Р Е Ш Е Н И Е
№ 929
Гр. П., 18.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07722/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от З.Б.Г. срещу „Стомана –
Индъстри“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ с искане ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 29 200 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди вследствие от трудова злополука, настъпила на 05.01.2018
г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането –
05.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът З.Г. твърди, че между него, в
качеството му на работник, заемащ длъжността „***“ и ответника „Стомана –
Индъстри“ АД, в качеството му на работодател, съществувало трудово
правоотношение. Посочва, че по време на действието му – на 05.01.2018 г., около
09:10 ч., при изпълнение на трудовите си задължения, на територията на
предприятието на ответника в гр. П., ул. „Владайско въстание“ № 1, в момент, в
който ищецът рязал от намотана на кангал арматурна тел същата, вследствие от
напражението, отскочила и го ударила по дясното око. Поддържа, че злополуката
била приета за трудова по см. на чл. 55, ал. 1 КСО по силата на разпореждане №
13 от 06.02.2018 г. на ТП на НОИ – гр. П.. Твърди,
че веднага след процесната дата Г. постъпил на лечение в Клиника по очни
болести към УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, където му била поставена диагноза:
„разкъсна рана на дясното око с изпадане навън и загуба на вътреочни тъкани“.
Посочва се, че на 05.01.2018 г. ищецът бил опериран, като бил изписан от
болничното заведение на 10.01.2018 г. и насочен за продължаване на лечението си
в домашни условия. Заявява, че вследствие от травмата същият изпитвал силни и
постоянни болки, особено във вътрешността на оперираното око, продължили и 2
месеца след инцидента. Има силно главоболие и постоянно приема
болкоуспокояващи. Избягва всякакви натоварвания. Гледа единствено със здравото
си око, а на оперираното носи превръзка. След месец май 2018 г. болката му
постопенно отшумяла, но има силен сърбеж. Възстановяването му продължило около
8 месеца, през което време същият ползвал отпуск по болест – до месец септември
2018 г. Сочи се, че и към настоящия момент травмата не е преодоляна, конците са
все още в окото му, а Г. следва да се въздържа от натоварване. Поддържа се, че
травмата се е отразила негативно и върху емоционалното състояние на ищеца,
който бил депресиран и уплашен. Намира за справедлив размер на обезщетението за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат от злополуката сумата от 30
000 лв., от която следвало да бъде приспадната сумата от 800 лв., получена от
него като плащане по застрахователен договор. Предвид това претендира
присъждане на разликата в размер от 29 200 лв., заедно със законната лихва за забава
върху същата, считано от датата на увреждането – 05.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното
дружество „Стомана – Индъстри“ АД не е подало писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът З.Г., лично и чрез
пълномощника си, поддържа предявената искова претенция, намирайки я за доказана
по основание и размер. Счита, че търсеното обезщетение е справедливо и отговаря
на заложения в чл. 50 ЗЗД принцип за пълно възстановяване на претърпените
вреди. Процесуалният представител на ищеца посочва, че Г. е претърпял
травматично увреждане, засегнало едно от най-важните човешки сетива – зрението,
все още не е напълно възстановен, а травмата му е причинила трайно намаление на
зрителната функция. С тези доводи се отправя искане за уважаване на иска в
пълния му заявен размер.
Ответникът „Стомана Индъстри“ АД, чрез
пълномощника си, оспорва иска с твърдението, че претендираният размер на
обезщетението е необосновано висок, като не съответства на претърпените от
ищеца болки и страдания. Поддържа, че възстановителният процес при Г. е
продължил три месеца, което е сравнително кратък период от време, а към
настоящия момент зрението му позволява да не изпитва значими трудности в
рамките на ежедневието си. Наред с това не е присъден процент на трайно
намалена работоспособност, като не може с категоричност да се отговори дали
състоянието му би се влошило. С тези доводи ответникът отправя искане за
присъждане на обезщетение в по-нисък размер от претендирания при съобразяване с
принципа за справедливо обезщетяване, установен в чл. 52 ЗЗД. Претендира
разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200 КТ
работодателят отговаря имуществено за претърпените от работника вследствие от трудова
злополука имуществени и неимуществени вреди,
причинили му временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт. По същността си тази отговорност е гаранционно –
обезпечителна. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника,
когато същото е настъпило във връзка с изпълнението на възложената работа,
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. Следователно, отговорността на последния е обективна и не може да бъде
изключена, освен при умишлено поведение на пострадалия, като в случаите на
съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена от работника груба
небрежност, работодателската отговорност може да бъде единствено намалена.
С оглед наведените в исковата молба
твърдения, възникването на имуществената отговорност на ответника, в качеството
му на работодател, за обезвреда на неимуществените вреди, съответно на
субективното право на ищеца да получи търсеното обезщетение, е обусловено от
едновременното проявление на юридическите факти, включени във фактическия
състав на чл. 200, ал. 1 КТ, а именно: валидно трудово правоотношение между
страните към момента на увреждането, настъпила злополука, призната за трудова
по надлежния ред, довела до временна или трайна неработоспособност, претърпени
вследствие от нея неимуществени вреди – болки и страдания от сочения вид и
размер и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и настъпилата
трудова злополука.
Между страните не се спори, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че към 05.01.2018 г. между
З.Г. и „Стомана Индъстри“ АД е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответното
дружество длъжността „***“ в „***“, за неопределен срок, при пълно работно
време. Изяснява се също, че на 05.01.2018 г. около 09:10 ч. Г. е изпълнявал
трудовите си задължения в обичайното си стационарно работно място, по опаковане
на готова продукция /връзка/ с арматурна тел от кангал, при отрязването на
която с ножица за арматура, същата „отскочила“ вследствие от напрежението
/навивките от кангала са били под напрежение/ и телта ударила ищеца по дясното
око. В резултат от злополуката З.Г. получил травматично увреждане на това око,
изразяващо се в „разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни
тъкани“. Установява се и, че било извършено разследване на злополуката,
резултатите от което били обективирани в Протокол № 3 от 05.02.2018 г. на
Комисията /приет в заверен препис по делото/.
Между страните не се спори, че този
инцидент е признат по надлежния ред за трудова злополука, който факт се
установява и от приетото като писмено доказателство по делото Разпореждане № 13
от 06.02.2018 г., издадено от длъжностно лице при НОИ, ТП – гр. П.. В
последното е отразено, че злополуката е станала през време и във връзка с
извършваната работа – рязане на арматурна тел от кангал с ножица, довела е до
временна неработоспособност на лицето, поради което и на основание чл. 55, ал.
1 КСО се приема за трудова по своя характер. Не е спорно обстоятелството, че
разпореждането е влязло в сила.
От приетите по делото болнични
листове следва, че след процесната злополука и във връзка с претърпяното
увреждане Г. е ползвал отпуск за временна неработоспособност от 05.01.2018 г.
до 01.09.2018 г. без прекъсване.
От така установените факти следва правнорелевантният
извод за наличието на две от предпоставките, обосноваващи ангажирането на
имуществената отговорност на ответното дружество, в качеството му на
работодател, при осъществяване на процесния професионален риск. Между страните,
към датата на злополуката – 05.01.2018 г. е съществувало валидно индивидуално
трудово правоотношение. Именно
през време и във връзка с осъществяване
на трудовите си функции, произтичащи от заеманата длъжност „***“ в „***“ /по
силата на допълнително споразумение № 6/01.01.2016 г./ ищецът е претърпял
внезапно увреждане на здравето, причинило му неработоспособност. Злополуката е
установена и приета за трудова с влязъл в сила индивидуален административен акт
– разпореждане на длъжностно лице към НОИ. Същото има характера на официален
удостоверителен документ по см. на чл. 179 ГПК, неоспорен от страните по
делото, ползващ се с материална доказателствена сила по отношение на
удостоверените в него факти, в частност относно наличието на увреждане и
неговия характер, като положителен юридически факт, елемент от фактическия
състав за възникване на процесната отговорност.
Спорът между страните се концентрира
върху справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед и
изричното оспорване от ответната страна на исковата претенция по размер с
твърдението за завишаването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 200,
ал. 1 КТ работодателят отговаря за всички вреди – имуществени и неимуществени, които
са пряка и непосредствена последица от настъпилата трудова злополука. При
определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, съдът следва да съобрази комплексния критерий за справедливост,
установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е настъпило,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
От изводите на вещото лице,
обективирани в приетата по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът
кредитира, преценявайки го на основание чл. 202 ГПК, като компетентно
изготвено, след анализ на материалите по делото, в частност представените
медицински документи и извършен личен преглед на ищеца и останало неоспорено от
страните, се установява, че наличните следи от увреждане на дясното око на
ищеца отговарят на описания механизъм на травмата. Същите са в резултат от тъпа
травма на окото, като посочената в исковата молба и водят до временна неработоспособност.
Вещото лице изяснява, че средно възстановителният период при подобен вид
увреждане трае около три месеца. В случая, след
преглед на ищеца около година след травмата /на 08.05.2019 г./ експертизата
установява, че зрението на дясното му око е 0,3 – 0,4 не коригира, а на
здравото ляво око – 1.0 без корекция. Посочено е, че най-вероятно това ще
остане окончателното зрение на Г.. Не е налице пълно възстановяване на зрението
му към настоящия момент, а след толкова време е трудно да се очаква такова.
Отразено е също, че дясното око на ищеца е запазило напълно формата и
подвижността си. Изпитаната от него болка е хронична такава, доколкото нарушава
качеството на живот. По време на прегледа не била установена болка в окото. В
съдебното заседание експертът уточнява, че при подобни травми по принцип
пациентът изпитва болка, която е най-силна няколко часа след увреждането и след
оперативната интервенция, като впоследствие постопенно отзвучава. Изяснява, че
ако принципно нормалното зрение е единица, в случая при ищеца зрението на
засегнатото му око е 0,3 – 0,4 или 30/40 % от нормалното. Еспертът изяснява, че
със зрение 0,4 Г. може да се справя в пространството съвсем свободно. Дори и да
се приложи оперативно лечение зрението на дясното око не може да бъде
възстановено до 100 % или до единица, доколкото се касае за увреждане,
изразяващо се в оток на ретината, респ. последствията от такъв, което не се
лекува оперативно. Наблюдава се леко потъмняване на лещата, като няма
практическа слепота. Възможно е зрението да намалее, но вследствие от други
фактори.
За състоянието на ищеца
непосредствено след инцидента и по време на възстановяването му разказва в
показанията си свидетелката С.Г.. Същата като съпруга на Г. непосредствено е
възприела състоянието му веднага след злополуката – по време на престоя му в
болницата и след изписването му. Свидетелката изяснява, че съпругът ѝ е претърпял
злополука на 05.01.2018 г. през работно време при ответника „Сомана Индъстри“
АД, при което постралото окото му. Веднага след инцидента Г. постъпил в „Спешна
помощ“ в гр. П.,
след което бил транспортиран до лечебното заведение ИСУЛ, където още същия ден
бил опериран, а на окото му били поставени шевове. На следващия ден бил под
въздействието на упойка и болкоуспокояващи. Престоят му в болницата продължил
една седмица, след което Г. се прибрал вкъщи. Имал здравни указания да не вдига
тежки предмети, вкякаква светлина му пречила, като през периода януари –
септември било невъзможно и да работи. В продължение на два – три месеца
изпитвал гавоболие и болка в окото, което сълзяло. До месец май 2018 г. всеки
ден ходел в ИСУЛ, за да сменят превръзката на окото и да му слагат капки, които
сам не можел да си закупи. През това време бил придружаван от свидетелката или
от дъщеря им, тъй като не можел да отиде сам. В разказа си пред съда св. Г-споделя,
че след махането на превръзката съпругът ѝ носел очила, приемал болкоуспокояващи
през целия период, най-вече през нощта. Вкъщи бил постоянно на легло, като му
било забранено от лекарите да работи в прахообразна среда. Свидетелства, че не
можел да гледа телевизия, да напряга окото. Понастоящем все още изпитва дразнене,
тъй като конците му са в окото. Има и болка, но не толкова силна и вече работи.
Споделя, че Г. изпитва страх да полага тежък физически труд, за да не се случи
нещо с окото му, притеснен е, защото не
вижда добре с него. Случилото се му повлияло и емоционално поради
невъзможността да ходи на работа, да се вижда с приятелите си. Свидетелката и
ищецът имат две деца, едното от които непълнолетен син, като през този период
от време финансово семейството им се издържало от заплатите на Г-и дъщеря им.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, независимо от факта, че същата е съпруга
на ищеца. Последните, преценени в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК,
са житейски достоверни, кореспондиращи с обективните данни, внесени в процеса с
приетите писмени материали /конкретно медицински документи/, с констатациите на
експертното заключение и възпроизвеждащи непосредствените впечатления на
лицето, което е било най-близо до ищеца в този момент и е полагало грижи за
него.
С оглед на
всички тези правнорелевантни факти съдът намира, че справедливият размер на
процесното обезщетение се равнява на сумата от 18 000 лв. При определянето му
съдът съобрази тежестта
на настъпилото травматично увреждане, довело до „разкъсна рана на окото с
пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“, а като краен резултат до
намаляване на зрителната функция на дясното око на ищеца до 30/40 % в сравнение
с нормалното такова, проведената оперативна интервенция, свързана с престой в
болнично заведение, констатираната невъзможност за пълно възстановяване,
преживените от лицето болки в продължение на около три месеца, макар
най-интензивни през първите дни и след операцията, продължаващото дразнение в окото,
предизвикано от наличните конци в същото, трудностите, създадени в ежедневието
на ищеца – забрана да мокри окото, продължилите около 5 месеца всекидневни
смени на превръзката, невъзможност да полага труд, ползваният дълъг отпуск
поради временна неработоспоссобност – осем месеца, въздържането от изпълнение
на тежък физически труд, от елементарни житейски
навици, ползването на болкоуспокояващи, възрастта на ищеца – касае се за човек
в трудоспособна възраст – на 45 години към датата на злополуката,
невъзможността в този период от време да издържа финансово семейството си,
ангажираността и прякото участие на съпругата и децата му в оздравителния
процес и не на последно място – отражението на всички тези обстоятелства върху
психическото състояние на ищеца, довели до притеснение и страх от влошаване на
зрението, респ. с обществения критерий за справедливост. В тази връзка и в
отговор на доводите на ответника, изложени в съдебно заседание, съдът намира за
небходимо да отбележи, че според изводите на вещото лице по СМЕ към настоящия
момент няма пълно възстановяване на зрението на ищеца, поради което в
конкретния случай не може да се направи извод за кратък възстановителен период.
Намалената зрителна функция до 0,3 – 0,4 при норма 1.0 свидетелства за засягане
на основно човешко сетиво. Липсата на възможност за полагане на тежък физически
труд, такъв в запрашена среда, все още непремахнатите конци в окото на ищеца,
изпитваните от него дразнене и болка, макар и не толкова силна, както в деня на
инцидента и през първите месеци след злополуката, безспорно свидетелстват за
продължаващия ефект, породен от процесното увреждане.
Същевременно,
фактът, че зрението не е загубено напълно, че окото е запазило формата и
подвижността си, както и, че ищецът може свободно да се ориентира в
пространството и реално вижда с това око, са съображенията на съда да не
присъди пълния претендиран размер. От друга страна, тези факти не опровергават
извода, че се касе за увреждане на значим за човешкото съществуване орган –
дясно око, за намалена зрителна функция и за невъзможността за пълното ѝ
възстановяване, за зрение, което се отклонява от нормата и за продължаващия
страх, изпитван от ищеца за евентуално влошаване.
В
исковата си молба З.Г. излага твърдения, че във връзка с процесната трудова
злополука е получил плащане по застрахователно правоотношение в размер на
сумата от 800 лв., обстоятелство неоспорено от ответника и неопровергано от
доказателствения материал, поради което съдът приема, че тази сума действително
е получена от ищеца. На основание чл.
200, ал. 4 КТ със същата следва да бъде намален размерът на определеното
обезщетение от 18 000 лв. и в полза на ищеца, като пострадало от трудова злополука
лице, да бъде присъдена разликата в размер от 17 200 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.01.2018 г. до погасяване
на задължението. За разликата до пълния претендиран размер от 29 200 лв.
или за сумата от 12 000 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски имат и двете страни. Ищецът не е претендирал такива, в т. ч. и за
осъщественото процесуално представителство, поради което и не следва да му
бъдат присъждани. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска, в размер на сумата от 690,41 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, предвид представените и приложени по делото фактура № 699/13.11.2018
г. /с вписан размер на дължимото възнаграждение без ДДС в размер от 1 400 лв./ и извлечение
от сметка (л. 86 – л 87), доказващи заплащането на възнаграждението в полза на
пълномощника на ответното дружество. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ищцовата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендирания размер, тъй като същият /1 400 лв. без ДДС/ е в рамките
на минималния такъв, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредбата/ и възлизащ на сумата от 1406 лв. Върху заплатеното възнаграждение
се дължи и ДДС /с оглед представеното доказателство за внасянето му от
ответника по сметка на адвокатското дружество, регистрирано по ЗДДС/, възлизащ
на сумата от 280 лв. – арг. § 2а от ДР на Наредбата. На основание чл. 78, ал.
6, вр. ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – П. сумата от 570,19 лв., представляваща дължимата държавна такса и
депозит за СМЕ, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал.
6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от платения депозит за експертизата
и за държавна такса, съразмерна с отхвърлената част от иска, следва да остане
за сметка на бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Стомана – Индъстри“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Владайско въстание“
№ 1 на основание чл. 200 КТ да заплати на З.Б.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 17 200 лв., представляваща обезщетение за причините му
неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие от трудова злополука, настъпила на 05.01.2018 г. и законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 05.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 17 200 лв. до пълния предявен
размер от 29 200 лв., или за размера от 12
000 лв.
ОСЪЖДА „Стомана –
Индъстри“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Владайско въстание“ № 1, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка
на Районен съд – П. сумата от 570,19
лв., представляваща държавна такса и депозит за съдебномедицинската
експертиза.
ОСЪЖДА З.Б.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, кв. „***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Стомана – Индъстри“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Владайско въстание“
№ 1, сумата от 690,41 лв.,
представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: