№ 535
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110200937 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на КР. Д. К. против НП на Директор на
РД “АА“ гр. Варна, с което му е наложено административно наказание глоба.
В жалбата си въззивника сочи , че съобразно Директива 2006_126/ЕО тестването за
психологическа годност трябва да съвпада с издаването или подновяването на шофьорската
книжка. Моли съда да отмени НП на това основание.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество моли съда да отмени наказателното постановление на основанията,
изложени с жалбата.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.09.2021г. служители към РД“АА” Варна , сред които св. К. извършвали пътен
контрол над движението на превозни средство по пътя гр. Добрич- гр. Варна, на около 5
километра преди гр. Аксаково, в посока към гр. Варна. При това спрели за проверка т.а. с
влекач „Ман“ с рег. №***, с прикачено полуремарке, с който се извършвал обществен
превоз на слънчоглед.
Автомобила бил управляван от въззивника К..
При проверка на документите, предоставени от въззивника К. било установено, че
същия управлява превозното средство без да притежава валидно удостоверение за
1
психологическа годност на водача. Същото било с изтекъл на 25.01.2021г. срок на валидност
и на водача не било издавано ново такова.
Въз основа на констатираното св. К. пристъпил към съставяне на акт за установяване
на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани горе установените
факти, била посочена и правна квалификация на нарушението. В графата за възражения
въззивника не вписал такива.
Възражения не постъпили в тридневния срок.
Впоследствие на 01.11.2021г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по чл.87 т.2 от Наредба №33/03.11.19999г. на МТ и въззивника бил
санкциониран на осн. чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа обстановка установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства- показанията на св. К., пътен лист, товарителница, справки, копие от
Удостоверение и др.
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34
от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват вмененото на въззивника нарушение както от обективна така и от
субективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати в хода на
административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила съдът не констатира.
Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото поотделно и в
тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:
С НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 87, т. 2 от
Наредба № 33/03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.
Съгласно цитираната разпоредба водачът на автомобил за обществен превоз на
товари следва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
2
В случая по делото не е спорно, че на 30.09.2021 год. въззивникът е извършил
обществен превоз на товари. В тази насока са както показанията на разпитания по делото
свидетел така и приложените към АНП пътен лист и товарителница.
От друга страна видно от приложените към делото писмени доказателства - удостоверение
за психологическа годност, се установява, че към 30.09.2021 год. въззивникът не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Същият е имал такова
удостоверение със срок на валидност до 25.01.2021 год. и не е имал издадено ново такова.
Според настоящия съд обаче в случая неправилно АНО е приложил общата
санкционна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП доколкото е налична специална разпоредба
– чл. 178в, ал. 5 от ЗДП, която предвижда наказание глоба в размер на 500 лева на водач,
който извършва обществен превоз без валидно удостоверение за психологическа годност. И
доколкото в случая фактите описани в акта и НП, който факти са и безспорно установени в
хода на съдебното следствие, запълват хипотезата на тази специална санкционна норма, то
именно тя в случая следва да намери приложение. В тази връзка съдът счете, че следва да
измени атакуваното НП като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, а именно
нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДП и да наложи на въззивника санкция съобразно тази
разпоредба - глоба в размер на 500 лева. /В тази насока : Решение на АС Варна постановено
по к. н. а. х. д. № 2279/2014 год., Решение на АС Варна постановено по к. н. а. х. д. №
720/2019 год., Решение на АС Варна постановено по к. н. а. х. д № 748/2019 год. /.
Доколкото извършеното от въззивника нарушение не се отличава с степен на
опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, напротив нарушението е
типично, в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. В тази връзка
съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението е формално, на просто извършване и не
предвижда настъпването на някакви съставомерни вреди.
Що се касае до изложените в жалбата доводи за липса на извършено нарушение тъй
като разпоредбите на наредба № 36 от 15.05.2006 год. регламентиращи периодичността на
издаване на удостоверението за психологическа годност – съответно периодичността на
извършване на периодичните психологични изследвания били в противоречие с
Европейското законодателство в частност с Директива 2006/126 на Европейския парламент
и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни
средства, те не се споделят от съда.
Посочената по-горе директива е транспонирана в българското законодателство със
3
ЗИД на ЗДП (обн. ДВ, бр. 54 от 2010 г.).
Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председателите на изпитните комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания е издадена на основание чл. 152 от ЗДП.
Съгласно чл. 5 от Наредбата психологическата годност се установява с
психологическо изследване.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от наредбата при положително заключение от психологическото
изследване на изследваното лице се издава "Удостоверение за психологическа годност"
(приложение № 1).
Съгласно чл. 8 от Наредбата при всяко постъпване на работа и при извършване на
дейността като водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, лицата
представят удостоверение за психологическа годност. Удостоверението за психологическа
годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване. Лицата по ал. 1
подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на
предходното удостоверение за психологическа годност.
Съгласно цитирания в жалбата Параграф 9 на ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО
доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се
използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато
свидетелството се издава и периодично след това.
В Приложение ІІІ "Минимални изисквания за физическа и психическа годност за
управление на превозно средство със силово задвижване" от Директива 2006/126/ЕО - т. 4 е
указано, че водачите на товарни автомобили от група 2 - водачи на превозни средства от
категории C, CЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E, каквато категория притежава и въззивника,
преминават медицински преглед преди свидетелството за управление С да им бъде издадено
за първи път и след това преминават периодични медицински прегледи съгласно
предвиденото в националното законодателство.
Съгласно т. 5 от Приложение ІІІ на Директива 2006/126/ЕО "Стандартите, установени
от държавите-членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за
4
управление, могат да бъдат по- строги от изложените в настоящото приложение. ".
Анализът на посочените по-горе норми от директивата налага извод, че общностните
норми предоставят възможност на отделните държави да уредят по свой начин материята,
свързана с контрола върху годността на водачите и при необходимост да приемат по-строги
стандарти от предвидените в директивата. В тази връзка съдът не споделя наведените в
жалбата твърдения за несъответствие на изискването по чл. 8, ал. 2 от наредба № 36 с
нормите на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни
средства.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да измени наказателното
постановление като приложи закон за по- леко наказуемо нарушение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №23-0001751/01.11.2021г. на Директор на РД “АА“ гр. Варна, с което на КР.
Д. К. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева на основание
чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, като налага на КР. Д. К.
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5