Р Е Ш Е Н
И Е
№ II- 4 31.01.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание
на 14 януари през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
При секретаря…………Ст.Вълкова……………като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1941 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 190 от 01.10.2019г., постановено по
гражданско дело № 689/2018г. по описа на Районен съд Поморие е допусната делба между
ищеца С.И.И., ЕГН *********, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Оборище”, № 90, ет.1-2 – адв.Мария Димитрова и ответниците В.Т.С., ЕГН **********, и М.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, двете със съдебен адрес : гр.Бургас, пл. „Баба Ганка”, № 8 –
адв.Павлина Темелкова, върху следните недвижими имоти:
– самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.507.7.2.1, по КККР на гр.Поморие, с адрес гр.П., ул. „Г. М.”, № *, ет.*,
ап.*, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
57491.507.7, с площ 73.03 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект
жилище, апартамент, нива на обекта 1, с прилежащи части 19.36 кв.м. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
няма, под обекта – няма, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор
57491.507.7.2.2;
– 193.50/507 кв.м. в идеални части от поземлен имот с
идентификатор 57491.507.7, по КККР на гр.Поморие, с адрес гр.П., ул. „Г. М.”, №
*, с площ 509 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с
начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен
план 2151, кв.135, парцел ІХ, при съседи поземлени имоти с идентификатори
57491.507.18, 57491.507.8, 57491.507.366, 57491.507.6, 57491.507.19;
– постройки от допълващото застрояване в поземлен имот
с идентификатор 57491.507.7, по КККР на гр.Поморие, съставляващи: тоалетна във
входа на сграда 2, с подход от допълнително входно предверие; килер, с подход
от паянтово антре; паянтово антре, с вход от изток, същото предверие за
следваща на запад паянтова стая;
паянтова стая „лятна кухня”, с вход от изток и втори изход на запад;
паянтово антре, от запад на лятната кухня, с врата на изток и на запад към
паянтов навес и паянтова складова ниша, разположена зад паянтовото антре и
паянтовата стая; при квоти: 7/16 ид.ч. за С.И.И., 7/16 ид.ч. за М.И.Д. и 2/16
ид.ч. за В.Т.С..
Производството пред настоящата инстанция е образувано
по повод постъпила въззивна жалба от адв.Мария Димитрова, процесуален представител
на ищеца С.И.И., съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Оборище“№90,ет.2 против горепосоченото
решение, в частта , в която е допусната делба на постройки от допълващото
застрояване в ПИ, с идентификатор
57491.507.7 по КККР на гр.Поморие, а именно: тоалетна във входа на сграда 2 с
подход от паянтово антре; допълнително входно преддверие; килер с подход от
паянтово антре с вход от изток , същото преддверие за следващата на запад
паянтова стая; паянтова стая „лятна кухня“ с вход от изток и втори изход на
запад; паянтово антре от запад на лятната кухня с врати на изток и на запад към
паянтов навес и паянтова складова ниша, разположена зад паянтовото антре и
паянтовата стая.
Твърди се, че за част от тези постройки решението е
недопустимо, тъй като с отговора на исковата молба съделителите са поискали
включване в делбата на обект „лятна кухня с тоалетна“, но не и на останалите
постройки, изброени в диспозитива на решението.
Намира решението за неправилно, тъй като съдът е
допуснал до делба незаконните строежи от допълващото застрояване по силата на
приращението по чл.92 ЗС, но тази разпоредба намира приложение, когато
построеното представлява самостоятелен обект на правото на собственост, какъвто
процесният случай не е, още повече, че съделителите не са съсобственици на
цялото дворно място.
Счита, че съдът е допуснал в решението смесване на два
фактически състава – чл.92 и чл.98 от ЗС, характеристиките на допълнително
застроените постройки сочат на приложението на чл.98 ЗС, т.е. построеното е
принадлежност към главната вещ.
Съдът е кредитирал заключението на вещото лице относно
търпимостта на строежите, като само тоалетната и килера отговарят на условията
за търпим строеж и е приел, че тези обстоятелства имат значение едва във
втората фаза на делбеното производство, цитирайки съдебна практика в тази
насока. Въззивникът счита, че цитираното от съда решение на ВКС не дава отговор
на въпроса дали до делба следва да се допускат незаконни строежи, посочва
относима към този въпрос съдебна практика, според която съответствието на
строежите с правилата и нормативите, действали по време на изграждането им
следва да се установи още в първата фаза на делбата. Несъобразявайки
разрешението на този въпрос с практиката на ВКС, съдът е постановил едно
неправилно решение като е допуснал до
делба постройките на допълнителното застрояване, въпреки че е приел, че не
отговарят на условията на търпимост и не могат да бъдат узаконени.
Иска от съда първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част като неправилно или евентуално обезсилено частично
по отношение на обекти,които не са
включени в делбата, поради произнасяне свръхпетитум.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от
ответната страна – адв.Павлина Темелкова
– процесуален представител на В. Т. С., ЕГН ******** и М. И. Д., ЕГН ********, съдебен адрес: гр.Бургас, пл.“Баба Ганка“№ 8.
Считат въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно.
По отношение оплакването за недопустимост на
решението, заявяват, че безспорно е установено, че допуснатите до делба
постройки са от допълващо застрояване. Вещото лице е установило, че допуснатото
до делба жилище няма прилежащо помещение в сутерена, а складово такова в обема
на сградата са : тоалетна във входа на
жилищната сграда (2.1) и килер с подход от паянтово антре (2.2), заедно с
паянтово антре с вход от изток (2.3), което е предверие за следващата паянтова
стая лятна кухня (2.4), както и складова
ниша (2.9). Налага се изводът, че от всички функционално свързани и преходни
помещения, само тези обозначени като 2.6, 2.7 и 2.8 не са строежи, и не са
предмет на делбата, а всички допуснати до делба са от допълващо застрояване и
са обслужващи като складови помещения жилището,
допуснато до делба.
Излагат становище, че действително пристройки,
функционално свързани с жилище са принадлежност към жилищната сграда и не
представляват приращения към дворното място, т.е. в случая не се прилага чл.92
от ЗС, като цитира практика на ВКС в тази насока. В процесния случай,
второстепенните постройки са принадлежност към главната вещ и следва да се
допуснат до делба заедно с нея, тъй като е предявен иск за делба на главна вещ,
и поради тази причина атакуваното решение не се явява недопустимо.
По отношение оплакването във въззивната жалба относно
извода на съда във връзка с обсъждането статута на строежите като търпими, твърдят,
че преценката дали един строеж е незаконен и дали е търпим е неотносим в
първата фаза на делбата, освен в случай на влязла в сила заповед за
премахването му. Процесните постройки от допълващо застрояване следват главната
вещ, която същите обслужват и фактът дали са законни и търпими е без значение.
Посочва практика на ВКС в този смисъл – решение № 109 от 08.04.2014г. по гр.д.№
7365/2013г. на ВКС, I г.о.
Иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението потвърдено. Претендират се разноски във въззивното
производство.
Производството е за делба,във фазата по допускането.
Предявен е иск за делба на наследство,оставено от
наследодателите Д. Я. И., поч.на 28.05.2009г и И. И., поч. на
04.11.2016г.Няма спор,че ищецът и ответницата М.Д. са деца на общите
наследодатели,а ответницата В.С. е дете от предходен брак на наследодателката Д.
Я. И..Няма спор също така относно съсобствеността върху делбения имот: жилище на първия жилищен
етаж в двуетажна жилищна сграда,западен близнак, с идентификатор
57491.507.7.2.1 и 193,5/507 ид.ч. от дворното място , с идентификатор
57491.507.7 по кадастралната карта на гр.Поморие и квотите в тази
съсобственост.С отговора на исковата молба е направено искане да се включи в
делбата и лятна кухня с баня,построени и ползвани приживе от общия наследодател
,като делбата да бъде допусната при същите квоти.По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която дава заключение за наличното допълващо
застрояване в имота и относно търпимостта на това застрояване.От заключението
се установява,че в имота има изградени :
тоалетна във входа на жилищна сграда с подход от допълнително входно
предверие;килер с подход от паянтово антре/който вещото лице нарича и баня/;паянтово антре,с вход от изток от дворното място;паянтова
стая/лятна кухня/;паянтово антре с вход от запад;два паянтови навеса;паянтов
склад;паянтова складова ниша,изградена зад паянтовото антре с вход от изток и
лятната кухня.Според вещото лице нямат характер на строеж паянтовият навес от
север,паянтов склад на запад и правоъгълен паянтов навес.Останалите постройки
имат характер на строежи по смисъла на ЗУТ.Всички постройки са незаконни и от
тях търпим строеж е само тоалетна и килер под козирката на северен балкон,а
останалите са нетърпими строежи.В съдебно заседание вещото лице заявява,че няма
издадена заповед за премахване на постройките от допълващото застрояване. От
показанията на всички разпитани свидетели се установява,че постройките са направени и са били ползвани само от общия наследодател.Свидетелят
Д. установява, че пристройките са направени през 2003-2004г, на мястото на
съществуващите такива, които са изгнили, съборени и тяхно място е направена
тръбна конструкция. Свидетелката И. заявява,че помещението, което тя определя
като гараж е съществувало през 1998г, като първоначално стените са били от
шперплат,а впоследствие е била изградена тухлена стена.Свидетелката К.пък установява,че помещението е било изградено към 1993г,
когато е била сватбата на ответницата Д. и гостите били посрещани в него.
С атакуваното
решение районният съд е допуснал
до делба при исканите квоти следните
постройки от допълващото застрояване –тоалетна ,килер,паянтово антре с
вход от изток,паянтова стая –лятна кухня,паянтово антре от запад на лятната
кухня и паянтова складова ниша.Именно в тази част решението е атакувано от
ищеца.
При служебната проверка на валидността на съдебното
решение не се констатираха основания за
нищожност на същото.
По
възражението за недопустимост на решението относно допуснатите постройки, извън лятна кухня с баня, съдът
намира следното: за да бъде налице произнасяне свръхпетитум следва до делба да са допуснати самостоятелни
обекти, които не са били включени в делбената маса по съответния ред – от ищеца
в исковата молба и от ответника в срока
по чл.341,ал.2 ГПК.Във въззивната жалба и в отговора на същата е налице
съвпадане на твърденията на страните ,че
всички постройки, описани в решението, не са самостоятелни обекти ,което
означава ,че възражението за недопустимост на съдебното решение е
неоснователно. Тези постройки имат характер на допълващо застрояване и нямат самостоятелно предназначение.Те не са
приращение към дворното място, тъй като не могат да се ползват
самостоятелно и дори и да не са включени
в делбената маса ,също са предмет на делото,тъй като искът за делба на главната
вещ включва в себе си искане за делба и на принадлежността/ така решение
№295/19.12.2014г по гр.д.№4415/2014г на ВКС/ .
По възражението в жалбата,че
постройките от допълващото застрояване нямат характер на приращение: чл.92 ЗС
предвижда ,че собственикът на терена е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго.Основателно е
възражението,че, за да има характер на приращение , постройката следва да има
характер на самостоятелен обект, каквито процесните постройки не са.Те имат характер на принадлежност/чл.98 ЗС/ към
главната вещ- жилището на първия етаж, тъй като е безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели и
обясненията на вещото лице в съдебно заседание, че тези постройки са изградени
в дворното място, предоставено за ползване на наследодателя и са се ползвали
само и единствено от него.Съобразно
разпоредба на чл.98 ЗС,принадлежността следва главната вещ, ако не е
постановено или уговорено друго.В конкретния случай е безспорно,че в имота има
изградени две сгради на различни собственици, като сградата западен близнак е в
режим на етажна собственост.Дворно място също е съсобствено.Няма данни по
делото обаче да има уговорено общо ползване на процесните несамостоятелните
постройки между етажните собственици, обратното,
има доказателства, че ползването е осъществявано само от наследодателя на
страните, т.е не може да се приеме,че тези постройки са принадлежност и към
други самостоятелни обекти- в случая жилището на втория етаж в сградата западен
близнак. Действително, от заключението
на вещото лице по назначената експертиза се установява,че достъпът до
тези постройки не е от делбеното жилище,а от двора и от входната врата
на сградата-това означава ,че не са функционално свързани с делбеното
жилище.Ако бяха функционално и конструктивно
свързани, те щяха да са част от него ,а в случая, при установено ползване
само от наследодателя, те се явяват принадлежност към главната вещ-
жилището на първия жилищен етаж и следват нейната собственост.
По възражението ,че е недопустима делба на строежи, които не отговарят
на условията за търпим строеж, съдът намира следното: безспорно е по делото, че за част от постройките, имащи характер на допълващо
застрояване по смисъла на чл. 41 ЗУТ,
респективно чл. 119 от ППЗТСУ (отм.), не са налице условия за
условия за установяване на търпимост -в този смисъл е неоспореното заключение
на вещото лице.Съдът обаче счита,че това
обстоятелството е ирелевантно в първата
фаза по делбата.Възприетата теза за допустимост на делбата от районния съд, не
е в противоречие със съдебната практика на ВКС, доколкото с Решение № 195 от 23.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 4951/2007 г., I г. о., (постановено по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.); ), се приема, че "обстоятелството, че
сградата е "търпима" по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, е без значение за основателността на иска за делба. Търпимостта на един незаконен строеж е
относима към въпроса подлежи ли на събаряне този строеж, но не и към правото на
собственост на незаконната сграда. " В решение №280/06.12.2016г по
гр.д.№2394/2013г на четвърто гр.отделение на ВКС също е прието,че незаконен
строеж може да е предмет на разпоредителна сделка и на делба ,като въпросът
дали строежът е законен или не, е относим към възможността за премахването му
,но не и към правото на собственост на незаконната сграда.Настоящият състав не
счита,че е налице противоречие с решение № 109 от 08.04.2014 г.
по гр. д. № 7365/2013 г. на ВКС- I г. о.,цитирано във въззивната жалба, тъй
като със същото основен акцент е по отношение на търпимостта на
строежа, предмет на делбата, без да се сочи дали се касае до такъв на
допълващо застрояване или на основна сграда/ така в определение №
235 от 10.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4839/2018 г., II г. о./ Техническите
органи определят кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване, след
издадено предписание за това. Няма спор и от отговорите на вещото лице се
установява,че няма влязла в сила заповед за
премахване на незаконно построените
постройки в дворното място.Нетърпимостта на строежите следва да се
отчете във втората фаза на делбата при
оценката на имота,с оглед евентуалното им бъдещо премахване.
С оглед на гореизложените мотиви
съдът намира жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди с горните мотиви.В отговора на въззивната жалба е
направено искане за присъждане на разноски от въззиваемите ,като са представени
и доказателства,че такива са реално сторени –договор за правна защита и
съдействие,в което е уговорено възнаграждение 800лв, платено в брой.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190/01.10.2019г
по гр.д.№689/2018г на районен съд
–Поморие.
Осъжда
С.И.И. ,ЕГН **********,*** ,съдебен адрес гр.Бургас,ул.Оборище №90,ет.2
да заплати на В.
Т. С.,с.П. ,ул.Х. А. №* и М. И. Д. ,от гр.П, кв.“С.“, бл.*, вх.*,ет.*,ап.* сумата 800лв ,разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: