№ 1541
гр. Варна, 27.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно
гражданско дело № 20253100501374 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Въззивницата М. А. С., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, чрез
законен представител Г. Д. С., не се явява. Представлява се от адв. В. Т., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззивницата Г. Д. С., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично. Представлява се от адв. В. Т., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата С. Ж. М., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. Г. Я., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемият К. Ж. К., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. Г. Я., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата П. А. С., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично. Представлява се от адв. Г. Я., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролираща страна Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Варна, редовно
уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат представител.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Т.: Водим допуснатите ни свидетели.
Адв. Я.: Да се разпитат.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с протоколно определение от проведено на 24.09.2025 г.
открито съдебно заседание е допуснал изслушване на свидетели
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит в днешното съдебно заседание на допуснатите свидетели,
водени от въззивниците, като поканва свидетеля Г.И.Н. да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към
снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и
му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят Г.И.Н.: родена на **.**.**** г., българка, български гражданин,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото, предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
Обещавам да говоря истината.
На въпросите на адв. Т.:
Свидетелят Н.: Познавам Г. С. от 20 години. Тя и дъщеря й живеят в гр. В., на ул. „
Д.Б.“ 12. Г. е сестра на мъжа, с когото живея на семейни начала. Всяка година посещавам
апартаментът й на ул. „Д.Б.“, тази година също. Минимум три пъти през годината ходя на
гости при Г.. Тази година ходих по Великденските празници. Отидохме на Велики
Четвъртък, бяхме аз и съпругът ми – братът на Г.. Пристигнахме късния следобед, а Г. си
почистваше апартамента. Разместваше и мебелите. Тъй като мебелите бяха тежки, тя ни
помоли да й помогнем за преместването на някой от тях. Размествахме мебелите в хола. Тя
каза, че си е правила основно почистване точно него ден. Това, за което ние й помогнахме,
беше преместването на един скрин с четири чекмеджета. Извадихме чекмеджетата. В тях
имаше различни неща, включително и играчки на детето М.. Скринът беше от едната страна
на стаята, а Г. искаше да го преместим в същата стая, но на друго място. Когато извадихме
чекмеджетата, в едното имаше една папка и други документи и листи. При изваждането на
едното чекмедже падна една обикновена бяла папка. В нея имаше документи, които Г. каза,
че са основно на бати Н.. Аз не съм чела всички документи. Това, което на Г. й стана
интересно беше, че имаше една жълта стара бележка. Тя я прочете и каза, че е вносна
бележка на Дядо Д., който аз лично не познавам, но знам, че е бащата на бати Н.. Това било
вносна бележка за погасяване на заема за апартамента на ул. „Д.Б.“. В момента
2
възпроизвеждам думите на Г.. Аз видях, че тя намери бележката, на която пишеше „Вносна
бележка“. Първо Г. я прочете и беше учудена, че намира такива неща, защото там беше и на
бати Н. дипломата и основно негови документи. Освен тази бележка имаше и други
документи в папката. Имаше една много дълга бележка от принтер. Тя беше със задължения
за местни данъци и такси. Другото, което имаше беше също малка бележка – „искане за
задължения“ и може би пак ставаше въпрос за апартамента на ул. Д.Б.“. Аз лично видях тези
бележки с очите си. Това, което видях от документите от чекмеджето беше дипломата на
бати Н., но не прегледах всички документи. На Г. тези бележки й направиха впечатление и
аз също ги прочетох.
На въпросите на съда:
Свидетелят Н.: Както казах, тогава ние отидохме на гости на Г.. Винаги, когато
идваме при нея оставаме поне за една нощувка, тъй като пътуваме от гр. Ш.. Тогава тя
почистваше основно, тъй като предстоят празници. Не, че през другото време не чисти.
Адв. Т.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Я.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към
снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и
му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят И.Д.И.: роден на **.**.**** г., българин, български гражданин, осъждан
за незаконно притежаване на исторически ценности, без дела със страните по делото. Брат
на въззивницата Г. Д. С.. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Желая да свидетелствам.
Обещавам да говоря истината.
На въпросите на адв. Т.:
Свидетелят И.: Аз живея в село Х.К., община В.П.. Сестра ми живее в гр. В., на ул.
„Д.Б.“ 12. Тази година дойдохме на гости при нея на 17.04.2025 г., за Великденските
празници. Просто помня датата, не я свързвам с нищо. Когато дойдохме,видяхме сестра ми,
че почиства и решихме да й помогнем, за да може да се съберем на по- уютно за празника.
Помогнахме й да направи разместване. Преместихме дивани, скрин и табуретки в хола,
където празнувахме. За да преместим скрина, извадихме чекмеджетата. Аз извадих най-
3
тежкото, което беше най- долу и беше претъпкано с документи и други вещи. След като го
извадих, една бяла папка се пързулна и оттам изпадаха документи. Сестра ми ги взе и
започна да ги разлиства и да ги чете. Тя беше учудена от документите. Спомням си, че
имаше малка жълта бележка – беше пожълтяла от старост. Видях бележката, аз не съм я чел,
но сестра ми каза, че е погасяване на някакъв заем за жилище. Имаше и едни големи
бележки, които не мога точно да кажа, но мисля, че бяха за нещо данъчно. Спомням си, че
бяха дълги, големи листи. Не съм ги чел и не разбрах точно за какво са. Имаше и други
документи – военна книжка на батко ми и едно още по- малко листче, което мисля, че беше
„искане за плащане по давност“. Аз не го прочетох, сестра ми ги разглеждаше и ги четеше.
Аз я видях докато ги разглежда, защото бях на около половин метър от нея. Тя каза, че става
дума за някаква давност, както казах, аз не съм чел бележката. И друг път сме се събирали в
дома на сестра ми за празници. Тогава не се е налагало да местим мебелите, за да се съберем.
Тя просто искаше този път да се размести, хем да ни е по- свободно, хем да си направи
разместване в хола. Искаше да може и да си почисти. Сестра ми живее в апартамента с
дъщеря си, няма мъж при нея.
Адв. Т.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Я.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
Адв. Т.: С въззивната жалба съм направил искане да ми бъде издадено съдебно
удостоверение, което да послужи пред Община В., Дирекция „Местни данъци и такси“, за да
се установи за посочения период, а имено от 27.12.1990 г. до 21.12.2023 г., датата на
завеждане на исковата молба, кои лица и какви суми за заплащали за процесния имот.
Описал съм го подробно. Правил съм такова искане и по други дела, евентуално те да
посочат в справките, кой е декларирал имота и какви суми е заплащал за периода, който
позволява архива им.
Моля да бъдат приети и представените с въззивната жалба доказателства, тъй като
съда в предходното съдебно заседание постанови, че след изслушване на свидетелите ще
прецени дали са налице основания за приемането на тези новооткрити доказателства. В тази
връзка, правейки това искане за приемане, правя и следващото си искане, което поддържам.
Адв. Я.: По отношение на приемане на представените доказателства, за които се
събраха в настоящото заседание доказателства, предоставям на съда да прецени доколко
същите са новооткрити.
Относно искането за издаване на съдебно удостоверение считам, че за това, кой е
плащал данъците, „Местни данъци и такси“ към Община В. не би могла да отговори на
4
такъв въпрос със съдебно удостоверение. По- скоро би отговорила на въпроса, кой е
декларирал. Всяко едно трето лице може да заплати декларирани и начислени данъци. Така,
както е формулиран въпроса считам, че със съдебното удостоверение не би могло да се
установи, но предоставям на съда.
Адв. Т.: Задавайки въпроса „Кой е плащал данъците“, аз нямам предвид, кой
физически е внасял, а на чие име се водят платените суми и колко са плащани през годините,
и на чие име е деклариран имота. Ние твърдим, че данъкът е плащан за целия имот от А.С.
за периода след като е деклариран имота, след смъртта на Д. С. от 1999 г. Преди това имотът
е бил деклариран на Д. С.. Ако се налага мога да посоча и ЕГН-та на лицата.
В справката, която съм представил е записано какво е необходимо за предеклариране
на имота и аз твърдя, че имотът е предеклариран от А.С., след смъртта на Д. С.. В тази
справка, за която свидетелите обясняваха с многото листи е написано какво трябва да се
направи. Подаването на искане за погасяване, очевидно е било на Д. С.. Впоследствие
смятам, че имотът е предеклариран, но не съм сигурен, защото нямаме данни. Именно от
това удостоверение ще се установят тези факти – на кои лица, какви суми са плащали и кой е
декларирал.
Въззиваемата С.: Сигурна съм, че имотът е предеклариран, защото по партидите на
всички ни и от тази страна и от другата, излизат задължения. Откакто е предеклариран
имота, аз всяка година си плащам дължимото според частите, с които е деклариран. Имотът
е предеклариран на наследниците. Не помня точно през кой месец през 2022 г. Г.
предекларира имота и веднага излезе по партидите на всички нас. Данъците не бяха
плащани от 2017 г., имаше и лихви. Платила съм за 5 години назад. Сумата беше голяма. Аз
трудно я събрах, но я погасих. Вероятно и всички останали са имали такива задължения. Аз
платих 600 лв. за всичко, което беше декларирано на мое име. През 2022 г., когато почина
баща ми, аз ходих в Район „П.“, откъдето си извадих удостоверение за наследници и на Д. и
на баща ми А.. Апартаментът си беше на Д. и после е предеклариран.
Адв. Я.: През 2022 г., когато мъжът й почива, Г. предекларира имота, като декларира
същия на себе си, на дъщеря си и на всички останали – на С., на К. и на П..
Въззиваемата С.: По една или друга причина с баща ми съм поддържала много
малко контакти и на кого се е водил преди това имота, нямам представа.
Въззивницата С.: През 2022 г., след като почина А., лично аз предекларирах имота
на П., на М., на мен, на С. и на К.. До тогава имотът се водеше на дядо Д..
5
Съдът по направените доказателствени искания и като съобрази днес събраните
гласни доказателства, създаващи вероятност за новооткритост на представените с въззивната
жалба писмени доказателства намира, че последните следва да бъдат присъединени към
доказателствата по делото като новооткрити такива.
Искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община В. за това, кой е заплащал данъците на процесния
имот през годините и каква част са заплащани, по каква партида и на кого е бил деклариран
имота, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение.
Между страните е безспорно, че титуляр на партидата до 2022г. е бил „Дядо Д.“ и
имота не е бил предеклариран от А. преди неговата смърт.
Имотът е бил предеклариран на всички наследници едва след смъртта на А. през 2022
г.
Досежно обстоятелството, кой е заплащал през годините данъка, такава информация
от Дирекция „Местни данъци и такси“ не може да бъде дадена, поради което и
установяването на този факт посредством съдебното удостоверение няма да може да бъде
осъществено.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, представените към
въззивната жалба писмени документи, а именно: Справка за задължения/плащания от
21.11.2014 г., изготвена от Община В., Дирекция „Местни данъци и такси“; Искане за
погасяване по давност, заведено под вх. № И003053/27.03.2014 г. и Вносна бележка за
сумата от 9956,79 лв. за погасяване на жилищния заем към „ДСК“ от Д. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде издадено съдебно удостоверение,
което да послужи през Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община В. за установяване,
кой е заплащал през годините данъците на имота и кога същия е предеклариран, и на името
на кого е била партидата.
Адв. Т.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Правя възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Адв. Я.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Не правя възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
6
разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от
ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Т.: Моля да уважите въззивната жалба и да отмените първоинстанционното
решение като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон.
Моля да ми дадете подходящ срок за писмена защита.
От събраните по делото доказателства се установи, че моята доверителка и съпругът
й са ползвали и са владели необезпокоявано имота повече от 32 години. Колегата в писмения
отговор, а и в защитата по същество твърди, че съобразно практиката на ВКС, като се
цитират и тълкувателни решения, не е имало манифестиране и изразяване от страна на
съсобствениците, които са владели своите части и са държали частите на другите, т.е., че
този елемент е липсвал и поради тази причина ответниците смятат, че ние не сме доказали
давностното владение върху имота.
Категорично от събраните по делото доказателства, не се установиха такива
обстоятелства. Установи се единствено, че моите доверители, а преди това и общия
наследодател Д. С. е живял сам в апартамента със сина си, а впоследствие и със снаха си.
Декларирал е имота на свое име и никой от двамата ответници – С. и К. не са имали, каквито
и да е претенции към имота. Това не е случайно, тъй като по всички белези се е установило,
че имотът се владее от А.С.. Няма как да приемем за достоверни показанията на свидетелите
на ответниците, че А.С. с брат си и със сестра си С. и К. водили някакви преговори за
доброволна делба на апартамента, тъй като искали нещо да остане от майка им. Няма как в
рамките на 24 години от чисто житейска гледна точка, да отлагаш воденето на преговори за
уж т.нар. подялба на имота под различни предлози, че А.С. имал друг имот да изплаща,
нямал възможност и т.н. Това категорично не отговаря на истината. Какво по- голямо
проявление на акта за намерение за владение и за своене от това, че ответниците нямат
ключ. В защитата си твърдя, че след смъртта на Д. С. тогава вече са изменили намерението
си и са заявили пред останалите съсобственици, че те именно са собственици на имота. Как
и по какъв начин да заявят от житейска гледна точка? Нима всеки ходи с двама свидетели да
търси останалите съсобственици и да им казва „Аз съм собственик, Вие нямате права“.
Ответниците С. и К. въобще не са посещавали имота. Не са имали никакви отношения. Били
са във влошени отношения. Първоинстанционното решение се гради единствено върху
7
показанията на заинтересования свидетел – съпругата на ответника К. К., която казва, че
дълги години А.С. ходил скришом при тях и се оплаквал от семейството и жена си, като
договаряли някаква цена за доброволно уреждане на спора. Аз твърдя, че такива
доказателства по делото не са събрани, а точно обратното. Както се установи и от
новоприетите доказателства, имотът е бил по партидата на Д. С.. След като през 1992 г.
съпругата на Д. С. – П. е починала, нима за 32 години не е имало възможност ответниците
С. и К. да предекларират имота и те също да претендират за своята наследствена част от
майка си. Те не са направили това по простата причина, че са знаели, че този имот остава за
А., който е общо дете на Д. и П., който се е грижил за баща си и всъщност такава е била
волята на страните. Няма никакви доказателства по делото, че ответниците С. и К. са
предявявали някакви претенции.
Единствено след като моята доверителка е предоставила на фирма, която се намира на
„Сливница“, където са „Местни данъци и такси“, така са предекларирали имота.
Ответницата също потвърди днес, че след като през 2022 г. е бил предеклариран имота, те
вече започнали да се считат като съсобственици и затова са предприели този иск за делба.
Аз твърдя, че към него момент вече моите доверители са придобили имота по давност и
това, че впоследствие имота е бил предеклариран, като са включени и ответниците С. и К.,
не означава, че моята доверителка не се е считала за собственик и затова е направила тази
грешна стъпка.
Моля да отмените първоинстанционното решение като уважите въззивната жалба,
ведно с всички законови последици, да присъдите разноските и да ми дадете подходящ срок
да изразя по- подробно писмената си защита.
Въззиваемата С.: Относно изказването за влошените отношения между баща ми и
сестра му и брат му – последните две години преди баща ми да почине станахме доста
близки. Мога да кажа, че се виждахме поне два – три пъти в седмицата. Той идваше в
почивките ми и ходихме да обядваме, да се виждаме и да си говорим. В разговорите ни, той
лично ми е казвал, че Г. не знае, че той се вижда с мен. Също така ми е споменавал, че
посещава брат си и сестра си тайно от Г. именно поради техните влошени отношения. Не
знам какво отношение би имало това, което казвам в момента, но истината е, че той
поддържаше връзка с роднините си.
Адв. Я.: Моля да отклоните въззивната жалба като неоснователна и да потвърдите
първоинстанционното решение.
Вярно е, че в отговора си на въззивната жалба твърдим, че няма събрани
доказателства за превръщането на държането на останалите идеални части на другите
съсобственици на процесния имот във владение. Това според мен е основополагащ факт.
Тежестта за доказване е на ищеца, който твърди да е станал владелец, респективно да е
придобил по давност така, че събирането на доказателства за това дали останалите
8
съсобственици и по какви причини е допусната грешка с предекларирането на имота, е
тежест на въззивниците в настоящия случай, а не в наша тежест.
Събрани са доказателства за това, че между Г. и братята и сестрите, включително и
другото дете на А. не е имало връзка, защото отношенията са били изключително обтегнати
и практически не са съществували. Между Г., С., К. и П. през всички тези години не е имало
контакти, защото тя не е поддържала връзка с близките на своя съпруг. Вярно е, че между
тях връзката не е била ежедневна, не е била постоянна, но е била достатъчна, за да обоснове
извод на това, че те са били в добри отношения и наистина са искали да уредят проблема с
този имот. Дори моите доверители са искали да уредят проблема, като предоставят на брат
си това жилище да живее в него, говорили са затова, и са обсъждали, но това са факти, които
не следва да соча в настоящото производство. Събрани са достатъчно доказателства, които
да обосновават тезата, че да, ползван е имота през целия период от 1999 г. до 2022 г. от А. и
неговата съпруга. Не е владян и в нито един момент, дори и в настоящия случай, в
настоящото заседание не се събраха доказателства, в кой момент е манифестирано това
преобръщане и завладяване на имотите на съсобствениците. Поради това считам, че
решението е правилно, съобразено е с няколкото тълкувателни решения за придобивната
давност от Районния съд и считам, че следва да бъде оставено в сила. Дори и в настоящото
производството няма никакви нови доказателства, които са относими именно към първата
фаза на делбата, които да обосноват разлика в квотите, респективно лишаване на някой от
ищците от собственост.
Адв. Т.: /Реплика/ Фактът, че през цялото време моите доверители са имали достъп и
са ползвали имота и са вършили ремонти, съответно ответниците са нямали достъп, означава
това – именно манифестиране на владение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на въззивната страна да
представи писмена защита в петдневен срок след изготвяне на протокола.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9