Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова гражданско
дело № 9118/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 4889/24.07.2020 г. на длъжника по изпълнението
ЗАД
ОЗК –Застраховане АД срещу постановление
изх.№5211/08.07.2020г. на ЧСИ И.М.-К.по изп.
дело №20208390400352, с което е отказано
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя
по изпълнителното дело до размера от 100 лв. и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, съобразно
това намаление.
Доводите в жалбата са, че определеното възнаграждение е прекомерно и не
е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като според
жалбоподателя, разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения се прилага само в случаите на фактическа и
правна сложност на делото, а извършените от адвоката на взискателя
действия са единствено по подаване на молбата за образуване на изпълнителното
производство. Счита, че при определянето на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в размера
на вземанията, относими към изчисляването на таксата,
не следва да се включва адвокатското възнаграждение, поради което и моли да се преизчисли таксата като то се изключи, евентуално въз
основа на намаления му размер. Претендира разноски по делото.
Взискателят по
делото не взема становище по жалбата.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна,
тъй като възнаграждението е определено съобразно минималните размери, а
представителят на длъжника и извършил и други действия, като на същата дата, на
която подал молбата за образуване на изпълнителното дело, подал и втора молба с
искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските
по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок
от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 23.06.2020
г. по гр.д.№ 872/2020 г. на АС – София, с който ЗАД ОЗК –Застраховане АД е осъдено да
заплати на Е.К.Ч.сумата от 32000. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, законна лихва от 24.12.2014 г. до окончателно заплащане на сумата
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 26.06.2020 г. от адвокат М.Д.с представено към нея
пълномощно за представителство по изпълнително дело и договор за правна защита,
в който е посочено, че представителството ще се осъществява безплатно на
основание чл.38 ЗА.С молбата за образуване на изпълнително производство е
направено искане за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното дело в размер на 1940 лв.. С молбата за образуване на изпълнително дело адвокат Д.не е посочила изпълнителен способ, нито е овластила съдебния изпълнител на да избере такъв на
основание чл.18 ЗЧСИ.
С друга молба от същата дата 26.06.2020 г.
адвокат Д.е посочила изпълнителен способ – запор върху сметките на длъжника.
На датата на образуване на изпълнителното
дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в което са
посочени вземанията по изпълнителния лист, законна лихва от 17882,27 лв. ,
такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 3951,61 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение от 1940 лв., като поканата е връчена на29.06.2020 г.
На 26.06.2020 г. е изпратено и запорно съобщение до
Общинска банка АД за сумата от 55926,88 лв., получено на 29.06.2020 г. На
03.07.2020 г. по сметката на ЧСИ К.са преведени 55989,10 лв. от сметката на
длъжника в Общинска банка АД.
С възражение от 01.07.2020 г. длъжникът е
поискал намаляване на адвокатското възнаграждение до 100 лв. и съответно
намаляване на таксата по т.26 , като с обжалваното постановление за разноски, обективирано в съобщение изх.№5211/08.07.2020г. ЧСИ е намалила възнаграждението до 1113,23 лв. , а
таксата до 3911,78 лв.
При тези факти съдът намира жалбата за
основателна, макар и не по изложените от жалбоподателя доводи.
Съдебният състав не споделя становището на
жалбоподателя, че чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение се прилага само при фактическа и правна сложност на
делото, тъй като такъв извод не следва нито от буквалното, нито от логическото,
нито от систематичното тълкуване на разпоредбата. Съдебният състав приема, че
възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредбата касае представителството по
изпълнителното дело извън образуването му, като мнозинството от състава приема,
че възнагражденията по т.1 и т.2 се кумулират при наличие на останалите предпоставки за
ангажиране на отговорността за разноски, докато председателят на състава счита,
че възнаграждението по т.2 поглъща това по т.1, на съставът е единодушен, че се
касае за минимално възнаграждение за представителство по изпълнителното дело
във връзка с осъществяване на принудителното изпълнение след образуване на
делото, като фактическата и правна сложност на развитие на изпълнителния процес
е относима към определяне на по-висок размер на
възнаграждението от този минимален размер.
На следващо място настоящият съдебен състав
не споделя доводите в жалбата, че при определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не
се вземат предвид разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение. Тъкмо обратният извод следва от 1-ва , 3-та и 4-та
Забележки към т.26 ТТРЗЧСИ, съгласно които таксата се определя за целия дълг,
като в него не се включват авансовите такси и се приспадат всички
пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя,
надвишаващи една десета от вземането. Следователно при определяне на таксата за
изпълнение се включват всички подлежащи на събиране по изпълнителното дело
вземания на взискателя с изключение на изрично
посочените авансови и пропорционални такси.
Неоснователни са и доводите на съдебния
изпълнител за извършени други действия от адвоката на взискателя,
обосноваващи извод за фактическа и правна сложност на делото. Посочването на
изпълнителен способ е изискване за редовност на молбата за образуване на
изпълнително дело, поради което и посочването й с отделна молба в случая, в
който такъв способ не е бил посочен, представлява единствено отстраняване на
нередовност, която е относима към надлежното сезиране
на съдебния изпълнител.
Съдът намира, че обаче, че доколкото с
молбата за образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ, с
което е изпълнено изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК, като в резултат
на неговото приложение вземането е събрано преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение, то единственото
извършено от адвоката на взискателя действие по
представителство в изпълнителното производство, което е било необходимо за събиране на дължимите
суми, е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, като сумите
са погасени в срока за доброволно изпълнение, като в този срок е без значение
дали се касае за доброволно плащане или принудително събиране, тъй като
лишаването на длъжника от възможността да изпълни доброволно в този срок чрез
принудително събиране на вземането следва да има същите последици. Няма
основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във
връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с
оглед плащането няма да бъдат извършвани, тъй като длъжникът следва да отговоря
единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за
разноски, направени от взискателя без необходимост. Следователно
на адвоката на взискателя, осъществявал безплатна
правна помощ следва да определи възнаграждение в минимален размер от 100 лв. за
представителство по образуване на изпълнителното дело, съобразно действащата
към образуването на делото редакция на чл.10, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В случая по делото не са извършвани
изпълнителни действия, освен изпращането на запорно
съобщение едновременно с поканата за доброволно изпълнение, което действие е
довело да събиране на сумата, но доколкото това е станала в срока за доброволно
изпълнение, това плащане следва да се третира като равнозначно на доброволното,
по вече изложените съображения във
връзка с адвокатско възнаграждение, че сумите са погасени в срока за доброволно
изпълнение, като в този срок е без значение дали се касае за доброволно плащане
или принудително събиране, тъй като лишаването на длъжника от възможността да
изпълни доброволно в този срок чрез принудително събиране на вземането следва
да има същите последици. Следователно в този случай не се дължи таксата по т.26
ТТРЗЧСИ, която съгласно разпоредбата „се
събира върху събраната сума“, като при тълкуване във връзка с останалите
разпоредби от Тарифата, под „събрана сума“ следва да се разбира принудително
събраната от съдебния изпълнител сума, тъй като за останалите действия на
съдебния изпълнител са предвидени други прости или пропорционални такси, а в
срока за доброволно изпълнение не е налице основание за извършване на
принудителни действия.
В случая обаче длъжникът иска единствено
намаляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ чрез изключване при изчислението на
адвокатското възнаграждение или при съобразяване на минималния му размер,
поради което и с оглед диспозитивното начало и извода
на съда за дължимост на възнаграждение от 100 лв.,
таксата по т.26 следва да се намали до 3218,93 лв.
Не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя в настоящето производство, тъй като направените такива са в
резултат на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността
за съдебни разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно
предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят
да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е
този, който е приел искането за
основателно и определил такива да бъдат понесени от длъжника по изпълнението и
въпреки неговото искане за изменение на постановлението за разноските е отказал
неговото изменение. Следователно именно неговите действия са породили правния
спор пред съда в производството по обжалване на действията му, които е
установено да са незаконосъобразни и са отменени и той носи отговорност за
вредите от тези действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки
акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога
се присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени,
тъй като не е допустимо да се претендират в отделно производство, но този
принцип е приложим в отношенията между страните по делото, но не и по отношение
на трети за спора лица и от него са въведени изключения дори и в отношенията
между страните /такива са например хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с
направените разноски в обезпечителното производство, разноските направени в
охранителни производства пред съда и др./.
В
случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с незаконосъобразно
действие на съдебния изпълнител, поради което и не следва да бъдат възлагани на
взискателя.
На
следващо място и за пълнота следва да се посочи, че съдебният състав счита, че
дори и когато правният спор е предизвикан неоснователно от поведението на
страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител, какъвто е случаят с неоснователна жалба, то когато предмет на
жалбата е единствено отговорността за разноските по изпълнението, в съдебното производство
по контрол на действията на съдебния изпълнител разноски не следва да се
разпределят..
Отговорността за разноски е акцесорна последица, няма
самостоятелен характер и не може да бъде предмет на отделен съдебен процес.
Като изхожда от тези характеристики настоящият съдебен състав приема, че не е
допустимо в производството по изменение на съдебен акт/акт
на съдебен изпълнител относно разноските
или в производството по обжалването му в тази част да се присъждат
отделни разноски, тъй като това е в противоречие с основните цели и принципи,
на които се основава института. Правото на разноски не е самостоятелно,
предвидената възможност за защита срещу допуснати непълноти и грешки при
разпределение на разноските касае дейността на съда/съдебния изпълнител, а не
на другата страна и не може да обоснове отделна последваща
отговорност за разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
постановление за разноски, обективирано в съобщение с вх.№ 4889/24.07.2020 г. на
длъжника по изпълнението ЗАД
ОЗК –З. АД срещу постановление
изх.№5211/08.07.2020г. на ЧСИ И.М.-К.по изп.
дело №20208390400352, като ОПРЕДЕЛЯ
разноски за адвокатско възнаграждение на адвоката на взискателя
от 100 лв. и 3218,93 лв. такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: