Определение по дело №749/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                        № 260157

 

гр. Пловдив, 18.12.2020 година

 

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети състав в закрито заседание в състав:

   

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

   ЕМИЛ МИТЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов въззивно частно търговско дело № 749 по описа за 2020  г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. с чл. 129, ал. ТЗ.

Образувано е по въззивна частна жалба от „С.“ ЕООД против определение № 260179 от 24.09.2020 г., постановено по т. д. № 68 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по  по делото в частта, относно предявените от „С.“ ЕООД, против „Е.Б.Е.“ ЕАД, искове за заплащане на  неплатената част от цената на изкупена по договор от № 980/30.01.2013 г. електрическа енергия, равняваща се на както следва: 3 011,19 лв. – за м. септември 2017 г., ведно със законна лихва в размер 679.35 лв. за период от 01.11.2017 г. до 21.01.2020 г.; и 3 823,74 лв. – за м. септември 2019 г., ведно със законна лихва в размер 87.10 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 21.01.2020 г.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е да се отмени определението, с което производството по делото е прекратено и да се постанови продължаване на процесуалните действия.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството по т. д. № 68 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от „С.“ ЕООД против „Е.Б.Е.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове за присъждане на сумата от общо 40 818.19 лева, представляваща – неплатена цена на електрическа енергия по договор за изкупуване на такава от 30.01.2013 г., дължима за периода от 01.11.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и иск за сумата общо в размер на 7 439,62 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното парично задължение. Според заявените с исковата молба твърдения, искът за главното вземане представлява разликата между реално платените по договора между страните суми и дължимата, според ищеца, преференциална цена върху цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от дружеството за исковия период, включващ месеците: ноември и декември 2016 г.; септември, октомври, ноември и декември 2017 г.; септември, октомври, ноември и декември 2018 г.; както и септември 2019 г.

За да прекрати производството по делото, Пловдивският окръжен съд е приел, че по искова молба на дружеството - ищец срещу същия ответник по-рано са предявени идентични искове за неплатена цена за изкупуване на електрическа енергия, по същия договор и за същия период, по повод която искова молба е образувано т.д. № 944/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, преобразувано, след промяна на родовата подсъдност, в гр.д. № 20589/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, където все още било висящо. Съдът е констатирал, като този факт не се оспорва от ищеца, че предмет на исковете по първоначално заведеното дело е заплащане на разликата между реално платените и преференциалните цени, по същия договор, между същите страни, върху цялото количество електроенергия, произведена от ищцовото дружество през м.септември 2017 г. и м.септември 2019 г. както следва: общо 1 111,90 лв. по главния иск, от които 581,24 лв. за м.септември 2017 г. и 530,66 лв. за м.септември 2019 г.

Предвид тези данни, Пловдивският окръжен съд е извел, че доколкото това дело е образувано по-късно, и в целия претендиран от ищеца период се включват и посочените два месечни периода, предмет на по-рано заведеното пред друг съд дело, настоящото производство било недопустимо.

Определението е неправилно.

Приложимостта на забраната по чл. 126, ал. 1 ГПК, както и на предвидената в същата разпоредба процесуална последица - при едновременно разглеждане от съда на две дела, с идентични страни и спорен предмет, и в рамките на които се търси идентична съдебна защита, предпоставя изискването за наличие на пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената с двете дела съдебна защита.

Основните елементи, с които се материализира субективното право, чиято защита се търси с предявения иск, а с това - и предмета на делото, са правопораждащият факт /факти/, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, от което произтича правото.

В конкретния случай между настоящото дело и по-рано образуваното е налице идентичност единствено по отношение на основанието и на страните. Различни са обаче заявените от ищеца съдържание и обем на субективните материални права, чиято защита се търси чрез предявяване на двата иска.

Макар и по двата иска, по силата на сключения между страните договор от № 980/30.01.2013 г., ищецът да търси заплащане на разликата между реално платените и преференциалните цени върху произведената от него електрическа енергия през м. септември 2017 г. и м. септември 2019 г., претендираните по исковете, предмет на гр.д. № 20589/2019 г. на ПРС  вземания са за цялото фактурирано количество ел. енергия за тези месеци - общо 1 111,90 лв. по главния иск, от които 581,24 лв. за м.септември 2017 г. и 530,66 лв. за м. септември 2019 г., за което са издадени и конкретно описани фактури, а част от претенцията, предмет на настоящото дело, са вземания за цялото произведено количество ел. енергия за м. септември 2017 г. и м.септември 2019 г. с размер на главните вземания - 3011,19 лева за м. септември 2017 г. и 3823.74 лева - за м. септември 2019 г.

Според твърденията на самия ищец, съобразно които съдът следва да определи вида и обема на спорното материалното право, се касае за различни количества ел. енергия, произведена през посочените месеци, като цената на част от тях е предмет на исковете по гр. д. № 20589/2019 г., а цената на друга част – предмет на настоящото дело.

При това положение е явно, че се касае за различни по обем/размер вземания, макар и основаващи се на изпълнението на един и същ договор, в рамките на идентични периоди т.е. произтичащи от общо правоотношение.

 С оглед твърденията на ищеца в настоящата искова молба, че се претендира разликата между платената сума и дължимата преференциална цена на цялото количество електроенергия, произведена през посочените периоди, за прецизиране предмета на спора, се налага уточнението дали това количество включва и фактурираното количество, предмет на предходното заведено дело, което би могло да се извърши от съда по реда на чл. 129 ГПК.

Изводът е, че не е налице пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената с двете дела съдебна защита по настоящото и предходното образувано дело между страните, поради което и не е налице забраната по чл.126 ГПК за разглеждане на настоящото дело.

         В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото следва да се върне на Пловдивския окръжен съд за продължаване на процесуалните действие по всички предявени искове.

         Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд

  

         О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

        

ОТМЕНЯ определение № 260179 от 24.09.2020 г., постановено по т. д. № 68 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на производството.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                       

                                    

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: