№ 193
гр. Габрово , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100456 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 вр.
чл.143 и чл.149 СК, предявен от М. В. М., ЕГН **********, срещу Ф. М. Ц., ЕГН
**********. В исковата молба ищцата твърди, че от съвместното съжителство с
ответника са се родили две деца – В.Ф.Ц., ЕГН ********** родена на 01.02.2015 г. и
В.Ф. Ц., ЕГН **********, роден на 14.01.2017 г.. Излага, че докато живеели заедно
ответникът системно упражнявал физическо и психическо насилие върху ищцата,
поради което в края на месец октомври 2020 г. го напуснала заедно с двете деца и
отишли да живеят на квартира под наем. Твърди, че от раздялата им ответникът не е
заплащал никаква издръжка за децата. Прави се искане местоживеенето на децата да
бъде определено при майката М. В. М., като й бъде предоставено упражняването на
родителските права, а на бащата Ф. М. Ц. да се определи подходящ режим на лични
контакти с децата. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на
всяко от децата считано от датата на предявяване на иска в размер на по 163 лева
месечно до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката. Моли ответникът да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време за
двете деца в общ размер на 1427 лева за периода от 01.11.2020 г. до 15.03.2021 г.
В законоустановения срок от ответника не е депозиран отговор на исковата
1
молба. Същият не упражнява правото си на участие в производството и не изразява
становище по искането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представените дубликати на удостоверение за раждане от 20.01.2021 г. на
длъжностно лице по гражданско състояние при Община Габрово, се установява, че
ищцата М. В. М. и ответникът Ф. М. Ц. са родители на В.Ф.Ц., ЕГН ********** родена
на 01.02.2015 г. и В.Ф. Ц., ЕГН **********, роден на 14.01.2017 г..
Видно от служебна бележка, изх. № 52-ДА-02 от 16.02.2021 г. двете деца
посещават ДГ „Мики Маус”.
Видно от влязло в сила решение № 39 от 19.03.2021 г. на РС - Габрово,
постановено по гр.д. № 337/2021 г. са постановени мерки за защита от домашно
насилие в полза на ищцата М. В. М. и детето В.Ф.Ц. срещу ответника Ф. М. Ц., като са
наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.3 ЗЗДН. В решението изрично е посочено, че
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН не се прилагат в случаите, в които страните участват
в съдебни заседания по водени между тях дела, както и в случаите на постановени от
съд лични контакти между единия родител и детето.
Съгласно служебна бележка от 20.01.2021 г., издадена от „Мехатроника” АД -
Габрово, за периода м. 07.2020 г. – м. 12.2020 г., ищцата К.Л.С., е получила брутно
трудово възнаграждение в размер на 1834.39 лева.
Съгласно писмо от НАП, изх. № 4711#1/26.05.2021 г. ответникът Ф. М. Ц. няма
действащи трудови договори, като за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. са
подадени данни за осигуряване от ТП на НОИ като лице получаващо парично
обезщетение за безработица.
В производството е приет доклад, изготвен от ДСП–Габрово, неоспорен от
страните. В същия е посочено, че от раждането си децата са отглеждани в семейна
среда първоначално от двамата си родители, а след раздялата им от майката в жилище
под наем в град Габрово. В доклада е отразено, че в жилищата и двамата родители са
осигурени подходящи хигиенно - битови условия за отглеждането на децата. И двамата
родители демонстрират загриженост относно развитието на децата и задоволяват
адекватно потребностите им. В семейството има изградени емоционални връзки и
двете деца са обгрижвани от майката и бащата. Децата имат изградено чувство за
принадлежност към своите родители. В доклада е отразено, че предвид решението на
2
съда по производството по ЗЗДН бащата разговаря с детето Велимира само чрез
онлайн платформа, но детето споделя, че иска да се вижда с баща си и да му гостува
заедно с братчето си. Социалният работник посочва, че към настоящия момент
родителите си сътрудничат в отглеждането на децата и полагат необходимите грижи за
правилното им развитие. Бащата заявява пред социалния работник, че е трудово
ангажиран, като работи във фирма занимаваща се със строителна дейност, в която част
съдът цени доклада, като обективиращ извънсъдебно признание на ответника за
неизгоден факт, поради което и приема, че бащата осъществява трудова дейност без
сключен трудов договор, за което получава възнаграждение.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля ИВ. Т. Д., показанията на която съдът кредитира в цялост, като вътрешно
непротиворечиви и основани на преките й впечатления. От показанията се установява,
че страните не живеят заедно, като за децата грижи полага майката без да ограничава
бащата да осъществява контакти с тях. От показанията се установява още, че бащата не
предоставя средства за тяхната издръжка.
Изслушана по реда на чл.59, ал.6 СК ищцата заявява, че желае и може да се
грижи за децата, като не възразява на бащата да бъде определен разширен режим на
лични отношения с децата. Майката заявява пред съда, че към момента получава нетно
трудово възнаграждение в размер на 650 лева.
Други доказателства от значение на правния спор не са ангажирани.
Относно искането с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят заедно и не могат да
постигнат съгласие за местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд.
Родителските функции включват определянето на собственото име, отглеждането,
възпитанието, образованието, даването на съгласие за осиновяване, съвместното
живеене, представителството и попечителското съдействие на децата. В настоящия
случай страните нямат сключен граждански брак, не живеят съвместно и това обуславя
спор относно упражняването на родителските права. Съдът счита, че интересът на
децата налага те да осъществява пълноценни контакти и с двамата си родители, в който
смисъл е и изготвения доклад на ДСП-Габрово. Невъзможността родителите да живеят
съвместно или да постигнат съгласие относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на децата, обуславят необходимостта въпросът да бъде решен от съда.
Във всеки случай постигнатото съгласие между страните би било от най-добър интерес
за децата, дори и с оглед обстоятелството, че те ще съзнават, че контактите им с всеки
родител са определени по общо решение на двамата, а не принудително наложени от
3
съда с постановеното решение на спорна съдебна администрация.
В настоящия случай, страните не спорят относно титуляра на упражняването на
родителските права, като същите фактически се упражняват от майката, която
разполага с необходимия родителски капацитет и в интерес на децата е същите да
продължат да живеят с нея, в който смисъл е и становището на социалния работник.
Ето защо, упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца,
следва да се предостави на майката, при която децата да живеят.
Доколкото разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК задължава съда да определи мерките
относно личните отношения между децата и бащата, на последния следва да се
предостави режим на лични контакти, който, от една страна да отчита необходимостта
от контакти на децата с родителя, който не упражнява родителските права, а от друга
страна да е съобразен с възрастта на децата, както и обективираното от майката пред
съда съгласие бащата да упражнява разширен режим на лични отношения с тях.
Следователно, в интерес на децата е да бъде установен режим на лични
отношения с баща им, който да съхрани и развие съществуващата емоционална връзка
помежду им, което е от интерес на децата. В този смисъл, съдът намира, че на бащата
Ф. М. Ц., следва да се предостави право да вижда и взема децата В.Ф.Ц., родена на
01.02.2015 г. и В.Ф. Ц., роден на 14.01.2017 г., всяка първа и трета събота и неделя на
месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, три дни по Коледа –
от 23 до 26 декември на нечетните години и на новогодишните празници от 31.12 до
02.01 на четните години, както и двадесет дни през лятото, извън отпуска на майката.
Съдът намира така определения режим за оптимален предвид ниската възраст на
децата и установения акт на домашно насилие по отношение на едното от тях. Следва
да се посочи, че при постигнато взаимно съгласие на родителите, ищецът би могъл да
осъществява лични отношения с децата без ограничения, извън така определения
режим.
По отношение на дължимата издръжка.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”
съгласно чл.142, ал.1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от
минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК), или понастоящем 162,50 лв. месечно
(считано от 01.01.2021 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 650
4
лева). Изискването на чл.139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да
не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл.143, ал.2 СК е специална норма по отношение на чл.139
СК и изключва неговото приложение.
Възрастта на всяко от децата предполагат потребност от средства за храна,
облекло и обувки. Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо
при кой от тях те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от
които са в полза и на малолетните деца. Съдът намира, че за задоволяване нуждата на
всяко от децата от храни, облекло, обувки и медикаменти, включително посещенията
на детско заведение и допълнителни дейности, е необходима сума в размер на 250 лева
месечно.
В случая децата се отглеждат от майката, на която се предоставят за
упражняване родителските права. Същевременно доказателства относно
възможностите и материалното състояние на ответника не са събрани, но предвид
обективната нужда на всяко дете от средства чрез които да му бъдат създадени условия
за живот, неговата възраст, обективираното пред социалния работник извънсъдебно
признание на ответника, че полага труд, съдът намира, че бащата следва да престира
на всяко от децата В.Ф.Ц. и В.Ф. Ц., чрез техния законен представител - М. В. М.
месечна издръжка в размер съпоставим с минималния такъв, а именно 163 лева,
считано от предявяване на исковата молба до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, заедно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Останалата част от дължимата
издръжка следва да бъде предоставяна от родителя, упражняващ родителските права.
Претендира се и издръжка за минало време, съгласно чл.149 СК за периода от
01.11.2020 г. до 15.03.2021 г.. Както се посочи липсват ангажирани доказателства за
материалните възможности на ответника да дава издръжка за процесния период,
предпоставка, която касае размера на издръжката, съгласно чл. 142, ал.1 СК, поради
което искът за всяко от децата по изложените по-горе мотиви е основателен до размера
на сумата 153 лева месечно за м. ноември и м.декември 2020 г., съответно 163 лева за
периода 01.01.2021 г. – 15.03.2021 г.. От свидетелските показания се установи, че след
раздялата на родителите /края на м. октомври 2020 г./ ответникът не е предоставял
издръжка на децата. С оглед изложеното предявеният иск за издръжка за минало време
следва да се уважи за периода от 01.11.2020 г. до 15.03.2021 г. /деня, предхождащ
предявяването на исковата молба/ до размера от общо 1427 лева, определен по реда на
чл. 162 ГПК. Този извод обуславя претенцията с правна квалификация чл.149 СК да
5
бъде уважена изцяло.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК, съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
С оглед изхода на спора и при своевременното искане на ищцата, ответникът
следва да бъде осъден да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 40 лева, от
която 10 лева – внесени държавни такси за съдебни удостоверения и 30 лева –
възнаграждение за разпит на свидетел при режим на призоваване. На следващо място
предвид разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС Габрово държавна такса в размер на 25 лева, от която ищцата М. В.
М., е освободена на основание чл.83, ал.2 ГПК. Ответникът следва да заплати и
държавна такса върху определената издръжка на двете деца в размер на 526.52 лева.
Така мотивиран, Габровски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските
права по отношение на децата В.Ф.Ц., ЕГН ********** родена на 01.02.2015 г. и В.Ф.
Ц., ЕГН **********, роден на 14.01.2017 г. на майката М. В. М., ЕГН **********, като
постановява децата да живеят при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ф. М. Ц., ЕГН **********,
с децата В.Ф.Ц., ЕГН ********** родена на 01.02.2015 г. и В.Ф. Ц., ЕГН **********,
роден на 14.01.2017 г., както следва: бащата има право да вижда и взема децата първа
и трета събота и неделя на месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, три дни по Коледа – от 23 до 26 декември на нечетните години и на
новогодишните празници от 31.12 до 02.01 на четните години, както и двадесет дни
през лятото, несъвпадащо с годишния отпуск на майката М. В. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ф. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Дряново, ул. „**********” №
16, вх. А, ет. 4, ап. 19, да заплаща на всяко от малолетните си деца В.Ф.Ц., ЕГН
********** родена на 01.02.2015 г. и В.Ф. Ц., ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител М. В. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 163
(сто шестдесет и три лева) лева, считано от 16.03.2021 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 127, ал.
2 вр. чл.143 СК, платима до 15-то число на текущия месец, ведно със законната лихва
6
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, както и сумата 1427 лева
(хиляда четиристотин двадесет и седем лева) – издръжка за минало време за двете
малолетни деца за периода от 01.11.2020 г. до 15.03.2021 г., на основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА Ф. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Дряново, ул. „**********” №
16, вх. А, ет. 4, ап. 19, да заплати на М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. „***********” № 47 сумата 40 лева (четиридесет лева) – разноски за
производството, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Дряново, ул. „**********” №
16, вх. А, ет. 4, ап. 19, да заплати по сметка на РС – Габрово сумата 551.52 лева
(петстотин петдесет и един лева и петдесет и два лева) – държавна такса, както и 5
(пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Габровския окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7