РЕШЕНИЕ
№ 10148
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110172222 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1
ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ.
Производство по делото е образувано по искова молба от [ФИРМА]
/понастоящем [ФИРМА]/ против А. Х. Т., с която са предявени искове за установяване
на вземания по издадена в полза на ищеца против ответника заповед по чл. 410 ГПК за
сумите, както следва: сумата от 1000,00 лева, представляваща изискуема главница по
Рамков договор № 1807062379653110/20.09.2018 г. за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта Visa Classic, ведно със законната лихва, считано от
13.07.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 51,26 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019 г. до 15.12.2019 г., сумата от 2,43 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2019 г. до 15.12.2019 г. вкл.,
както и за сумата от 60,00 лева, представляваща изискуеми такси, начислени през
периода от 17.09.2019 г. до 07.11.2020 г.
В условията на евентуалност, в случай, че установителните искове бъдат
частично отхвърлени като неоснователни поради ненастъпила предсрочна изискуемост
на кредита, е предявени осъдителен иск против ответника за сумата от 999,00 лева,
представляваща главница по Рамков договор № 1807062379653110/20.09.2018 г. за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic, ведно със законната
1
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
В исковата молба се сочи, че с Рамков договор № 1807062379653110/20.09.2018
г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic, банката –
настоящ ищец предоставила на кредитополучателя – настоящ ответник, кредит в
размер на 1000,00 лева с цел – за потребителски нужди. Поддържа, че банката
изпълнила задължението си да предостави паричната сума, но поради неплащане на
дължимите месечни вноски през периода от 16.10.2019 г. до 16.05.2021 г. от страна на
ответника, кредитът бил обявен за предстрочно изискуем. Поддържа още, че съгласно
договора, поради неплащане на задължението за главница, ответникът дължи и
обезщетение за забава върху главницата. Поради липса на изпълнение ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано горепосоченото
частно гражданско дело, но тъй като издадената заповед е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен
иск. По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът обуславя правни си
интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Претендира направите в хода
на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е подаден писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за нередовност на исковата молба, а по същество – за неоснователност на
предявените искове. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ответникът е
кредитополучател по процесния договор, като се излагат доводи, че същия е подписан
от лице, различно от ответника. Оспорва се подписа за кредитополучател, навеждат се
доводи за нарушение на разпоредбите на Закона за потребителски кредит – чл.11, ал.1,
т.9, т.9а и т.10 и чл.12, т.7 и т.8 ЗПК. По изложените в отговора доводи и съображения
се иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 41036/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [ФИРМА] /понастоящем [ФИРМА]/ е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.07.2021, с която е
разпоредено длъжникът А. Х. Т. да заплати на заявителя сумата от 1000,00 лева,
представляваща главница по Рамков договор № 107062379653110 за издаване и
използване на международна кредитна карта Visa Classic от 20.09.2018 г., ведно със
законна лихва от 13.07.2021г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва за
периода от 16.09.2019г. до 15.12.2019 г. в размер на 51,26 лева, обезщетение за забава
за периода от 16.10.2019г. до 15.12.2019 г. в размер на 2,43 лева, изискуеми такси
съгласно договора, начислени за периода от 17.09.2019 г. до 07.11.2020 г. вкл. в размер
2
на 60,00 лева и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 08.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 41036/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал настоящата искова молба.
Видно от приложения по делото Рамков договор №
1807062379653110/20.09.2018 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
RaiCARD Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/BILLA Visa Classic е, че банката в
качеството си на кредитор е одобрила кредитен лимит на картодържателя -настоящ
ответник в размер на 1000,00 лева, който лимит е могъл да се използва единствено чрез
картата издадена към него /Раздел III, т.31 и т.32/. Съгласно т.33 от същия раздел на
договора, за ползваната част от кредитния лимит /включително за непогасената част от
кредитния лимит, ако има такава/, картодържателя заплаща на банката годишна лихва
в размери, определени съгласно вида на кредитната карта, в зависимост от това дали се
теглят пари в брой, касае се за покупки/плащания на ПОС терминал и
местонахожденията на последния. Съгласно т.44 и т.45 от процесния договор срокът за
плащане на минималната погасителна вноска /МПВ/ е в обусловен отново от вида на
кредитната карта, като съгласно т.47 при изцяло или частично неплащане на МПВ в
посочения в чл.44/чл.45 срок, банката начислява обезщетение за забава в размер на 10
% на годишна база върху забавената дължима от картодържателя сума. Съгласно т.46
от договора неполучаването на извлечението от страна на картодържателя не
съставлявало основание последния да не внесе в срок МПВ. Съгласно т.168 от Раздел
XV от договора, последния влиза в сила от датата на подписването му от двете страни
и предаването на картата от банката на картодържателя.
По делото е приложено писмо изх.№ 3865/15.04.2021 г. от банката до ответника,
с което последния се уведомява за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на
всички дължими по договора суми.
Видно от приложения по делото протокол от 09.06.2021 г., изготвен от ЧСИ Г.
Д., рег.№ 781 на КЧСИ, с район на действие СГС е, че ответника не е намерен за
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, поради което същото му е
връчено по реда на чл.47, ал.1 ГПК – чрез залепване на уведомление по постоянния му
и настоящ адрес.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
като видно от същото е, че след извършената проверка в счетоводството на ищеца и
предоставените документи, вещото лице е установило, че просрочените задължения по
процесния договор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 09.07.2021г. са в размер на 130,28 лв. с дати на падеж за периода
3
от 16.10.2019г. до 16.05.2021г., включително. Вещото лице е посочило, че
непогасените задължения на ответника към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение са в общ размер на 1 190,28 лв., от които 967,41 лева
– главница, 68,82 лева – възнаградителна лихва, 2,75 лева - наказателна лихва за
забава, 91,30 лева – такси и 60,00 лева - разноски по уведомление чрез ЧСИ. Видно от
заключението е, че непогасените задължения на ответника към датата на изготвяне на
заключението – 30.05.2022г. са в размер на 2 277,62 лева. В отговор на задача № 4
вещото лице е посочило в табличен вид дните на просрочие и как е изчислен размера
на претендираната от ищеца наказателна лихва за забава в размер на 2,43 лева. В
отговор на задача № 6 вещото лице е посочило броя на дните на просрочие към датата
на връчване на кредитополучателя на писмото за обявяване на предсрочната
изискуемост, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и към датата на изготвяне на заключението. При отговор на поставената
задача по предявения в условията на евентуалност иск, вещото лице е посочило, че
дължимата главница е в размер на 967,41 лева, , като е уточнило, че изчисленията на
задълженията за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва за забава, такси,
разноски по уведомление са посочени в отговора на задача №3 към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и не се променят, тъй като през м.
12 2019г. е спряно начисляването на лихви и такси, а законната лихва и съдебните
разноски са посочени в задача № 3 – към датата на изготвяне на заключението –
30.05.2022 година.
По делото е изслушано и прието и заключение на почеркова експертиза, в което
вещото лице, след запознаване с оригинала на процесния договор е посочило, че
подписите, положени в мястото за „Картодържател:“ на Рамков договор №
1807062379653110 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/BILLA Visa Classic от 20.09.2018 г., са изпълнени от А.
Х. Т.. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че разликата в
сравнителните образци от подписа на ответника се дължи на изминалия период от
време, но заявява, че в случая са установени достатъчно на брой съвпадения, които
позволяват да се даде категоричен извод относно положилото подписа лице.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.1-во
ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД.
Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са
допустими, тъй като същите са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, след
инициирано от страна на ищеца заповедно производство по реда на чл.410 ГПК, видно
от приложеното ч.гр.д № 41036/2021г. по описа на СРС, в хода на което заповедта е
4
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
По предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия
състав на претендираното право, а именно валидно облигационно задължение по договор за издаване и ползване
на кредитна карта, възникването и надлежното упражняване на факта на предсрочна изискуемост, че е изпълнил
поетите с договора задължения точно и в срок, както и размера на претендираните вземания за главница, лихви и
такси /поотделно/.
В конкретния случай от представения по делото Рамков договор №
1807062379653110 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/BILLA Visa Classic се установява, че на 20.09.2018 г.
страните са сключили договор, по силата на който [ФИРМА] е предоставила на
ответника безконтактна кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000,00 лева.
Наведеното в писмения отговор възражение от особения представител на ответника, че
договора не е подписан от последния, се опроверга от приетото по делото заключение
на съдебно-почерковата експертиза. С оглед предходното, съдът приема оспорването
на процесния договор за недоказано от ответника, чиято бе доказателствената тежест в
откритото по реда на чл.194 ГПК производство по оспорване. Ето защо, оспорването
следва да бъде признато за недоказано, което може да стане и с решението по делото,
съгласно чл.194, ал.3, изр.1 ГПК, което в тази част има характер на определение /в този
смисъл решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г.о. на ВКС/.
При анализа на императивна предпоставка от фактическия състав на предявения
иск – настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника, следва да се
вземат предвид задължителните указания на т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013г. Съгласно последното в хипотезата
на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем като ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
В настоящия случай видно от приложения по делото протокол от 09.06.2021 г.,
изготвен от ЧСИ Г. Д., рег.№ 781 на КЧСИ, с район на действие СГС е, уведомлението
до картодържателя-настоящ ответник е връчено по реда на чл.47, ал.1 ГПК – чрез
залепване на уведомление по постоянния му и настоящ адрес. Съгласно разпоредбата
на чл.47 ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не
може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да
получи съобщението. Прилагането на този начин на връчване е допустимо само при
наличието на точно определени предпоставки и за да бъде извършена преценка
относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно
обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване. В настоящия
5
случай, това изискване е изпълнено. Удостоверяване надлежността на връчването по
посочения ред е направено от съдебния изпълнител в горецитирания протокол, като
видно от същия е, че връчителя е събрал данни от живущото на адреса лице, че лице с
посочените имена не живее на този адрес от 2008 г. При това положение, съгласно
разпоредбата на чл.47, ал.1, изр. четвърто ГПК не се е налагало извършването на три
посещения на адреса. Нещо повече, адреса на който е търсен ответника за връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост е адреса, съдържащ се и в направената в
хода на настоящото производство справка НБД „Население“. С оглед предходното,
настоящият съд приема, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 13.07.2021 г. предсрочната изискуемост на сумите по процесния договор, е била
надлежно обявена на ответника.
Недоказани според настоящия съд останаха останалите предпоставки от
фактическия състав на предявения иск, а именно: че банката е изпълнила задължението
си да предаде картата на картодържателя – настоящ ответник, както и размера на
претендираните вземания за главница, лихви и такси /поотделно/. Видно от т.12 от
процесния договор е, че картодържателя получава лично издадената му карта и
запечатан плик с ПИН, не по-късно от три месеца от одобрението на искането за
издаване на карта издадената карта. В конкретния случай по делото липсват
категорични доказателства, че картата е била предадена на картодържателя на датата,
на която е сключен процесния договор – 20.09.2018 г. Отделно от предходното, съдът
възприема и изложените в писмения отговор от особения представител на ответника
доводи, че в конкретния случай, от представения по делото договор, не се установява
вида на кредитната карта, която се твърди да е издадена и предадена на ответника.
Видно от договора е, че същия е рамков и касае няколко вида кредитни карти -
RaiCARD Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/BILLA Visa Classic. Видно още от
разпоредбата на т.33 от Раздел III на договора е, че за ползваната част от кредитния
лимит /включително за непогасената част от кредитния лимит, ако има такава/,
картодържателя заплаща на банката годишна лихва в размери, определени съгласно
вида на кредитната карта, в зависимост от това дали се теглят пари в брой, касае
се за покупки/плащания на ПОС терминал и местонахожденията на последния.
Съгласно т.44 и т.45 от процесния договор срокът за плащане на минималната
погасителна вноска /МПВ/ е обусловен отново от вида на кредитната карта. В
конкретния случай, при липса на доказателства относно вида на картата и
извършваните с нея действия – теглена на пари в брой, покупка на стоки и услуги или
др., претендираните от ответника задължения, остават недоказани. Предходното
обуславя и различен срок за плащане на минималната погасителна вноска, а от там и
изпадането в забава за нейното плащане. Видно и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза е, че вещото лице е работило изключително и само въз основа
на предоставени му документи от ищеца. Съгласно чл.182 от ГПК вписванията в
6
счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето
или организацията, които са водили книгите. В случая обаче липсват други
доказателства потвърждаващи извършените от банката счетоводни записвания, като
последните не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила на официални
удостоверителни документи. Следва да се отбележи още, че при липса на
доказателства за конкретните параметри на процесния договор, съдът не може да
приеме исковите претенции за основателни и доказани единствено въз основа на
заключението на вещото лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Нещо
повече, от заключението на ССчЕ горепосочените елементи от договора също не се
установяват. Вещото лице е отговорило на поставените от ищеца въпроси и е посочило
съответните суми, отразени в счетоводството на ищеца, които само е преизчислило, но
това не може да замести липсващите доказателства относно точните параметри на
процесния рамков договор.
С оглед предходното, доколкото съдебното решение не може да почива на
предположения, а на безспорно установени обстоятелства и факти, то предявените
установителни искове за главница, лихви и такси, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, без да се обсъждат останалите наведени в писмения
отговор доводи.
По предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ.
С оглед отхвърлянето на предявените установителни искове, съдът дължи
произнасяне по предявения от ищеца осъдителен иск за главница.
По аналогични на изложените по-горе мотиви по предявените установителни
искове – липса на доказателства относно точните параметри на сключения между
страните рамков договор, този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК има
ответникът. По делото липсват данни за направени от него разноски, поради което
съдът не присъжда такива.
С оглед разпоредбите на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. По заповедното производство също
няма данни за направени разноски от длъжника – настоящ ответника, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА] /с предходно наименование [ФИРМА]/
против А. Х. Т., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД – за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000,00 лева,
представляваща изискуема главница по Рамков договор №
1807062379653110/20.09.2018 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
Visa Classic, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2021 г. до окончателното
изплащане, сумата от 51,26 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
16.09.2019 г. до 15.12.2019 г., сумата от 2,43 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.10.2019 г. до 15.12.2019 г. вкл., както и за сумата от 60,00 лева,
представляваща изискуеми такси, начислени през периода от 17.09.2019 г. до
07.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 41036/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [ФИРМА] /с предходно наименование [ФИРМА]/
против А. Х. Т., ЕГН ********** в условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 999,00 лева, представляваща главница по Рамков договор
№ 1807062379653110/20.09.2018 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта Visa Classic, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2 ГПК,
оспорването на истинността на Рамков договор № 1807062379653110/20.09.2018 г. за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8