№ 1658
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20211100507601 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20276603/15.12.2020г. по гр.д. № 15844 по описа за 2017г.
на Софийски районен съд, 46-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Ц. Т. Ц., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ул. **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. **** заплащане сумата от 2814,17 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.07.2016г., до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в
апартамент № 1 в гр. София, ж.. **** , абонатен № 288946 за периода от
01.06.2013г. до 30.04.2015г . както и във фактури № 45130743/31.07.2013г., №
№ 45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г; № 45130746/31.07.2013г
сумата от 381,64 лв., представляващи лихва за забава на плащането на
главницата за периода от 31.07.2013г. до 01.07.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 38852/2016г.
на Софийски районен съд, като Ц. Т. Ц., ЕГН ********** е осъден да заплати
на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от 658,15 лв. по исково дело и
110,94 лв. по заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени иска за
горницата над 2814,17лв. да 2847,47лв. и за лихва за горница над 381,64лв. до
437,83лв. С това решение производството по искове за главница над
2847,47лв. до 2941,67лв. и за лихва над 437,83лв. до 456лв. е прекратено.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25000546/04.01.2021г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
29.12.2020г. от ответника по исковете Ц. Т. Ц., ЕГН ********** в частта, в
която искове са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено да е
потребил енергия в количества и на стойност, за които иск е уважен, не било
установено да е титуляр на партида за имота, приетите формуляри за отчет
сочели, че той не е титуляр на партидата. Сумата от 257,69лв. по четирите
фактури от 31.07.2013г. били погасени по давност, това било задължение за
отчетен период 2012/2013г., който бил приключил повече от 3 години преди
подаване на заявлението. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е оспорил жалбата.
Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – Б.“ООД,
ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2005436/15.03.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу Ц. Т. Ц., ЕГН
**********, с която е поискало от съда да признае за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от
ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, , че Ц. Т. Ц., ЕГН ********** дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 2941,67 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 14.07.2016г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 1
в гр. София, ж.. **** , абонатен № 288946 за периода от 01.06.2013г. до
30.04.2015г. както и във фактури № 45130743/31.07.2013г., № №
45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г; № 45130746/31.07.2013г
сумата от 456 лв., представляващи лихва за забава на плащането на
главницата за периода от 31.07.2013г. до 01.07.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 38852/2016г.
на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения,
че ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на топлинна
енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период,
дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането
им, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Ц. Т. Ц., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че
не бил потребил в имота енергия в количество и на стойност, за които са
предявени исковете, не дължал цена на дялово разпределение на ищеца,
задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Б.“ООД, ЕИК **** е
подкрепило исковете.
2
По делото е приложено заповедно дело № 38852 / 2016 г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3045652/14.07.2016 г. е
издадена заповед, с която е разпоредено Ц. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати
на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане сумата от 2941,67 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 14.07.2016г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 1
в гр. София, ж.. **** , абонатен № 288946 за периода от 01.06.2013г. до
30.04.2015г. както и във фактури № 45130743/31.07.2013г., № №
45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г; № 45130746/31.07.2013г
сумата от 456 лв., представляващи лихва за забава на плащането на
главницата за периода от 31.07.2013г. до 01.07.2016г., както и съдебни
разноски от 416,87 лв. , за така издадената заповед длъжникът е уведомен със
залепване на 11.12.2016г. на уведомление, на 10.01.2017г. длъжникът е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, на 20.02.2017г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 15.03.2017г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №
71/24.12.1993г., съгласно който Т.Ц.Т. ЕГН ********** и Ц.Т. ЕГН
********** са дарили на сина си Ц. Т. Ц. апартамент № 1 в гр. София, ж.к.
**** , както са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху
имота.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС , договор от 21.11.2001г.,
съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. Фондови жилища“ бл.
6-А е избрало и възложило на „Б. Б.“ООД да извършва дяловото
разпределение на енергията В списъка на живущи за процесия имот е посочен
праводателя на ответника по договора за дарение - Тодор Цанев Тодоров
заявил желание за монтиране на разпределители и вентили на 5 бр.
отоплителни тела, за което е положен подпис от него.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г. и от 2008г.
Приета е справка на Т.С., съгласно която фактури №
45130743/31.07.2013г., № № 45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г;
№ 45130746/31.07.2013г. за общо 257,69лв. са за изравнение, за потребена
през юли 2013г. енергия е издадена друга фактура – за 25,29лв.,
изравнителната сметка за период 2013/2014г. е по фактура
**********/31.07.2014г. за 1138,88лв.
Приети са констативни протоколи съставени от нотариус, съгласно които
при проверка по случайно избрани абонатни номера е установен, че фактури
периода май 2015г. до юли 2016г. са били качени в сайта на ищеца.
Приети са протоколи за отчет, изравнителни сметки, съгласно които
Т.Ц.Т. се води като титуляр на партида за имота, , уреди в имота са отчетени
реално през процесния период и е установено потребление както на енергия
3
за отопление, така и за горещо битово водоснабдяване, че в имота живее е
един човек.
С прието заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е
посочило, че за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г . в сградата в която е
имота е топлоснабдена, потребява се енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, общият топломер е бил отчитан ежемесечно, отчитани са
технологични загуби, енергия за имота е определена по показания на уреди на
5 отоплителни тела, отчетени реално при съобразяване на обема на имота от
197 куб.м. и правилата на Наредбата за топлоснабдяване. фактури №
45130743/31.07.2013г., № № 45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г;
№ 45130746/31.07.2013г. за общо 257,69лв. били издадени за отчетен период
2012г./2013г. През периода от 01.06.2013г. до 30.04.2015г. стойност на
реално потреената енергия в имота била 2558,29лв.
С прието заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е
посочило, че начисленията на ищеца за задължения за имота били за
2908,37лв. главница, за която нямало отбелязвания да е погасена. Сумата от
257,69лв., въведена в системата на ищеца на 31.07.2013г. била по
изравнителна сметка за задължения за периода от 01.05.2012г. до
30.04.2013г. Лихва за забава била 403,41лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и лихва за
забава на плащането й, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД , като ответникът е
осъден да й заплати процесните суми, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил
установителните искове за процесните суми.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
4
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
5
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период
ответникът е бил потребител на топлинна енергия в апартамент № 1 в гр.
София, ж.. **** , абонатен № 288946. Приетият нотариален акт от
1993г.установяна, че 24.12.1993г. ответникът е придобил собствеността
върху имота по договор за дарение сключен с родителите му. Действително,
установява се че дарителите са си запазили вещното право на ползване върху
имота, но доколкото по делото не се спори, че те са били починали през
процесния период, а и като съобрази датите им на раждане, посочени в
нотариалния акт от 1993г., то съдът приема, че ответникът по исковете е бил
потребител на топлинна енергия в имота. Записванията в система на
топлинния счетоводител че титуляр на партида е праводателят и баща на
ответника – Т.Т., не е от естество да обоснове извод, че ответникът не е бил
потребител на енергия в процесния имот. Това е така, защото тези записвания
сами по себе си не установяват качеството на потребител. За същото е
необходимо да се установи възникване на облигационна връзка на основание
на притежание на вещно право на ползване върху имота или на постигане на
съгласие за договор с ищеца по общите правила за сключване на договор,
каквото доказване по делото не е проведено.
При така възприето съдът приема че отговорността на ответника пред
ищеца за потребени в имота топлинна енергия и за лихва за забава на
плащането й за процесните периоди може да се ангажира.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е публикувал общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008г., че нови такива
са одобрени от ДКЕВР през 2014г.,, като се установи от прието заключение
по техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана
ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за
установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани
от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на от 2008г. и от
2014г., както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
6
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри са въведени от
самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ
вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част
от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125,
ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение
на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството
и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи
за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените
параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от 2008г. е
вменено задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция
температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на
договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният
режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за
отделни топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания
от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в
абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо
водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в
отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при
изчислителни режими. Съгласно ОУ от „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и
температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е
функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от
температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на
топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел
достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения,
когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията.
Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и
минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването.
В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на
топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и
записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на
изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на
помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното
7
предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените
проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална
работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната
инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло
кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по
делото доказателства, по делото е установено, че в имота потребената енергия
е на стойност от 2558,32лв. през периода от 0.06.2013г. до 30.04.2015г. Това
обстоятелство се установява от прието по делото заключение по техническата
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено неопровергано
от останалите доказателства по делото, подкрепено т порите протоколи за
отчет на уреди, носещи подпис за потребители, както и от неоспорените
изравнителни сметки. Установява се по делото от заключениета по
счетоводната и по техническата експертизи, които съдът кредитира по
съображения, изложени по-горе, че сумата от 257,69лв. по фактури №
45130743/31.07.2013г., № № 45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г;
№ 45130746/31.07.2013г. е по изравнителни сметки за доплащане за отчетен
период от 01.05.2012г. до 30.04.2013г. Вещите лица по двете съдебни
експертизи са били категорични в тези изводи, направени самостоятелно едно
от друго , обосновани с документи по делото и записвания при ищеца. При
така установеното и като съобрази, че както по заповедно дело, така и по
исково дело ищецът е претендирал сумите по тези фактури, то съдът приема,
че периодът на вземанията за които са предявени исковете е от 01.05.2012г.
до 30.04.2015г. и непогасено реално задължение за този период е в размер на
2815,98лв. за главница за топлинна енергия. Посоченият сбор на двете суми
в заключението по техническата грешка е погрешно поради сборуване на сума
от 2558,32лв. вместо сума от 2558,29лв., която е обоснована от вещото лице
като дължима главница за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2015г.
Основателно е оплакването на въззивника, че неправилно било отхвърлено
възражението му за погасяване по давност на сумата от 257,69лв. Тази сума
се установи по делото, че е за потребена топлинна енергия за отчетен период
от 01.05.2012г. до 30.04.2013г . Погасителната давност за тази сума е изтекла
преди да се подаде заявлението по чл. 410 от ГПК от 14.07.2016г. Този извод
се обосновава при съобразяване на 3-годишния срок на погасителната
давност за задълженията, които са периодични, както и с уговореното в чл. 33
вр. с чл. 32 от ОУ от 2008г., приложими за тези главници, че същите следва
да се издадат с изтичане на 30-дневен срок от края на периода на който се
отнасят. При така възприето решението на СРС с което е уважен иск за
главница от 257,69лв. по фактури № 45130743/31.07.2013г., № №
8
45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г; № 45130746/31.07.2013г.
следва да се отмени и иск за тази сума следва да се отхвърли. Поради
акцесорността на иска за забава върху тази сума следва да се отхвърли иска за
лихва от 76,52лв. за периода от 31.07.2013г.р до 01.07.2016г.
Не се установи по делото да са погаси други задължения, поради което
искове за главница от 2558,32лв. през периода от 0.06.2013г. до 30.04.2015г.
и за лихва върху нея от правилно са уважени от СРС и решението в тази част
следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете при
съобразяване на обстоятелството, че въззивникът е бил освободен от
задължение за плащане на държавна такса за въззивното дело.
При така възприето решението на СРС в частта, в която в тежест на
ответника по иска са поставени разноски от 68,84лв. по исково дело и
11,60лв. по заповедно дело следва да се отмени.
Въззивникът и ответник по исковете не е ангажирал доказателства, че е
направил разноски по делото и такива не му се следват.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
от 6,68лв. представляваща държавна такса за производство пред СГС
съобразно уважената част от жалбата.
На въззиваемия не следва да се присъждат разноски за производство пред
СГС, защото доказателства, че е направил такива по делото не са
ангажирани. Подаденият отговор на жалбата и допълнителна молба са
бланкетни и не обосновава извод, му се дължат разноски за възнаграждение
за юрисконсулт.
На третото лице – помагач не се следват разноски съобразно разпоредбата
на чл. 78, а.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20276603/15.12.2020г. по гр.д. № 15844 по описа
за 2017г. на Софийски районен съд, 46-ти състав в частта, с която е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Ц. Т. Ц., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ул. **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** заплащане на сумата от
257,69 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
14.07.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 1 в гр. София, ж.. **** , абонатен №
288946 за което са издадени фактури № 45130743/31.07.2013г., № №
9
45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г; № 45130746/31.07.2013г.;
сумата от 76,52лв., представляващи лихва за забава на плащането на
главницата за периода от 31.07.2013г. до 01.07.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 38852/2016г.
на Софийски районен съд, както и частта, с която Ц. Т. Ц., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от 68,84 лв. по
исково дело и 11,60 лв. по заповедно дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№
2005436/15.03.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу Ц. Т. Ц., ЕГН
**********, с която е поискало от съда да признае за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от
ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, , че Ц. Т. Ц., ЕГН ********** дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 257,69 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 14.07.2016г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 1
в гр. София, ж.. **** , абонатен № 288946, за което са издадени фактури №
45130743/31.07.2013г., № № 45130744/31.07.2013г № 45130745/31.07.2013г;
№ 45130746/31.07.2013г.; сумата от 76,52лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата от 257,69лв. за периода от 31.07.2013г. до
01.07.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 38852/2016г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20276603/15.12.2020г. по гр.д. № 15844 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 46-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. **** да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание на чл. 78, ал. 3 в. с ал. 6 от ГПК сумата от 6,68лв. /шест лева и
0,68лв/, представляващи държавна такса за производство пред СГС съобразно
уважената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Б.“ООД, ЕИК ****.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10