РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1840
Гр. Пловдив,
30 октомври 2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, ХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря П. К., като разгледа докладваното
от съдия Георгиева адм. дело № 2115
по описа за 2017 г., за да се
произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.124б ал.4 от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Образувано
е по жалба на “***“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
с.***, обл.Хасково, представлявано от Г. Л. Г., ЕГН **********, чрез адв. Л., против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15-586/
15.07.2017 г. на началника на Митница – Пловдив, с която на основание чл.124б,
ал.1 и ал.2 и чл.124в, ал.1 от ЗАДС и наложена принудителна административна
мярка „запечатване на обект“ за търговски обект „магазин за хранителни стоки“,
находящ се в с.***, обл.Хасково, стопанисван от дружеството- жалбоподател,
считано от 20.07.2017 г. – 10.00 ч.,
като на основание чл.124в ал.1 от ЗАДС във връзка с чл.124б ал.1 от ЗАДС е забранен
и достъпът до търговския обект, считано от същата дата и час.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на заповедта по съображения за постановяването й при
неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта по чл.59
ал.2 т.1 и т.4 от АПК; при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.
Жалбоподателят поддържа, че налагането на сочената административна мярка като
предпоставка при всички положения изисква наличието на наложено по надлежен
административен ред административно наказание по чл.124а от ЗАДС. Посочва се
също, че в заповедта не е посочено за какъв срок се налага мярката запечатване
на обект и забрана на достъпа до него. Според жалбоподателя никъде в заповедта
не е посочен срок на действие, а е недопустимо да се налага принудителна мярка
без срок на действие, което обуславя незаконосъобразността на заповедта.
Задължение е на административния орган да определи срока на мерките във всички
случаи, независимо дали са посочени граници на срока на мярката или тя е
фиксирана. Иска се отмяна на акта със законните последици от това. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от адв. Л.. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата- началник
на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител Д.Вълчева в представено
писмено становище намира жалбата за неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Въз
основа на представените по делото доказателства, на основание чл.36 ал.1 и
чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.128 ал.2 от ЗАДС, е съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 251 от 31.03.2017г. от митнически
инспектор в МБ Хасково, Митница Пловдив, срещу „Гери- 55“ ЕООД с.***,
обл.Хасково. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава
на това, че на 03.01.2017 г. при извършена от служители на Митница Пловдив
проверка във връзка със спазване на разпоредбите на ЗАДС и ППЗАДС, в търговски
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с.***, центъра на селото, където
се установява, че в близост до кафе-машина на търговския обект са открити
акцизни стоки, както следва: 19 броя кутии без акцизен бандерол с по 20 къса
във всяка или общо 380 къса цигари „MYFRAIR“ с надпис „DYTI FREE“ и 21 /двадесет и един/ бр. полиетиленови плика с по
20 бр.цигари, изработени от заготовка с филтър или общо 420 бр.къса.
Прието е, че “***“ ЕООД е
нарушило забраната по чл.99,ал.2, т.5 от ЗАДС, с което е осъществен състава на
чл.120 ал.2 от ЗАДС.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено наказателно постановление № 579/04.07.2017 г. от началника на Митница
Пловдив, с което на “***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4000
лв., на основание чл.99 ал.2,т.4 от ЗАДС; имуществена санкция в размер на 2000
лв. на основание чл.123 ал.2 от ЗАДС за нарушение на забраната на чл.99 ал.1
т.3 от същия закон; на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на
държавата стоките – предмет на нарушението и на основание чл.124а ал.1 във връзка
с чл. 99 ал.2 т. от ЗАДС, отнети са стоките, предмет на нарушението на
основание чл.124, ал.1 ЗАДС и е наложено административно наказание „лишаване от
правото да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект
– магазин за хранителни стоки, находящ се в с.***.
С оспорената в настоящото съдебно
производство заповед, издадена от началника на Митница Пловдив, на основание
чл.22 от ЗАНН във връзка с чл.124б ал.1 и ал.2 от ЗАДС, чл.124в ал.1 от ЗАДС и
чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК, е наложена принудителна административна мярка –
„запечатване на обект”, като е разпоредено запечатването на посочения по-горе
търговски, считано от 20.07.2017 г. – 10.00 ч., на основание чл.124б ал.1 от ЗАДС във връзка с чл.124а от ЗАДС и на основание чл.124в ал.1 от ЗАДС във връзка
с чл.124б ал.1 от ЗАДС е забранен и достъпът до посочения търговския обект,
считано от същата дата и час.
От фактическа страна заповедта се
основава с издаденото наказателно постановление.
В настоящото производство от страна
на жалбоподателя се ангажират свидетелски показания.
От разпита на св. Т. И. А. се
установява, че като приятелка на управителката Г. често идвала в магазина.
Преди бил нейн магазинът, сега преминал към РПК. Всичко се продавало в магазина
– като минимаркет било, имало доста клиантела. Цигари се продавали, когато
магазинът бил частен, имали си лиценз. Спомня си, че един ден ходила при
приятелката си, когато последната й се оплакала, че са идвали кварталните.
Посочва, че по принцип обикаляли цигани и предлагали правени цигари , всеки
гледал по-евтинко и си купували от тях. Г. били двама пушачи вкъщи и същия ден
си била купила от тях. Цигарите били в найлонови пликчета – прозрачни, наливни.
Вътре били по двадесет. По левче ги предлагали. Свидетелката също си купувала
такива. Посочва, че явно някой бил сигнализирал кварталния, който дошъл на
място и я хванал. Посочва, че всички в село знаели, че пушат и двамата. Знае,
че даже в дома на Г. ходили на проверка, но не открили нищо.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
На първо
място следва да се посочи, че заповед № РД 15–586/05.07.2017 г. на началника на
Митница Пловдив за налагане на принудителна административна мярка е издадена от
материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на
чл.124б ал.2 от ЗАДС – началника на Митница Пловдив, в кръга на законово
регламентираните му правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените
изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както материалноправното
основание за налагане на принудителната административна мярка - чл.124б ал.1 от ЗАДС във връзка с чл.124а от ЗАДС, така и фактическото основание - издадено от началника
на Митница Пловдив наказателно постановление № 579/2017 г., с което на
основание чл.124а ал.1 във връзка с чл.123 ал.6 и чл.120, ал.2 от ЗАДС е
постановено по отношение на “***“ ЕООД „лишаване от право да упражнява
търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект – търговски обект
„магазин за хранителни стоки“, находящ се в с.***, обл.Хасково, стопанисван от
дружеството- жалбоподател.
Посочената като правно основание за
налагане на принудителната административна мярка разпоредба на чл.124б, ал.1 от ЗАДС, е релевантната такава с оглед на разпореденото със заповедта, като
доколкото прилагането на ограничението по чл.124б ал.1 от ЗАДС законът свързва
с налагане на административно наказание по чл.124а от ЗАДС, правилно издаването
на административния акт от правна страна е обосновано с нормата на чл.124б ал.1
от ЗАДС във връзка с чл.124а от ЗАДС. Посочването на правно релевантните за
наличието на законовата хипотеза на чл.124б ал.1 от ЗАДС обстоятелства
/наложено административно наказание по чл. 124а от ЗАДС/, с които нормата
свързва налагането на принудителна административна мярка „запечатване на
обекта, в който е установено нарушението”, са необходимите и достатъчни мотиви,
доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от
закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата
си. Няма нормативно разписано изискване в заповедта по чл.124б ал.2 във връзка
с ал.1 от ЗАДС да бъдат описани съставомерните от обективна и субективна страна
признаци на деянието, във връзка с което се налага ПАМ. Очевидно неоснователно
е и възражението, че в заповедта не е посочен срок на действие. Видно от
заповедта, мярката се налага „.. за срок
от 1 /един/ месец в …“.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че на адресата на акта не става ясно, че предприетата спрямо
него принудителна административна мярка е във връзка с производство по налагане
на административно наказание по чл.124а във връзка с чл.123 ал.6 от ЗАДС, което
е довело до нарушаване на правото му на защита – изрично в оспорената заповед е
посочено, че налагането на принудителната административна мярка се основава на
издаденото наказателно постановление № 576/04.07.2017 г. на началника на
Митница Пловдив по образуваното срещу “***“ ЕООД административнонаказателно
производство и наложените с това наказателно постановление санкции в т.ч. на
основание чл.124а ал.1 във връзка с чл.123 ал.2 административно
наказание „лишаване от правото да упражнява търговска дейност” за срок от един
месец в търговски обект – търговски обект – магазин за хранителни стоки,
находящ се в с.***, центъра на селото.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че е изпълнено, както общото изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, така и
специалното такова по чл.124б ал.2 от ЗАДС за постановяване на мотивиран
административен акт, като прилагането на принудителната административна мярка е
фактически и правно обосновано.
