Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 04.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5219/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от М.К.Я., с която са предявени срещу П.Й.П., искове както следва:
иск с правно основание
чл.79, ал.1, вр. чл.284, ал.2 ЗЗД, за сумата от 26611 лева, представляваща неотчетена част от продажна цена, получена
от ответника от името на наследодателите на ищцата – И.К.Я.и К.И.Я.;
иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 13573,94
лв., представляваща лихва за забава за периода 07.10.2011 г. – 05.10.2016 г.
Претендира законната
лихва от подаване на исковата молба и разноските.
Ищцата твърди, че наследодателите й – И.К.Я.и К.И.Я., са възложили на ответника да продаде от тяхно име имот, находящ се в гр. Димитровград, а ответникът, след като
сключил сделката, не изпълнил задължението си да им предаде получената продажната цена в цялост. След смъртта
на наследодателите по силата на наследственото
правоприемство в патримониума
на ищцата преминало вземането срещу ответника
за неизплатената част цената по договора за продажба.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че е
платил на ръка процесната част от сумата на
09.10.2011 г., а срещу заплащането е получил разписка, подписана от единия от
наследодателите - И.К.Я., от свое име и като представител на К.И.Я..
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По материалната
легитимация на ищцата:
Не се спори по делото, а
и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата е внучка на И.К.Я.и дъщеря К.И.Я.. С нотариално завещание от 22.02.2013
г. И.К.Я.е извършил волеизявление, с което завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество на П.Й.П. и Р.Й.Х.. Завещателят е подписал завещанието чрез
полагане на отпечатък от палеца на дясната си ръка. По повод оспорване на
действителността на завещанието ищцата е предявила иск по чл.42 и чл.43 ЗН, по
което е образувано гр.д. №8036/2016 г. по описа на СРС. С извънсъдебна
спогодба, постигната входа на процеса – на 02.06.2017 г. М.К.Я., П.Й.П. и Р.Й.Х.
са установили в отношенията си, че са допуснати нарушения в процедурата по
съставяне на нотариалното завещание. Постигнатото извънсъдебно споразумение е
станало повод за оттегляне на иска по гр.д. №8036/2016 г. по описа на СРС и
производството по делото е прекратено. Ето защо съдът приема, че между страните
няма спор, че са допуснати нарушения на чл.24 ЗН, вследствие на които и по
силата на чл.42 ЗН съставеното на 22.02.2013 г. нотариално завещание е нищожно
и не е породило действие. От тук следва, че наследник по закон на И.К.Я.е
неговата внучка – ищцата М.К.Я.. След отказ от наследство от страна на С.Д.Х.
(вписан в специалната книга на СРС под №307/2012 г.), ищцата е и единствен
наследник по закон на баща си К.И.Я.. От тук следва, че ищцата е материално
легитимирана като носител на вземания, възникнали в патримониума
на наследодателите й И.К.Я.и К.И.Я..
По иска по чл.79, ал.1 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД:
Съгласно
чл.280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените му от последния действия. Договорът за поръчка по
правило е неформален, като тежестта да докаже мандатното правоотношение е за
страната, която го твърди.
С Пълномощно от 22.08.2011 г. с нотариална
заверка с рег.№3839, том 1, акт 133, наследодателите на ищцата И.К.Я.и К.И.Я. са
учредили на ответника П.Й.П. представителна власт да продаде имота им, находящ се в гр. Димитровград, ул. “******. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 07.10.2011 г. ответникът, като
пълномощник на И.К.Я.и К.И.Я., е прехвърлил на
Н.М.Й.описания по-горе имот.
Упълномощаването
е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договор за поръчка
и с която се учредява представителна власт на упълномощения да действа от името
и за сметка на представлявания. Самото наличие на пълномощно не е достатъчно,
за да се направи извод, че в полза на упълномощения не просто е учредена
представителна власт, но последният е поел и задължението за извършване на
действията, за които е упълномощен, т.е. – че между страните е възникнало
мандатно правоотношение по договор за поръчка.
На
първо място следва да се посочи, че в настоящото дело ответникът не оспорва да
е бил натоварен от наследодателите на ищцата да извърши разпоредителната сделка
– дори излага конкретни фактически твърдения кога, как и по какъв повод му е
възложено да извърши сделката. Но дори и без извършеното признание на
неблагоприятни за ответника факти, съдът приема, че самата упълномощителна
сделка, преценена в съвкупност с извършените от името и за сметка на упълномощителите действия от страна на пълномощника, са достатъчни
да обосноват извод за мандатно правоотношение. В този смисъл е и практиката на
ВКС, постановена по чл.290 ГПК: в решение № 338 от 11.01.2016 г. по гр.д. №
1729/2015 г., IV г.о., е прието, че от упълномощаването като едностранна сделка, не
възникват никакви задължения за представителя, в т.ч. да действа в упражняване
на учредената представителната власт. Ако представителят бездейства – преди
овластяването не е имал и след овластяването няма поведение, което показва воля
да поеме задължението да осъществи представителната власт, отношенията между
представляван и представител се уреждат само от овластителната
сделка. Упражни ли представителната си власт, пълномощникът може да се обвърже
от договор за мандат (със съдържание според извършените действия в рамките на
пълномощието), доколкото с конклудентните си действия
той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя.
На 05.10.2011 г. ответникът, в качеството си на представител по пълномощие – с пълномощно с рег.№3839, том 1, акт 133, е сключил от
името на И.К.Я.и К.И.Я. предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, находящ
се в гр. Димитровград, ул. “******. В предварителния договор е уговорена цена за имота в размер
на 40000 лв., платима по банков път по банкова сметка *** П.Й.П. с
IBAN:***. В предварителния
договор страните са постигнали съгласие всички разноски по
окончателното оформяне на сделката да се поемат от купувача.
На 07.10.2011 г. е сключен договор
за покупко-продажба с нотариален акт №9, том VI, рег.№6725, нот.д.
№746/2011 г., по силата на който ответникът, като пълномощник на И.К.Я.и К.И.Я., е прехвърлил собствения им имот на купувача Н.М.Д., като в нотариалния акт е вписана продажна цена в размер
на 13389,40 лв.
От извлечението, издадено от Първа Инвестиционна Банка АД по сметка ******,
се установява, че на 07.10.2011 г. по сметката е постъпила сумата от 40000 лв.,
преведена от купувача Н.М.Д., с основание за плащане: “покупка на имот”. На 10.10.2011 г., ответника е прехвърлил част от изплатената сума
в размер на 36999 лв. в друга сметка на свое име, а остатъка от 3000 лв. е
изтеглил на каса.
Между страните няма спор, че в
сключения с нотариалния акт договор за покупко-продажба е налице симулация
относно цената, като действителната продажна цена за недвижимия имот е в размер
на 40000 лв. Това се потвърждава както от писмените доказателства – посочената
цена в сключения предварителен договор, така и от извършеното плащане, което е
в размера, уговорен в предварителия договор и е с вписано
основание – „покупка на имот“. Отсъстват и данни да са налице други отношения
между ответника и купувача Н.М.Д., които да могат да се приемат за основание за
плащане над посочения в нотариалния акт размер. Поради това съдът приема, че
получената от пълномощника цена за недвижимия имот е в размер на 40000 лв.
Въз
основа на така установеното съдът приема, че между наследодателите и ответника
е възникнало правоотношение по договор за поръчка, по силата на което
наследодателите са възложили и упълномощили ответника да сключи договор за
покупко-продажба на собствения им недвижим имот. Както вече бе посочено, съгласието
за изпълнение на определени правни действия може да бъде постигнато писмено,
устно, но и с конклудентни действия. Доказването на
мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени
средства (така решение № 59 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2013 г., IV
г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК). Съдът намира, че като е се е
разпоредил с имота от името на собствениците, пълномощникът се е съгласил да
извърши действията, за които му е била учредена представителна власт.
Изложеното обуславя извод, че между страните валидно е възникнало
правоотношение по договор за поръчка.
Съгласно
чл.284, ал.2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му
предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага
в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на
поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е
получил във връзка с изпълнението. Това задължение е такова за действие, а не
за бездействие, поради което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с
активни действия от страна на длъжника (довереник), като именно от тези
действия той черпи изгодни за себе си правни последици. Затова при предявен иск
с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД ответникът (довереник) носи доказателствената тежест за установяване на това, че е
уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал е отчет за това
изпълнение, както и че му е предал
всичко, което е получил във връзка с изпълнението. От своя страна ищецът (наследник
на доверителите) трябва да установи съществуването на валидно сключен договор
за поръчка, както и че довереникът е извършил действията, които са предмет на
този договор, съответно че при това действие довереникът му е получил
имуществото, които се иска да му бъде предаден /в посочения смисъл – решение №
338 от 27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г.о., ГК, постановено по
реда на чл.290 ГПК/. Съобразно изложеното бе разпределена и доказателствената
тежест по делото.
Доколкото
в случая предмет на мандатното правоотношение е продажба на недвижим имот,
собственост на доверителите, за довереника е възникнало задължението да им
предаде получената продажна цена. Спорен по делото е въпросът налице ли е
изпълнение на това задължение.
Ищцата
твърди, че на 11.10.2011 г. ответникът е предал на доверителите сумата от 12449
лв., включваща част от продажната цена с приспаднати разходи за сделката в
размер на 940 лв. Неплатено е останало задължението до пълния получен размер на
сумата в размер на 26611 лв. – до пълната получена при сделката продажна цена.
Ответникът твърди, че е отчел преведената
по сметката му сума, получена като продажна цена в размер на 40000 лв., в пълен
размер, чрез две плащания – първото е извършено на 09.10.2011 г. в дома на упълномощителите, когато им е предал в брой сумата от 26600
лв. срещу разписка, подписана от И.К.Я.и второто, в размер на 12449 лв. - на
11.10.2011 г., отново срещу разписка и отчет.
Поради оспорване на разписката от
09.10.2011 г. е открито производство по проверка истинността на документа по
реда на чл. 193 ГПК. От експертизата, изготвена от вещото лице И.М.А.,
специалист в областта на криминалистическото
изследване на документи към НИКК, и разясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание, се установява, че подписът в разписката от 09.10.2011 г. не
е положен от И.К.Я.. С това е опровергана формалната доказателствена
сила на частния свидетелстващ документ, представляващ разписка от 09.10.2011
г., поради което съдът приема, че документът не е автентичен и не обективира писмено изявление на И.К.Я., че е получил
сумата, посочена в разписката. Други доказателства за установяване на отчетната
сделка – че сумата от остатъка от продажната цена е предадена на доверителите на
09.10.2011 г. или в друг момент, в брой или чрез друг начин на плащане, ответникът
не е представил.
От изложеното следва, че ответникът
не доказва при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че е
предал лично на наследодателите на ищцата сумата от 26611 лв., представляваща продажна
цена за собствения им имот. Следователно, в полза на И.К.Я.и К.И.Я. е
възникнало вземане за сумата от 26611 лв. – разликата до пълната получена при сделката продажна цена.
Както
бе посочено по-горе, ищцата е единствен наследник по закон на доверителите И.К.Я.и
К.И.Я.. В наследството на починалия се включват вземанията на наследодателя, в
т.ч. вземането, произтичащо от неотчетена сума от продаден имот от страна на
довереника, сключил сделката от името и за сметка на наследодателя, на
основание чл.284, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.5 ЗН ищцата е придобила вземането по
силата на наследствено правоприемство от И.К.Я.и К.И.Я.
и в нейна полза е възникнало вземане срещу ответника за сумата от 26611 лв.,
представляваща неотчетена част от продажна цена,
получена от ответника от името на наследодателите на ищцата при продажба на собствения им
имот. На ищцата следва да се присъди и законната лихва от исковата молба.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Задължението на
довереника по договор за поръчка да предаде полученото на доверителя (за
изпълнение на отчетната сделка) е изискуемо от получаване на даденото в
изпълнение на поръчката. Практиката безпротиворечиво
приема че довереникът е длъжен да отчете незабавно и без покана – „задължение, следващо от естеството на
мандатното правоотношение, поради което обезщетение за мораторни
лихви се дължи от деня на получаване на сумите по договора за поръчка“ –
така Решение № 300 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о.,
ГК и др. Ето защо съдът приема, че за процесното
задължение ответникът е изпаднал в забава на 07.10.2011 г., поради което в
полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер
на законната лихва върху главницата от 26611 лв. за периода от 07.10.2011 г. до
подаване на исковата молба по пощата – 05.10.2016 г. (с оглед датата на
пощенското клеймо).
Частично основателно е
възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. По силата на чл.111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Поради това погасено по
давност е вземането на ищцата за законна лихва от 05.10.2011 г. до 04.10.2013
г. – три години преди предявяване на иска. На ищцата следва да се присъди
законната лихва върху главницата от 26611 лв. за периода от 05.10.2013 г. до
05.10.2016 г., която е в размер на 8122,45 лв. Искът е основателен до тази сума
и за този период и следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
и период.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на ищеца следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената
част от исковете – за сумата от 2167,24 лв.
На ответника следва да
се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска – за сумата от 271,32 лв.
По изложените мотиви
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Й.П., ЕГН **********, да заплати на М.К.Я., ЕГН **********, както
следва:
на основание чл.79, ал. 1, вр.
чл.284, ал.2 ЗЗД, сумата от 26611
лв., представляваща неотчетена част от продажна
цена, получена от ответника от името на наследодателите на ищцата – И.К.Я.и К.И.Я.
по договор за продажба, сключен с Нотариален акт,
№ 9, том VI, рег. № 6725 дело № 746 от 07.10.2011 г., заедно със законната лихва от 05.10.2016 г. до окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 8122,45 лв., представляваща лихва за забава за периода 05.10.2013 г. – 05.10.2016 г.;
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2167,24 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за
разликата над 8122,45 до пълния предявен размер от 13573,94 лв. и за периода 05.10.2011
г. - 04.10.2013 г.
ОСЪЖДА М.К.Я.,
ЕГН **********, да
заплати на П.Й.П., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 271,32 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: