№ 138
гр. Тетевен, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100д по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.4,т.1 и чл.8,ал.1 от Закона за защита от домашното
насилие/ЗЗДН/.
Образувано е по молба на М. И. М. от с,Лов.обл., с искане за издаване на заповед за
незабавна защита срещу н И. А. и И. И. И.,двоамата от същия град.
Молителката излага,че на 07.03.2025г.,около 13.00 часа И. А. молитеката и сина
и,който е във влошено здравословно състояние и станал свидетел на запалил тревните
площи на имота,в който се намират пастирите на животните и.След като станала свидетел на
недобросъвестните действия на А.,веднага го помолила да угаси огъня,тъй като имало
сериозен риск от възникване на пожар.Въпреки отправената молба А. не угасил огъня.Към
него се присъединил синът му И. И. И.,който и казал,че по-късно вечерта ще запали
къщата,за да изгори жива и че ще я убие.
Държи да отбележи,че не за първи път И. А. и И. А. упражняват психически тормоз
върху нея и сина и ,който е във влошено здравословно състояние и станал свидетел на
конфликта.
Заплахита от страна на И. И. създават у молителката основателен страх и посведваща
опасност за сигурността,живота и здравето ,както на молитерката,така и на нейния син Кк
Моли да бъде издадена заповед за незабавна защита,с налагане на мерките-
задължаване на извършителя да се вэъздаржа от извършване на домашно насилие,както и
1
забрана на извършителя да приближава жилището,местоработатат и местата на
молителката на 100 метра.
Ответниците по молбата за защита И. И. И. и И. И. А. отричат извършването на
твърдяния акт на домашно насилие.Подробни обяснения дава ответникът И. И.,който
излага,че на 07.03.2025г бил на пазар и се прибирал в къщи,когато чул „гюронтия“,,не знае
какво е станало,докато е бил на пазар.Започнали да го обиждат,звъннал на телефон 112,след
това пристигнали полицейски служители ри РУП-Тетевен.
От представените по делото писмек щ П.,съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Молителката М. И. М. е сестра на ответника помолбата за защита И. А. И. и ляла на
ответника И. И. И..
Отношенията между тях са вложшени от години,като според доказателствата
причината са имотни спорове.
На 07.03.2025г,около 13.00ч,между молителката и сина и к и ответника И. И. И. и
неговата майка д И.а А.а възникнал пореден вербален скандал.Поводът бил направена
забележка от молителката към ответника И. А. да не пали сухи треви.
Ответникът И. И. подал сигнал на телефон 112/единен европейски номер за спешни
повиквания/,съобщил за скандала,поискал полицейска намеса.
Пристигнали полицейските служители В. Х. и П. П., които констатирали,че „през
оградите“ на дворните си места,молителката и ответникът И. И.,както и техни родственици
си отправяли обиди и заплахи според служителя Х.,а според служителя П.,че между
посочеуните лица и техни родственици имало пререкания,без физическа саморазправа.Били
снети обяснения от ответника И. И.,неговата майка д И.а А.а и от д
На И. И. и Ккбили съставени протоколи ,на основание чл.65 от ЗВМР,“да не влизат в
пререкания и физическа саморазправа“ помежду си.
При така изложената фактическа обсгтановка,съдът приема от правна страна
следното:
Молбата за защита от домашно насилие е подадена от правоимащо лице по чл.3 от
ЗЗДН,в предвидения в закона срок съгласно чл.10,ал.1 от ЗЗДН,в предвидената от закона
форма и е придружена от необходимите доказателства,както и е подадена за защита срещу
лице по чл.3,т.6 от ЗЗДН,поради което съдът приема,че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.В конкретния случай, съвкупната
оценка на установеното по делото от фактическа страна налага извод за недоказаност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита,респ. за
извършен акт на домашно насилите от ответниците спрямо молителката,на дата 07.03.2025
година от ответниците.
При така обсъдените доказателства не може да бъде направен извод за осъществено
от ответниците домашно насилие спрямо молителката. Безспорно е единствено, че същите
2
са в конфликтни отношения от години и на тази дата е било поредното им скарване, но не се
установи по категоричен начин ответниците да са извършили действия на домашно насилие
по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН. Данните в представената с молбата декларация по чл.9 ал.3
от ЗЗДН не могат да бъдат приети безкритично при наличието на опровергаващите я
доказателства, а показанията на свидетелката Атина Альошева Адреева,които са другото
доказателство в подкрепа на твърденията на молителката, остават изолирани от останалите
събрани по делото доказателства.Тази свидетуелкат не е възприела непосредствено действия
от ответниците или от ответника И. И.,къоито сочи в показанията си,а пресъздава това,което
в телефонен разговор и е съобщила самата молителка.
От заявеното от страните и от събраните по делото доказателства се налага извода за
влошени и изострени отношения между страните, които следва да бъдат разрешени, но не в
това производство.
Целта на специалния Закон за защита от домашното насилие/ЗЗДН/е при доказана
нужда чрез съда да се даде
спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се
предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за
защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната
дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на
домашно насилие.Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и
ответникът.
В закона липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и
дефиниция за понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно
лице- пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
(крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация.
Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В конкретния случай в молбата за защита,така също и в декларацията по чл.9,ал.3 от
ЗЗЗДН,не се описват каквито и да са действия от страна на ответника И. И. А.-брат на
молителката,които да представляващ акт на дамошна насилие.Сочи ссе единствено действия
по запалване на тревни площи на негов имот,на дори за тези действия липсват
3
доказателства,а сщо така не ес описват и в декларацията почл.9,ал.3 от ЗЗДН.
В молбата за защита и декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН се описват действия от
ответника И. И. И.,изразяващи се в отправени закани спрямо личността и имуществото на
молителката-че ще „я убие и ще запали къщата и, за да изгори жива“. Къакто вече се изложи
категорични и безспорни доказателства за такова извършено действие/деяние от страна на И.
молителката не е ангажирала.
От доказателства по-скоро може да се направи извода,че на сочената в молбата за
защита дата -07.03.2025г „пререкания“ е ималоосновно между ответника И. И. и сина на
молителката Кккоито са и предупредените лица,на основание чл.65 от ЗМВР.
Вярно, легалната дефиниция въвежда едно широко понятие за домашното насилие в
неговите различни проявни форми и за да бъде уважена молбата, следва осъществените от
ответната страна действия и последиците за пострадалия да попадат в понятието „насилие”,
за да оправдаят държавна намеса и санкция чрез налагане на мерки по ЗЗДН. Или, за да се
обхващат от дефиницията, актовете следва да са с един висок интензитет, излизащ извън
обичайната житейска негативна емоция, годни обективно да бъдат определени като
затормозяващи и ограничаващи правата на личността,каквито действия съдът не приема,че е
извършил ответникът И. И./по отношение на другия ответник изобщко не се сочат
действия,които да съставляват акт на домашно насилие/ спрямо молителката/пострадало
лице/ на сочената дата в молбата за защита от домашно насилие.
Действително в хода на първоинстанционното производство е била издадена заповед
за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН. Тази заповед обаче се издава в закрито
заседание на съда, без участието на страните и само въз основа на твърденията в подадената
молба, преценени от съда, като съдържащи данни за съответната опасност по чл. 18, ал. 1
ЗЗДН. Целта й е да предостави временна, но незабавна защита, и да бъдат избегнати
възможните опасности за молителя през времетраенето на делото до окончателното му
решаване. Издаването на заповед по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо действие за решаващия
съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се състезателен процес е напълно възможно
събраните доказателства да оборят твърденията в подадената молба. Затова и изрично чл. 19
ЗЗДН определя действието й до издаването на заповедта за защита или до отказа за такава.
Ето защо, с оглед на събраните по делото доказателства съдът не приема за
установено по делото, че по отношение на молителката е извършен акт на насилие на
07.03.2025г,така,както същия е описан в молбата за защита, поради и което същата следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съгласно чл.11,ал.3 от ЗЗДН,молителката следва да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25.00 лева,съгласно т.22 от ТР №
6/2013г на ОСГТК на ВКС,както и да заплати на ответника И. И. И. сторените разноски за
адвокатско възнаграждение вразмер на 650.00 лева.
Издадената Заповед за незабавна защита следвада бъде отменена,съгласно
4
чл.19,ал.3,в-ка с ал.2 от ЗЗДН.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. И. М. от с,Лов.обл. против И. И. А. и И. И. И.,двамата от
с,Лов.обл., по чл.4 от Закона за защита от домашното насилие,с искане за налагане на мерки
за защита,изразяващи се в задължаване на ответниците да се въздържат от извършване на
домашно насилие и забрана да приближават молителката,жилището,местоработата и
местата за социален контакт и отдих на пострадалото лице на 100 метра.
ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА Рег.№2/14.03.2025 година,издадена по
гражданско дело №д/2025г по описа на Районенсъд-Тетевен,с която са постановени мерщи за
защита по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН срещу И. И. И. от с,Лов.обл.
ОСЪЖДА М. И. М.,ЕГН:**********от с,Лов.обл. да заплати на И. И.
И.,ЕГН:********** от с,Лов.обл. суматаот 650.00/шестстотин и
петдесет/лева,представляващи сторени разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М. И. М.,ЕГН:**********от с,Лов.обл. да заплати по сметка на Районен
съд-Тетевен държавна такса в размер на 25.00/двадесет и пет/лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Ловеч в 7-дневен срок от
връчването му на страните,като обжалването му не спира изпълнението на издадената
заповед за незабавна защита.
След влизане на решението в сила,препис от решението да се връчат на страните и на
РУ на МВР-Тетевен,по местоживеенето на извършителя и на пострадалото лице.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5