№ 848
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №
20223110100951 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***,
представлявана от Кмета И. ***, срещу С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: *** и И. Д. И.,
ЕГН **********, с адрес: *** с която е предявен ревандикационен иск с правно основание
чл. 108 ЗС, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик по
силата на закона (чл. 6 ЗС, вр. §6, изр. 2, т. 1, предл. 1 ПЗР на ЗМСМА) на идеална част от
51 кв.м. от поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на гр. Варна, р-н Приморски,
одобрени по силата на Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със
Заповед № 18-12727-03.12.2019 г. на Началник на СГКК-Варна, изменена от 08.01.2021 г.,
целият с площ 611 кв.м., с адрес: гр. Варна, р-н Приморски, *** номер по предходен план
373, кв. 29, парцел XIV, при съседи: *** **** както и да бъдат ОСЪДЕНИ ответниците С. Д.
Б., ЕГН **********, с адрес: *** и И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ПРЕДАДАТ
владението върху идеалната част от имота на ищеца ***, представлявана от Кмета И. ***.
В открито съдебно заседание по делото ищецът се е отказал частично от иска си, като
предмет на производството остава само 22 кв.м. ид.ч. от процесния имот.
В исковата молба ищецът **** твърди, че на 03.10.2019 г. е уведомена за подадено от
ответника И. заявление до СГКК-Варна за започната процедура по изменение на КК и КР по
отношение на процесния недвижим имот с идентификатор **** и имот с идентификатор
**** по отношение на изменение на границата между двата имота и за нанасяне на
самостоятелни обекти в сграда. Сочи, че му е даден срок за становище, което е подал и е
заявил, че следва да се впише като собственик на 51 кв.м. идеални части от имот с
идентификатор ****, доколкото са част от бивша улица, и от представените документи се
установява, че наследодателят на заявителя е притежавал парцел III, кв. 29 с площ 560 кв.м.,
като според регулационния план на *** от 1957 г. имотът представлява парцел V, кв. 29 и
южната му граница не кореспондира с тази на действащия УПИ XIV-373. Излага, че със
Заповед № 18-12727-03.12.2019 г. на началника на СГКК - гр. Варна е вписана собствеността
върху самостоятелните обекти в горепосочените сгради, което не е спорно, нито касае
предмета на настоящата искова претенция. Същата не е обжалвана и е влязла в сила.
Твърди, че е уведомена за друго заявление от ответницата Б. за започнато производство за
изменение на КР и заличаване на **** по отношение на вписаните 51 кв.м. ид.ч. въз основа
1
на КНА от 04.09.2020 г. Ищецът е възразил срещу промяната, но въпреки това същата е
извършена. С КНА са признати ответниците за собственици на 51 кв.м. ид.ч. от процесния
недвижим имот с идентификатор ****, на основание чл. 587, ал. 2 ГПК. Не спори, че в полза
на ответниците е издала удостоверение във връзка с подадено заявление за снабдяване с
нотариален акт по обстоятелствена проверка. По правата на ответниците твърди, че се е
снабдил с документи, от които се установява, че с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № *** е признат за собственик по давностно владение,
наследство и делба на недвижим имот: дворно място в размер на 565 кв.м., съставляващо
парцел V, дв. 353А, кв. 29 по плана на с. ***, при съседи *** и път. С Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № **** септември 1963 г., *** е дарил на *** незастроено
дворно място, находящо се в с. ***, Варненско, съставляващо парцел V, кв. 29 по плана на
селото, в размер на 486 кв.м. С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация № *** октомври 1964 г. е признато, че *** е придобил по силата на
дворищна регулация правото на собственост върху 48 кв.м. от стара улица, собственост на
ГНС, гр. Варна и върху 34 кв.м., придадена собствения му парцел № 353А от кв. 29 по плана
на с. ***. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** *** със съгласието на
съпругата си *** е дарил на сина си И. Д. И. следния свой недвижим имот: 25/57 ид. части
от дворното място, находящо се в с. ***, Варненско, съставляващо парцел V-353A от кв. 29,
по плана на същото село, при граници на цялото място: от двете страни улици, *** и *** Д.
И.. И. Д. И. е подал искова молба, с който е предявен иск за съдебна делба срещу *** и ***,
по който иск е образувано гр. дело № 29/1977г., VI състав на ВРС, с предмет на делбата:
дворно място, находящо се в с. ***, съставляващо парцел 353А от кв. 29 по плана на същото
село, при граници на цялото място:от двете страни улици, *** и *** Д. ***, чиято
квадратура съгласно скица № 844/1976 г. е 560 кв.м. С решение от 18.01.1977 г. по това
производство е допуснато извършването на съдебна делба между И. Д. И. и родителите му
на недвижим имот - дворно място, находящо се в с. ***, съставляващо парцел 353А от кв. 29
по плана на същото село, при граници на цялото място:от двете страни улици, *** и *** Д.
***, с квадратура 560 кв.м., при квоти 2/4 за И. Д. И. и по 1/4 за *** и ***. Във втората фаза
на делбата съгласно Протокол от 26 януари 1977 г., от публично съдебно заседание
проведено по гр. дело № 29/1977г. по описа на ВРС е одобрена постигнатата спогодба
между страните, както следва: на ищеца И. Д. И. се дава в реален дял и владение целия
недвижим имот, предмет на делбата - дворно място, находящо се в с. ***, съставляващо
парцел 353А от кв. 29 по плана на същото село, при граници на цялото място: от двете
страни улици, *** и *** Д. ***, целия с площ 560 кв.м., заедно с жилищната сграда
изградена върху този парцел на един етаж, като ищеца се задължава да заплати на
ответниците паричен дял. С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит въз
основа на съдебна спогодба № *** въз основа на приложените към молбата на И. Д. И.
писмени доказателства, сред които е и съдебната спогодба по гр. дело № 29/1977г. по описа
на ВРС, VI състав, е признал И. Д. И. за собственик на дворно място, находящо се в с. ***,
съставляващо парцел 353А от кв. 29 по плана на същото село, при граници на цялото
място:от двете страни улици, *** и *** Д. ***, целия с площ 560 кв.м., заедно с жилищната
сграда изградена върху този парцел на един етаж. С нотариален акт за дарение на недвижим
имот *** И. Д. И. е дарил на сестра си С. Д. И.а правото на надстройка на втория етаж на
жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, кв. ***, на *** от 115 кв.м., заедно със
североизточната изба от 12.70 кв.м. и 1/3 ид.ч. от общите части, съгласно чл. 38 ЗС и 1/4
ид.ч. от подпокривното пространство, заедно със 100 кв.м. ид. части от дворното място,
цялото застроено и незастроено от 560 кв.м., представляващо парцел пл. № 253 А в кв. 29 по
плана на кв. ***, Варна, при граници за целия парцел: пл. № 353 и 352 и от двете страни
улици. С нотариален акт за замяна *** - пункт I. И. Д. И. е прехвърлил на сестра си С. Д. Б.
следния свой собствен недвижим имот: 180 кв.м. ид.ч. от дровно място, находящо се в гр.
Варна, кв. ***, *** цялото застроено и незастроено с пространство от 560 кв.м.,
съставляващо парцел пл. № III-353 в кв. 29 по плана на кв. ***, Варна, при граници за целия
парцел: пл. № 353 и 352 и от двете страни улици. По отношение на правото си на
собственост върху процесната идеална част ищецът твърди, че видно от цветно копие от КП
2
1956-1957 г. на кв. ***, с отразена регулация, одобрена със Заповед № 925/02.06.1966 г.,
ведно с разписен лист имот пл. № 353а., е видно как е бил ситуиран имот пл. № 353а,
съответно ясно е очертано трасето както на улица *** така и на улица ***. Видно е че имот
пл. № 353а е бил с по-малка площ, съгласно предвижданията на горецитирания план, като
набляга, че по гр. дело № 29/1977г. по описа на ВРС - предмет на делбата е бил имот с площ
560 кв.м. Сочи, че видно от приложеното към исковата молба цветно копие на Кадастрално-
регулационен план на кв. ***, гр. Варна, одобрен със Заповед № 84/20.11.1985 г. и разписен
лист, в частта на ПИ № 373, е изменена уличната регулация, като част от улицата е
придадена към имот № 373, съответно към УПИ XIV-373. За имота ситуиран по КККР на гр.
Варна, административен район Приморски -ПИ **** е действащ РП одобрен през 1985 г.
Твърди, че още към 1966 г., когато е одобрена предходно действащата регулация,
процесната идеална част с площ 51 кв.м. е била част от улицата. Счита, че съгласно чл. 6 ЗС
в първоначалната му редакция /ДВ, бр. 92/1951 г./, държавата става собственик на имотите,
които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг
собственик. За имота държавна собственост действа забраната за придобИ.е по давност.
Счита, че правото на собственост върху процесните 51 кв.м. ид.ч. е преминало в нейния
патримониум по силата на закона, независимо, че няма съставен акт за общинска
собственост. Излага, че с §1 от ЗД на ЗС е наложен мораториум и давността за придобИ.е на
държавни или общински имоти е спряла да тече. Цитира съдебна практика по отношение на
действието на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт. Счита, че
въпреки признатите права от нотариуса в КНА фактическият състав на придобивната
давност не е бил изпълнен, защото имотът не е представлявал годен обект на давностно
владение, защото е било налице ограничение за придобИ.е по давност. Счита още, че по
ЗТСУ е било недопустимо придобИ.ето на реална и идеална част от дворищнорегулационни
парцели по давност чрез осъществяване на владение, освен ако давността е изтекла преди
влизането на закона в сила /до 1973 г./. Аналогична забрана съществува и по сега
действащия ЗУТ. Предвид изложеното моли съда да установи, че е собственик на
процесните 51 кв.м. идеални части от имота и да осъди ответниците да му предадат
владението върху тях. Моли се и за отмяна на издадения в полза на ответниците
констативен нотариален акт и присъждане на разноски.
Ответниците С. Д. Б. и И. Д. И. подават писмен отговор, с който оспорват иска.
Твърдят, че не е ясно в кой момент и на какво придобивно основание ищецът твърди, че е
придобил процесните идеални части от недвижимия имот. Не оспорват, че владеният целия
имот, но оспорват твърдяното право на собственост на ищеца по отношение на процесните
51 кв.м. ид.ч. Не оспорват, че части от поземления имот с идентификатор **** попадат
върху терен, отреден за улица по предходно действал регулационен план от 1966 г.
Оспорват, че предвиждането на посочения регулационен план е довело до възникване на
общинска собственост върху претендираните идеални части по силата на закона, а именно
поради това, че тези идеални части са нямали друг собственик. Сочат, че първият
кадастрален и регулационен план с улична и дворищна регулация за процесната територия е
одобрен през 1920 г. - КРП на с. Кестрич. ПИ с идентификатор с идентификатор **** попада
върху имот пл.№ 115 по КП от 1920 г., за който е отреден парцел Х-115, кв.10 по РП-1920 г.
на с. Кестрич. В разписния лист към КРП от 1920 г. за собственик на имот пл.№115 е
посочено лицето *** Излага, че регулационният план на селото от 1920 г. е приет при
действието на Закона за благоустройство на населените места в Княжество България от 1905
г., който закон е действал до 1941 г., като правната уредба по този закон предвиждала
непосредствено отчуждително действие на уличнорегулационния план. Считат, че
приложима е разпоредбата на чл. 74а от ЗПИНМ (отм.), тъй като независимо, че части (не
идеални, а реални части) от имот пл.№ 115 по КП-1920 г. са били включени в уличната
регулация на селото съгласно РП от 1920 г., тези части от имота не са заети до 09.07.1956 г.
за изграждане на мероприятието, предвидено в РП от 1920 г., нито за същите е заплатено
дължимото обезщетение на лицата, вписани в регистъра към плана за ПИ пл.№ 151. Твърди,
че разпоредбата на чл.74а ЗПИНМ (отм.), с обратна сила е преуредила отчуждителното
действие на уличнорегулационния план в зависимост от заплащане на дължимото на
3
собственика обезщетение, предвидено като условие в чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) за
преминаване на собствеността към държавата, когато недвижимите имоти на частни лица и
обществени организации са отредени за мероприятия по уличнорегулационния план.
Предвид това независимо, че правната уредба по ЗБНМ предвижда непосредствено
отчуждително действие на уличнорегулационния план за обществени мероприятия -
изграждане на улици, площади, градини, паркове, залесявания и др., които са от значение за
градоустройството, с приемането на чл.74а от ЗПИНМ, обн.ДВ, бр.54 от 06.07.1956 год.,
това непосредствено отчуждително действие на уличнорегулационните планове е отпаднало
по отношение на имотите, които са попадали в обхвата на тези планове, но не са били заети
по законния ред или дължимото за тях обезщетение не е било заплатено изцяло или отчасти.
Сочат, че нормата на чл. 74а ЗПИНМ (отм.) намира приложение по отношение на всички
уличнорегулационни планове, които са имали пряко отчуждително действие преди
приемането на изменението на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ през 1956 г. Това означава, че ако до
влизане в сила на изменението на закона имот, който е отреден за улица по
уличнорегулационен план, одобрен в периода 1905 г. - 1956 г., не е бил завладян от
общината/държавата или за него не е било изплатено обезщетението, то съответния имот,
респ. части от имот не се считат за отчуждени и правото на собственост върху него се
възстановява на собственика му. Сочат, че в случая, нито е налице заплащане на
обезщетение за частите от имота, попадащи предвижданията на уличната регулация,
съгласно РП от 1920 г., нито е налице завземане частите от ПИ пл.№ 115 по КП от 1920 г. на
с.Кестрич, попадащи в предвиждането за улица, съгласно РП на селото от 1920 г. Излага, че
със Заповед № 925/8ЛХ.1966 г. на ИК на ГНС, представена от ищеца по делото, е одобрено
последващо изменение на уличната и дворищната регулация на с.***. Тази регулация на
селото е приета при действието на ЗПИНМ след изменението на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ през
1956 г., чиято нормативна уредба не предвижда непосредствено отчуждително действие на
уличната регулация. За разлика от действието на посочения РП от 1966 г., приетият
впоследствие през 1985 г. КРП на с. *** има непосредствено отчуждително действие по
отношение на дворищната си съставка, т.е. по отношение на частите от имоти, придадени по
регулация към проектиран в съответния КРП парцел. Сочат, че ПИ с идентификатор **** по
КККР съответства на ПИ пл.№ 343 по КРП на с.***, одобрен през 1985 г., за който поземлен
имот е отреден парцел XIV-373, кв.29 по посочения КРП на с.***. В регистъра към КРП за
собственици на посочения имот са вписани И. Д. И. и С. Д. Б.. Посоченият РП от 1985 г. е
действащия към настоящия момент регулационен план за процесния имот. Счита, че
предвид непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационните планове,
одобрени при действието на ЗТСУ, неоснователно е твърдението на ищеца, че към момента
на влизане в сила разпоредбата на чл. 2, ал.2, т. 5 от ЗОбС (ДВ, бр.44 от 21.05.1996 г. в сила
от 01.06.1996 г.), собствеността върху която и да е част от парцел XIV-373, кв.29 по КПР на
с. *** от 1985 г. не е можела да бъде установена и поради това е преминала в собственост на
общината. Излага, че посочената разпоредба от ЗОбС е била отменена и не е действаща при
влизане в сила разпоредбата на § 6, ал. 2 и § 8 от ПР на ЗУТ, предвиждащи отпадане на
непосредственото отчуждително действие на неприложените дворищнорегулационните
планове, приети при действието на ЗТСУ. Оспорват твърдението на ищеца, че части от
процесния имот са попадали върху имот, респ. имоти-държавна собственост. Твърдят, че
имот с идентификатор **** по КККР съответства на имот пл.№ 115 по КП на с. Кестрич от
1920 г., за който имот в регистъра към плана има вписан собственик - *** който е техен
дядо. Считат още, че твърдените от ищеца обстоятелства не могат да легитимират правото
му на собственост върху каквито и да са идеални части от правото на собственост върху
имота, тъй като касаят конкретно обособени, т.е. реални части от процесния имот, които са
попадали в отреждане на улична регулация по предходни планове. В този смисъл смятат, че
няма как твърдените от ищеца обстоятелства, касаещи конкретни (обособими по размер и
граници) части от имота, попадащи в предходни неприложени улични регулации, да
обосноват твърдението му за възникване право на собственост върху идеална част от
процесния имот. Оспорват твърдението на ищеца, че не са могли да придобият 51 кв.м.
идеални части от процесния имот въз основа на давностно владение. В тази връзка
4
уточняват, че те и праводателите им са владели процесния имот в границите в които е
отразен в кадастралната карта отреди повече от 30 години. Молят за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат
отговора. Представят писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представените удостоверения за адреси и родствени връзки /л. 21-26/ се
установява, че ответниците са брат и сестра. Представено е и удостоверение за наследници и
акт за смърт на *** /л. 194-196/, от което се установява, че ответниците са негови
наследници.
Представени са заверени копия от кадастралните и регулационни планове във връзка
с процесния имот /л. 27-42, л. 90, л. 190-191/, както и разписни листи към тях, които са взети
предвид от вещото лице и ще бъдат обсъдени заедно с експертизата.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност *** /л. 101/ се
установява, че *** е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на
дворно място в размер на 565 кв.м., съставляващо парцел V, дв. 353А, кв. 29 по плана на с.
***.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** на нотариус *** /л. 95/ се
установява, че *** дарява на *** собственото си незастроено дворно място, находящо се в с.
***, съставляващо парцел V, кв. 29, в размер на 486 кв.м.
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация №
**** на нотариус *** /л. 97/ се установява, че *** е придобил по силата на дворищна
регулация правото на собственост върху 48 кв.м. от стара улица, собственост на ГНС, гр.
Варна и върху 34 кв.м., придадени към собствения му парцел № 353-а от кв. 29 по плана на
с. ***, от двор пл.№ 353, собственост на ***.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** /л. 98/ се установява, че ***,
със съгласието на съпругата си ***, дарява на сина си И. Д. И. 25/57 ид.ч. от дворно място,
находящо се в с. ***, съставляващо парцел V-353a, кв. 29.
От искова молба, протоколи, заключение на вещо лице и решение по гр.д. № 29/1977
г. на ВРС /103-109/ се установява, че е образувано дело за делба, по което е одобрена
съдебна спогодба от 26.01.1977 г. между страните И. Д. И., *** и ***, като на И. Д. И. се
дава в реален дял дворно място, находящо се в с. ***, съставляващо парцел 353-А, кв. 29 по
плана на с. ***, целият с площ от 560 кв.м., заедно с жилищната сграда, като същият
заплаща на *** и *** уравнение на дела.
От Нотариален акт за собственост на имот придобит въз основа на съдебна спогодба
№ *** /л. 93/ се установява, че по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 29 от 15.04.1977 г.
на ВРС от И. Д. И. е придобита собствеността върху дворно място, находящо се в кв. ***,
съставляващо парцел 353-А, кв. 29, целият с площ от 560 кв.м., заедно с жилищната сграда,
изградена върху този парцел.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** /л. 99/ се установява, че И. Д.
И. дарява на сестра си С. Д. И.а правото на надстройка на втория етаж на жилищната сграда,
находяща се в гр. Варна, кв. ***, ул. ***, от 115 кв.м., заедно със североизточната изба от
12.70 кв.м. и 1/3 ид.ч. от общите части и ¼ ид.ч. от подпокривното пространство, заедно с
100 кв.м. и.д.ч от дворното място, цялото застроено и незастроено от 560 кв.м.,
представляващо парцел пл.№ 253-а в кв. 29 по плана на ***.
От нотариален акт за замяна № *** /л. 100/ се установява, че И. Д. И. прехвърля на
сестра си С. Д. Б. 180 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. ***, ул. ***,
5
цялото застроено и незастроено с пространство от 560 кв.м., съставляващо парцел пл.№ III-
353 в кв. 29 по плана на селото и първия етаж на жилищната сграда построена в парцела,
югоизточното избено помещение и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата. В замяна С. Д. Б.
прехвърля на брат си И. Д. И. правото на надстройка на втория етаж на жилищната сграда,
находяща се в гр. Варна, кв. ***, ул. ***, построена в парцел пл.№ III-353 в кв. 29 по плана
на селото.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност ** /л. 71 и
л. 91/ се установява, че С. Д. Б. и И. Д. И. са признати за собственици на 51 кв.м. идеални
части от недвижим имот, находящ се в ****, ПИ с идентификатор ****, целия с площ от 611
кв.м., номер по предходен план 373, кв. 29, парцел XIV.
От Удостоверение от **** от 07.07.2020 г. /л. 69/ се установява, че няма съставени
АДС до 01.06.1996 г., отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИМН, ЗТСУ и др. за
имот с идентификатор ****.
Представени са доказателства във връзка с подадено от ответника И. И. заявление за
изменение на кадастралната карта, срещу което ищеца е подал възражение, както и във
връзка с молби от ответниците за оттегляне на възражението, заедно с доказателства от
нотариалната преписка по признаване правото на собственост на ответниците по давност
върху процесните идеални части. /л. 43-68, 72-86/
От протокол за извършен оглед от служители на ищеца от 10.01.2022 г. /л. 87/ се
установява, че е имотът е застроен и ограден от страна на улицата с ограда. Съседните на
него имоти следват линията на оградата и са разположени в една права. Не бе установено
завземане на част от уличното платно.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Ж. Б. /л.
216-236/ се установява, че за процесната територия са действали КП/1920 г., КП/1957 г.,
КП/1983 г. и КККР/2008 г./ начален вид и КККР сегашен вид. В КП/1920 г. имот 115 е с
площ 1904 кв.м., като собственик в разписната книга е вписан *** Процесният имот №
2575.366 целият с площ 611 кв.м. попада върху части от имот 115 /607 кв.м. и 4 кв.м. от път
от северозапад. В КП/1957 г. имот 353 е с площ 1515 кв.м. и 928 кв.м. със собственик *** и
имот 353А е с площ 587 кв.м. със собственици С. Д. И.а и И. Д. И.. Процесният имот попада
върху част 477 кв.м. от имот № 353 и върху част от 37 кв.м. от път (северозапад) и върху
част от 28 кв.м. от имот № 353 и върху част 69 кв.м. от път (юг). В КП/1983 г. имот 373 е с
площ 588 кв.м. с вписани собственици С. Д. И.а и И. Д. И.. Процесният имот попада върху
част 582 кв.м. от имот 373, върху част 7 кв.м. от имот 374 и върху част 22 кв.м. от път. В
КККР/2008г./начален вид процесният имот е с идентификатор **** с площ 589 кв.м. с
вписани собственици С. Д. И.а и И. Д. И.. Процесният имот попада върху част 589 кв.м. от
имот № 366 и върху част 22 кв.м. от улица (откъм юг). В КККР/2022 г./сегашен вид
процесният имот е с площ 611 кв.м. с вписани собственици С. Д. И.а и И. Д. И.. Процесният
имот попада върху част 589 кв.м. от имот № 366 и върху част 22 кв.м. от имот № 18 (улица
откъм юг). За процесната територия са действали РП/1920 г., РП/1959 г. и РП/1985 г. В
РП/1920 г. имот Х-115 е с площ 1587 кв.м. с вписан собственик – *** като процесният имот
попада върху част 32 кв.м. от улица (откъм запад) и върху част 528 кв.м. от парцел Х-115,
върху част 51 кв.м. от улица (откъм юг) В РП/1959 г. имот V-353A е с площ 609 кв.м., като
няма вписан собственик по разписната книга. Процесният имот попада върху част от 551
кв.м. от парцел V-353A и върху част 60 кв.м. от улица (откъм юг). РП/1966 не е засегнал
процесния имот. В РП/1985 г. имот XIV-373 е с площ 629 кв.м., няма данни за вписан
собственик. Процесният имот попада върху част 602 кв.м. от парцел XIV-373. По отношение
на въпроса за идентичността на имотите описани в процесните документи за собственост и
отразените в плановете вещото лице дава заключение, че първоначално имотът е записан с
площ от 560 кв.м., а впоследствие 587 кв.м., като разликата от 27 кв.м. е в рамките на
допустимата неточност. Налице е идентичност между имотите по четирите документа за
собственост от 1977 г. и 1982 г., доколкото границите и номерата съвпадат. Процесният
имот попада в границите на урбанизирана територия/населено място. Владяната от
ответниците земя е в границите на процесния имот № **** с площ 611 кв.м. по актуалната
6
кадастрална карта. В имота е изградена жилищна сграда и същият е ограден от четири
страни. Описва оградите. Ответниците са обяснили на вещото лице, че оградите са
построени около 1984 г. и оттогава не са променяли вида и трасето си.
От показанията на разпитания по делото свидетел *** /л. 205/ се установява, че
същият притежава имот в съседство с този на ответниците, като ги дели една ограда. Знае
имота от 50-те години на миналия век, като той се явява наследствен от дядото на
ответниците. Навремето е бил ограден с каменна ограда и вършина (1955 г.-1956 г.) и по-
късно (1975 г.-1976 г.) на мястото на старата ограда е построена нова бетонна ограда, която
огражда имота и понастоящем. Не знае да е бил завземан имота за улица.
От показанията на разпитания по делото свидетел *** (л. 205, гръб) се установява, че
е съсед на имота на ответниците и знае, че придобит от дядо им. В момента има бетонна
ограда, но преди е имало каменна ограда с вършина, която е била така до 1972 г. Новата
ограда я направили 1980-1984 г. на същото място. Помни когато е строен новият път, но той
е бил извън границите на имота на ответниците. Строителството на къщата е започнало
1972 г. Преди това мястото имало дръвчета и е било празно, като през него никога не е
минавал път.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е от ищеца ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за собственост и за
предаване на владението върху идеална част от недвижим.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже че е собственик на идеална част от 22 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ****
на соченото от него придобивно основание – по силата на закона (чл. 6 ЗС, вр. §6, изр. 2, т.
1, предл. 1 ПЗР на ЗМСМА), както и че ответниците владеят имота без правно основание. В
тежест на ответниците по проведеното насрещно доказване е било да докажат, че те и
техните наследодатели са упражнявали фактическа власт върху идеалната част от имота с
намерение за своене в твърдения период, обосноваващи придобИ.ето й по давност. Между
страните няма спор, че към момента ответниците упражняват фактическа власт върху
целият имот с идентификатор ****.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
В съдебно заседание по делото ищецът пояснява, че отправя претенцията си за
установяване собствеността и предаване на владението върху идеална част от имота,
доколкото твърди, че е съсобственик с ответниците. В ТР № 3/2020 г., ОСГК на ВКС се
прие, че при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за
идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване
владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа
власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. В
мотивите е прието, че интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е налице както когато ответникът
упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да
упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е
отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото
основанието да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното право. Без
значение е дали ответникът се явява владелец или държател на частите на ищеца.
Принудителното изпълнение на съдебното решение, с което е уважен ревандикационният
иск, става чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на
съответната идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота.
В този смисъл и предявеният иск от съсобственик за предаване на владението върху
идеална част от имота е допустим, макар и тази част да е реално индивидуализирана
(южната граница на имота) и да има характера на реална част. В случая отново подлежи на
установяване факта дали ищеца изобщо притежава право на собственост (дали върху реална
или идеална част от имота).
7
След анализа на събраните по делото доказателства, и след запознаване със
становищата на страните, настоящият състав достига до извода, че между тях няма спор по
отношение на възникването и преминаването на собствеността върху ответниците на 589
кв.м. от имота, като това се установява и от документите за собственост. Спорът се свежда
до разликата между тези 589 кв.м. и вписаните 22 кв.м. (от общо 51 кв.м.) в Нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по давност **. По отношение на тези идеални
части от имота ищецът претендира да е собственик, доколкото счита, че попадат в
очертанията на улица, която е общинска собственост, като ответниците противопоставят
насрещни права – придобИ.е по давност.
От заключението на вещото лице се установява, че реалните граници на имота на
място съвпадат с тези по кадастралната карта и се владее имот с площ от 611 кв.м. От
показанията на свидетелите се установява, че имотът е бил ограден още петдесетте години
на XX век и впоследствие е изградена и бетонна ограда на същото място. От това може да се
направи извод, че реалните граници на имота не са променяни и фактическа власт е
осъществявана върху реалната му площ от 611 кв.м. с намерение за своене най-късно от
1963 г., откакто по делото има данни за собственост, като преди това има данни в
разписните листи към КП/1920 г. за *** който вероятно е баща на ***, който е признат за
собственик по давност през 1963 г. От тогава и до настоящия момент имотът се е владял в
реални граници и в реалната площ от 611 кв.м., независимо, че по документи за собственост
преди процесния констативен нотариален акт от 2020 г. площта е била 560 кв.м. Следва да
се съобрази, че площта не е главен индивидуализиращ елемент по отношение на правото на
собственост, още повече, че в миналото не са били налице техническите възможности
същата да бъде изчислена без допустими грешки. В тази връзка и осъществяването на
фактическата власт, както и намерението за своене от страна на ответниците, както и от
техните праводатели, за частта от 51 кв.м. следва да се счита за установена.
Спорен въпроса по отношение на това дали ищецът е собственик върху 22 кв. ид.ч. от
имота, които се твърди, че попадат в очертанията на улица, както и дали въпреки, че ищецът
е собственик, ответниците са придобили тази част по силата на упражнявано от тях
давностно владение (ако не е съществувала законова пречка за това).
При предявен ревандикационен иск в тежест на ищеца е да докаже правото си на
собственост, като ответниците могат да противопоставят насрещно свое противопоставимо
право, както е и сторено в случая. Ищецът твърди, че е станал собственик върху процесната
идеална част по силата на закона (чл. 6 ЗС, вр. §6, изр. 2, т. 1, предл. 1 ПЗР на ЗМСМА, вр.
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС), който гласи, че общинска собственост е имуществото, което е
предоставено със закон в собственост на общините. Същевременно в § 7, ал. 1, т. 4 от същия
закон е предвидено, че с влизане в сила на закона /1995 г./ в собственост на общините
преминават и улиците, които са били държавни имоти. По отношение на вещите държавна и
общинска собственост е налице забрана за придобИ.ето им по давност започнала да тече
след 1996 г., като след 2006 г. е наложен мораториум (§ 1 от ЗР към ЗД на ЗС), като следва
да се отчете, че тази разпоредба е приета за противоконституционна с решение на КС от
2022 г. по отношение на част от този период.
На първо място следва да се съобрази, че според заключението на вещото лице при
съпоставка с отразяванията в кадастралния план от 1920 г., и действащия към момента план
се установява, че процесният имот 366 попада с почти цялата си площ в стар имот № 115,
като има допустима разлика от 4 кв.м., които не са дори в южната част на имота. В
съответния разписен лист към плана е вписан като собственик *** който е прадядо на
ответниците. В този смисъл и не може да се приеме, че имотът (или част от него) в тези си
граници към онзи момент е бил безстопанствен, за да премине в патримониума на
държавата. През 1920 г. е приет регулационен план на селото, който по действащата правна
уредба за приетите планове в периода 1905 г. – 1956 г. (Закона за плановото изграждане на
населените места) след изменението от 1956 г. е предвиждал непосредствено отчуждително
действие, но само ако е заплатено обезщетение и за изграждане на съответното
мероприятие, като по делото не се събраха доказателства, нито за реализирането на
8
предвиждането (по данни на свидетелите улица никога не е минавала през имота, съответно
не е била реализирана), нито за заплащане на обезщетение на собственика. В този случай не
може да се приеме, че процесните реални или идеални части са станали собственост на
държавата, доколкото отчуждителното действие на уличнорегулационния план се заличава с
обратна сила, след като собствеността не е завзета за изграждане на улица. Няма данни и
след приемането на следващите планове за населеното място да е инициирана отчуждителна
процедура, както и да е изградена улица, която да минава през процесния имот, макар и
такава да е проектирана.
Дори да се приеме, че процесната идеална част е била собственост на държавата
/съответно общината/ то същата е придобита по давност от ответниците, която е изтекла още
преди налагането на мораториума, предвид осъществяваната фактическа власт в същите
граници най-късно още от 1963 г. до настоящия момент.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да се присъдят сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представени са доказателства за сторени
такива размер на 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 500 лв. с ДДС
платено адвокатско възнаграждение, които съдът приема. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати същите на ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ***, представлявана от Кмета И. ***, срещу С. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: *** и И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *** за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик по силата на закона (чл. 6 ЗС, вр.
§6, изр. 2, т. 1, предл. 1 ПЗР на ЗМСМА) на идеална част от 22 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор **** по КК и КР на гр. Варна, р-н Приморски, одобрени по силата на
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № 18-12727-
03.12.2019 г. на Началник на СГКК-Варна, изменена от 08.01.2021 г., целият с площ 611
кв.м., с адрес: гр. Варна, р-н Приморски, *** номер по предходен план 373, кв. 29, парцел
XIV, при съседи: *** **** както и да бъдат ОСЪДЕНИ ответниците С. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: *** и И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ПРЕДАДАТ
владението върху идеалната част от имота на ищеца ***, представлявана от Кмета И. ***, на
основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА ***, представлявана от Кмета И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: *** и И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 505 лв.
/петстотин и пет лева/, представляваща сторени разноски в производството, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9