РЕШЕНИЕ
№ 3915
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110207756 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от А. И. Ш. с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление /НП/ № Р-10-140/16.05.2021 г., издадено от заместник-председателя на
Комисията за финансов наздор /КФН/, с което на основание чл. 351, ал. 1, т. 4 от Кодекса за
социалноо осигуряване /КСО/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 700 лева за нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. за
изискванията към границата на платежоспособност и собствените средства на
пенсионноосигурителното дружество, към неговата оздравителна програма и към
минималните ликвидни средства на дружеството и на управляваните от него фондове
/Наредбата/.
С подадената жалба е атакувано горепосоченото наказателно постановление по
съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Излагат се твърдения за
липса на обективните и субективните елементи от фактическия състав на деянието по чл. 4,
ал. 2 от Наредбата. Навежда се, че в законовата и подзаконовата нормативна уредба били
въведени съществени промени, като тези от м. март 2021 г., с които в КСО са предвидени
нови изисквания по отношение на собствените средства, покриващи границата на
платежоспособност на пенсионните дружества, а именно – същите да бъдат инвестирани в
точно определени видове активи. В преходните и заключителните разпоредби на същия
нормативен акт е въведено изискване пенсионните дружества да изпълнят въведените
завишени изисквания до 31.08.2021 г., което значително съкращавало срока за привеждане в
съответствие с новите условия. С това пенсионните дружества били поставени в затруднено
положение. Изготвен бил оздравителен план на основание чл. 5 от Наредбата, изпратен на
КФН, с оглед стартиране на процедура, свързана с планиране на мерки за привеждане на
собствените средства на дружеството в съответствие с новите изисквания. Жалбоподателят
твърди, че след осъществена комуникация с КФН му било разяснено, че няма необходимост
1
от изготвяне на подобна оздравителна програма. Пенсионното дружество поело ангажимент
за отстраняване на нарушението в срок до 14.01.2022 г., като още на 31.12.2021 г. се твърди,
че инвестицията в облигации на т.д. „Е. г.“ АД възлизала на 3.72 % от собствените средства,
покриващи границата на платежоспособност. Възразява се срещу твърдението на АНО, че
дружеството е разполагало с достатъчен времеви период и финансов ресурс по съображения,
че приемането на подзаконовия нормативен акт скъсил значително времето за привеждане в
съответствие с тази изцяло нова уредба и изискванията по отношение на капитала. „П. д. Б.“
АД действало добросъвестно и с грижата на добрия търговец, като своевременно
информирало КФН за планираните и извършените действия. В резултат на това, срещу
изпълнителния му директор А. Ш. били издадени множество актове за установяване на
административни нарушения при неспазване на законовата процедура за това, което
представлявало съществено нарушение на материалния закон и представлявало
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното в настоящата хипотеза НП. На последно
място се сочи, че жалбоподателят не е имал възможност да осигури привеждането на
дружеството в съответствие с новите изисквания в рамките на крайния срок – 31.08.2021 г.,
поради което не бил налице субективният елемент на вмененото му административно
нарушение. При така изложените доводи се навежда, че отговорността на жалбоподателя не
следвало да бъде ангажирана, като в тази връзка е отправена молба за постановяване на
решение, с което атакушаното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Г. с пълномощно по делото. Защитникът заявява, че по делото не
били събрани никакви доказателства относно конкретните действия или бездействия, с
които наказаното лице е извършило процесното нарушение. Наредба № 10/29.06.2021 г.
заварила налични инвестиции на дружеството, кат освобождаването от тях щяло да
предизвика огромни загуби, поради което било забавено изпълнението на регламентираното
в закона задължение.
Въззиваемата страна - КФН, реводно призована, се представлява от юрисконсулт С. с
представено по делото пълномощно. Същият пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правните си
съображения излага в представени пред съда писмени бележки, в които мотивира
виждането си за осъществяване на процесното деяние от обективна и субективна страна и
излага подробни твърдения за неоснователност на релевираните от жалбоподателя
възражения.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2021 г. в информационната система „е-КФН“ постъпила справка от „П. д. -
Б.” АД за „Стойност на инвестициите на собствените средства на дружество, покриващи
границата на платежоспособност в дългови финансови инструменти, без инвестициите на
резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии“ към дата 31.08.2021 г. От
справката се установило, че дружество не е изпълнило изискванията на чл. 4, ал. 2 от
Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН, а именно да не инвестира повече от 5 на сто от
собствените средства, покриващи границата на платежоспособност по чл.121в, ал. 6 от КСО,
във финансови инструменти, издадени от един емитент. Съгласно посочената разпоредба,
границата на платежоспособност е минималният размер на собствените средства на
пенсионноосигурителното дружество, който е необходим като допълнителна гаранция за
изпълнение на поетите задължения за изплащане на пожизнени пенсии и на разсрочени
плащания с поети гаранции, като същата възлиза на 4 на сто от капитализираната стойност
на тези пенсии и разсрочени плащания, но не по-малко от 7,5 млн. лв., т.е. не повече от 375
000 лв. от собствените средства на дружеството могат да бъдат инвестирани във финансови
инструменти издадени от един емитент. От постъпилата справка е видно, че към 31.08.2021
г. инвестираните от дружеството средства във финансови инструменти, издадени от „Е. Г.“
АД са 687 995,00 лв., които представляват 9,17 на сто от собствените средства на „ПОД - Б.”
АД, покриващи границата на платежоспособност.
2
Разпоредбата на чл. 121 в, ал. 7 от КСО пък въвежда изискването
пенсионноосигурителното дружество да поддържа най-малко 75 на сто от собствените
средства, покриващи границата на платежоспособност по чл. 121 в, ал. 6 от КСО, като
количествените ограничения при инвестирането на тези средства са уредени в чл. 4 от
Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН. Последната предписва, че не повече от 5 на сто от
собствените средства, покриващи границата на платежоспособност, могат да бъдат
инвестирани във финансови инструменти, издадени от един емитент. Именно за
нарушаването на това изискване е ангажирана отговорността на жалбоподателя А. И. Ш., в
качеството му на изпълнителен член на СД и представляващ „ПОД - Б.” АД, доколкото
лицето е допуснало да се достигне до несъответствие с изискванията за границата на
платежоспособност и собствените средства на пенсионноосигурителното дружество.
Дейността на дружество е следвало да бъде приведена в съответствие с измененията
на КСО и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане в срок до 31.08.2021 г. -
§112, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение
на КСО. С писмо с вх. № РГ-12-9-36 от 30.09.2021 г. „ПОД - Б.” АД е уведомило КФН, че не
е успяло да освободи част от инвестициите на собствените средства, покриващи границата
на платежоспособност и да се приведе в установените лимити, съгласно чл. 4, ал. 2 от
Наредбата, като е уведомило контролния орган, че средствата, надвишаващи границата на
платежоспособност, представляват корпоративни облигации по чл. 176, ал. 1, т. 4 от КСО,
поради което е поет ангажимент в срок до 14 дни да бъде представена оздравителна
програма за привеждане на собствените средства в съответствие с количествените лимити. С
писмо вх. № РГ-12-9-41 от 13.10.2021 г. в КФН е постъпа Оздравителна програма на „ПОД -
Б.” АД, а с ново писмо вх. № РГ-12-9-36 от 15.10.2021 г. друвестшото е заявило, че в
рамките на шест месеца ще приведе собствените си средства в съответствие с приложимите
изисквания.
В продължение на кореспонденцията, Комисията е адресирала до дружеството писмо
изх. № РГ-12-9-36 от 20.10.2021 г., с което от последното е изискано да преустанови
своевременно установените несъответствия и да представи информация за предприетите
действия за привеждане на собствените средства на дружеството в съответствие с
нормативната уредба, включително и за сроковете, в които тези действия ще бъдат
финализирани. В отговор на това с писмо вх. № РГ-12-9-36 от 27.10.2021 г. „ПОД - Б.” АД е
уведомило КФН, че се ангажира в оптимален краен срок до 14.01.2022 г. да изпълни
дадените му указания.
Към 01.09.2021 г. – първия ден след изтичането на срока за привеждане в
съответствие с измененията и допълненията на КСО, наказаното лице - А. Ш., в качеството
си на представляващ „ПОД - Б.” АД, е допуснал извършването на нарушение на
разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН, тъй като
управляваното от него дружество е разполагало с необходимия времеви и финансов ресурс
за целта, но не е извършил необходимите действия, с които инвестираните средства във
финансови инструменти, издадени от „Е. Г.“ АД, да бъдат съобразени с нарушената
разпоредба.
