Присъда по дело №5595/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 122
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330205595
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 122
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
и прокурора Божидар Илиев Елкин (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Наказателно дело от
общ характер № 20215330205595 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Г.К. - роден на ***в гр. ***, обл. ***, живущ
в ***, б., български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работещ, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от месец
декември 2019г. до месец март 2021г., включително, в гр. Пловдив, след като
е бил осъден с Определение за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело
№10369/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, I брачен състав, влязло в
законна сила в частта по отношение на спогодбата на 10.12.2018г. и на
18.12.2018г. в частта за прекратяване на делото, да издържа свой низходящ -
малолетното си дете Р.Р.К. с ЕГН:********** и малолетното си дете Н.Р.К. с
ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски за децата, а именно – общо 16 /шестнадесет/
месечни вноски от по 150 /сто и петдесет/ лeвa всяка, за всяко едно от двете
деца, всичко общо в размер на 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева,
1
поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр.
чл.58а, ал.5, вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на “ПРОБАЦИЯ”, при следните
пробационни мерки:
На основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.42 б, ал.1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – *** за срок от
ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО.
На основание чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Г.К., със снета по делото самоличност, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 21.10.2019г. и на 03.07.2020г., в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие, както следва:
- на 21.10.2019г. в гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие - Заповед за незабавна защита от 16.08.2019г. на РС-
Пловдив, ХIII гр. състав, издадена въз основа на Определение №
9197/16.08.2019г., постановено по гр. дело № 13526/2019г. по описа на РС-
Пловдив, с която се задължава Р.Г.К. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо пострадалите лица
С.Р.Г. и децата Н.Р.К. и Р.Р.К., както и забранява на Р.Г.К. да приближава
трите горепосочени лица, както и жилището им, находящо се в ***,
местоработата на С.Р.Г., *** на малолетните деца, както и местата за
социални контакти и отдих на трите горепосочени пострадали до издаване на
заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от ЗЗДН, считано от
23.08.2019г., когато е била връчена на Р.Г.К. заповедта, като неизпълнението
се изразява в доближаване на детето Р.Р.К. и отправяне на нецензурни изрази
към *** от гр. *** в присъствието на детето Р.Р.К.;
- на 03.07.2020г. в гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие - Заповед за защита от домашно насилие №205 от
21.11.2019г. на РС- Пловдив, ХIII гр. състав, издадена въз основа на Решение
№4452 от 21.11.2019г. по гр. дело № 13526/2019г. по описа на РС- Пловдив, с
която се задължава Р.Г.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо пострадалите лица С.Р.Г. и децата Н.Р.К.
2
и Р.Р.К., както и забранява на Р.Г.К. да приближава трите горепосочени лица,
както и жилището им, находящо се в ***, местоработата на С.Р.Г., ***на
малолетните деца, както и местата за социални контакти и отдих на трите
горепосочени пострадали, като неизпълнението се изразява в доближаване на
детето Р.Р.К. и отправяне на нецензурни изрази към *** от гр. Пловдив в
присъствието на детето Р.Р.К., поради което и на основание чл.296, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.5, вр. чл.54 от НК ГО
ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 200,00 /двеста/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия Р.Г.К. едно
общо най-тежко наказание “ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни
мерки:
На основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.42 б, ал.1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – ***за срок от
ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО.
На основание чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
На основание чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към наложеното на
подсъдимия Р.Г.К. едно общо най-тежко наказание “ПРОБАЦИЯ” изцяло
наказанието ГЛОБА в размер на 200,00 /двеста/ лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес
пред Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив:_______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №122 от 23.11.2021г. по НОХД №5595/2021г.
по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия Р.Г.К., ЕГН:**********, за това, че в периода от месец декември
2019г. до месец март 2021г., включително, в гр. Пловдив, след като е бил
осъден с Определение за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело
№10369/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, I брачен състав, влязло в
законна сила в частта по отношение на спогодбата на 10.12.2018г. и на
18.12.2018г. в частта за прекратяване на делото, да издържа свой низходящ -
малолетното си дете Р.Р.К. с ЕГН:********** и малолетното си дете Н.Р.К. с
ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски за децата, а именно – общо 16 /шестнадесет/
месечни вноски от по 150 /сто и петдесет/ лeвa всяка, за всяко едно от двете
деца, всичко общо в размер на 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия К. и за това, че на 21.10.2019г. и на
03.07.2020г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление не
е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, както следва:
- на 21.10.2019г. в гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие - Заповед за незабавна защита от 16.08.2019г. на РС-
Пловдив, ХIII гр. състав, издадена въз основа на Определение №
9197/16.08.2019г., постановено по гр. дело № 13526/2019г. по описа на РС-
Пловдив, с която се задължава Р.Г.К. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо пострадалите лица
С.Р.Г. и децата Н.Р.К. и Р.Р.К., както и забранява на Р.Г.К. да приближава
трите горепосочени лица, както и жилището им, находящо се в ***,
местоработата на С.Р.Г., *** на малолетните деца, както и местата за
социални контакти и отдих на трите горепосочени пострадали до издаване на
заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от ЗЗДН, считано от
23.08.2019г., когато е била връчена на Р.Г.К. заповедта, като неизпълнението
се изразява в доближаване на детето Р.Р.К. и отправяне на нецензурни изрази
към М.Е.Б. от гр. *** в присъствието на детето Р.Р.К.;
- на 03.07.2020г. в гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие- Заповед за защита от домашно насилие№205 от
21.11.2019г. на РС- Пловдив, ХIII гр. състав, издадена въз основа на Решение
№4452 от 21.11.2019г. по гр. дело № 13526/2019г. по описа на РС- Пловдив, с
която се задължава Р.Г.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо пострадалите лица С.Р.Г. и децата Н.Р.К.
и Р.Р.К., както и забранява на Р.Г.К. да приближава трите горепосочени лица,
както и жилището им, находящо се в ***, местоработата на С.Р.Г., *** на
малолетните деца, както и местата за социални контакти и отдих на трите
1
горепосочени пострадали, като неизпълнението се изразява в доближаване на
детето Р.Р.К. и отправяне на нецензурни изрази към М.Е.Б. от гр. *** в
присъствието на детето Р.Р.К. – престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК.
Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянията. По отношение на
реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия за
извършеното престъпление по чл.183, ал.1 от НК да бъде наложено наказание
пробация, при двете задължителни пробационни мерки, за срок от една
година. За престъплението по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК предлага да
му бъде наложено наказание глоба в размер на 200 лева. Пледира за
приложението на чл.23, ал.1 от НК, като на подсъдимия бъде определено едно
общо най – тежко наказание пробация, при двете задължителни пробационни
мерки, за срок от една година, към което на осн. чл.23, ал.3 от НК да бъде
присъединено наказанието глоба в размер на 200 лева.
Подсъдимият в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че
желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че
не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт
факти. В хода на съдебните прения поддържа защитника си, а при дадената
му последна дума изразява съгласие със становището на защитника си и на
прокурора.
Защитникът му – адв. Н.К., се солидаризира с казаното от прокурора.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Р.Г.К. е роден на ***в гр. **, обл. ***, живущ в ***, б.,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ,
ЕГН:**********.
Подсъдимият Р.К. живял на семейни начала със свид. С.Г. като от
съжителството им се родили двете им общи деца - Н.Р.К. - родена на *** и
Р.Р.К.- родена на ***
С Определение за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело
№10369/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, I брачен състав, влязло в
законна сила в частта по отношение на спогодбата на 10.12.2018г. и на
18.12.2018г. в частта за прекратяване на делото, родителските права върху
двете деца били предоставени на майката - С.Г. и бил определен режим на
лични отношения между бащата и децата. Освен това с цитираното
2
определение за одобряване на съдебна спогодба подс. К. бил осъден да
заплаща на всяко едно от двете си деца, чрез майка им, месечна издръжка в
размер от 150 лв. на дете, т.е. общо 300 лв. за двете деца, до навършване на
пълнолетие на децата или до настъпване на друга законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване.
Още от одобряването на съдебната спогодба подс. К. не плащал редовно
и пълно вноските, а основно чрез „Изипей“ превеждал на свид. Г. определени
суми. Първата сума, която подс. К. платил на Г. за издръжките била през
месец май 2019г. - 200 лв., които били платени на ръка, на 16.07.2019г. тя
получила още 70 лв. от него, на 10.09.2019г. получила от него още 200 лева,
на 10.12.2020г. получила още 250 лв., а на 14.01.2020г. получила още 150 лв.
Сумите преведени по „Изипей“ били както следва: на 09.09.2019г. - 200 лева,
на 09.12.2019г. - 250 лева, на 13.01.2020г. - 150 лв., 26.01.2020г. - 60 лв., на
17.02.2020г. - 100 лв., 02.03.2020г. - 60лв., 03.02.2020г. - 50 лв., 25.05.2020г. -
100 лв., 23.06.2020г. - 80 лв., 02.06.2020г. - 100 лв., 20.07.2020г. - 100 лв., на
10.08.2020г. - 100 лв., на 29.08.2020г. - 60 лв., на 14.09.2020г. - 200лв., на
03.10.2020г. - 400 лв. На 16.11.2020г. подс. К. заплатил на Г. още 150лв., след
това на 07.01.2021г. още 150 лв., на 20.01.2021г. - още 100 лв. и на
25.01.2021г. - 60 лв. Така за издръжката на двете си деца за периода от месец
декември 2018г. до месец март 2021г. подс. К. бил платил общо следната сума
- 3340 лв., които представляват 11 пълни вноски за двете деца от по 150 лв.,
плюс 40 лв. На бележките не било уточнявано за кой период и кое дете се
заплаща издръжката, както и устно такова уточняване нямало от страна на
обвиняемия.
Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД: „Този, който има към едно
и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно“.
Предвид това следва да се приеме, че подс. К. заплатил на двете си деца
месечните издръжки до месец ноември 2019г. включително и от месец
декември 2019г. до месец март 2021г. бездействал и не внасял парични суми
за това му задължение, т.е. не заплатил общо 16 месечни вноски от по 150 лв.
дължими за всяко дете - представляваща сумата от 4800 лв.
През целия период от настъпване на задължението за изплащане на
издръжка (носимо по своя характер) до настоящия момент, свид. С.Г., заедно
с децата Н.Р.К. и Р.Р.К., живеели в гр. ***и следователно на адреса им в г***,
подсъдимият дължал плащането.
Според постоянната съдебна практика плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите.
Съгласно чл.143, ал.2 от Семейния кодекс – „Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си.”.
3
След фактическата раздяла между подс. К. и свид. Г. отношенията им се
изострили. Подсъдимият искал да вижда по-често децата си, но съгласно
определения режим на лични отношения с децата в Определение за
одобряване на съдебна спогодба по гр. дело №10369/2018г. по описа на
Районен съд-Пловдив, I брачен състав, той имал право да прекарва с тях всяка
първа и трета седмица от месеца, в събота и неделя за времето от 10:00 часа
до 16:00 часа без преспиване при бащата. Свид. Г. не позволявала да вижда
децата в друго време, тъй като се притеснявала от действията на подсъдимия
и освен това същият не й превеждал редовно парите за издръжка на децата.
Тъй като освен всичко друго подс. К. упражнявал физическо и
психическо насилие спрямо свид. Г. и децата, същата по съответния ред се
сдобила със Заповед за незабавна защита от 16.08.2019г. на РС- Пловдив, ХIII
гр. състав, издадена въз основа на Определение №9197/16.08.2019г.,
постановено по гр. дело №13526/2019г. по описа на РС- Пловдив, с която се
задължавал Р.Г.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо пострадалите лица С.Р.Г. и децата Н.Р.К. и
Р.Р.К., както и се забранявало на Р.Г.К. да приближава трите горепосочени
лица, както и жилището им, находящо се в гр. ***, ***, бл.№***, ет.***,
ап.***, местоработата на С.Р.Г., *** на малолетните деца, както и местата за
социални контакти и отдих на трите горепосочени пострадали до издаване на
заповед за защита или отказ на съда по чл.15 от ЗЗДН, считано от
23.08.2019г., когато е била връчена на Р.Г.К. заповедта.
Въпреки наличието на цитираната заповед и знанието за нея у
подсъдимия същият на 21.10.2019г. се доближил до детето Р.Р.К., което се
намирало в детското заведение ***, находяща се в *** в гр. Пловдив и
проявил вербална агресия - отправил нецензурни изрази към М.Е.Б. от гр. ***
- *** в ***, в присъствието на детето Р.Р.К.. По този начин заповедта била
нарушена.
Впоследствие срещу подс. К. била издадена Заповед за защита от
домашно насилие №205 от 21.11.2019г. на РС- Пловдив, ХIII гр. състав,
издадена въз основа на Решение №4452 от 21.11.2019г. по гр. дело
№13526/2019г. по описа на РС- Пловдив, с която се задължавал Р.Г.К. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН
спрямо пострадалите лица С.Р.Г. и децата Н.Р.К. и Р.Р.К., както и се
забранявало на Р.Г.К. да приближава трите горепосочени лица, както и
жилището им, находящо се в гр. ***, ***, бл.№***, ет.***, ап.***,
местоработата на С.Р.Г., *** на малолетните деца, както и местата за
социални контакти и отдих на трите горепосочени пострадали.
Въпреки наличието на цитираната заповед и знанието за нея у
подсъдимия същият на 03.07.2020г. се доближил до детето Р.Р.К., което се
намирало в детското заведение ***, находяща се в *** в гр. Пловдив и
проявил вербална агресия - отправил нецензурни изрази към М.Е.Б. от гр. ***
- *** в *** в присъствието на детето Р.Р.К.. По този начин заповедта била
нарушена.
4
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите С.Р.Г., С.К.И., С. Д. К., М.Е.Б., Т.Г.К. и Н.П.К.,
депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към
доказателствата по делото. Свидетелските показания са последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните
факти от предмета на доказване, подкрепящи направеното самопризнание на
подсъдимия и съответни на останалата доказателствената съвкупност.
Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в
събраните гласни доказателства не се наблюдава.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства,
прочетени на основание чл.283 от НПК – заверено копие на Решение №4452
от 21.11.2019г., постановено по гр. д. №13526/2019г. по описа на РС –
Пловдив, характеристична справка на подсъдимия, разписки на „Изипей“,
заверено копие на протоколно определение №12815 от 10.12.2018г.,
постановено по гр.д. №10369/2018г. по описа на РС – Пловдив, заверено
копие на изпълнителен лист №7244 от 05.08.2019г., справка от ТД на НАП –
Пловдив, справка от Агенция по вписванията, заверено копие на Определение
№9197 от 16.08.2020г., постановено по гр.д. №13526/2019г. по описа на РС –
Пловдив и на Заповед за незабавна защита от 16.08.2019г., копие на Заповед
за защита от домашно насилие №205 от 21.11.2019г., справка за съдимост на
подсъдимия.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият Р.Г.К., ЕГН:********** е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец декември
2019г. до месец март 2021г., включително, в гр. Пловдив, след като е бил
осъден с Определение за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело
№10369/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, I брачен състав, влязло в
законна сила в частта по отношение на спогодбата на 10.12.2018г. и на
18.12.2018г. в частта за прекратяване на делото, да издържа свой низходящ -
малолетното си дете Р.Р.К. с ЕГН:********** и малолетното си дете Н.Р.К. с
ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски за децата, а именно – общо 16 /шестнадесет/
месечни вноски от по 150 /сто и петдесет/ лeвa всяка, за всяко едно от двете
деца, всичко общо в размер на 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден да изплаща
ежемесечна издръжка за двете си дъщери не е изпълнил това свое
задължение, тъй като не е изплатил в инкриминирания период по 16 вноски за
всяко от децата, поради което с бездействието си е осъществил състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Съгласно чл.143, ал.2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
5
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. За времето от месец декември 2019г. до месец март 2021г.,
включително подсъдимият К. не е изпълнил своите задължения на родител, от
които не може да бъде освободен, дори да няма никакви доходи или
възможностите му за контакт с децата да са затруднени. За горепосочения
период подсъдимият не е заплатил дължимата ежемесечна издръжка за двете
си дъщери, а през цялото това време за образованието, здравето, лечението,
отоплението и всичките други потребности на двете деца се е грижила майка
им – свид. С.Г..
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието си с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал
е общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниската
правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в страната правов
ред.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Предвид
наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства – признаване
на вина, затруднено материално положение, чисто съдебно минало, добра
характеристика и предприети действия по заплащане на дължимата издръжка
съдът намира, че от алтернативно предвидените наказания, това което следва
да се наложи на подсъдимия е по – лекото по вид, а именно пробация. В
конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл.58А от НК /в редакцията на ДВ бр.26 от 2010г./. При
индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.5,
вр. чл.54 от НК съдът отчете посочените по – горе смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
значителният размер на неизплатената издръжка /по 16 неплатените месечни
вноски за всяко дете/, както и продължителният период на престъпното
поведение на подсъдимия. Като анализира така индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в
конкретния казус следва на подсъдимия да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ
при следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр.
чл.42 б, ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС – гр. ***, ул.‘‘***‘‘ №**, ет.***, ап.***за срок от ЕДНА ГОДИНА,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице, при периодичност ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО и на основание чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА. Това наказание съответства както на
обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и
според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
6
превъзпитателно въздействие спрямо нето, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. Не
са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият Р.Г.К., ЕГН:********** е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 21.10.2019г.
и на 03.07.2020г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, както
следва:
- на 21.10.2019г. в гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие - Заповед за незабавна защита от 16.08.2019г. на РС-
Пловдив, ХIII гр. състав, издадена въз основа на Определение №
9197/16.08.2019г., постановено по гр. дело № 13526/2019г. по описа на РС-
Пловдив, с която се задължава Р.Г.К. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо пострадалите лица
С.Р.Г. и децата Н.Р.К. и Р.Р.К., както и забранява на Р.Г.К. да приближава
трите горепосочени лица, както и жилището им, находящо се в гр. ***, ***,
бл. №***, ***, ап.***, местоработата на С.Р.Г., *** на малолетните деца,
както и местата за социални контакти и отдих на трите горепосочени
пострадали до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от
ЗЗДН, считано от 23.08.2019г., когато е била връчена на Р.Г.К. заповедта, като
неизпълнението се изразява в доближаване на детето Р.Р.К. и отправяне на
нецензурни изрази към М.Е.Б. от гр. *** в присъствието на детето Р.Р.К.;
- на 03.07.2020г. в гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие - Заповед за защита от домашно насилие№205 от
21.11.2019г. на РС- Пловдив, ХIII гр. състав, издадена въз основа на Решение
№4452 от 21.11.2019г. по гр. дело № 13526/2019г. по описа на РС- Пловдив, с
която се задължава Р.Г.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо пострадалите лица С.Р.Г. и децата Н.Р.К.
и Р.Р.К., както и забранява на Р.Г.К. да приближава трите горепосочени лица,
както и жилището им, находящо се в гр. ***, ***, бл. №***, ет.***, ап.***,
местоработата на С.Р.Г., *** на малолетните деца, както и местата за
социални контакти и отдих на трите горепосочени пострадали, като
неизпълнението се изразява в доближаване на детето Р.Р.К. и отправяне на
нецензурни изрази към М.Е.Б. от гр. *** в присъствието на детето Р.Р.К..
От обективна страна на инкриминираните дати - на 21.10.2019г. в гр.
Пловдив подсъдимият не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие -
Заповед за незабавна защита от 16.08.2019г. на РС- Пловдив, ХIII гр. състав,
издадена въз основа на Определение № 9197/16.08.2019г., постановено по гр.
дело № 13526/2019г. по описа на РС- Пловдив, с която се задължава Р.Г.К. да
се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН
спрямо пострадалите лица С.Р.Г. и децата Н.Р.К. и Р.Р.К., както и забранява
7
на Р.Г.К. да приближава трите горепосочени лица, както и жилището им,
находящо се в гр. ***, ***, бл. №***, ет.***, ап.***, местоработата на С.Р.Г.,
*** на малолетните деца, както и местата за социални контакти и отдих на
трите горепосочени пострадали до издаване на заповед за защита или отказ на
съда по чл. 15 от ЗЗДН, считано от 23.08.2019г., когато е била връчена на
Р.Г.К. заповедта, като неизпълнението се е изразило в доближаване на детето
Р.Р.К. и отправяне на нецензурни изрази към М.Е.Б. от гр. *** в присъствието
на детето Р.Р.К.;
и на 03.07.2020г. в гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие - Заповед за защита от домашно насилие№205 от
21.11.2019г. на РС- Пловдив, ХIII гр. състав, издадена въз основа на Решение
№4452 от 21.11.2019г. по гр. дело № 13526/2019г. по описа на РС- Пловдив, с
която се задължава Р.Г.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо пострадалите лица С.Р.Г. и децата Н.Р.К.
и Р.Р.К., както и забранява на Р.Г.К. да приближава трите горепосочени лица,
както и жилището им, находящо се в гр. ***, ***, бл. №***, ет.***, ап.***,
местоработата на С.Р.Г., *** на малолетните деца, както и местата за
социални контакти и отдих на трите горепосочени пострадали, като
неизпълнението се е изразило в доближаване на детето Р.Р.К. и отправяне на
нецензурни изрази към М.Е.Б. от гр. *** в присъствието на детето Р.Р.К..
Касае се за няколко извършени от подсъдимия деяния в
инкриминирания период, които осъществяват поотделно един и същи състав
на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Посоченото определя и приложение на разпоредбата на
чл.26, ал.1 от НК, определяща цялостната престъпна дейност като
осъществена при условията на продължавано престъпление.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на обвиняемия и незачитане на установения в страната правен
ред.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Предвид
наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства – признаване
на вина, затруднено материално положение, чисто съдебно минало, добра
характеристика и мотив за извършване на престъплението, свързан с
желанието на подсъдимия да види дъщеря си, съдът намира, че от
алтернативно предвидените наказания, това което следва да се наложи на
подсъдимия е по – лекото по вид, а именно глоба. В конкретния случай
производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията
8
на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от
НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на
чл.58А от НК /в редакцията на ДВ бр.26 от 2010г./. При индивидуализиране
на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.5, вр. чл.54 от НК съдът
отчете посочените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени по – високата степен
на обществена опасност на извършеното, доколкото се касае за продължавана
престъпна дейност. Като анализира така индивидуализиращите отговорността
обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус следва
на подсъдимия да се наложи наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК следва на подсъдимия Р.Г.К. да бъде
наложено едно общо най-тежко наказание “ПРОБАЦИЯ”, при следните
пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.42 б, ал.1 от
НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – гр. ***,
ул.‘‘***‘‘ № ***, ет.***, ап.*** за срок от ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в
явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице, при периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и на основание
чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.23, ал.3 от НК следва към наложеното на подсъдимия
Р.Г.К. едно общо най-тежко наказание “ПРОБАЦИЯ” да бъде присъединено
изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 200,00 /двеста/ лева.
По делото няма веществени доказателства и няма направени разноски.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9