РЕШЕНИЕ
№
………..
гр.Плевен
13.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, девети наказателен състав в публичното съдебно заседание на
петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря
Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдията ЯКИМОВА НАХД № 1306 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО
ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С
Наказателно постановлиение (НП) № 20-0938-001930, от 08.05.2020 г. на И.М.И.,
на длъжност „*** на сектор към ОДМВР - Плевен, на Б. С. П. , на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3,
пр. 2, чл. 181, т. 3, пр. 2 и чл. 181, т. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени три
отделни административни наказания „глоба” в размери съответно 500 (петстотин)
лв., за нарушение по чл.139 ал.,1 т.2 от ЗДвП,
50 (петдесет) лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП и 50 (петдесет) лв. за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
С
жалбата се иска отмяна изцяло на НП като незаконосъобразно.Сочат е подробни
аргументи.
В
съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.И.Д..
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не се представлява. В писмото,съпровождащо
преписката излага становище,че НП следва да се потвърди като законосъобразено.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното
следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59
ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана
по същество се явява частично основателна, поради следните съображения:
АУАН
и НП са издадени от оправомощени за това лица,в кръга на лежбата им,съобразно
представените по делото Заповед 8121з-515/ 14.05.2018г. на МВР,Удостоверение
№316000-35705/ 30.09.20г,заверени копия от дл.характеритика рег.№3286р-19507/
11.11.2015г., дл.харатеристика рег.№3286р-19535/ 11.11.2015г., дл.харатеристика
рег.№3286р-19539/11.11.2015г.,Удостоверение рег. №37506/12.10.2020г.
На
29.04.2020г. в 15.17 часа в гр.Плевен,ул.*** до института по лозарство и
винартво,експериментална база с посока на движение към кръговата връзка на
бензиностанция Шел се движел т.а. Мерцедес Ароск с рег.№*** и прикачено
полуремарке Виелтон НВ с регг.№***, управляван от водача Б. С. П.. Полицейските
служители – свидетелите Г.Р. и С.К. спрели водача и при извършена
проверка,контатирали три нарушения: 1.Като водач на горепосочената товарна
композиция при разрешена допустима маса от общо максимално бруто тегло 40000кг,
съгласно член.6, алинея 1,точка 3, буква А, от Наредба № 11 от 03.07.2001
година за движение на извънгаваритни/или тежки ППС на МРРБ , съшият се движи с
овщо (бруто) тегло от 58120 кг , видно от пътно -прехвърлителна разписка номер
223 издаден на 29.04.2020 година , с номер на превозното средсфо *** изготвен
от М.В. , изпращач Л.Н.Ч..2 Водачът при проверката не представя товарителница,3
При извършената проверка представя пътен лист с номер 0108380 с неверни и
коректно попълни данни за превоз и превозваният товар. Водачът пътува сам в
автомобила.
За
констатираните нарушения Г.Р. състаливил срещу жалбоподателя АУАН №228325/
29.04.2020г. Жалбоподателят подписал акта като саморъчно отразил в него, «
съгласен» Не е въражения и в
законоустановеният срок. Въз основа на съставения акт и материалите
съдържащи се в административно – наказателната преписка, наказващият орган
издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в
АУАН.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелите Р. и К. подкрепят изложената в АУАН и в НП
фактическа обстановка, логични и непротиворечиви са и като такива съдът ги
кредитира с доверие. Същите са очевидци на извършване на нарушенията. Техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя.
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да преиписват на жалбоподателя нарушение, което не е извършил.
Според
показанията на св.Р. на посочената в акта дата изпълнявали служебните си задължения на изградено КПП на ул. „***“ на
вход - изход Плевен, срещу ***. От посока София по
посока Плевен спрели за проверка
т.а. и извършили проверка на документите на водача. При поискана товарителница - част
от пътни документи, определени в Наредба №11 на МРРБ, водачът не представил
такава. Представил кантарна бележка за превозвания товар, но видно от нея и свидетелството за регистрация, общото тегло на товара и автомобила надхвърляло максимално
разрешеното.Било видимо какво превозвал и бил свръх натоварен.
Според
показанията на св.К.,който бил в качеството си на *** в сектор ПП при ОДМВР
Плевен,на процесната дата и час, на мястото
което е отбелязано - ***, спрели
товарен автомобил -композиция Мерцедес Арокс с прикачено към него полуремарке.
От представените от водача документи установили, че при разрешена 40000 кг. общо бруто тегло съгласно Наредба №11 на МРРБ същият
бил с над 58000 кг. общо бруто тегло. Водачът нямал възражения
относно съставения акт и установеното
нарушение. Р. съставил акта на който К.бил свидетел- очевидец.Проверката
извършили само въз основа на документи,които били предоставени от водача. Не
извърили замерване,а всичко било отбелязано в кантарната бележка,където било
записано колко е нето, бруто, тара. Свидетелят твърди също,че кантарната
бележка се отнасяла за това ПС, т.к. в
нея бил написан регистрационния номер на
автомобила. Заради дългогодишният си опит забелязал,че полуремъркето не било
празно.В конкретният случей една от осите на полуремракето била спусната.Когато е
празно се вдигали осите,а и при почукване се чувало дали има вътре товар или
не. При разговора с шофьора последният също
потвърдил, че автомобилът е пълен
със съответния товар, който е превозвал, но свидетелят не помнел какво точно е
превозвал. Представените документи също показали, че е пълен. Лично прочел
съдържанието на акта преди да се предяви
на нарушителя и не намерил нарушения.Дадена била възможност на нарушителя да се
запознае с акта. Пътнят участък на мястото на проверката бил четири лентов, с
разделителна ивица и спирането на жалбоподателя, по никакъв начин не
затруднявало потока движещ се в посока Плевен.
Безспорно
е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че
на процесната дата, жалбоподателят е управлявал посоченото ППС с прикачено
полуремарке, в посочения пътен участък.
Относно констатираното нарушението по чл.139
ал.1 т.2 от ЗДвП Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението; Според чл.6 ал.1 т.3,б.А от
Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгаваритни/или тежки ППС на МРРБ
това нормата е 40000 кг. В случая
установено по делото е,че товарът бил 58120 кг. според документите, предтавени
на проверяващите от водача /и приложени
по делото на л.8/.
По
отношение нарушението – по чл. 100 ал.1 т.4 от ЗДвП : „водачът при проверката
не представя товарителница „и съответно санкцията за това,че „не носи превози
документи„, Съдът намира,че и за него са налице безспорно доказателства,че то е
извършено от водача. Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.Според чл.181 т.3 предл.1 и предл.2 от ЗДвП се наказва
с глоба до 50лв. водач, който не носи определените за носене документи във връзка
с извършвания превоз или те не отговарят на съответните изисквания;. В случая
се установи,че водачът не е носел товарителница, което е отбелязано и в АУАН и
НП,а се твъри и в свидетелските показания.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали
становището на съда за различни
констатации от тези отразени в акта, а оттам и
за различни правни изводи от тези
на административно наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно по отношение посочените две нарушения.
По
отношение другото нарушение по чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП : „некоректно попълнени
данни за превоз и превознвания товар“, Съдът намира че т.к. е изписано
бланкетно,то не става ясно в какво точно се изразява нарушението. Когато
определено нарушение не е изписано с неговите ясни и конкретни фактичски
белези, то правото на защита на санкционираният е нарушенио,т.к. не може да
разбере за какво нарушение е санкциониран,а нарушаването на правото на защита
всякога е процесуално нарушение,водещо до отмеяна .
При
така установената фактическа обстановка съдът приема за първите две,обсъдени в
настоящото решение нарушения следното: В
хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вменените във вина на жалбоподателя нарушениеа са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Следва
да се отбележи,че Съдът не споделя мнението на адв.Д.,че ***т и свидетелят нямат право да съставят актове
по закон, т.к. по делото се представиха Заповед 8121з-515/ 14.05.2018г. на МВР
и копия от длъжностни характеристики.
Св. К. е полицейски *** в сектор „ПП“
при ОД МВР Плевен, Р. е *** в сектор “ПП“ при ОД МВР Плевен и двамата са били
определени да съставят актове по ЗДвП.,съгласно т.1.3 от Заповед 8121з-515/
14.05.2018г. на МВР.
Съдът
намира за не състоятелно твърдението,че не съществува законова санкционна норма
- чл.177 ал.3 предл.2 на от ЗДвП. Видно от редакцията на Закона,се санкционира
„който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос...“,т.е. хипотезите са 1-размери,2-маса и 3-натовареност,т.е. има второ
предложение и то е „маса“.Именно така е описано и нарушението в АУАН и НП:
„Управлява по пътя ППС с маса,която...“.Т.е. неправилно е схващането,че няма
предл.2 и наказанието се явява незаконосъобразно,не намиращо основание в
Закона. По отношение останалите две нарушения-на непредставяне и неправилно
попълнен документ АНО правилно е
приел,че тези нарушение са две и правилно ги е разделил ,като водача е
санкциониран за две отделни нарушения.Това не само,че не е недопустимо,а
напротив е правилно,т.к. за всяко нарушение се налага отделна санкция. Вярно е,че поради начина на изписване в АУАН
и НП на нарушението „неверни и коректно попълнени данни за превоз и
превознвания товар“ и „превозните документи във връзка с идвършеният превоз не
отговарят на съответните изисквания...“ се нарушава право на защита и
санкционираният не може да разбере какво е нарушил, за да организира защитата
си. Но това е отнася амо до едно от нарушенията.
Съдът
намира зе несътстоятелно и възражението че нарушението не се доказа по
безспорен начин, т.к. ППС не е
претеглено. Освен,че и двамата свидетели са категорични,че полуремаркето е било
натоварено,това се установява иот представените лично от водача документи, а не
е оспорено от него и в момента на проверката и на съставеният в негово
присъствие АУАН водачът лично е отбелязал,че е „съгласен“. Възражение не било
подадено и в 3дневен срок по ЗАНН. Т.е. нарушението се явява доказано. Номера
на пътно-прехвърлителната разписка също е изписан вярно в АУАН,като едва в
пункта „иззех като доказателство“ е
посочено грешно,че тя е от 20.04.2020г., а не от 29.04.2020г., което очевидно е
техническа грешка. Разписката е от 29.04.2020г., когато е и проверката, което
правилно е посочено на останалите места в АУАН и НП , а и тя е приложена по делото.
Действително
верни са твърденията на адв.Д. касаещи това,че липсва адрес и ЕГН на *** Р.. В
случая обаче, това в никакъв случай не представлява съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
В
наказателното постановление се съдържа подробно описание на посочените две
нарушения и фактическите обстоятелства, при които то са извършени. Това е
позволило в достатъчна степен на водача да разбере за какво го санкционират,
респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички
доказателства по делото от момента на подписване на акта за установяване на
административно нарушение от страна на нарушителя до момента на подаване на
въззивната жалба и разглеждането й от настоящата инстанция.
Водим
от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление
(НП) № 20-0938-001930, от 08.05.2020 г. на И.М.И., на длъжност *** на сектор
към ОДМВР - Плевен,с което на Б. С. П. ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП,за
нарушение по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер 500
(петстотин) лв., на основание чл. 181, т. 3, пр. 2 от ЗДвП , за нарушение по
чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер 50,00 (петдесет) лева като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление (НП) № 20-0938-001930, от 08.05.2020 г. на И.М.И., на
длъжност *** на сектор към ОДМВР - Плевен,с което на Б. С. П. ЕГН **********, на основание чл. 181, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
нарушение по чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
50,00 лева като незакносъобразно.
Решението
не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административния съд на гр. Плевен в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: