Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Добрич, 03.01.2020г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №2543 по описа за  2019г. и за да се произнесе съобрази  следното :

          Производството е образувано по искова молба, подадена от „Фарин” ЕАД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, чрез синдик,  с която срещу „АГРО 21” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК,  за установяване в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д№ 1689/2019г. по описа на РС Добрич, сумите: 17 144,76 лв., представляващи задължения по договор за наем от 10.06.2016г. и Анекс към него от 17.10.2016г. за наемен обект - недвижим имот, находящ се в село Плачи дол, общ. Добричка, от която сума: 14 000,00 лева - неплатени наемни вноски за м. IX, X, XI и ХП.2018г. - по 3500 лв. на месец, 2894,24 лв. неплатени сметки за ел.енергия на наетия имот за периода от м. юли 2018г. до м. декември 2018 г., 250,52 лева - неустойка, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 16894,24 лв., начиная от 16.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се сторените по делото разноски.    

ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

По силата на сключен между „ФАРИН” ЕАД (в несъстоятелност) и „АГРО 21” ЕООД договор за наем, ответникът от 2016 г. ползва под наем недвижими имоти, собственост на „ФАРИН” ЕАД, находящи се в ***.

За ползване на недвижимите имоти „АГРО 21” ЕООД дължи на „ФАРИН” ЕАД заплащане на наемна цена и на режийни разноски за консумирана ел.енергия, вода и др. Съгласно сключеният между страните договор за наем при неплащане на наемната цена и режийните разноски наемателят „АГРО 21” ЕООД дължи на наемодателя „ФАРИН” ЕАД и неустойка в размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки ден просрочие.

Поради неплащане на дължими по посоченият договор за наем наемни вноски, ел. енергия и неустойка от страна на ответното дружество за периода 31.07.2018 г.- 01.042019г. на 10.04.2019г. на ответника била връчена покана за доброволно плащане за сумата от 37 016.20лв. След изтичане срока на поканата за плащане ответникът не заплатил задълженията си. Това провокирало ищеца да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 1689/2019г. на РС Добрич. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът подал възражение срещу вземането по издадената заповед за изпълнение. При това, за наемодателя възникнал правен интерес от провеждане на установително производство по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.

          Към исковата молба се представят следните писмени доказателства: Договор за наем от 10.06.2016г.,Анекс към договор за наем от 17.10.2016г._; **** Покана за доброволно плащане с отбелязване на връчване; Справка за размера на задълженията; Аналитична оборотна ведомост за сметка 411100 – Клиенти за „АГРО 21” ЕООД;

          Отправено е искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът  е депозирал отговор на исковата молба. Прдявеният иск се оспорва като неоснователен без да се излагат конкретни възражения по исковите претенции. Петендират се разноските в производството.

В случай, че съдът намери исковете за основателни, се прави възражение за прихващане до размера на исковата сума с вземане на ответника за извършени подобрения и ремонтни дейности в наетия обект на обща стойност 62868 без ДДС, а именно: ремонти, вкл. да закупуване и монтиране на редлер, елеватор, везна и др.специализирани съоръжения за съхранение на зърното. Възражението за прихващане не е прието за съвместно разглеждане с иска с Определение от 24.09.2019г.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

На 10.06.2016год. между „Фарин“ ЕАД /в несъстоятелност/ и „Агро 21“ЕООД гр.Добрич е сключен Договор за наем. Предмет на договора е стопански двор със 17бр. селскостопански сгради. Сключен е за неопределен срок с наемна цена 3500.00лв. без включен ДДС, платима до пето число на месеца, за който се отнася  /чл.11.1 от Договора/. Режийните разноски е предвидено да се заплащат в петдневен срок от фактурирането.

Съгласно Раздел VI „Неустойки“ - при неизпълнение на задължението за плащане на месечната наемна цена и режийни разноски в уговорения срок, наемателя дължи неустойка на наемодателя в размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки ден просрочие.

През периода от 31.07.2018год. - 31.12.2018г. от „Фарин“ ЕАД/в несъстоятелност/ са издадени фактури на обща стойност 17144.76лв., от които 16894.24лв. главница и 250.52лв. неустойка:

№***/31.07.2018	5.8.2018	ел.енергия	124,57		124,57
№***/31.08.2018	5.9.2018	ел.енергия	167,42		167,42
№***/28.09.2018	3.10.2018	ел.енергия	176,63		176,63
№***/31.10.2018	5.11.2018	ел.енергия	288,05		288,05
№***/30.11.2018	5.12.2018	ел.енергия	985,05		985,05
№***/31.12.2018	5.1.2019	ел.енергия	1152,52		1152,52
№***/03.09.2018	5.9.2018	наем	3500,00	16,49	3516,49
№**/01.10.2018	5.10.2018	наем	3500,00	46,04	3546,04
№**/01.11.2018	5.11.2018	наем	3500,00	79,79	3579,79
№***/03.12.2018	5.12.2018	наем	3500,00	108,2	3608,20

 

Въз основа на заявление по ч.гр.д№ 1689/2019г. по описа на ДРС е издадена заповед за изпълнение №904/20.05.2019г., с която е разпоредено ответното дружество да заплати на „Фарин“ ЕАД /в несъстоятелност/  исковите суми, ведно със законната лихва върху сумата за наем и консумативи, начиная от 16.05.2019г. до окончателното плащане на главните задължения, както и сторените по делото съдебни разноски в размер на 342,90лв.държавна такса и 1087лв.адвокатско възнаграждение.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че счетоводството на ответното дружество е водено редовно - налице е хронологично и систематично отразяване на първични счетоводни документи, организирана е аналитична счетоводна отчетност, данните от първичните документи са обобщени във вторични регистри което показва редовно водено счетоводство.

          Фактури с номера №***. са осчетоводени по счетоводни данни на „Агро 21“ЕООД и са включени в дневниците за покупки. Ответникът „Агро 21“ЕООД не е ползвал данъчен кредит, тъй като в издадените фактури няма начислен ДДС.

           Фактурите за консумирана ел.енергия от „Фарин“ ЕАД /в несъстоятелност/, издадени от „Енерго - Про - Продажби“АД за периода 10.07.2018год. - 10.12.2018год. са осчетоводени и платени от „Фарин“ ЕАД /в несъстоятелност/.

 Размерът на дължимата неустойка за процесния период въз основа на критериите, посочени по чл.13 от Договора за наем - в размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки ден просрочие е 173.15лв. Разликата до 250.52лв. е неустойка по вече платена фактура за наем с падеж 05.08.2018год.

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 1689/2019г. на РС Добрич. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът подал възражение.

 При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 232 ал.2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Основанието за търсене на неустойка почива на разпоредбата на чл.92 от ЗЗД. Производството е установително, по реда на чл.422 вр. с чл.415 от ГПК и цели съдебно установяване в отношенията на страните дължимостта на наемна цена за ползването на имота и разходите (консумативите), свързани с ползването на вещта, ведно с акцесорните претенции за заплащане на неустойка, лихва и за присъждане на деловодни разноски, предмет на заповед за изпълнение №904/20.05.2019г., издадена по ч.гр.д№ 1689/2019г. на ДРС. Искът е допустим, доколкото ответникът е подал възражение в заповедното производство в законовия срок, с което оспорва дължимостта на сумата по издадената заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, наемателят е длъжен да заплати на наемодателя наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът по договор не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.

Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че по своята същност същият е търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като едната от страните е търговец и сделката е сключена с оглед упражняване на търговската му дейност.

Относно наемната цена:

Възоснова на сключения на 10.06.2016г. договор между страните по делото е възникнало безсрочно наемно правоотношение.

През периода на действие на договора, ответникът не е заплатил уговорената наемна цена за процесните месеци. Няма данни по делото през периода, за който ищецът търси заплащането на наем, наемният договор да е бил прекратен на някое от предвидените в самия договор основания. Такива данни не се изнасят от ответната страна, нито се твърди плащане. По делото не се представят и доказателства за заплащане стойността на наема от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи това положително действие, нито пък се оспорват от негова страна представените от ищеца доказателства. Фактурите за наемите и консумативите са съставени в съответствие със Закона за счетоводството, ЗКПО и в деня на възникване на задължението, независимо дали се плаща, т. е. Съставянето на фактура касае документирането и осчетоводяването на задължения/вземания/ на търговеца, а вписването в търговските книги на задължението е доказателство за неговото признаване.

Ето защо, след като разглежданият наемен договор е имал действие между страните за процесния период, през който ответникът безспорно не е изпълнявал задължението си относно заплащането на наемната цена, то той дължи заплащане на тази цена за наетия имот за процесните четири месеца, или в общ размер на 14 000лева.

Относно търсените консумативи:

В настоящия случай ищецът претендира от ответника да му заплати и стойността на направените от него консумативни разходи във връзка с ползването на отдадения под наем имот. Към задълженията на наемателя, съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, спада и това да заплаща разходите, свързани с обичайното ползване на вещта, каквото е заплащането на консумираната ел. енергия, телефон и вода.

Задължението за заплащане на разходваните консумативи, свързани с ползването на наетия обект, следва да е точно установено по размер и срок .

В раздел ІV, т.9 от Договора страните са договорили  режийните разходи да са за сметка на наемателя, а в чл.12 ал.2 страните договорили текущите разходи да се заплащат в 5 дневен срок от тяхното фактуриране, въз основа на данъчна фактура, изготвена от наемодателя. Така наемателят се е задължил да заплаща консумираната от него електроенергия на наемодателя.

              От изслушаната в съдебно заседание счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установи, че Фактурите за консумирана ел.енергия от „Фарин“ ЕАД /в несъстоятелност/, издадени от „Енерго - Про - Продажби“АД за периода 10.07.2018год. - 10.12.2018год. са осчетоводени и платени от „Фарин“ ЕАД /в несъстоятелност/. С оглед така събраните доказателства основанието и размера на вземането се явава доказан и искът за това вземане подлежи на уважаване изцяло.

Относно търсената неустойка.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.”

Неустойката е акцесорна на главното задължение на страната, тя обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в слу¬чай на неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани.

Съгласно Раздел VI „Неустойки“ - при неизпълнение на задължението за плащане на месечната наемна цена и режийни разноски в уговорения срок, наемателя дължи неустойка на наемодателя в размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки ден просрочие. Приетия по-горе извод за непогасяване на процесните четири вноски, води на извод за въникване задължение на наемодателя да заплати уговорената мораторна неустойка, начиная от изтичане на пето число на месеца, за който се дължи наема съгасно клаузата на чл.12ал.1 от наемния договор.

Установеният от вещото лице размер на дължимата неустойка за процесния период въз основа на критериите, посочени по чл.13 от Договора за наем - в размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки ден просрочие е 173.15лв. Разликата до 250.52лв. е неустойка по вече платена фактура за наем с падеж 05.08.2018год. Искът се явява основателен и доказан по размер, респективно основателен за пълния си размер.

Доколкото по делото се установи неизпълнение на парично задължение за наем в срок, уговорен между страните, то длъжникът дължи лихва по силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обезщетение за забава в размер на законната лихва върху наемните вноски и режийните разноски, ответникът дължи за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задълженията.

Относно разноските в заповедното производство:

Видно от представена заповед за изпълнение, в заповедното производство ищецът е направил разноски  в размер на 342,90лв.- ДТ и адвокатско възнаграждение 1087лв.  С оглед пълното уважаване на исковите претенции и на основание чл.78 ал.1 от ГПК  тези разноски  сторени в заповедното производство следва да се присъдят в тежест на ответното дружество. На същото правно основание в тежест на ответника следва да се възложат и сторените в установителното производство разноски, за които са представени писмени доказателства, а именно:  в размер на 328,87лв. държавна такса, 200лв. възнаграждение за вещо лице и 1087лева възнаграждение за адвокат.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните по реда на 415 от ГПК, че „АГРО 21” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** дължи на „Фарин” ЕАД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *** сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 1689/2019г. на РС Добрич, както следва: 17 144,76лв., представляващи задължения по договор за наем от 10.06.2016г. и Анекс към него от 17.10.2016г. за наемен обект - недвижим имот, находящ се в село Плачи дол, общ. Добричка, от която сума: 14 000,00 лева - неплатени наемни вноски за м. IX, X, XI и ХП.2018г; неплатени сметки за ел.енергия за периода от м. юли 2018г. до м. декември 2018 г. в размер на 2894,24 лв.; 250,52 лева – неустойка начислена върху задълженията за наем и електроенергия по процесните фактури и неустойка по вече платена фактура за наем с падеж 05.08.2018год., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 16894,24 лв., начиная от 16.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „АГРО 21” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „Фарин” ЕАД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *** сторените разноски в заповедното производство в размер на 342,90лв.- държавна такса и адвокатско възнаграждение 1087лв.

ОСЪЖДА „АГРО 21” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „Фарин” ЕАД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *** сторените разноски в установителното производство в размер на 328,87лв.- държавна такса и адвокатско възнаграждение 1087лв.

 

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :..............................