Решение по дело №462/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Т. Г. И., [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица] обжалва решение № 183/ 12.07.2024 г. по а.н.д.№ 355/ 2024 г. на РС – Дупница, с което е потвърдено НП № 24-0348-000119/ 29.02.2024 г. на ВПД началника на група ПК в РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил В ЧАСТТА НА НП за наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с несправедливост на наказанието. Моли за отмяна на решението в оспорената част и отмяна на НП за наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

В открито съдебно заседание касаторът поддържа жалбата.

Ответният полицейски инспектор от РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че въззивния съд правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 24-0348-000119/ 29.02.2024 г. на полицейски инспектор К. С. К. от РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с което на Т. Г. И. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 27.01.2024 г. около 11.37 часа в [населено място], община Дупница, по [улица], преди кръстовището с [улица]в посока центъра на селото деецът управлявал посочения в НП мотоциклет, който бил без регистрация и без издадена и поставена рег.табела. Мотоциклетът бил изпробван от И. с намерение евентуално да го закупи. По време на движението бил забелязан от полицейските служители, които установили документите за закупуване на мотоциклета от собственика, но не били представени документи за неговата регистрация. След справка контролните органи установили липсата на регистрация на мотоциклета в страната.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, ясно обвинение и доказано противоправно деяние при форма на вината – пряк умисъл. Наложените наказания съдът е преценил за законосъобразни и справедливи, като наложени в минималните законови размери. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е формирал правилен извод за редовно проведено производство по ЗАНН и доказано деяние.

Документите от административнонаказателната преписка и показанията на контролните органи установяват, че на посочените в НП дата, място и час мотоциклетът се е управлявал от нарушителя, поради което деецът има качество на водач по дефиницията на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Данните за мотоциклета сочат, че същият не е регистриран в страната, т.к. за него няма издадено свидетелство за регистрация и е без поставена табела с регистрационен номер.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По дефиницията на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП "регистрацията" представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред се санкционира по състава на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Правилна е преценката на районния съд, че деянието е осъществено виновно при умишлената форма на вина с оглед притежаваната от дееца правоспособност като водач на МПС и уговорката със собственика на мотоциклета за неговото изпробване в района на автокъщата.

Определените и наложени на дееца административни наказания са в минималните размери на приложимата санкционна норма, поради което отговарят на изискванията по чл.27, ал.1-3 от ЗАНН.

Санкционният състав на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда налагане едновременно на две административни наказания за извършеното нарушение – глоба и лишаване от право да управлява МПС. С оглед установената законова регламентация, съдът не може да наложи само едно от двете наказания и да не наложи другото. Твърденията в касационната жалба не налагат друг правен извод, т.к. установяват конкретика по казуса, която е съобразена от районния съд и без връзка с търсения в касационното производство правен резултат. Наличието на правоспособност на дееца да управлява МПС налага задължение на АНО да наложи наказанието лишаване от правоспособност за определен срок в рамките на сроковете по санкционната норма. Наложеният срок на наказанието е минимален и като такъв е съобразен с деянието на дееца и неговата обществена опасност, поради което не нарушава принципа за справедливост и постига целите по чл.12 от ЗАНН.

Специалната норма на чл.189з от ЗДвП установява неприложимост на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН. Отделно и независимо от това, деянието не притежава белези на маловажен случай по дефиницията на §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Поради изложеното, решението на районния съд в оспорената част ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В решение № 183/ 12.07.2024 г. по а.н.д. № 355/ 2024 г. на РС – Дупница, с което е потвърдено НП № 24-0348-000119/ 29.02.2024 г., издадено от пол.инспектор към ОДМВР – Кюстендил, РУ – Дупница, ВПД „Началник група ПК“ В Ч. Н. Н., с което на Т. Г. И. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В останалата потвърдителна част решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.