В тази връзка свидетелят К. Д. на длъжност главен експерт в дирекция
„Осигурителен надзов“, управление „Осигурителен надзор“ на КФН е съставил против А.
Ш. АУАН № Р-06-942/02.12.2021 г. Същият бил съставен в присъствието на двама
свидетели, както и на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия без да вписва в
него каквито и да е обяснения и възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не са постъпили и писмени възражения срещу така съставения АУАН.
На база на съставения АУАН административнонаказващият орган издал процесното
наказателно постановление № Р-10-140/16.05.2021 г., с което на основание чл. 351, ал. 1, т. 4
от КСО на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700
лева за нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. за изискванията към
границата на платежоспособност и собствените средства на пенсионноосигурителното
дружество, към неговата оздравителна програма и към минималните ликвидни средства на
3
дружеството и на управляваните от него фондове. Същото било връчено лично на
жалбоподателя на 25.05.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля К. Д.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателствени средства – съобщения, съставляващи кореспонденцията между
„ПОД - Б.” АД и Комисията за финансов надзор, Оздравителна програма на „ПОД - Б.” АД
за периода от 01.09.2021 г. до 31.10.2021 г. ведно с приложените към нея отчети -
предварителни баланси, месечни отчети на „ПОД - Б.” АД, наказателни постановления,
издадени от КФН, заповед № 3/298/10.11.2021 г. на заместник-председателя на КФН,
извлечения от информационната система на КФН, известия за доставяне на препоръчани
пратки, пълномощни за процесуално представителство, доклад на инвестиционния
консултант Р. Х. и други.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетеля Д. и
прецени, че същите са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в
тях актосъставителят излага своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, проведената кореспонденция с дружеството, констатираното
неизпълнение и съставянето на АУАН за нарушението, т. е. показанията на същия се явяват
източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира
изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали
по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от
съда гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав
води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай,
изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта
пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата,
при които то е било установено, както и законовата разпоредба, която е била нарушени.
Съдът намира, че актът и обжалваното наказателно постановление са издадени от лица,
които има компетентност за това. В тази връзка съдът намира, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
По съществото на спора настоящият съдебен състав намира следното:
Според заложеното в чл. 176в, ал. 6 от КСО изискване, границата на
платежоспособност на пенсионноосигурителното дружество е минималният размер на
собствените му средства, който е необходим като допълнителна гаранция за изпълнение на
поетите задължения за изплащане на пожизнени пенсии и на разсрочени плащания с поети
гаранции. Границата на платежоспособност възлиза на 4 на сто от капитализираната
стойност на тези пенсии и разсрочени плащания, но не по-малко от 7,5 млн. лв., като
4
дружеството е длъжно да поддържа най-малко 75 на сто от собствените средства, покриващи
границата на платежоспособност, във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 1 – 4 и
влогове по чл. 176, ал. 1, т. 5 в банки, които не са в производство по несъстоятелност. Чл. 4,
ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. регламентира, че не повече от 5 на сто от собствените
средства, покриващи границата на платежоспособност, могат да бъдат инвестирани във
финансови инструменти, издадени от един емитент.
От наличните по делото доказателства безспорно се установи, а и жалбоподателят не
навежда твърдения в обратния смисъл, че към 31.08.2021 г. инвестираните от дружеството
средства във финансови инструменти, издадени от „Е. Г.“ АД, с ISIN код на емисията ***, са
в размер на 687 995,00 лв., които представляват 9,17 на сто от собствените средства на
„ПОД - Б.” АД, покриващи границата на платежоспособност. Горното обстоятелство дава
основание на съда да възприеме виждането, че от обективна страна е нарушено законовото
изискване, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Срокът за привеждане капитала на пенсионните дружества в съответствие с новите
измененията на чл. 121в, ал. 2-7 от Кодекса за социално осигуряване е предвиден в §112, т. 3
от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на КСО
и е лимитативно определен до 31 август 2021 г. Считано от датата на приемането на
Наредбата – 29.06.2021 г., в която императивно е регламентирана количествената стойност
на собствените средства, които могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти,
издадени от един емитент, съответно, датата на обнародването в Държавен вестник –
16.07.2021 г., субектът на административнонаказателна отговорност е разполагал с
необходимото време да предприеме съответните действия по изпълнение на новите
законови изисквания. Поради това следва да се окачестви като неоснователно наведеното с
жалбата възражение за недостатъчност на предвидения срок за внасяне на съответните
изменения.
На следващо място, несъстоятелни са доводите на жалбоподателя досежно
представената от дружеството оздравителна програма, в която била предвидена методика по
отстраняване на обективно възникналите затруднения. В обменената кореспонденция с
„ПОД - Б.” АД, от страна на Комисията е изразено становище за липса на необходимост от
изготвяне и представяне на подобна оздравителна програма. Правилно е изложено, че
задължителна предпоставка за съставянето на такъв тип програма е спадането на размера на
собствените средства на пенсионноосигурителното дружество под минимално изискуемите
такива съгласно чл. 121в, ал. 6 от КСО (по аргумент от чл. 121в, ал. 9 от КСО). От
извлеченията от информационната система на КФН, а и от наличните по делото месечни
отчети се установява, че подобна хипотеза в случая не е налице. Поради това представянето
на оздравителен план пред контролния орган не може да изключи задължението на
дружеството своевременно да отстрани несъответствията в наличните си собствени
средства, покриващи границата на платежоспособност.
Жалбоподателят А. Ш., като законен представител на „ПОД- Б.“ АД в качеството си
на изпълнителен член на Съвета на директорите му, е следвало да съблюдава за изпълнение
на законовите изисквания на КСО и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Като е разполагало с достатъчен срок за това, лицето не е изпълнило вмененото
му задължение да пригоди инвестираните от дружеството собствени средства, покриващи
границата на платежоспособност в издадени от един емитент финансови инструменти, към
допустимия от закона размер от 5 %, с което виновно е нарушил изискването на чл. 4, ал. 2
от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. Нарушението е формално и за съставомерността му не се
изисква настъпването на каквито и да е вредни последици.
С неправомерното си бездействие наказаното лице виновно е осъществил състава на
административното нарушение, за което е санкционирано по чл. 351, ал. 1, т. 4 от КСО, в
който е предвидено, че който извърши или допусне извършване на нарушение на
нормативните актове по прилагането на КСО и/или на акт на орган на Европейския съюз с
пряко действие, с които се възлагат задължения при осъществяването на дейността по
допълнително социално осигуряване, се наказва с глоба в размер от 700 до 10 000 лв.
5
Наложената на лицето санкция е в минималния предвиден размер, като при
индивидуализацията на наказанието АНО е отчел, че в по-късен етап все пак е било
отстранено нарушението - към 20.01.2022 г. са били предприети необходимите действия, с
които стойността на инвестициите в облигации на „Е. Г.“ ЕООД е била приведена в
определения законов лимит.
Деянието е осъществено при умишлена форма на вина, доколкото деецът е съзнавал
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването им. В отправените до КФН съобщения,
жалбоподателят е обективирал положителните си субективни представи за срока, в който
дружеството е следвало да изпълни нововъведеното законово изискване, като въпреки това
не е привел инвестициите на дружеството в съответствие с него. Не би могло да бъде
споделено развитото в жалбата виждане за липса на вина при извършване на деянието,
доколкото по делото се установи с категоричност, че „ПОД- Б.“ АД чрез своя управителен
орган е разполагал с необходимото техническо време за внасяне на съответните изменения в
капиталовото си разпределение.
Процесният случай не би могъл да бъде определен като маловен, тъй като
извършеното нарушение по нищо не се отличава от други типични за съответния състав
деяния. Обектът на посегателство обхваща важни обществени отношения, свързани със
социалното осигуряване на голям кръг хора. Друг аргумент за неприложимост на чл. 28 от
ЗАНН произтича от факта на почти двукратното надвишаване на максимално допустимия
процентен праг от собствените средства на дружеството. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че срещу същото физическо лице паралелно са образувани още шест броя
административнонаказателни преписки на сходни основания, с които е подведено под
отговорност за нарушаване на същото законово изискване по отношение на други емитенти
на облигации.
Предвид изложеното съдът счита, че атакуваното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, претенцията на КФН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, като същото следва да бъде определено в размер на 80 лева,
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-140/16.05.2021 г., издадено от
заместник-председателя на КФН, с което на основание чл. 351, ал. 1, т. 4 от КСО на А. И.
Ш. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева
за нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. за изискванията към границата
на платежоспособност и собствените средства на пенсионноосигурителното дружество, към
неговата оздравителна програма и към минималните ликвидни средства на дружеството и на
управляваните от него фондове.
ОСЪЖДА А. И. Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за финансов
надзор, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
6
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7