Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 21.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд
в публичното заседание на двадесет и
трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1565 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът
„Агенция за събиране вземания“ ЕАД гр.София чрез упълномощен
юрисконсулт твърди, че на 22.01.2018г. между ответника О.Г.В. и „Микро Кредит“ АД е сключен договор за заем Credi home N
1182-00031461, по
силата на който на ответника са предоставени 1 000 лв., със задължение за връщане
на сума от 1 203.36 лв., представляваща дадената на
заем сума, ведно с договорна лихва от 203.36 лв., на 48 равни седмични погасителни
вноски, всяка от 25.07 лв., считано от 02.02.2018г..Към договора е подписан
формуляр от заемополучателя, представляващ искане за допълнителни услуги, и
съответно е сключен договор за
допълнителни услуги към договора за заем Credi home
N 1182-00031461, с който заемателят се задължава да предостави на
заемополучателя пакет от допълнителни услуги,
подробно описани в Приложение 1 към договора, за което при подписване
заемополучателят дължи плащане на пакетна цена от 288 лв., с възможност същата
да се заплати на 48 равни седмични погасителни вноски, всяка от 6 лв., считано
от 02.02.2018г. На основание сключения договор за допълнителни услуги
заемодателят „Микро Кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник предоставя
на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена застраховка „Защита“
към застрахователна компания „Уника Живот“ с ЕИК ***, с условия, посочени в
индивидуална застрахователна полица, подписана от заемополучателя, задължил се да
върне на заемодателя като застрахователен посредник платената застрахователна
премия на равни погасителни вноски, 48 на брой, всяка от 16.50 лв., считано от
02.02.2018г., общо 792 лв, покриваща застрахователните
рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и смърт в
резултат на ПТП.Съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.28 от
Общите условия към договора за заем, допълнителните услуги не са задължителна
предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на заемополучателя
само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр „Искане за
допълнителни услуги“ и след сключване на договор за допълнителни услуги. Поради
неизпълнение на така посочените договори на длъжника е начислена лихва за
забава за периода от 03.03.2018г.-дата на изискуемост на първа неплатена от
длъжника погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, като съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала и неплатена погасителна вноска: по договора за заем в размер на
46.77 лв.; по договора за допълнителни услуги-42.35 лв..Срокът на договора е
изтекъл на 28.12.2018г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.Плащанията от
заемополучателя са в размер на 200 лв., от които са погасени 79.52 лв.
главница, 30.48 лв. договорна лихва, 24 лв. допълнителни услуги и 66 лв.
застрахователна премия.Общото задължение на ответника възлиза на 2 172.48
лв., от които 920.48 лв. главница по договор за заем, 172.88 лв. договорна
лихва по договор за заем, 726 лв. застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, 264 лв. пакет услуги по договор за допълнителни услуги,
както и законна лихва за забава до окончателното изплащане на задължението,
наред с посочените по-горе начислени лихви до подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, по издадената заповед по ч.гр.д. N 712/2019г. на РС-Кърджали, като искът се
предявява в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл.415, ал.1 т.2 от ГПК.Претендират се и направените както в заповедното, така и в настоящото
производство разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение от 350 лв.В съдебно
заседание ищецът не се представлява, но поддържа исковете с писмена молба чрез
упълномощен юрисконсулт.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва иска като неоснователен и недоказан, без да
оспорва, че на 22.01.2018г. на ответникa е отпуснат заем от 1 000лв. и е
сключен посоченият договор за заем, както и договор за допълнителни
услуги. Позовава се на това, че в общите условия е предвидено при неплащане на
4-седмични вноски, заемът може да се превърне в предсрочно изискуем, но такава
изискуемост не е обявявана на ответника предвид твърденията в исковата молба. С
оглед на това, че според заявлението в заповедното производство предсрочната
изискуемост настъпва на 02.03.2018г., предвид падежната дата и погасителният
план, се прави възражение, че не става ясно кога е началната дата за просрочие
и началната дата за лихва, тъй като цедентът е получил потвърждение на
08.06.2018г. за извършената цесия, в което обаче липсва описание на предмета на
процесният договор за кредит и на договора за допълнителни услуги, а към
28.12.2018г. е падежът на последната погасителна вноска по погасителен план и
срокът на договора за заем е изтекъл. Освен това, при повторното връчване на
уведомление от 21.10.2019г., при твърденията в исковата молба, в самото
съобщение липсва дата на изпращане и е посочено, че подател на уведомлението е
ответникът О.Г.В., без да се представят оригиналите на това уведомление, подадено и
получено към 29.10.2019г., при недпустимост да се получи от особен представител като приложение
към исковата молба. На следващо място прави възражение за нищожност на договора
за цесия между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр.София. В потвърждението от 08.06.2018г. се цитира Рамков договор от
16.01.2015г., което е основание за прехвърляне на кредита на ответника, а вземането
по настоящото производство не е
съществувало към 16.05.2015г.. В приложените към делото документи се намира
Анекс 22.01.2018г. към Рамковия договор на „Микро Кредит“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр.София за цесия на бъдещи вземания, от която дата е
възникването на задължението на ответника, който сам е потвърдил в договора за
заем, че му е известно, че може да плаща по сметка на упълномощено от
заемодателя лице. В случая счита, че с едновременното сключване на цесия и на
заем, не може да се отграничи основанието за сключването на цесия и на заем
като симулативни, тъй като по скрит начин между цедента и цесионера явно
съществува и обикновена упълномощителна сделка – Договор за заем N 1182-00031461/22.01.2018г./абзац
последен/, в който заемателят е потвърдил и удостоверил, че ще изплаща вноските
по банкови сметки на заемодателя или упълномощен представител на заемодателя,
като дава право и упълномощава и възлага от негово име и за негова сметка да се
внасят в банковите сметки на заемодателя. Алтернативно се прави довод, че ако
това упълномощено лице е представител на цесионера „Микро Кредит“ АД, който е
поел ангажимент срещу заплащане в Договор за допълнителни услуги към основния
догoвор за кредит „да посещава вкъщи или на удобно място за събиране на вноски“, то това е първата
допълнителна услуга, която ще дължи кредитният консултант, което е различно от
упълномощаване, и към исковата молба не са представят доказателства, че към
02.03.2018г. кредитен консултант е посетил дома на ответника за събиране на
вноски, като липсва основание и за останалите седмични вноски за срока по
договора. Възразява цесията да е съобщена съобразно чл.99, ал.4 от ЗЗД, за
което излага подробни съображения в отговора на исковата молба, при възражение,
че уведомлението, което е представено с исковата молба, изхожда от ищеца, а не
от предишния кредитор. С оглед на това моли да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. В съдебно заседание особеният представител на
ответника поддържа възраженията срещу иска и претендира за отхвърлянето му.
Районният
съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, приема за установено следното:
По
заявление на ищеца, подадено на 03.05.2019г.,
със Заповед N 290/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 712/2019г. Районен съд-Кърджали разпорежда ответникът като длъжник да заплати на ищеца като кредитор процесните суми, представляващи задължения по договор за паричен заем CrediHome N 1182-00031461 и договор за допълнителни услуги , и двата от 22.01.2018г. както
следва:
сумата от 920.48 лева – главница представляваща задължение по Договор
за заем CrediHome N 1182-00031461 и Договор за допълнителни услуги, сключени между „Микро
кредит“АД и длъжника на дата 22.01.2018г., като впоследствие вземанията по
двата договора са прехвърлени от „Микро кредит“АД в полза на „АСВ“ ООД,
правоприемник на който е „АСВ“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД по силата на Приложение N 1/08.06.2018г.
към Рамков договор за продажба на вземания /цесия / от 16.01.2015г., както и
сумата от 172.88 лева – договорна лихва за периода от 02.03.2018г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 28.12.2018г. /падеж на последна
погасителна вноска/, сумата от 726.00 лева – застрахователна премия по договор
за допълнителни услуги за периода от 02.03.2018г. до 28.12.2018г., сумата от
264.00 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за
периода от 02.03.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 28.12.2018г. /падеж на последна вноска по
договор за допълнителни услуги/, както и сумата от 46.77 лева – лихва за забава
по договор за заем, за периода от 03.03.2018г. до 03.06.2019г., както и сумата
от 42.35 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
03.03.2018г. до 03.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 43.45 лева
– държавна такса и 50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Предявените
искове са при условията на чл.422, ал.1 вр чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Не е спорно, че между „Микро кредит“
АД с ЕИК ***, гр.София, и ответника са
подписани Договор за заем CrediHome N 1182-00031461 от 22.01.2018г., Общи
условия към Договор за заем CrediHome/от дата
01.01.2017г./,
искане и погасителен план към този договор, искане за допълнителни услуги към
заем CrediHome N 1182-00031461 от 22.01.2018г. и Договор за допълнителни услуги
към Договор за заем CrediHome N 1182-00031461 от 22.01.2018г., ведно със застрахователна полица за
застраховка „Защита“ № МС320141182-00031461.
Твърденията
на ищеца за правоотношение между „Микро кредит“ АД с ЕИК ***,
гр.София, от една страна, и О.Г.В. от друга страна, по Договор за заем и договор за допълнителни
услуги се установяват от самите договори и общите условия към първия договор, като
подписването на втория договор е в резултат на отправено писмено искане от ответника
като заемополучател на 22.01.2018г., за получаване на пакет от допълнителни услуги
„Комфорт“.
С първия договор на ответника е предоставен паричен заем от 1000 лв.,
при задължение за връщане на сумата 1 203.36 лв., на 48 равни седмични погасителни вноски от по 25.07
лв., в ден петък, считано от 02.02.2018г., при ГПР 50 % и фиксиран лихвен % от
40.69 %, с погасителен план, в който са посочени падежните дати на вноски и
техния размер, като последната е на 28.12.2018г., преди която кредитът не е
обявяван за предсрочно изискуем, и след която е подадено заявление по чл.410 от ГПК на дата 03.06.2019г..С втория договор
ответникът срещу пакетна цена за допълнителни услуги, платима
на 48 равни седмични вноски от по 6 лв., получава пакет от допълнителни услуги,
като договорът материализира съгласието му да бъде застрахован от „ЗК Уника
Живот“ АД, чрез
„Микро кредит“ АД като застрахователен посредник, със застрахователен пакет „Премиум
Живот“, за срок от 48 седмици, с покрити застрахователните рискове: смърт,
трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на заболяване или
злополука и „Хоспитализация“ вследствие
на заболяване или злополука, при седмична застрахователна вноска от по 16.50
лв., платима в ден петък, като е подписана индивидуална застрахователна полица
за застраховка Защита пакет „Премиум живот“ по полица N МС320141182-00031461, с посочен издател ЗК „Уника Живот“ АД с ЕИК *** като застраховател, застрахователен
посредник „Микро кредит“ АД, с обща застрахователна премия 792 лв. и застрахователна
сума 1 000 лв., като в случай, че заплащането на дължимата еднократна застрахователна
премия се финансира от „Микро кредит“ АД, то сумата по нея се връща от
застрахования на „Микро кредит“ АД на равни вноски, в случая 48 на брой
седмични вноски, всяка от 16.50 лв., но най-късно на датата на прекратяване на
първия договор, този за паричен заем. Искането
за допълнителни услуги към заема материализира заявено желание на
заемополучателя да ползва допълнителна услуга-финансиране и разсрочване на
дължима застрахователна премия по сключване на договор за застраховка, от което
и от съдържанието на застрахователната полица и Приложение N 1-описание на
допълнителни услуги следва, че плащането на застрахователната премия на
застрахователя се дължи от посредника „Микро кредит“ АД, който е и ползващо се
лице по застраховката, като в посоченото приложение, подписано от
заемополучателя, е предвидена дължимост на законна лихва за забава при
неплащане на четири седмични вноски по предоставените допълнителни услуги или разсрочено
плащане на застрахователната премия.Предоставените допълнителни услуги по пакет
„Комфорт“ са посочени като: 1.Посещение вкъщи или на удобно място за събиране
на вноска, 2.Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „Микро
кредит“ АД, 3. Безплатно внасяне на
вноска директно в офис на „Микро кредит“ АД, 4.Безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема, и 5.Без наказателна лихва за просрочие при закуснение до
15 дни.
В чл.19 от общите условия към първия договор е регламентирано, че при
забава на дължима погасителна вноска заемополучателят дължи лихва за забава
върху дължимата, но неизплатена сума, в размер на законната лихва от датата на
забава до окончателното погасяване на
задълженията си към заемодателя.
На 16.01.2015г. между „Микро
кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД с ЕИК ***, гр.София, е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който е
постигнато съгласие първото дружество цедент
регулярно да прехвърля на второто дружество цесионер свои ликвидни и изискуеми
вземания от неизправни длъжници, срещу заплащане на покупна цена от цесионера,
при условия и срокове, определени в договора, които вземания ще се
индивидуализират в Опис във вид и форма на Приложение N 1, неразделна част от договора, като
вземанията ще са с произход договори за заем и договори за допълнителни услуги
по предлагани от цедента кредитни продукти, със закъснение на погасителните
вноски, настъпило 16.01.2015г., и с право цесионерът да прехвърля вземанията на
трети лица.Цесията е писмено потвърдена от изпълнителния директор на „Микро кредит“ АД/лист 24 от делото/.С
Приложение N 1/08.06.2018г. „Микро кредит“ АД прехвърля на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, вземанията си към заемополучателя О.Г.В. по договор N 1182-00031461 от 22.01.2018г. за сумата 1000
лв. отпусната главница, 203.36 лв. договорена лихва, 2 283.36 лв. общо дължимо по кредита, при остатък за главница 920.48
лв., остатък за лихва 172.88 лв., 2 083.36 общо дължима сума към продажбата,
при последна дата на плащане 16.02.2018г. Цесията не е съобщена на
заемополучателя преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, от който момент
се счита за предявен искът по чл.422, ал.1 от ГПК- уведомително писмо за това,
изпратено на два пъти от цедента чрез упълномощения цесионер по пълномощното
–лист 28 от делото, съответно не е потърсено от адресата и не е получено поради
отсъствие на адресата, но като приложение към исковата молба, с връчването му
на особения представител на ответника, е налице уведомяване за цесията, което
обстоятелство съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК
като настъпило в хода на делото. Узнаването на цесията в хода на делото подлежи
на съобразяване от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно ползва
ищеца, в който смисъл е съдебната практика, а възражението на ответника, че щом
цесията не му е съобщена, няма действие спрямо него, е неоснователно. За да
породи цесията действие, съобщението за същата трябва да бъде извършено от
цедента-чл.99, ал.3 от ЗЗД, но цедентът може да упълномощи цесионера да изпрати
съобщението, тъй като не се касае до лично и незаместимо действие.Съобщаването
на цесията няма конститутивно действие, а е от значение само за надлежното изпълнение
на легитимирания кредитор, и длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението.Така съдът като съобрази
Определение N 987/18.07.2011г. по
гр.д. N 867/2011г. на ВКС, IV г.о.,
Решение N 123/24.06.2009г. на ВКС по
т.д. N 12/2009г., II т.о., ТК, Решение N
3/16.04.2014г. на ВКС по т.д. N 1711/2013г., I т.о., ТК и Решение N 78/09.07.2014г. на ВКС по т.д. N 2352/2013г.,
II т.о., ТК, както и Решение N 137/03.06.2015г.
на ВКС по гр.д. N 5759/2014г., III г.о., приема, че получаването от ответника
на уведомлението за цесия в хода на делото като приложение към исковата молба,
съставлява надлежно уведомяване на длъжника, пораждащо правните последици на
чл.99, ал.4 от ЗЗД, при липса на специални изисквания в закона за начина на
уведомяване на цесията и при липса на оспорване на автентичността на уведомлението, приложено
към исковата молба.От значение е достигането до длъжника на уведомлението и
дали същото изхожда от легитимирано лице, което в случая е установено при
неоспорено надлежно авторство на уведомлението и на упълномощаването за това,
дадено от цедента на цесионера, при което ирелевантно е дали уведомлението,
предхождащо настоящото производство е надлежно, щом не се твърди претендираното
вземане да е изпълнено на предишния кредитор-цедент, тъй като назначеният
особен представител разполага с правомощия да получава в хода на производството
материалноправни изявления, свързани с предмета на иска.Следователно, връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /в този смисъл е Решение N 198/18.01.20119 г. по т. д. N 193/20818 г. на ВКС, I т.о./.
Изложеното се установява от
неоспорените по делото писмени доказателства с обвързваща съда формална доказателствена
сила, при което фактите, от които произтичат процесните парични вземания по
сключения договор за заем са осъществени с оглед съдържанието на Приложение
N 1/08.06.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.Ответникът не е изпълнил
задължението да върне изцяло получената в заем сума и уговорената
договорна/възнаградителна лихва/, както и обезщетение за забава за процесния
период поради забава да изпълни в уговорения срок, в размер на законната лихва и
за период, съответстващи чл.33 от ЗПК, и вземанията за тях следва да се
признаят за съществуващи по Договор за заем CrediHome N 1182-00031461/22.01.2018г.
в размер на 920.48 лв. главница, 172.88 лв. договорна лихва за периода от
02.03.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 28.12.2018г.
/падеж на последна погасителна вноска/ и 46.77 лв. лихва за забава за периода
от 03.03.2018г. до 03.06.2019г., тъй като в посоченото приложение
индивидуализираните вземания са относно дължима главница и договорна лихва по
договора за кредит, което следва от посочването, че по договора е отпусната
главница от 1000 лв., както и от посочването на обща сума, дължима по
„кредита“.Обезщетението за забава е дължимо за процесния период, при липса на
възражения забавата на заемополучателя да е от дата, следваща датата
03.03.2018г., към която е налице просрочие на кредита.
Всички останали суми за услуги не са дължими по договора за кредит, а
по договора за допълнителни услуги и не са индивидуализирани в посоченото
Приложение N 1/08.06.2018г., като по
правната си същност не представляват привилегии, обезпечения и други
принадлежности, в т.ч. изтекли лихви, по смисъла на чл.99, ал.2 от ЗЗД, за да
се приеме, че са прехвърлени заедно с вземането по договора за кредит. Аргумент за това, че вземанията трябва да бъдат конкретно в цесионния договор, е и чл. 1.2
от Рамковия договор, предвиждащ, че вземанията, предмет на цесията, трябва да
се индивидуализират в представен от цедента опис – Приложение N 1 към този
договор, като вземания по парични заеми, вземания по договори за допълнителни
услуги, включително и застраховки.Именно за последните две не е налице
индивидуализация в приложението и договорът за цесия не ги посочва по основание
и размер така както се претендира да се установи тяхното съществуване.При
неустановяване, че предмет на цесията са претендираните вземания по договора за
допълнителни услуги, в т.ч. и за застраховки, в останалата част, за тези
вземания и акцесорните им за лихви, искът по чл.422, ал.1 от ГПК подлежи на
отхвърляне като недоказан.
Извън горното, съдът приема, че сключването на договор за посочените
допълнителни услуги, за които заемополучателят да дължи седмично възнаграждение
в договорения размер и на вноски от по 6 лв., противоречи на добрите нрави и на
нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обосновава извод
за нищожност на договора.Цената на услугите е определена общо, в противоречие
на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, регламентираща, че видът, размерът и действието, за
което се събират такси и комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.Уговореното възнаграждение е определено общо и
заплащането му от потребителя е предварително, т.е. то е за възможността за
предоставянето на изброените в договора услуги, без значение дали някоя от тях
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор.Такава уговорка противоречи на принципа за добросъвестност и
справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за
реалното ползване на определена услуга.Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда
принципа на свободата на договаряне, но не допуска уговарянето на клаузи, които
противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според чл.
21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал.
2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
включените в пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка
с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че
за същите се дължи възнаграждение, което превишава размера на възнаграждението
по кредита/договорената възнаградителна лихва/ и не представлява цена за
действително предоставени услуги, т.е. за изпълнение на насрещни задължения от
кредитора, защото посочените допълнителни услуги представляват изпълнение на
задължения и възможности за страните по договора за потребителски кредит,
произтичащи от неговия предмет и цел, при което с уговарянето на възнаграждение
за същите се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно
чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора
за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните - например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Кумулирането на
възнаграждението, дължимо наред с погасителните вноски по паричния заем, води
до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР от 50 % нараства допълнително и обогатява
неоснователно кредитора като въвежда
допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън
посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се
включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора
дейности/услуги/ заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПКр при определяне ГПР
и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за
потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, с оглед на което уговарянето му е в
противоречие със закона.По отношение на постигнатото съгласие за сключена
застраховка чрез посредничеството на заемодателя, т.е. като посредник на
застрахователя, основанието на вземането на заемодателя не е сключеният договор
за допълнителни услуги, а сключеният застрахователен договор, по който
задължението на застрахования е изпълнено от застрахователния посредник, защото
договорът за застраховка поражда действие между застрахования и
застрахователя/чл.36, ал.2 от ЗЗД/.В гражданското право изпълнението на
задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, в
противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползвал от него /чл. 75, ал. 1 ЗЗД/.
Задължение на пълномощника е да даде отчет-да
уведоми упълномощителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде
полученото/разписка за платената застрахователна премия/, когато отказът на
упълномощителя да върне платеното по мандата, ще е основание на иска за връщане
на платеното по поръчката-чл.285, вр. чл.284 от ЗЗД.На такива обстоятелства не
се основава нито заявлението по чл.410 от ГПК, нито исковата молба, но същите
са обуславящи предмета на цесионното споразумение между заемодателя и ищеца,
като съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД заемодателят/предишният кредитор/ трябва да
предаде намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне.Потвърждаването в случая е само
относно инидвидуализираните в Приложение N 1/08.06.2018г. вземания, което изрично е
посочено в представеното по делото Потвърждение по чл.99, ал.3 от ЗЗД/лист 24
от делото/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно
на уважената част от иска. В настоящото производство ищецът прави разноски от 256.55 лв. за държавна такса,
382.07 лв. за възнаграждение за особен представител на ответника и има право
съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв.,
което съдът с оглед защитавания материален интерес определя на 100 лв.В
заповедното производство ищецът прави разноски от 43.45 лв. за държавна такса с присъдено от
заповедния съд възнаграждение за юрисконсулт от 50 лв.От така посочените
разноски дължими от ответника са 387.63 лв. в настоящото производство и 49.04
лв. в заповедното производство.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О.Г.В.
с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, съществуване на вземане на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” N 25 , офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, произтичащо от неизпълнение на Договор за заем CrediHome N
1182-00031461/22.01.2018г., сключен с „Микро кредит“ АД с ЕИК ***, и Приложение
N 1/08.06.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, подписано между „Микро кредит“ АД с
ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания“, в размер на 920.48 лв. частично неплатена главница по договора за заем, ведно със законната лихва от 03.06.2019г.-дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата; 172.88 лв. договорна лихва
за периода от 02.03.2018г. до 28.12.2018г. по договора за заем и 46.77 лв. лихва за забава за
периода от 03.03.2018г. до 03.06.2019г. включ. по договора за заем, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК в останалата
му част, за сумите 726 лв. застрахователна премия за периода от 02.03.2018г. до
28.12.2018г., 264 лв. за допълнителни услуги за периода от 02.03.2018г. до
28.12.2018г. и 42.35 лв. лихва за забава за периода от 03.03.2018г. до
03.06.2019г., произтичащи от неизпълнение на Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome N 1182-00031461/22.01.2018г.,
сключен между О.Г.В.
с ЕГН ********** и „Микро кредит“ АД с ЕИК ***, за което
вземане е издадена Заповед N 290/04.06.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 712/2019г.
на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА О.Г.В. с ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” N 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 387.63 лв., представляваща разноски по настоящото дело, и сумата 49.04
лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 712/2019г. на РС-Кърджали.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия: