Р Е Ш Е Н И Е № 260291
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на двадесет и седми февруари две хиляди двадесети първа
година, след публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 3136 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство С.Й.Н., чрез
адв. Т.И., с която се обжалва решение
№ 260528/24.09.2020 г., постановено по
гр. д. № 16217/2019 г., по описа на
Районен съд Пловдив, ІV бр. състав, в частта, в която се разрешава на Областна
дирекция на МВР - Пловдив да издаде международни паспорти на
децата И. С. Н.и С. С.Н., действащи чрез
своята майка и законен представител М.С.Г., без да е необходимо за целта
съгласието на бащата С.Й.Н., както и в
частта, с която се разрешава децата И. С. Н., и С. С.Н., да пътуват зад граница
с майка си М.С.Г., или друго – изрично упълномощено от майката пълнолетно лице,
без да е необходимо за целта съгласието на бащата С.Й.Н., като напускат
пределите на Република България многократно, за неограничени по брой и
продължителност пътувания за периодите от 30.01 на календарната година до
31.12. на същата календарна година, до страните от Европейския съюз и Република
Турция, Република Северна Македония и Република Сърбия, за срок от пет години,/считано
от влизане в сила на съдебното решение/.
Във въззивната жалба не се сочат
конкретни оплаквания за неправилност на решението, в обжалваната част. Доказателствени
искания не са налице.
С писмен отговор на въззивната
жалба, от М.С.Г., ищец в
първоинстанционното производство, чрез пълномощник адв. К.А., се изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от страна на
ответника С.Н., като се заявява, че същата не съдържа законови основания за допустимост на касационно обжалване на съдебния акт на първоинстанционния съд, както и, че
същата не отговаря на изискванията на
чл. 260, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ГПК. Заявява се, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано.
Счита се, че с въззивната жалба се цели единствено шиканиране на процеса,
поради което се моли да бъде отхвърлена същата, като се потвърди
решението на Районен съд. Моли да се
присъдят разноски пред въззивната
инстанция, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение.
С
писмена молба, постъпила по въззивното дело, на 03.02.2021 г., от С.Н., чрез адв. Т.И., се сочи, че се поддържа жалбата и се заявява,
че други доказателства няма да се сочат.
Моли се, ако бъде даден ход по същество да се уважи въззивната жалба.
Претендират се и разноски. Моли да му бъде даден 7-дневен срок, за излагане на
писмени съображения по делото.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответната страна. Представя списък, на разноските, по
чл. 80 от ГПК, като същите са, видно от списъка, в размер само на 25 лв.
държавна такса. Към настоящия момент, по делото не е постъпила писмена защита
от пълномощника на жалбоподателя.
В с.з. по въззивното дело от страна
на адв. А., пълномощник на въззиваемата страна, се поддържа отговорът на въззивна жалба; оспорва се
депозираната въззивна жалба, като се счита, че целта на същата е да се шиканира
процесът и да се бави делото, а и на двете му деца, тъй като са състезатели по
т. и се налага да ходят в чужбина, по лагери и да се явяват на състезания, в
тази връзка е поискано от страна на ищцата и разрешение. Социалното поведение
на ответника по делото противоречи на това, което прави. Заявява се, че нямат
други доказателствени искания. Представя списък с разноски, и договор за правна
защита и съдействие от 20.01.2021г. за договорено и заплатено адв.
възнаграждение по въззивното дело в размер на 300 /триста/ лева.
Въззивният състав на Пловдивския
окръжен съд, след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена
от надлежна страна по делото- ответник, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд,
разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба на ответника се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение,
в производство по предявен иск с правно основание по чл. 127а ал. 2 от СК, районният
съд изразява съображения: Приема от събраните по делото доказателства, в т.ч. и
от показанията на свидетелите на страните, св. С. Б., баща на ищцата, и св. И.
Н., майка на ответника, че поради недобрите отношения между родителите М. и С.
е налице разногласие между тях и относно въпросите, свързани с пътуване на
техните малолетни деца в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това. Приема и че двете деца живеят при майката, на която е предоставено
упражняването на родителските права, както и че същата безспорно разполага с
необходимия родителски капацитет и може да носи отговорност при упражняването
на родителските права спрямо децата, включително и относно техните пътувания
както в страната, така и в чужбина. Приема за установено, че ответникът, баща
на двете малолетни деца, необосновано не е давал необходимото съгласие за
пътуването им в чужбина, като няма данни, че при евентуалното им пътуване в
страните от ЕС, Република Турция, Република Северна Македония и Република
Сърбия, децата биха били застрашени или увредени. Подчертано е, че децата
спортуват, за което също им се налага да пътуват в чужбина, освен с
туристическа или развлекателна цел. Предвид гореизложените обстоятелства съдът
намира, че в интерес на двете деца е липсващото съгласие на единия от
родителите, ответникът, техен баща, да бъде заместено с решение на съда за
пътуването им в рамките на ЕС, както и в Република Турция, Република Северна
Македония и Република Сърбия, като съдът уважава предявения иск за срок от пет
години, без ограничение в броя на пътуванията. Като искът е отхвърлен за
разрешаване на пътуванията им за срок до навършване на пълнолетие, така както е
бил предявен от ищцата, тяхна майка; като в тази част решението на районния съд
не е обжалвано, при което е влязло в сила.
Тъй като, пътуването в чужбина
предполага наличието на международни паспорти за всяко от малолетните деца,
удостоверяващи тяхната самоличност извън границите на Република България, то
съдът уважава и направеното от майката искане за заместване съгласието на
бащата относно снабдяване на децата с международни паспорти, които се издават
МВР, поначало, за петгодишен срок на лица, които пътуват в чужбина за преминаване
на държавната граница и пребиваване извън страната.
Въззивният състав на ПдОС приема за
правилни изводите на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които
препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
В случая, въззивният съд констатира,
че въззивната жалба на ответника е изцяло бланкетна, тъй като в същата не са
налице конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение на районния
съд. В т.н., въззивният съд не следва да развива съображения по същество по
конкретни оплаквания за неправилност, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, тъй
като такива конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение не са
посочени във въззивната жалба.Подадена е бланкова въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в цялост с оплакване, че решението на районния съд
е незаконосъобразно, неправилно, без конкретизация на твърдяната порочност на
въззивния акт.
В т.н. следва да се посочи, че неправилност
на решението е налице, когато то е постановено в нарушение на материалния
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, непълнота на
доказателствата или необоснованост. За такива пороци по общото правило на чл.
269 изр. второ от ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. Съгласно т. 1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС при проверка правилността
на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори, ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по
делото или за интереса на родените от брака, ненавършили пълнолетие лица при
произнасяне на мерките относно упражняване на родителски права, личните
отношения, издръжката на децата и ползване на семейното жилище. В настоящия
случай, въззивният състав на ПдОС намира, че по подадена бланкова въззивна
жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение
и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна
материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд.
В случая,правилно първоинстанционният съд
е постановил решението си, вземайки предвид законодателните разрешения,
установената съдебна практика, така и подхода за защита на най-добрия интерес
на децата, поради което техният интерес се явява защитен.
Предвид гореизложени съображения,
въззивният съд намира, че обжалваното решение изцяло следва да бъде потвърдено
като правилно, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната
жалба на ответника, и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има
право на направени по въззивното дело и претендирани разноски за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева/триста лева/, платимо от
жалбоподателя; чийто размер е в рамките на минималния съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, с оглед направено от страна
на жалбоподателя възражение за прекомерност.
Решението на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
на 24.09.2020г. Решение № 260528 на Пловдивски районен съд, брачно отделение,
ІV брачен състав, по гражданско дело № 16217 по описа на съда за 2019г., в
обжалваната част, с която РАЗРЕШАВА
на ОД на МВР – Пловдив да издаде
международни паспорти на децата И. С. Н.,
ЕГН ********** и С. С.Н., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител М.С.Г., ЕГН **********, без
да е необходимо за целта съгласието на бащата С.Й.Н., ЕГН **********; и с която
РАЗРЕШАВА децата И. С. Н., ЕГН ********** и С. С.Н., ЕГН **********, да пътуват зад граница с майка си М.С.Г.,
ЕГН ********** или друго – изрично упълномощено от майката пълнолетно лице, без
да е необходимо за целта съгласието на бащата С.Й.Н., ЕГН **********, като
напускат пределите на Република България многократно, за неограничени по брой и
продължителност пътувания за периодите от 30.01 на календарната година до
31.12. на същата календарна година до страните от Европейския съюз и Република Турция, Република Северна Македония и
Република Сърбия, ЗА СРОК ОТ ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на решението.
В останалата част, решението на
районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.Й.Н., ЕГН **********, чрез
адв. Т.И.,***, да заплати на М.С.Г., ЕГН **********, чрез адв.К.А., сумата от
300/триста/ лева, направени по въззивното производство разноски за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/