№ 87
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110213032 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от /фирма/, ЕИК *** против
наказателно постановление № 42-0002166 от 17.08.2021 г., издадено от Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което за нарушение на
чл.7а, ал.2, пред.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 3000 лева, на основание чл.96г, ал.1 от ЗАвПр.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Твърдят се
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи се, че нямало как лицето да бъде
наказано за бъдещ период и бъдещо нарушение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
изцяло поддържа жалбата и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП.
Заявява, че освен това нарушението не било доказано. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. В
придружителното писмо, с което е представена преписката, се прави възражение за
прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение, ако същите надвишават определения законов минимум.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
1
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В периода от 01.12.2020 г. до 07.12.2020 г. дружеството-жалбоподател /фирма/
извършило обществен международен превоз на товари. Превозът бил осъществен с
товарен автомобил с рег. № ***, а превозното средство било управлявано от водача
С.Н.М. ЕГН **********, който обаче не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност, тъй като срокът на издаденото му такова удостоверение бил
изтекъл на 20.08.2020 г., а следващото му удостоверение било издадено на 09.02.2021
г. с валидност до 09.02.2022 г. При извършена впоследствие на 28.07.2021 г. тематична
проверка на дружеството-жалбоподател от страна на служители на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - София, сред които бил и свидетелят Г. Г. Д.,
заемащ длъжността „инспектор“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, същият след запознаване с представените му документи
установил извършения превоз от страна на жалбоподателя. Понеже за водача М. не
било представено валидно удостоверение за психологическа годност, проверяващият
извършил проверка в регистъра на психологическите изследвания и установил, че
водачът С.Н. М. имал издадено удостоверение за психологическа годност с валидност
до 20.08.2020 г., а следващото му удостоверение било издадено на 09.02.2021 г. с
валидност до 09.02.2022 г.
Срещу превозвача бил съставен АУАН № 293698 от 28.07.2021 г. за нарушение
на чл.7а, ал.2, пред.3 от ЗАвПр. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел, след което бил предявен на представляващ дружеството-нарушител, който го
подписал без възражения. В издадения акт обаче било описано, че международният
превоз на товари от водача М. е бил извършен в периода от 01.12.2020 г. до 07.12.2021
г.
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и
въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 42-
0002166 от 17.08.2021 г., с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пред.3 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание
чл.96г, ал.1 от ЗАвПр. С наказателното постановление, вместо по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН да бъде отстранена допуснатата в акта неточност относно периода на
управление, то същата неточност отново е била възпроизведена, като е описано, че
международният превоз на товари от водача М. е бил извършен в периода от
01.12.2020 г. до 07.12.2021 г.
2
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля Г.Д. и приложените по делото писмени доказателства.
Свидетелят лично е извършил проверката и пресъздава обстоятелства, които пряко и
непосредствено е възприел. Обстойно разказва за извършената проверка и резултатите
от нея, като показанията му са логични, последователни и непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира напълно. Приложените по делото писмени доказателства
също потвърждават думите на свидетеля относно извършения превоз и липсата на
валидно удостоверение за психологическа годност на водача, но от същите става ясно,
че международният превоз на товари от водача М. е бил извършен в периода от
01.12.2020 г. до 07.12.2020 г., а не както е описано в издадените АУАН и НП от
01.12.2020 г. до 07.12.2021 г.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, от обективна страна не се
доказа нарушението да е било извършено в твърдения от наказващия орган период от
01.12.2020 г. до 07.12.2021 г. Всички доказателства сочат, че международният превоз
на товари от водача М. е бил осъществен в периода от 01.12.2020 г. до 07.12.2020 г.
Предвид на това от събраните доказателства не се установява твърдяното време на
извършване на нарушението, което води до недоказаност на
административнонаказателното обвинение и е основание за отмяна на обжалваното
НП. Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността на
извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде
доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на
дружеството-жалбоподател, поради което няма как да се говори за допусната
техническа грешка. След като наказанието е наложено за извършен в периода от
01.12.2020 г. до 07.12.2021 г. международен превоз на товари от водача М., то трябва да
бъде доказано, че именно в този период е осъществено неправомерното деяние и
неговото недоказване е основание за оправдаване на дееца. При неточност само в акта
можеше да се говори за прилагане на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но след като неточността е
допусната и в издаденото НП, то няма как тази грешка да бъде поправена. В случая
категорично се доказа, че деянието е било извършено в периода от 01.12.2020 г. до
07.12.2020 г., а не в посочения период от 01.12.2020 г. до 07.12.2021 г. Това
обстоятелство се установява от всички събрани по делото писмени доказателства и
3
показанията на свидетеля Д.. Предвид факта, че не се доказа нарушението да е било
извършено в посочения в НП период, то атакуваният акт следва да бъде отменен.
Тежестта за доказване в случая е на АНО, който следва да ангажира доказателства
установяващи категорично всички фактически обстоятелства около твърдяното
нарушение, посочени в издаденото НП. Жалбоподателят не трябва да доказва, че е
невинен, като всяко съмнение следва да се отчита в негова полза. Административното
обвинение трябва да е доказано по несъмнен начин и не може да почива на
предположения. По делото се доказа различен период на управление, което не отговаря
на констатациите на АНО. В съставения АУАН периодът също е неправилно посочен,
но вместо тази нередност да бъде отстранена, то АНО машинално я е пренесъл и в
издаденото НП. Отново трябва да се отбележи, че в случая не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като тя визира допуснати нарушения в
съставения АУАН, а в настоящия казус неточност е допусната и в издаденото НП.
Освен това е видно, че АУАН е съставен на 28.07.2021 г., а НП е издадено на
17.08.2021 г., поради което е абсолютно незаконосъобразно с тях да се твърди
извършване на нарушение за бъдещ период след съставянето им, а в случая е точно
така, понеже е описано, че нарушението е довършено на 07.12.2021 г. Няма как лицето
да бъде наказано за евентуални свои бъдещи действия или бездействия, които към
момента на ангажиране на отговорността му не е ясно дали ще извърши или не, тоест
да бъде наказано за нещо, което все още не се е осъществило в обективната
действителност.
На последно място трябва да се отбележи, че съобразно приложените по делото
писмени доказателства, водачът М. има издадено на 09.02.2021 г. валидно
удостоверение за психологическа годност до 09.02.2022 г., тоест при така посочения в
НП период на извършване на нарушението, то не е налице съставомерно изпълнително
деяние за периода от 09.02.2021 г. до 07.12.2021 г., понеже водачът има валиден
документ за психологическа годност.
С оглед изложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според
ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
4
за адвокатурата. В придружителното писмо, с което е представена преписката, се прави
възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение, ако същите надвишават определения законов минимум. Според
цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е
по-малко от 440 лева. Въз основа на представените доказателства става ясно, че
дружеството-жалбоподател е заплатило в брой на адвокат Емил Йошев уговорената
сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 600 лева, като това е
станало на 11.11.2021 г. Съдът намира, че следва да се уважи възражението на
наказващия орган и да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското
възнаграждение до предвидения в наредбата минимум от 440 лева, тъй като делото не
се отличава с правна и фактическа сложност, беше проведено само едно открито
съдебно заседание, в което беше разпитан един единствен свидетел, не бяха
ангажирани допълнителни доказателства от страна на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател и не бяха направени доказателствени искания. Поради това
и съдът счита, че заплатеното от страна на дружеството-жалбоподател възнаграждение
се явява прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството-жалбоподател следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.2 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002166 от 17.08.2021 г., издадено
от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което
за нарушение на чл.7а, ал.2, пред.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на
/фирма/, ЕИК *** е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.96г, ал.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) да заплати на
/фирма/, ЕИК *** сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща
разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6