№ 76
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20211800500824 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260054/16.12.2020 г. по гр. д. № 304/2019 г. по
описа на РС – гр. С., е признато за установено по отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявени от К. Д. Ж., М. ВЛ. В., В. ВЛ. П., ЛЮБК. ВЛ. П., ЗДР. Д.
П., СТР. Д. П., М. Д. П., М. СТР. П., М. АЛ. П., АЛ. АЛ. П., ЕЛ. ИВ.
П., ЕМ. Д. Д., ЕЛ. ЕМ. Д., В. П. Н., починала в хода на
първоинстанционното производство (продължило с участие на
наследниците й по закон ЕЛ. ЕМ. Д., З. И.И., А.И. Г., ЮЛ. ХР. Г., ХР.
П. Г., В. П. Г., М. ВЛ. В., В. ВЛ. П., ЛЮБК. ВЛ. П., К. Д. Ж., ЗДР. Д.
П., СТР. Д. П., М. СТР. П., М. АЛ. П., АЛ. АЛ. П. и ЕЛ. ИВ. П.), П.А.
Г., З. И.И. и А.И. Г. срещу община С., че община С. не е собственик на
нива с площ от 6.407 дка, находяща се в землището на с. А., м. „Н.“,
имот № 031002 по картата на землището, при граници: имот №
000288, имот № 031001, землищна граница и имот № 031003.
С решението е признато за установено по отношение на „А.П.“
ООД, че ищците са собственици на този имот, като искът с правно
основание чл. 108 ЗС, насочен срещу търговското дружество, е
отхвърлен в осъдителната му част, т. е. в частта за осъждане на
1
ответника да предаде на ищците владението на имота.
С този съдебен акт е отхвърлен и предявеният от ищците срещу
„А.П.“ ООД иск за заплащане на сумата от 2 600 лева - обезщетение
вместо ползване на процесния имот за периода от 18.05.2015 г. до
14.05.2019 година.
С решението в тежест на ответниците са възложени разноските
по делото, понесени от ищците.
В частта, в която районният съд е уважил предявените искове
решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от част от ищците
в първоинстанционното производство, към която на основание чл.
265, ал. 1 ГПК са се присъединили и необжалвалите съищци.
Решението се обжалва с оплаквания за необоснованост и материална
незаконосъобразност. Жалбоподателите считат, че районният съд
неправилно е достигнал до фактическия извод, че процесният имот не
се владее понастоящем, а и за исковия период, от ответника-търговско
дружество. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на нов акт по съществото на спора, с което
претенциите бъдат уважени.
Въззиваемата страна „А.П.“ ООД не е подала отговор на
въззивната жалба.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Софийски окръжен съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е недопустимо, следва да бъде
обезсилено, а делото - върнато на районния съд за ново разглеждане.
Недопустимостта на съдебния акт е порок, свързан с пречки за
надлежно развитие на процеса и разрешаване на правния спор.
Съображенията за това са следните.
Участието на правосубектни страни в исковото производство е
положителна процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните (за нея съдът следи служебно) за процесуалната
допустимост на предявения иск, на образуваното по него
производство и на постановеното по това производство съдебно
решение. Ето защо при смърт на някоя от страните по делото,
настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди
2
влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството
на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и предприема процесуалните
действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на
починалата страна нейните процесуални правоприемници. Ако
страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува)
след приключване на съдебното дирене пред съответната съдебна
инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. 2 от
ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след
това, ако решението му подлежи на обжалване, да спре
производството по делото и да предприеме процесуалните действия
по чл. 230 ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е
постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са
конституирани процесуалните й правоприемници, то именно предвид
изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. 2 от ГПК същото е
процесуално допустимо. Целта на това изключение е бързина и
процесуална икономия - да се обезпечи участието на процесуалните
правоприемници на починалата страна направо в производството по
обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след като
е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна
в процеса - в събирането на доказателствата по делото, а и в устните
състезания, които се провеждат непосредствено след приключването
на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1 от ГПК).
Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да
съществува) в течение на производството, но преди приключването
на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, и съдът
е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил
участието на нейните процесуални правоприемници в
производството (независимо от причините за това, включително, ако
съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е често
срещана хипотеза), такова съдебно решение е процесуално
недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна
процесуална предпоставка за неговата допустимост. При въззивно
обжалване такова процесуално недопустимо съдебно решение
подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от
районния съд, който следва да повтори процесуалните действия,
извършени след смъртта на страната, вече с участието на
процесуалните й правоприемници (в този смисъл решение №
530/24.11.2001 г. по гр. д. № 728/2000 г. на І г. о. на ВКС, решение №
622/24.10.2002 г. по гр. д. № 110/2002 г. на І г. о. на ВКС, решение №
166/28.03.2011 г. по гр. д. № 306/2010 г. на І г. о. на ВКС, решение №
3
289/01.08.2011 г., постановено по гр. дело № 796/2010 г. по описа на
ВКС, ГК, I г. о., решение № 925/04.10.2010 г., постановено по гр. дело
№ 524/2010 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о., решение № 48/28.03.2014
г. по гр. д. № 14/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 16/21.02.2014 г.
по гр. д. № 4682/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 86/03.04.2015 г.
по гр. д. № 55632/2014 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
181/01.02.2017 г. по гр. д. № 1980/2016 г. на ВКС, решение № 129 от
2.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3158/2020 г., III г. о., ГК).
В процесния случай последното съдебно заседание пред районния
съд е проведено на 17.09.2020 г., решението е постановено на
16.12.2020 г., а ищецът М. Д. П. е починал на 31.12.2019 г. - в хода на
първоинстанционното производство и преди приключване на
съдебното дирене. При тези факти решението на районния съд е
постановено при липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка за неговата допустимост. Това налага същото да бъде
обезсилено в обжалваната част, а делото - върнато на районния съд за
ново разглеждане от друг състав, който следва да разгледа
предявените искове, производството по които е висящо, с участието
на законните наследници на М. Д. П..
Независимо от посочения по-горе порок, решението подлежи на
обезсилване и в частта относно произнасянето по иска на П.А. Г.
починал на 15.09.2018 г. преди предявяване на исковата молба –
14.05.2019 г., при съблюдаване задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2017 г., ОСГТК.
Отговорността за разноските, направени от страните в
производството по делото, включително пред настоящата касационна
инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото
разглеждане на делото.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260054/16.12.2020 г. по гр. д. №
304/2019 г. по описа на РС – гр. С., в обжалваната част по отношение
на ищеца П.А. Г., починал на 15.09.2018 г. преди предявяване на
исковата молба – 14.05.2019 г., и прекратява производството по делото
в тази част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260054/16.12.2020 г. по гр. д. №
304/2019 г. по описа на РС – гр. С. в останалата обжалвана част, като
4
ВРЪЩА делото на РС – гр. С. за ново разглеждане от друг състав на
съда съд съобразно дадените указания.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5