При
извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по смисъла на чл.146 т.3 от АПК за отмяна на
обжалваната заповед.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и, респ., дали се
следват разпоредените с акта правни последици. Наложената принудителна мярка се
основава на разпоредбата на чл. 124б ал.1 от ЗАДС, съгласно която, в случаите
на налагане на административно наказание по чл.124а от ЗАДС се налага и
принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е
установено нарушението. Следователно, фактическият състав, с който правната
норма на чл.124б ал.1 от ЗАДС свързва налагането на ПАМ „запечатване на обект”,
изисква наложено административно наказание по чл.124а от ЗАДС /лишаване от
право да се упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където
е установено нарушението/ за изчерпателно посочените в чл.124а ал.1 от ЗАДС
административни нарушения /в т.ч. за нарушение по чл.123 ал.2 от ЗАДС/, като
налагането на ПАМ е ограничено до обекта, където е установено нарушението. В
този смисъл, наложено с издадено наказателно постановление наказание „лишаване
от право да се упражнява дейност в обекта, където е установено нарушението”, се
явява нормативно регламентираната предпоставка и условие за законосъобразното
прилагане на ПАМ по чл.124б ал.1 от ЗАДС, като при налагането на мярката
компетентният административен орган действа при условията на обвързана
компетентност.
В случая от фактическа страна
не е спорно между страните по делото, че при извършена от митнически служители
проверка в търговския обект, е установено, че в близост до кафе- машина на
търговския обект, са открити посочените акцизни стоки, подробно описани по-горе
в настоящото решение, без акцизен бандерол. Тези обстоятелства се установяват и
от приетите като доказателства АУАН, протокол за извършена проверка,
наказателно постановление.
Безспорно е, че заедно с наложените
имуществени санкции по Закона за кцизите и данъчните складове, на жалбоподателя
в настоящото производство на основание чл.124а ал.1 във връзка с чл.108а ал.1 и
чл.123 ал. от ЗАДС е наложено административно наказание „лишаване от право да
упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект. Наложеното
с посоченото наказателно постановление наказание по чл.124а ал.1 от ЗАДС, за
допуснато нарушение по чл.123 ал. от ЗДС, съставлява релевантно фактическо
основание за прилагането на ПАМ по чл.124б ал.1 от ЗАДС. В условията на
обвързана компетентност административният орган е бил длъжен при налагането с
издаденото НП наказание по чл.124а ал.1 от ЗАДС, кумулативно да приложи и
ПАМ по чл. 124б ал.1 от ЗАДС, без да има право на самостоятелна преценка дали
да наложи или не ПАМ при установено административно нарушение, включващо се в
предметния обхват на хипотезата на чл.124а ал.1 от ЗАДС.
Доколкото с НП е наложена имуществената
санкция на основание чл.123 ал.2 от ЗАДС, за съхранението на тютюневи изделия без
бандерол, е ирелевантно от къде, от кого са закупени стоките и чия собственост
са, след като безспорно е установено наличието им в търговския обект,
стопанисван от санкционираното дружество.
На следващо, място законът не
изисква като условие за налагането на ПАМ по чл.124б ал.1 от ЗАДС наказателното
постановление да е влязло в сила. Съдът в рамките на настоящото производство не
следва да извършва проверка и преценка дали е извършено административно
нарушение по повдигнатото на санкционираното лице със съставения АУАН
административнонаказателно обвинение, доколкото от значение за налагането на
ПАМ по чл.124б ал.1 от ЗАДС е не дали е извършено административното нарушение,
а дали към момента на издаване на заповедта за прилагането на мярката е било
наложено административно наказание по чл. 124а от ЗАДС - това е единствената
материалноправна предпоставка за издаване на заповед по чл.124б ал.2 във връзка
с ал.1 от ЗАДС. Самата разпоредба на чл.124б ал.1 от ЗАДС предвижда, че в
случаите на налагане на административно наказание по чл.124а от ЗАДС се налага
и принудителна административна мярка - запечатване на обекта или
обектите, където е установено нарушението. А налагането на административно
наказание по смисъла на регламентацията, съдържаща се в раздел ІV, чл.52 –
чл.58 от ЗАНН, приключва с издаването на наказателното постановление и с
връчването на препис от него на нарушителя. Обжалването на наказателните
постановления и, респ., влизането им в сила, не са уредени като част от
производството по налагане на административни наказания. Ако законодателят
свързваше издаването на заповед за прилагане на ПАМ с наличието на извършено
административно нарушение или влязло в сила наказателно постановление, то
формулировката на материалноправната предпоставка по чл.124б ал.1 от ЗАДС би
била различна. Разпоредбата, регламентираща прилагането на ПАМ обаче, свързва
издаването на заповедта единствено с наложено с издадено наказателно постановление
наказание по чл.124а ал.1 от ЗАДС.
От самата правна същност на
принудителните административни мерки, в т.ч. на ПАМ по чл.124б ал.1 от ЗАДС,
следва изводът, че налагането на ПАМ не е обусловено от влизането в сила на
наказателно постановление. Целта на ПАМ е да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Поради тази причина спорът относно
законосъобразността на наказателното постановление не е преюдициален по
отношение на този по законосъобразността на наложената ПАМ.
В този смисъл съдът не кредитира
изслешаните св. показания, още повече, че същите преразказват чужди думи - тези
на управителката на дружеството, а не са плод на преки впечатления. Не на
последно място ирелевантно за спора е и обстоятелството дали управителката и
съпругът й са пушачи или не. Намерените количества в обекта са такива, които
могат да бъдат предназначени за продажба и очевидно са такива, след като се
намират в търговския обект, а не такива, които да навеждат на обиковено
ползване в рамките на два-три дни.
С
оглед на гореизложеното, съдът приема, че е налице нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка, с която законът свързва налагане на
ПАМ по чл.124б ал.1 от ЗАДС - наложено за нарушение по чл.123 ал.2 от ЗАДС с
издадено наказателно постановление административно наказание по чл.124а ал.1 от ЗАДС – лишаване от правото да се упражнява дейност в обекта, където е
установено нарушението.
Наложената
принудителна административна мярка е насочена към обекта, "където е
установено нарушението" – търговски обект
„магазин за хранителни стоки“, находящ се в с.***, обл.Хасково, стопанисван от
„Гери- 554 ЕООД, в който търговски обект, съгласно съставения
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са държани
акцизните стоки - тютюневи изделия – цигари без бандерол.
Съгласно
разпоредбата на чл.124в ал.1 от ЗАДС, при налагането на ПАМ по чл.124б ал.1 от ЗАДС, се забранява и достъпът до обекта на нарушителя. Тази забрана няма
характер на самостоятелна принудителна административна мярка, а е обусловена от
налагането на мярка по чл.124б ал.1 от ЗАДС. Установената материална и
процесуална законосъобразност на наложената с обжалваната заповед ПАМ по
чл.124б ал.1 от ЗАДС, обуславя законосъобразност и на разпоредената със
заповедта забрана за достъпа до обекта, спрямо който е насочена ПАМ.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от
компетентен орган; в предвидената от закона форма; при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие с материално правните
разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172 ал.2 предложение четвърто от АПК, Административен съд –
Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на “***“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.***,
обл.Хасково, представлявано от Г. Л. Г., ЕГН **********, чрез адв. Л., против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15-586/
15.07.2017 г. на началника на Митница – Пловдив, с която на основание чл.124б,
ал.1 и ал.2 и чл.124в, ал.1 от ЗАДС и наложена принудителна административна
мярка „запечатване на обект“ за търговски обект „магазин за хранителни стоки“,
находящ се в с.***, обл.Хасково, стопанисван от дружеството- жалбоподател,
считано от 20.07.2017 г. – 10.00 ч.,
като на основание чл.124в ал.1 от ЗАДС във връзка с чл.124б ал.1 от ЗАДС е
забранен и достъпът до търговския обект, считано от същата дата и час.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му спрепис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: