Р Е Ш
Е Н И Е №260530
гр. Русе, 15.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
II-ри граждански състав в публично заседание на 15-ти юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря
ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в присъствието на
прокурора………………..,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5997 по описа
на 2020
г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявена е исковата молба от „ЮБЦ” ЕООД-гр.София представлявано от Ю.Б.Ц.против К.П.П. за признаване за установено
по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество сумата от 164.07 лв., от които 29.97лв.-неустойка за предсрочно прекратявяне
на договор и 134.10лв.- неплатена цена на лизингово устройство по Договор за
лизинг от 26.05.2016г., за които суми по ч.гр.д. № 3815/2020г. на РРС е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК. Претендира разноски.
Ответницата К.П. ***, в срока по чл.131 ГПК не е представила отговор на исковата молба, не се явява и в с.з.
Назначеният й от съда особен представител оспорва изцяло иска, позовава се на
прекомерност на претендираната неустойка, оспорва
надлежното уведомяване за извършените цесии. Моли искът да се отхвърли.
От фактическа и правна страна:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 3815/2020г. на РРС, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за сумата 370.25 лв. за главница и неустойка за неизплатено
задължение по договори за далекосъобщителни услуги и за лизинг и двата с дата 26.05.2016г.,
сключени между ответницата и „БТК“ЕАД. Заповедният съд е приел, че съобщението
е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за
предявяване на установителен иск, като в срока по
чл.415, ал.4 ГПК е подадена настоящата искова молба, предмет на която е
единствено дължимата се неустойка.
Ищецът
претендира вземане по договори за далекосъобщителни услуги и за лизинг и двата
с дата 26.05.2016г., по силата на които „БТК" ЕАД-гр.София е
предоставило на ответницата мобилни услуги при прилагане на Общите условия
за уреждане на взаимоотношенията между БТК ЕАД и абонатите и потребителите на
далекосъобщителни услуги, както и е предоставило мобилно устройство GSM LG Zero, с крайна цена-357.60лв.
По делото е
приета и неоспорена от страните експертиза, заключението по която съдът цени
като компетентно и обективно дадено. Вещото лице, след запознаване с
доказателствата по делото и извършване на проверки в счетоводствата на „БТК"
ЕАД, „С.Г.Груп”
ООД и „ЮБЦ” ЕООД е посочило, че ответницата не е заплатила
задълженията си за използвани мобилни услуги и лизингови вноски по 3 броя
фактури за периода 08.05.2017г.-08.07.2017г. Поради липса на плащане „БТК"
ЕАД е извършила деактивация на абонамента и е
начислило неустойки. Вещото лице е изчислило, че П. дължи общо неустойки в
размер на 256.09лв., както и сумата от 188.55лв.-неплатена цена на лизингово
устройство. В експертизата е посочено и че на абоната е предоставено мобилно
устройство GSM LG Zero по договор за лизинг за 24
месеца на цена от 330.38лв.
С договор
за цесия от 16.10.2018г.,
„БТК” ЕАД е прехвърлило на
„С.Г.Груп” ООД срещу определена цена вземанията си, произтичащи от договори със свои клиенти. С последващ договор
за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Груп” ООД е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД,
срещу определена цена, част от
придобитите вземания, вкл. и тези от
ответницата/вж. извлечение от приложение 1-л.9/.
Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера
да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г, III г. о.,
ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.
Безспорно ИМ и
доказателствата към нея са връчени на особеният представител на ответника.
Съобразно съдебната практика, връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /в т.см.Решение
№198/18.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 193/2018 г., I т.о./.
С връчването на
исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.З ЗЗД на особения представител на ответницата, връчването е надлежно и от този
момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл.
и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.З ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника и цесията е породила действие спрямо него от този момент. Този факт,
настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед
разпоредбата на чл.253,ал.З ГПК.
Предвид горното,
съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответницата, поради което
ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска.
Разпоредбата на
чл.229а, ал.1, изр. трето ЗЕС предвижда, че абонатът има право да прекрати
безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
По аргумент от противното, при прекратяване на срочен договор преди изтичането
на неговия срок, както е в настоящия случай, е допустимо уговарянето на такава
неустойка. Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника
относно размера на претендираната неустойка. Известно
е, че освен обезщетителна, неустойката има и
санкционна функция. В този смисъл от гледна точка на кредитора тя съставлява не
само обезщетение за вредите от неизпълнението, каквито безспорно съставляват
месечните такси и лизинговите вноски, от които последният се е лишил
и е щял да получи, ако договорите с ответника не бяха предсрочно прекратени, но
и санкция за неизправния длъжник за неговото неизпълнение. Тази санкция,
разбира се, не следва да бъде прекомерна. При извършената служебна проверка за
валидност /чл.146, ал.1 вр.чл.143, т.5 ЗЗП/ съдът не
констатира прекомерност на претендираната сума на
неустойката- 29.27лв., съпоставена със стойността на договора, която да
обуславя нищожност на клаузата.
Установено бе и
че, по договора за лизинг от 26.05.2016г., П. е получила и мобилно устройство
марка „LG Zero“, което клиентът се задължил да изплати за срок от 24
месеца, на равни лизингови вноски, всяка в размер на 14.90 лева. Незаплатените
от ответницата вноски са на стойност 188.55лв, обстоятелство, което се
установява от приетата и неоспорена от страните експертиза.Предвид факта, че
липсват данни мобилното устройство да е
върнато на ищеца, исковата претенция по отношение непогасените лизингови
вноски в размер на 134.10лв. следва да бъде уважена изцяло.
Според указанията по т.12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат в
заповедното производство в размер на 205.00 лв. и 605.00 лв.-разноски в
исковото производство, представляващи
заплатени д.т. и възнаграждения на процесуален представител, особен
представител и вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.П., ЕГН: ********** ***,
че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” №
81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., сумите от 29.97лв.-неустойка за предсрочно прекратявяне на договор и 134.10лв.- неплатена цена на
лизингово устройство по Договор за лизинг от 26.05.2016г. по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.09.2020г. по ч.гр.д. № 3815/2020г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН: ********** *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц.сумата от 205.00 лв.- разноски по ч.гр.д. №
3815/2020г. по описа на РРС и сумата от 605.00 лв.- разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Русе в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: