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и
настоящата инстанция възприема.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият през 2003г. заживял заедно със семейството си под наем
в къща в гр.Трявна на ул.“***“ № **, където от 19.02.2003г. бил адресно
регистриран. От 18.01.2005г. в този имот бил регистриран и постоянният му
адрес. След около десет години подсъдимият заедно със семейството си
заживял на друг адрес в гр.Трявна и преди четири - пет години напуснал
града и се установил в с.***, обл.С.. Въпреки, че променил адреса си, А. не
извършил промяна в адресната си регистрация. Междувременно къщата на
ул.“***“ № ** в гр.Трявна била разрушена и имотът станал напълно негоден
за обитаване.
През есента на 2021г. подсъдимият А. се намирал в Германия и на
14.12.2021г. същият се върнал в България, като влязъл в страната в 22,54
часа през ГКПП Русе – Дунав мост с лек автомобил с рег.№ ***, управляван
от друго лице. Към момента на влизането на подсъдимия на територията на
страната, била в сила извънредна епидемична обстановка от COVID-19 на
територията на Република България, свързана със смъртни случаи и
съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
обявена с Решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерски съвет и удължена с
Решение № 826 от 25.11.2021г. на Министерски съвет със срок, считано от
01.12.2021г. до 31.03.2022г. За периода на епидемичната обстановка със
Заповед № РД-01- 977/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването били
въведени мерки за предотвратяване на разпространението на заболяването.
Една от тези мерки било задължителното поставяне под 10-дневна карантина
на всички лица, влизащи на територията на страната от рискови държави,
включени в червена зона, сред които съгласно приложение 1 към заповедта
била и Германия, освен ако представят валиден цифров COVID сертификат на
ЕС за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ или на
отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната
3
изследване по метода на полимеразно верижна реакция. Тъй като
подсъдимият не разполагал с някой от посочените документи за ваксинация,
преболедуване или отрицателен резултат от изследване, с Предписание №
211214/347820 на Зам.директора на РЗИ – Русе, същият бил поставен под
карантина за срок от 10 дни, считано от 14.12.2021г. С предписанието А. бил
уведомен, че при неизпълнение на същото носи наказателната отговорност по
чл.355 от НК. В предписанието било отбелязано ,че карантината ще се спазва
на адресът, отразен в личната му карта, а именно гр.Трявна, ул.“***“ № **,
въпреки ,че А. уведомил служителите на РЗИ, че живее в с.***, общ.С..
Подсъдимият А. подписал предписанието в електронен вид. На същият било
връчено Писмено удостоверение за съобщено предписание, което подписал и
от което получил екземпляр.
След това, А. се прибрал в дома си в с.***, където прекарал следващите
10 дни.
На 17.12.2021г. полицейските служители и свидетели по делото К.К. и
Г.В. извършили проверка за спазване на карантината на посочения адрес в
издаденото на подсъдимия А. предписание. Установили, че на адреса няма
годно за обитаване жилище и никой не живее в имота. След това се свързали
по телефон с подсъдимия и последният им казал, че се намира в с.***, общ.С..
Разбрали се, след изтичане на срока на карантината същият да се яви в РПУ-
Трявна за справка във връзка с неизпълнение на наложената карантина.
Полицейските служители изготвили съответните документи, с които
констатирали нарушението на здравните мерки и било образувано
наказателно производство.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз
основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени
и гласни доказателства и експертното заключение.
Настоящия съдебен състав споделя извършения доказателствен анализ
от първоинстанционния съд и не счита за нужно да го преповтаря.
Подсъдимият не оспорва така установената фактическа обстановка.
Твърди, че прибирайки се в страната от Германия е съобщил на служителите
на граничния пункт, че живее в с.***, общ.С. и се прибрал в дома си. През
целия период на карантината неизлизал, защото се подготвял за изпита за
шофьор. Когато полицейските служители го потърсили за да проверят дали
4
спазва карантината, той ги уведомил ,че живее в с.***.Твърди, че в документа
който му дали от РЗИ-Русе не било посочено къде да търпи карантината.
Настоящият съдебен състав намира, че възоснова на правилно
установена фактическа обстановка РС-Трявна е достигнал до
незаконосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимия от обективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, но от субективна страна е извършил деянието непредпазливо и тъй
като законът изисквал деянието да е осъществено умишлено е оправдал А. по
повдигнатото му обвинение. Мотивът на решаващия съд за това, че А. не е
изпълнил наложената му карантина е следния: “Тъй като подс.А. не заявил
ясно действителния си адрес за вписване в предписанието за поставяне под
карантина, същият осуетил възможността за осъществяване на контрол
относно спазването на същата и на практика не е изпълнявал карантината
така, като му била предписана.“ РС-Трявна е приел също, че А. е осъществил
по непредпазливост неизпълнение на наложената му карантина и така е
извършил административно нарушение по чл.215б, ал.1 от Закона за здравето,
поради което му е наложил административно наказание глоба в размер на
5000.00 лева.
На първо място настоящата съдебен състав намира ,че подсъдимия А. не
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.355, ал.2 от НК.
Имота в гр.Трявна на ул.“***“№ **в който бил адресно регистриран А.
бил необитаем - нямало ток и вода. Това се удостоверява от показанията на
св.Е.Б. –роднина на собственика на имота. От показанията на полицейските
служители К.К. и Г.В. се установява ,че имота бил необитаем, като нямало
дори сграда. Според св.Г.В. къщата била съборена преди десет години.
Следователно подсъдимият не е имал обективно възможност да живее на
адреса посочен в адресната му регистрация и не е имал възможност да
изтърпява предписаната му карантина на този адрес. От обясненията на
подсъдимия и от показанията на св.В.С.-кмет на с.*** се установява, че
веднага след влизането си в страната А. е отишъл в къщата в която живеел в
с.*** и там спазвал предписаната му карантина, като ненапускал имота. Това,
че се намира в с.*** полицейските служители К.иВ. установили при разговор
с него по телефона.
5
По делото не са налице доказателства, които да опровергават
твърденията на подсъдимия и на кмета на с.***, че А. А. е изпълнявал
предписаната му карантина в къщата в която живеел в с.***.
На следващо място по делото на стр.22 от ДП е приложено „Писмено
удостоверяване за съобщено предписание“ от което е видно ,че подсъдимия е
бил уведомен от РЗИ-Русе, че като лице пристигащо в страната от Франция
му е издадено предписание № 220413/537060 и е поставен под карантина за
срок от десет дни, считано от 14.12.2021г. В удостоверението не е посочено
мястото на което А. следва да бъде карантиниран, не е посочено и лицето,
което го е уведомило, че е карантиниран, въпреки ,че след „Подпис на
уведомителя “ е положен такъв.
На стр.9 от ДП е приложено предписание №211214/347820 издадено от
Зам.директора на РЗИ-Русе в което с подписа на подсъдимия е удостоверено,
че същия е уведомен, че е поставен под карантина, поради това ,че влиза в
страната от рискова зона-оранжева, уведомен е и за срока на карантината. В
предписанието е посочено, че А. С. А. е поставен под карантина на адрес
гр.Трявна, ул.“***“**. В края на предписанието, след подписа на лицето
което е уведомено е вписано ,че „Лицето е уведомено за издаването на
индивидуалното предписание за поставяне му под карантина за срок от 10
дни, считано от днес, както и за възможността за получаване на предписание
от РЗИ“. Следователно от т.н предписание става ясно ,че същото е съставено
„днес“ без да е посочена датата на съставяне, връчено е за подпис на А. А. без
да е подписано от зам.директора на РЗИ-Русе в качеството на „Уведомил“ и
на А. е съобщено ,че може да получи такова предписание от РЗИ-Русе. Няма
данни по делото А. да е получавал предписание. Същият е получил
приложеното по делото „Писмено удостоверяване за съобщено предписание“
в което не е посочено мястото на което следва да бъде под карантина. От
разминаване то в номерата на предписанията не става ясно кое точно
предписание е връчено на А.. И в двата документа не е посочен телефон на
който поставеното под карантина лице може да се свърже с надлежните
органи ако по-някаква причина неможе да изпълни предписанието. Не са
налице доказателства оборващи твърдението на подсъдимия, че е съобщил на
органите на РЗИ, че живее в с.***, както и ,че пристига в страната от
Германия, която съгласно Заповед РД-01-977/26.11.2021г. на Министъра на
6
здравеопазването попада в червената зона.Тъкмо обратното, липсата на
описаните по-горе реквизити на двата документа издадени от РЗИ-Русе и
разминаването в номерата на предписанието и зоната от която пристига
подсъдимия водят до извода ,че органите на РЗИ-Русе, вероятно поради
голямото натоварване по време на пандемията не са изпълнили
добросъвестно задълженията си, като не са съобразили от коя зона пристига
подсъдимия, както и твърдението му,че вече живее на друг адрес, различен от
този отразен в личната му карта и не са попълни коректно и вярно
изготвеното от тях предписание.
Всичко изложено до тук сочи на извода,че подсъдимия и от субективна
страна не е нарушил предписанието на здравните власти за задължителна
изолация и е изтърпял същата на мястото на което живеел в семейството си.С
действията си А. не е имал намерение да осуети възможността на
полицейските органи да проверят дали спазва предписаната му карантина.
Всичко изложено до тук сочи, че правилно и законосъобразно
подсъдимия А. е признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му
обвинение по чл.355 ал.2 във вр. с ал.1 от НК , като обаче въззивният съд
счита ,че този резултат е правилен възоснова на изложените от настоящия
състав мотиви.
По изложените по-горе мотиви въззивният съд приема ,че подсъдимия
А. не е нарушил от обективна страна и чл.215б, ал.1 от Закона за здравето. В
този текст на закона е предвидена административно наказателна отговорност
за контактно лице на лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3,
както и лице, което е влязло на територията на страната от други държави,
което откаже или не изпълнява задължителната карантина по чл. 61, ал. 6, се
наказва с глоба в размер на 5000 лв. В конкретния случай не са налице
доказателства за това А. да не е изпълнил наложената му задължителна
карантина и не следва да му бъде налагано административно
наказание.Присъдата в тази и част следва да бъде изменена, като се отмени
наложеното административно наказание, като незаконосъобразно.В
конкретния случай, подсъдимият не е обжалвал наложеното му
административно наказание. В правомощията на въззивния съд е да извърши
цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания / протестирания/
съдебен акт и при изпълнение на тези си задължения е допустимо
7
произнасяне и в необжалваната част на присъдата.
С оглед изхода от делото следва присъдата на РС-Трявна да се отмени
в частта относно възложените разноски на подсъдимия.
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314
от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяване.
Поради изложеното и на основание чл. 337, ал.1,т.5 във вр. с чл. 334,
т.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА №11 от 18.10.2022г., постановена по НОХД
№62/2022г. на РС-Трявна в частта в която на подсъдимия А. С. А. е наложено
на основание чл.215б, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание, като ОТМЕНЯ наложеното административно наказание.
ОТМЕНЯ присъдата в частта относно присъдените разноски.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8