РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Благоевград , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500794 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба
подадена от адв. И.Г. К., в качеството й на процесуален представител на Ф. Х. З., от с. С.,
община С. срещу Решение № 4123/22.11.2019г., постановено по гражданско дело №
1348/2017г. по описа на РС Гоце Делчев, с което са отхвърлени предявените от ищцата
искове. В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство ищцата е
доказала твърдяното от нея придобито право на собственост на основание дарение, като се е
легитимирала с представения нотариален акт, в който е обективирано извършеното
разпореждане с имота. Посочва се, че неправилно и в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал първостепенния съд е приел, че ищцата не е станала собственик на
процесния имот, тъй като нейните праводатели не са били собственици. В тази връзка е
заявено, че видно от приложените към исковата молба документи, собствеността на
праводателите й е установена с решение на Поземлена комисия издадено по реда на ЗСПЗЗ,
което е валидно и е породило правни последици. Сочи се, че предявения иск не е основан на
земеделска реституция, поради което не следва в производството да се дава възможност на
ответника да се брани чрез възражение за материална незаконосъобразност на решението на
ПК. На следващо място се поддържа, че имота на ищцата се владее в по – голямата си част
от А. Ю. м., на когото е възстановен имот пл.№*, който не е нанесен в кадастралния план,
1
като няма водена процедура за одобряване и изменение на същия с посочения имот. Излага
се, че извода на първоинстанционния съд, че ищцата не се легитимира като собственик на
процесния имот, тъй като такъв имот не е съществувал в действащия дворищно
регулационен план на с. С. към 2001г., а и понастоящем е неправилен и незаконосъобразен,
тъй като в исковата молба е индивидуализиран имота по площ, съседи, местонахождение.
Релевират се доводи, че ищцата е доказала, всички предпоставки за уважаване на исковете
по чл.108 от ЗС, както че е собственик на имота, така че същия се владее от ответниците без
правно основание. С оглед изложеното се твърди, че предявените искове са основателни, а
атакуваното решение е незаконосъобразно. Прави се искане решението на първата
инстанция да бъде отменено и предявените искове, да бъдат уважени изцяло. Претендира се
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия А. Ю.
м., чрез пълномощника му адв. З.. С отговора е направено искане да бъде оставена без
уважение жалбата, тъй като са неоснователни наведените в същата оплаквания. Излага се, че
решението не страда от визираните в жалбата пороци, като първоинстанционния съд е
преценил и възприел доказателствата и фактите по делото, като е постановил правилен
съдебен акт, който не противоречи на материалния закон и е обоснован. Посочва се, че имот
пл.№* на който ищцата твърди, че е собственик не е съществувал в действащ дворищно
регулационен план на с.С., нито към 2001г., когато е издаден представения нотариален акт
за дарение, нито към момента на предявяване на иска, като това е установено по делото със
събраните доказателства. Изложено е в отговора, че правилно РС Гоце Делчев, като е
преценил събраните по делото доказателства е отхвърлил предявения иск, тъй като ищцата
не е доказала, че е собственик на недвижимия имот.
С оглед изложеното, се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски във
въззивното производство. Страните не са направили искания за събиране на доказателства.
След като се е запознал с материалите по делото, въззивния съд е констатирал, че
исковата молба, въз основа на която се е развило производството пред РС Гоце Делчев е
нередовна, поради което с Разпореждане № 2933/07.08.2020г. е оставил същата без
движение с указание до ищцата – въззивник, в едноседмичен срок да отстрани конкретно
посочените в акта на съда нередовности. В указания срок е депозирана по делото поправена
искова молба, с която в изпълнение на дадените указания са отстранени констатираните от
съда нередовности, като е описан имота предмет на спора съобразно актуалния му
градоустройствен статут и е посочено всеки от ответниците каква част се твърди, че владее
от имота на ищцата и която се иска да бъде ревандикирана.
Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК, като в срок е депозиран писмен отговор
единствено от ответника А. Ю. м..
2
В същия се поддържат възраженията заявени в първоначалния отговор, като се излага
допълнително, че описания в поправената искова молба имот с описаните означения и
граници не се ползва от ответника. Посочва се, че такива имоти и УПИ липсват в
действащия регулационен план, който не е променян със Заповед № 535/20.10.2016г.
Направено е възражение, че описания в исковата молба процесен имот не съответства на
недвижимия имот описан в нотариален акт за дарение, нито на имота, чието право на
собственост е възстановено на праводателите на ищцата с решение № 773а от 21.03.2001г.
на ПК – с.С.. С оглед изложеното е направено искане за отхвърляне на иска. Ответниците М.
С. и И.Д. не са депозирали писмени отговори в указания срок.
В с.з. въззивницата, редовно призована не се явява лично, представлява се от
процесуалния си представител адв.К., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде
уважена. Претендира разноски.
Въззиваемият А. м., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник,
който оспорва изцяло подадената поправена искова молба, както и въззивната жалба, по
същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
разноски.
В с.з. въззиваемите Д.в и С., редовно призовани не се явяват, не се представляват.
Пред настоящата инстанция не се събрани нови доказателства.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената по реда на чл.269 ГПК служебна проверка въззивният съд констатира,
че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
РС Гоце Делчев е сезиран с искова молба подадена от Ф. Х. З., действаща чрез
пълномощник, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците
А. Ю. м., И. М. Д. и М. С. С., че ищцата е собственик на основание дарение на следния
недвижим имот : Поземлен имот с пл.№* от кв.* по кадастралния план на с.С., община С.,
допълнен със заповед № 535/20.10.2016г. на кмета на общината, с площ за имота от 720
кв.м., при съседи за поземления имот изток – ПИ *– Ц. З., запад – улица, север ПИ *А. м.,
юг – ПИ *– М. Д., който поземлен имот по първоначалния общ регулационен план на с.С.,
одобрен със Заповед № 3591 от 05.11.1960 г. на Председателя на ОНС Благоевград, попада в
парцел УПИ *, кв.*, отреден за имоти пл.№*, * и *, като бъдат осъдени ответниците, както
следва : А. Ю. м. да предаде владението на ищцата върху 477,58 кв.м. от гореописания имот,
които са защриховани с виолетов цвят на приложения графичен материал към заключението
3
на вещото лице К. С., при граници : изток- парцел * и * от кв.* и част от имот пл.№*
ползвана от М. С., от запад – улица с о.т. *-*; от север – парцел *от кв.*, от юг – парцел * –
*от кв.* и част от имот пл.№ * ползвана от И.Д.; И. М. Д. да предаде владението върху
40,88 кв.м. от гореописания имот, които са защриховани с кафяв цвят на приложения
графичен материал към заключението на вещото лице К. С., при граници: изток *– *от кв.* и
част от имот пл. * ползвана от М. С., от север – част от имот пл.№ *, ползвана от А. Ю. м.;
от юг – парцел * от кв.*; М. С. С. да предаде владението на ищцата върху 26.88 кв.м. от
гореописания имот, които са защриховани с жълт цвят на приложения графичен материал
към заключението на вещото лице К. С., при граници: изток * от кв.*, от запад – част от
имот пл.№ *, ползвана от А. Ю. м.; от север – част от имот пл.№* ползвана от м., от юг
парцел * от кв.*.
Претендират се и сторените съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника А. м. представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
От събраните доказателства пред РС Гоце Делчев се установява, че с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №*, том *, рег.№*, дело №*/2001 година, издаден от Нотариус
Марианна Иванова – Боянова нотариус с район на действие РС Гоце Делчев, С. С. м., чрез
пълномощника си М. И. З. е дарил на ищцата Ф.З. собственото си дворно място,
съставляващо поземлен имот с площ от 0,720 дка, находящо се в строителните граници на
село С., община С., в местността „Оградите“, който поземлен имот с пл.№ *, ведно с
поземлени имоти с пл.№ *, *, *, *и *попада в УПИ * от кв.* по плана на с.С. одобрен със
Заповед № 3591/1960 с площ за УПИ от 5808 кв.м., при съседи на поземления имот по
решение на ПК С. и по скица издадена от ОбА С. изток – РГС –Гоце Делчев, запад – улица,
север А. м., юг – наследници на М. М. Д.в и наследници на М. И. Р. и югоизток –
наследници на С. А. С..
Установява се от приобщените писмени документи, че собствеността на праводателите
на ищцата произтича от решение на ПК, издадено по реда на ЗСПЗЗ, а именно: решение
№773А/21.03.2001 година на ПК С.. Приобщена е цялата преписка по издаване на това
решение, като се установява, че със заявление от 27.07.1992г. С. м. е поискал да му бъде
възстановена собствеността върху земеделски имоти сред които нива от 2,5 дка в местността
Оградите и нива от 0,300 дка в същата местност. С молба до ПК от 20.06.1992г. С. м. е
поискал да му се заплати нива в м.Оградите застроено 2,5 дка. С издаденото решение е
възстановено правото на собственост на С. м. в съществуващи възстановими стари реални
граници на нива от 0,720 дка находяща се в строителните граници на с.С. в местността
Оградите при граници РГС гр.Гоце Делчев, улица, наследници на М. Д., наследници на С.
С., като е отразено, че имота се намира в пл. *, парцел * кв.* по плана на с.С., и на нива от
0,300 дка находяща се в с.С., в местността О. при граници И.м.. Със същото решение е
постановен отказ да се възстанови правото на собственост на нива от 1,789 дка, находяща се
4
в строителните граници на с.С. в местността О., тъй като е застроена. Решението е влязло в
сила на 04.04.2001г.
С молба вх.№ 94-00-740 от 26.09.2002г. ищцата е поискала от Кмета на Община С. да
бъде допълнен кадастралния план с имот № * в с. С., който е нейна собственост.
Със Заповед № 277/03.07.2003г. на Кмета на община С. е одобрено допълване на
кадастралния план за кв.*. ЧИПР за кв.*, УПИ *,*, *, *, *, * по плана на с.С., община С.,
според кафявия, син, зелен, черен, червен туш на приложената скица.
Видно от протокол № 94-00-465/31.07.2003г. Комисия сформирана по Заповед №
316/21.07.2003г. на Кмета на Община С. е посетила с.С. за извършване на ограничаване на
УПИ *, кв.*, пл.* по плана на с.С., като е отразено, че съседите са уведомени с нарочно
писмо и същите не са допуснали комисията да извърши ограничаване, тъй като имат
претенции за въпросния имот, като ограничаване не е осъществено поради опасност от
акцесии.
С решение от 12.07.2004г. постановено по дело № 188/2004г. по описа на Окръжен съд
Благоевград е отменена по жалба на А. Ю. м. Заповед № 277/03.07.2003г. на Кмета на
Община С., като незаконосъобразна.
С молба вх.№ 94-00-135/22.04.2005г. ищцата е сезирала Кмета на Община С. да одобри
допълване на кадастралния план на селото с имота възстановен с решение №
773А/21.03.2001г. на ПК – С.. Поради мълчалив отказ на Кмета по жалба на ищцата било
образувано пред Окръжен съд Благоевград административно дело №308/2005г., като с
решение по същото бил отменен мълчаливия отказ на Кмета на Община С. като
незаконосъобразен, преписката е изпратена на Кмета за решаване на въпроса по същество в
рамките на указанията за приложение на закона дадени с решението.
По депозирана от ищцата нова молба до Кмета на община С. с писмо № 94-00-
439/01.08.2005г. е уведомена ищцата, че е налице спор за материално право и на основание
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ спора следва да бъде решен по съдебен ред.
Ищцата е депозирала нова молба вх. 94-00-638/31.07.2007г. до Кмета на Община С. с
искане за допълване на имота й. Видно от удостоверение издадено от Кмета на Община С. е
удостоверено, че с протокол № 6, решение №2 от заседание на ОЕС проведено на
18.06.2008г. е отказано да се допълни кадастралния план на с.С. за кв.*, с имот № * в м.О.
с.С., поради това, че е налице спор за материално право между Ф.З. сегашен собственик
/бивш собственик С. м. и А. м. – наследник на Ю. м..
Не е спорно по делото, че с решение по гр.дело №652/2009 година по описа на Районен
съд град Гоце Делчев, е бил отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно
основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ предявен от наследниците на С. м. праводател на ищцата.
5
Окръжен съд Благоевград, с постановено по в.гр.д.№143/2011 година по описа на същия съд
решение е потвърдил решението на първоинстанционния съд, като ВКС не е допуснал до
касационно обжалване постановеното въззивно решение.
Със Заповед № 535/20.10.2016г. на Кмета на Община С. е одобрено допълване на
кадастрален план на с.С., община С. с нов поземлен имот ПИ № *, кв.* по плана на с.С.,
като същия се запише на името на Ф.З.. Отразено е, че допълването е според кафявия цвят
на приложеното геодезическо заснемане. Видно от Заповед № 525/14.10.2016г. на Кмета на
Община С. е определен заместник кмета по социалните дейности в община С. Р. О., който
да изпълнява функциите на Кмет през периода на отсъствието му от Общината от
17.10.2016г. до 21.10.2016г. По делото е приобщен трудов договор с Лицето Р. О., от който е
видно, че подписа на същия е различен от подписа на Заповед № 535. Видно от Заповед №
525/14.10.2016г. на Кмета на Община С. е определен заместник кмета по устойчиво
развитие и евроинтеграция в община С. Е. К., който да изпълнява функциите на Кмет през
периода на отсъствието му от Общината от 17.10.2016г. до 21.10.2016г.
С определение № 534/07.04.2017г. постановено по административно дело № 714/2016г.
на Административен съд Благоевград, е оставена без разглеждане жалбата на А. м. против
Заповед № 535/20.10.2016г. на Кмета на Община С. и производството по делото е
прекратено, като в мотивите на решението е прието, че имотът на оспорващия не е нанесен
в кадастралния план, поради което жалбата е процесуално недопустима. Определението на
съда е влязло в сила на 27.04.2017г.
От представените от ответника А. М. писмени документи се установява, че с решение №
493В от 10.04.1998г. на Поземлена Комисия с.С. е признато правото на собственост на
наследниците на Ю.А. м. в съществуващи възстановими реални граници на 42 имота сред
които под номер 3, нива от 1500 дка находяща се в землището на с.С. в местността
Оградите, при граници и съседи път, път и фондови жилища № *. Този имот е възстановен
със същото решение с площ от 1,060 дка, като е отразено, че се намира в пл.№ *, Парцел *
по плана на с.С., и е отказано възстановяване на 0,440 дка от същия имот като е отразено,
че правото на собственост не са възстановява, тъй като имота е застроен. Видно от протокол
№110 от 15.07.1998г. на ПК с.С., е въведен във владение А. м. на имотите описани в
горецитираното решение в частта за нива в местността Оградите в размер на 1 060 дка,
представляваща парцел *, кв.*, пл.№ * по плана на с.С.. С удостоверение издадено от
Кметство с.С. е удостоверено, че имот № 3 от решение № 493В /10.04.1998г. и част от имот
пл.№ 405 от кв.* по плана на с.С. са един и същ имот.
Приобщена е преписка по възстановяване правото на собственост на наследници на А. А.
А., като видно от решение № 2156А от 28.07.1994г. е възстановена нива от 0,615 дка девета
категория, местност Оградата, имот № 032053 по картата на землището.
В хода на производството пред РС Гоце Делчев е приобщено заключение по
6
извършената съдебно техническа експертиза от което се установява, че точната площ на
процесния имот пл.№ * по кадастралния план на с.С., допълнен със заповед № 535 от
20.10.2016г. на Кмета на Община С. е 720,24 кв.м., от които 175 кв.м. са застроени от
съществуващата в имота сграда, отбелязана като ПМС, А. м. ползва 477,58 кв.м.
защриховани с виолетов цвят, И. Д. ползва 40,88 кв.м. защриховани с кафяв цвят и М. С.
ползва 26,88 кв.м. защриховани с жълт цвят на приложения графичен материал. Вещото
лице е посочило, че имотите по Решение № 773А от 21.03.2001г. на ПК с.С. по Нотариален
акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от 2001г. са различни по граници и площ с имота по
Заповед № 535/20.10.2016г. на Кмета на община С., като графично изчислената площ за
имот пл.№ * по приложената към реституционната преписка скица № 311 от 27.02.2001г. е
888,06 кв.м., а е записана такава от 720 кв.м. В заключението на експерта е отразено, че
скицата приложена към Заповед № 535820.10.2016г. на Кмета на Община С. не съответства
на действащия регулационен план на с.С..
Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, съдът намира, че
разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл. 108 от ЗС за установяване по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния имот, като части от същия
се владеят от ответниците без правно основание. За да се уважи иск за защита на
собствеността с правно основание чл.108 ЗС, е необходимо да се докаже, че ищецът е
собственик на вещта – предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на
ответника/ците, и че ответникът/ците владее/ят или държи/ат вещта без основание. Не е ли
налице една от тези предпоставки искът не може да бъде уважен.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че не е налице първата
предпоставка за уважаване на предявения иск, ищцата не е доказала правото си на
собственост върху процесния имот на твърдяното придобивно основание.
Във връзка с възраженията в жалбата следва да се отбележи, следното:
Ищцата се легитимира като собственик на поземлен имот пл.№ * с площ от 0,720 декара,
находящ се в с.С. с нотариален акт за дарение. В отговора ответника А. м. е оспорил иска с
твърдение, че ищцата не е станала собственик на недвижимия имот по дарение, поради
факта, че дарителят й не е бил собственик на такъв имот по реституция, като е
противопоставил права произхождащи също от реституция по ЗСПЗЗ в негова полза. С
оглед на това спорът за собственост към настоящия момент по необходимост предпоставя
7
да се установи кому е принадлежало правото на собственост към момента на
обобществяването на земята. С решение №27/20.03.2020г. по дело № 2229/2019г. на ВКС, I
г.о. е прието, че в производството по чл.108 от ЗС като преюдициален следва да се разгледа
спор за материално право към посочения минал момент, ако страните по материалното
правоотношение не са провели специалния установителен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Макар с диспозитива на решението съдът да не се произнася по този спор, той следва да
изложи съображения и по него, тъй като същият обуславя изхода на спора по чл.108 от ЗС,
като в този смисъл е съдебната практика.
Установи се от доказателствата по делото, че праводателя на ищцата С. м. не се
легитимира като собственик на дарения имот, тъй като не е довършена реституционната
процедура по отношение на възстановения имот.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира реда за
възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделска земя. Законодателя е
обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в
реални граници. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва
по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие, като тези решения имат
конститутивно действие, разпростиращо се както по отношение на обекта, така и по
отношение на субектите на собствеността. По своето естество решенията представляват
индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно
производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице
право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани
лица, нито пък се решават спорове за собственост. В случай, че трето лице оспорва правото
на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе
си това право има възможност да установи твърденията си в спорното исково производство
по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Основанията на иска по чл.108 от ЗС и на иска по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ не са идентични, дори и да обхващат някои общи факти. Основанието на иска по
чл.108 от ЗС, с предмет земеделска земя е принадлежността на правото на собственост към
настоящия момент, обусловено от твърдяното придобивно основание и реализирано
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Основание на иска по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗЗ е принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на
земята, като предпоставка за приключване на реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ
в лицето на бившия собственик, респективно неговите наследници.
За уважаване на предявения ревандикационен иск по чл.108 от ГПК ищцата следваше да
докаже, че праводателят й е бил собственик на възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ, което
същата не е сторила. Напротив, установи се, че искът който наследниците на праводателя на
ищцата след извършеното дарение са водили с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е
отхвърлен с влязло в сила решение, като след това не е налице издадено ново решение на
органа по реституция в полза на праводателя на ищцата. Безспорно решението по чл.14, ал.4
8
от ЗСПЗЗ не може да има пряко действие спрямо приобретателя на права, който не е
легитимиран на участва по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, но в хода на настоящото
производство, съдът намира, че въззивничката не е установила, че праводателя й е
собственик по силата на надлежно проведена реституция, поради което ищцата не е могла
да придобие собствеността върху имота по дарение, тъй като праводателя й не е бил
собственик на този имот.
С оглед горното, съдът намира, че правилно искът е отхвърлен от първоинстанционният
съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса на въззиваемият А. м. се дължат деловодни разноски за
въззивна инстанция. Такива са претендирани в размер на 250,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК, като предвид ангажираните
доказателства за реално извършване на същите, следва да бъде осъдена въззиваемата да
заплати на въззивника горепосочената сума.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4123/22.11.2019г. постановено по гр.д. № 1348/2017г. на
Районен съд гр.Гоце Делчев, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ф. Х. З., с ЕГН ********** от с. С., община С. да заплати на А. Ю. м., с ЕГН *с
адрес с.С., община С. сумата от 250,00 /двеста и петдесет лева/ лв. представляваща
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС на Р.България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9