№ 98
гр. Кюстендил, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Н.а
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20241500500062 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с въззивна жалба, депозирана от Й. Б. К. – ищец в
първоинстанционното производство, против Решение № 52 от 01.02.2023 г.,
постановено от състав на Районен съд Дупница (ДРС) по гр. дело № 1115/2022 г.
Наведени са доводи, че атакуваното решение е нищожно, постановено в
нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано,
респ. неправилно.
Поддържано е още, че решението е постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
Изложени са и доводи по съществото на спора, обосноваващи основателността
на искането.
Жалбоподателят е депозирал и въззивна частна жалба с вх. № 673/2024 г.,
насочена против Определение № 1251/19.01.2024 г., постановено по същото дело, с
което първостепенният съд е оставил без уважение негова молба по чл. 250 от ГПК – за
допълване на вече постановеното Решение № 52 от 01.02.2023 г.
В частната жалбата се сочи, че в хода на производството пред ДРС са допуснати
процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното определение до степен на
нищожност, евентуално се твърди и неправилност.
Не са поддържани доказателствени искания.
Насрещната страна е депозирала отговор по въззивната жалба, в който е
1
застъпено становище за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба. Не са
заявени доказателствени искания.
Досежно частната жалба отговор не е постъпил.
В съдебно заседание постъпилата жалба, както и отговорът на нея, се
поддържат.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението обаче, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба,
е недопустимо.
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от Й. Б. К., с която е било
заявено искане на основание чл. 547 вр. чл. 542 от ГПК, да бъде допуснато да се
извърши поправка в Акт за раждане №0054/07.02.2013 г., както и в Удостоверение за
раждане № **********/07.02.2013 г., в частта „***“, като в тази част вместо имената Й.
Б. К., да се запише – неизвестен.
При въведено твърдение за грешка при вписването на определен факт в акта за
раждане, тя подлежи на отстраняване по реда на чл. 547 от ГПК, когато същата не
подлежи на отстраняване по друг ред. В това производство следва да участват и децата
като лица, пряко засегнати от действието на атакуваните актове за раждане, както и
съответната община, издала актовете за раждане, Дирекция "Социално подпомагане" с
оглед защитата интересите на децата и прокурорът.
Посочени в исковата молба в случая са заинтересовани страни – РП, Община
Дупница и майката лично и като законен представител на малолетното дете.
Производството обаче, е протекло без участието както на детето, така и на
неговата майка. Липсват данни и Дирекция "Социално подпомагане" да е уведомена за
образуваното производство, респ. обжалваното решение, постановено без участието на
изброените лица, е недопустимо, затова подлежи на обезсилване. Порокът не може да
бъде саниран на този етап от производството, т.к. посочената страна би била лишена от
правото на надлежен инстанционен контрол на постановения съдебен акт. Поради това
атакуваният съдебен акт следва да бъде обезсилен, като делото се върне на първата
инстанция с указания за конституиране на изброените заинтересовани лица, като по
отношение на тях производството следва да започне с връчване на препис от исковата
молба, както и на подадения от Община Дупница отговор.
Преди това обаче, сезираният съд следва служебно да извърши отново
първоначална преценка относно редовността и процесуалната допустимост на молбата,
евентуално да провери дали тя отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5
ГПК. Налице е възможно противоречие между изложените факти и отправеното
искане, т.к. от една страна се твърди грешка в акта за раждане досежно отбелязания
там ***, като се иска тя да бъде поправена по реда на чл. 542 от ГПК, но в същото
2
време се твърди, че припознаване изобщо не е извършено, а ако е извършено - то е
нищожно, евентуално и при порок на волята.
Липсата на прецизност в т.см. следва да бъде преодоляна при новото
разглеждане на делото, като молителят следва да посочи ясно дали твърди, че
произходът не е надлежно установен и актът за раждане е издаден в нарушение на
закона, или че детето не произхожда от припозналия го, а волеизявлението за
припознаване е било извършено при порок на волята поради грешка, измама,
заплашване или недееспособност.
След поправянето на исковата молба съдебният състав следва да прецени
правния интерес от търсената защита, като вземе предвид, че ако произходът не е
надлежно установен и актът за раждане е издаден в нарушение на закона (посочен е
***, който не се презюмира, нито е извършил припознаване), на оспорване подлежи
актът за раждане, като охранителен акт. При твърдение, че детето не произхожда от
припозналия го, а волеизявлението за припознаване е било извършено при порок на
волята поради грешка, измама, заплашване или недееспособност, спорът се решава по
реда на чл. 67 СК. В този смисъл се следва и преценка досежно подсъдността, ако след
поправянето на исковата молба, се приеме наличие на състава на чл. 67 от СК.
Досежно второто заявено искане също следва да се изясни правният интерес от
сезирането на съда, респ. налице ли е възможност да се оспори истинността и да се
поправи грешка по реда на чл. 547 от ГПК в удостоверение за раждане, в частта
относно отразения произход от ***та.
С огледа изхода на спора на обезсилване подлежи и Определение №
1251/19.01.2024 г., постановено по същото дело, с което първостепенният съд е
оставил без уважение негова молба по чл. 250 от ГПК – за допълване на вече
постановеното Решение № 52 от 01.02.2023 г.
По разноските пред въззивната инстанция: При този изход на спора съдът не
следва да се произнася по исканията за разноски, тъй като настоящото въззивно
решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността за
страните по чл. 78 от ГПК относно разноските. По аргумент от чл. 294, ал. 2 от ГПК,
при новото разглеждане на делото пред ДРС, съдът следва да се произнесе и по
разноските по настоящото въззивно производство.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 2 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 52 от 01.02.2023 г., постановено от състав на Районен
съд Дупница (ДРС) по гр. дело № 1115/2022 г., като НЕДОПУСТИМО и прекратява
делото.
ОБЕЗСИЛВА Определение № 1251/19.01.2024 г., постановено по гр. дело №
1115/2022 г. на ДРС, с което първостепенният съд е оставил без уважение негова молба
по чл. 250 от ГПК – за допълване на вече постановеното Решение № 52 от 01.02.2023 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд Дупница за ново разглеждане от друг състав на
3
същия съд, за произнасяне по постъпилата молба, съгласно мотивите на настоящето
решение.
Решението не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3, т. 2, пр.
2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4