О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
15.06.2020 г., гр. Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр.
д. № 33 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Е.Г., ЕГН **********,
лично и като законен представител на малолетната М Г., ЕГН ********** и
непълнолетните А.Г., ЕГН ********** и Й.Г., ЕГН **********, всичките с адрес:
с. Слокощица, област Кюстендил, *************, насочена срещу определение №
32/07.01.2020 г. по гр.д.№11/2020 г. по описа на КнРС.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС –
Кюстендил е върнал молба с искане да бъде издадена заповед за незабавна защита
по чл.18 от ЗЗДН, подадена от Е.Г., ЕГН **********, лично и като законен
представител на малолетната М. Г., ЕГН ********** и непълнолетните А.Г., ЕГН **********
и Й.Г., ЕГН **********, всичките с адрес: с. Слокощица, област Кюстендил, *************
и е прекратил производството по делото. За да постанови обжалвания съдебен акт,
районният съд на първо място е приел молбата за просрочена, като в допълнение
към изложените мотиви е посочил, че визираните в молбата факти не сочат деяния,
които да съставляват актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН и конкретно
нормата на чл.2, ал.1 от същия.
Частният жалбоподател намира обжалваното определение
за неправилно, поради неговата незаконосъобразност. Намира за погрешен извода
на районния съд, че молбата за защита от домашно насилие е просрочена,
доколкото в същата било ясно посочено, че насилието не е еднократен акт, а
постоянно, ежедневно и продължаващо и към момента. Сочи съдебна практика,
приемаща че независимо, че не са посочени точни дати на актовете, молбата се
счита за подадена в срок и защита по същата следва да бъде предоставена.
Изтъква, че описаните в молбата деяния съставляват акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Счита, че установения синдром на родителско
отчуждение се явява в тежка степен форма на домашно насилие, в каквато цитира
съдебната практика. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане делото
на РС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от жалбата не е изпратен на насрещната страна
по аргумент от разпоредбата на чл.130 ГПК.
След преценка на изложените в жалбата доводи и
приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима по отношение на
Е.Г., ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетната М. Г.,
ЕГН **********, доколкото е подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
По отношение на частните жалбоподатели - непълнолетните А.Г., ЕГН ********** и Й.Г.,
ЕГН **********, съдът при администриране на жалбата е констатирал нередност на
същата, а именно с оглед разпоредбата на чл.28, ал.2 ГПК жалбата следва да бъде
подписана лично от непълнолетните жалбоподатели А.Г. и Й.Г.. В тази връзка с
разпореждане от 28.02.2020 г. ОС – Кюстендил е указал на частните жалбоподатели
А.Г. и Й.Г., че в 1-седмичен срок от получаването му следва да приведат
частната жалбата в съответствие с изискванията
на чл. 28, ал.2 ГПК, а именно да приподпишат същата. Видно от
отбелязването върху съобщението, адресирано до А.Г. и Й.Г., последното им е
връчено на 04.03.2020 г. чрез тяхната майка. Указаният от съда срок за
отстраняване на констатираната нередност е изтекъл на 11.03.2020 г., като в
този срок същата не е била отстранена. Изложеното обуславя извод за нередовност
на депозираната частна жалба по отношение на жалбоподателите А.Г. и Й.Г., с
оглед на което съдът намира, че производството по отношение на тези
жабоподатели ще бъде прекратено.
Разгледана по същество по отношение на останалите
жалбоподатели, въззивният съд намира жалбата за основателна. Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Производството по гр.д. №11/2020 г. по описа на
Районен съд - Кюстендил е образувано по молба на Е.Г., ЕГН **********, лично и
като законен представител на малолетната М. Г., ЕГН ********** и непълнолетните
А.Г., ЕГН ********** и Й.Г., ЕГН **********, всичките с адрес: с. Слокощица,
област Кюстендил, ************* срещу Д.Г., ЕГН **********,*** с искане да бъде
издадена заповед за незабавна защита по смисъла на чл.18 от ЗЗДН.
Районен съд, извършвайки служебна проверка относно
допустимостта на така депозираната молба приема същата за процесуално
недопустима, доколкото с оглед сочения последен „акт на домашно насилие“ –
18.05.2019 г., същата се явява просрочена, като подадена извън преклузивния
едномесечен срок по чл.10 от ЗЗДН. В допълнение към изложените мотиви е
посочил, че визираните в молбата факти не сочат деяния, които да съставляват
актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН и конкретно нормата на чл.2, ал.1
от същия.
С оглед така извършената констатация, районният съд постановява
обжалваното в настоящето производство определение, по силата на което
прекратява образуваното пред него производство като недопустимо и връща
депозираната молба.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от
правна намира следното:
В Определение № 27 от 11.01.2011 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 584/2010 г., IV г. о., ГК, ВКС е конкретизирал кой е началният момент на
срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН при данни за постоянно, ежедневно осъществявано
домашно насилие. Посочено е, че съгласно чл. 10 ЗЗДН, молбата или искането за
защита се подава в срок от един месец от извършването на акта на домашно
насилие. В случаите, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен
физически или психически тормоз или постоянно, ежедневно повтарящо се
ограничаване на личните права на лица, намиращи се в родствена връзка с
извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени
конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия. Молбата следва
да се счита в срок и когато се твърди трайно установено домашно насилие,
изразяващо се в ограничаване на личните права, което не е прекратено и към
момента на подаване на молбата.
Видно от депозираната пред КнРС молба за издаване на
незабавна заповед за защита по ЗЗДН е, че молителите са конкретизирали, че
насилието се явява системно и ежедневно предвид формата, по която се
осъществява. Молителката Е.Г. сочи като форми на насилие възпрепятстването на
личните контакти с децата й, водещо от своя страна до т.нар. „родителско
отчуждаване“, осъществявано от бащата
принудително ограничаване правата на децата да посещават училище, изолацията им
от околния свят, необръщането на внимание относно тяхното здравословно
състояние. Изтъква, че е налице нарушаване на емоционалното и психическо
състояние на децата, в резултата от родителското отчуждаване и изолацията в
която са поставени, което продължава и към настоящия момент.
С оглед изложените в молбата по ЗЗДН доводи,
настоящият състав на въззивната инстанция счита, че постановеният от районния
съд акт, с който същата е върната като просрочена и е прекратено производството
по делото, е неправилен.
Предвид изложените в
цитираното по-горе Определение № 27 от 11.01.2011 г. на ВКС мотиви по
приложението на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защита е подадена в срок. В
молбата са изнесени данни за постоянно ежедневно ограничаване на правото на
контакт с децата, тяхното право на образование и поставянето им в социална
изолация, което продължава и към момента на образуване на делото, поради което
изводът на районния съд за постъпване на молбата за защита след изтичане на
срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН е незаконосъобразен.
Неправилен е и изводът за отсъствие на данни,
подкрепящи тезата за извършено домашно насилие над малолетното и непълнолетните
деца. В молбата за издаване на заповед за защита по ЗБДН са въведени твърдения
за принудително ограничаване на правото им на образование, изразяващо се в
отказ да бъдат записани в учебно заведение, както и да бъдат осигурени условия
децата да посещават учебни занятия. Така твърдените обстоятелства обосновават
извод за допустимост на искането за защита по ЗЗДН, а доколко въведените
твърдения отговарят на действителните факти е въпрос по съществото на делото.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да
бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№33/2020 г. по описа на ОС –
Кюстендил по отношение на непълнолетните жалбоподатели А.Г., ЕГН ********** и Й.Г.,
ЕГН **********
ОТМЕНЯ определение № 32/07.01.2020 г. по гр.д.№11/2020 г. по
описа на КнРС.
ВРЪЩА делото на РС- Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението в прекратителната му част подлежи на
обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.