О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. Велико
Търново, 19.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно
заседание на дeветнадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Павлина
Тонева
като
разгледа докладваното от съдия Тонева адм.
дело № 254/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.С.П. ***,
подадена чрез пълномощника ***С.М.. Оспорва се Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 387-1/10.12.2019 г., издаден от В. Байчева, младши
специалист АМТД при община Стражица. В жалбата се твърди, че оспорения акт за
установяване на задължения бил оспорен пред кмета на община Стражица. Поради
непроизнасяне на последния, на основание чл.156, ал.4 от ДОПК, следвало да се
приеме, че Акта за установяване на задължение, е потвърден. Посочват се
подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
издаден от младши специалист АМТД при Община Стражица.
След проверка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 387-1/10.12.2019 г. е бил издаден след проверка по
персонални партиди по подадени от В.С.П. декларации по чл.14 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
С жалба, вх. № 949/04.02.2020 г., акта
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК е оспорен по
административен ред пред кмета на Община Стражица.
В представената от Община Стражица
преписка липсват доказателства за произнасяне на кмета на Община Стражица,
респ. изпращане на жалбата на компетентния административен орган по чл.4, ал.5
от ЗМДТ.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че подадената жалба е процесуално недопустима поради следните
съображения:
Жалбата е насочена срещу Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от младши
специалист АМТД при Община Стражица. От приложеното към преписката копие на
жалба, вх. № 949/04.02.2020 г., се установява, че акта за установяване на
задължения е бил оспорен пред кмета на Община Стражица. Този факт се
потвърждава и от изложеното в настоящата жалба, по която е образувано адм.д. № 254/2020
г. на Административен
съд – гр. Велико Търново.
Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци са публични общински вземания, което е регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал. 3, в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че тези служители се определят със заповед на кмета на общината, който упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите – чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Същевременно в чл. 107, ал. 3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно (в определените хипотези), органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. Този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.
В разпоредбата на чл. 156, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК и при обжалване на други актове по реда на ДОПК, е предвидено, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. И в двата случая, и при акта за установяване на задължения, и при ревизионния акт, приложим за обжалването им е редът, установен в ДОПК (чл. 4, ал.1, изр. последно от ЗМДТ и чл. 9б, изр. последно от с.з.). Различен е по-горестоящият орган, компетентен да разгледа жалбата по административен ред. Актът за установяване на задължения по декларация съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, подлежи на задължително обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а ревизионният акт – пред кмета на общината. Едва след изчерпване на тази процедура, въведена с цитираните разпоредби на чл. 4 от ЗМДТ, вр. с чл. 107 от ДОПК, административният акт, установяващ задължение за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по декларация, ще подлежи на съдебен контрол пред съответния административен съд. Следователно, обжалването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред, доколкото в чл. 144 от ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които това изискване е установено в чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК актът за установяване на задължение по декларация може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция, а в чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено, че правомощията на териториален директор се
изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.
Кметът на Община Стражица не е компетентния орган, поради което не дължи произнасяне
и не може да се приложи разпоредбата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.
Поради изложените съображения, тъй като
не е изчерпана възможността за оспорване по административен ред на акта за
установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, подадената жалба е
процесуално недопустима. От това следва, че трябва да се остави без
разглеждане, като се прекрати образуваното съдебно производство, а преписката
се изпрати на компетентния административен орган по чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ – ръководителя на звеното
за местни приходи в Община
Стражица.
Ето защо, на основание чл. 159, т. 1 от АПК и чл. 130, ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.С.П.
***, подадена чрез пълномощника ***С.М., срещу Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 387-1/10.12.2019 г., издаден от В. Байчева, младши
специалист АМТД при община Стражица.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 254/2020
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново.
ИЗПРАЩА жалбата на В.С.П. ***,
подадена чрез пълномощника ***С.М., срещу Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 387-1/10.12.2019 г., издаден от В. Байчева, младши
специалист АМТД при община Стражица, на Ръководителя на звеното за местни
приходи в Община Стражица, по подведомственост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: