Решение по дело №174/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 665
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20202120200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

665

 

гр. Бургас, 22.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI–ви наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 01.06.2020 г., в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 174 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „**********” ЕАД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 43479 от 03.06.2019 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл. 113, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 500 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно уведомени, не изпращат представител.

АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Във връзка с постъпила жалба от потребителя М.П., който е направил рекламация на закупен мобилен апарат Apple X 265 GB, свидетелката Н.П., в качеството си на инспектор в КЗП, извършила на 30.10.2018 г. проверка в магазин, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр. *********************.. При извършване на проверката се констатирало, че по технически характеристики апаратът притежавал сертификат IP 67 за водоустойчивост и прахоустойчивост, което позволявало да бъде намокрен във вода до 30 мин, при дълбочина 1 м. Мобилният апарат е предоставен за гаранционен ремонт с естество на проблема – след намокряне бутоните за контрол на звука и безшумен режим не работят. Жалбоподателят отказал да ремонтира апарата, поради открити следи от намокряне.

За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен на 09.01.2017 г. АУАН, а впоследствие на 03.06.2019 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на Н.П. и М.С.П.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № 287 от 22.04.2015 г. на председателя на КЗП, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена административнонаказателна процедура, доколкото както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими законови реквизити. В НП са посочени конкретно и ясно както датата, така и мястото на извършване на процесното нарушение. Посочена е и датата на съставяне на АУАН, като последният е подписан освен от разпитания по делото актосъставител – Н.П., но и от още двама свидетели, присъствали на самото му съставяне, съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗАНН. Твърденията на жалбоподателя за забавено протичане на административнонаказателното производство при връчване на НП, няма как еднозначно да сочи на извод за антидатиране при издаване на НП. Изминалият период от време от момента на съставянето на НП (03.06.2019 г.) до връчването му на нарушителя (16.12.2019 г.) не е основание да се приеме, че същият е антидатиран. Въпрос на техническа организация от страна на административнонаказващия орган е кога ще връчи същия на съответното лице. Жалбоподателят не ангажира нито едно доказателство по делото, установяващо  съставянето на НП на друга дата, а само са изразени предположения в тази насока, но подозренията не се ползват с доказателствена сила. В тази връзка неоснователно се явява възражението, че НП не е съставено на посочената в него дата.

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 113, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Съгласно ал. 2 на същата норма, привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът установи, че безспорно се доказа в хода на съдебното производство посочената в НП фактическа обстановка досежно допуснатото нарушение. В случая от събраните по делото доказателства се констатира, че потребителят е направил рекламация (на 23.10.2018 г.) на закупен (на 14.12.2017 г.) мобилен апарат Apple X 265 GB, тъй като след намокряне в басейн бутоните за контрол на звука и безшумен режим не работели. Видно от приобщените по делото писмени доказателства апаратът е притежавал сертификат IP 67 за водоустойчивост и прахоустойчивост. Телефонът е оставен за сервизно обслужване на 23.10.2018 г. в офис на жалбоподателя, от която дата е започнал да тече предвиденият в чл. 113, ал. 2 от ЗЗП срок, в който жалбоподателят е следвало да приведе телефона в съответствие с договора. От фактическа страна по делото се установи, че на 29.10.2018 г. жалбоподателят е отказал да приеме рекламация и да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.  След като потребителя е предал стоката за ремонт, то е следвало същата да бъде върната в изправно състояние или да бъде заменена с друга. В този смисъл възраженията в жалбата съдът приема за необосновани, предвид всички доказателства приобщени по делото, видно от които от датата на закупуване на апарата до датата на предявяване на рекламацията същият е дефектирал, със заявени от потребителя възникнали при ползването проблеми.

Извършеното от жалбоподателя деяние правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 113, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП, като за извършеното от жалбоподателя нарушение разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП предвижда за юридическите лица наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 3000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и на дружеството-жалбоподател е наложено имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

В случая не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.

 Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложената санкция е правилно и законосъобразно индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор – разноски принципно се дължат на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.

Така мотивиран, съдът                                          

                                                                   Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43479 от 03.06.2019 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на жалбоподателя „**********” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 222а от ЗЗП, за нарушение на чл. 113, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните.

                                                                      

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС