Р Е Ш Е Н И Е 316/24.6.2020г.
№ 24.06.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 16.06 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3677 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника С.С.Д., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г.
на ЯРС, а именно – 1254 лв. – главница,
287,84 лв. – възнаградителна лихва, 69,72 лв. –
обезщетение за забава, както и законната лихва, както и евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 1254 лв., представляваща
непогасена падежирала главница , 287,84 лв. –
договорна лихва и 91,09 лв. –обезщетение за забава, в
едно със законната лихва от датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че на 24.03.2018
год. между праводателя на ищеца и ответника е
бил сключен договор за стоков кредит , при спазване разпоредбите на ЗЗП, като с
подписването му кредитополучателя удостоверил, че му е връчен целия обем преддоговорна информация, както и ОУ. Сумата по кредита
била директно преведена на търговеца, от който кредитополучателя закупил
стоката, в общ размер от 1254 лв. Общата сума от 1599, 72 лв. ответникът се
задължил да погаси на 17 месечни погасителни вноски, по погасителен план. На осн. чл.
13,ал.2б, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 13.05.2019 год.
Уведомление за предсрочната изискуемост било изпратено до длъжника.На
22.11.2018 год. било подписано ДС за цедиране на
вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2018
год., по силата на което ищецът придобил
вземането по процесния кредит срещу ответника. Уведомлението
за цесия било изпратено двукратно до ответницата.
В условията на евентуалност ищецът
предявява против ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се
уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор назначения на
ответницата особен представел оспорва автентичността на договора за кредит,
като твърди, че същият не е подписан от лицето Е. А. А., посочено като
представител на Банка ДСК ЕАД. Освен това договорът за кредит бил
недействителен поради противоречие с разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, чл.
11,ал.1,т.10 ЗПК, които били императивни. Същевременно клаузите регламентиращи възнаградителна лихва били неравноправни по см. на чл. 143
от ЗЗП и като такива нищожни. Определената възнаградителна
лихва била уговорена в противоречие с
добрите нрави.
Претендира се отхвърляне на претенциите.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в
заповедта суми. Т.к. последният е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за стоков кредит от 24.03.2018 г., по силата на който кредитодателя Банка ДСК ЕАД е отпуснал на ответника сумата от 1254 лв. за
закупена стока – пералня и готварска печка, като с договора страните са
уговорили заемът да се погаси на 18 месечни вноски от по 90, 36 лв., при
фиксиран лихвен процент от 34, 72 %, както и уговорен общ размер на всички
плащания – 1599, 72 лв. – главница и договорна лихва. Приложени са и ОУ към
договора, приети от заемателя, искане за стоков
кредит и декларация.Представена е и фактура от 24.03.2018 год. с издател “Северина“ЕООД
за закупена стока на стойност 1254 лв., както и операционна бележка за превод
на сумата.
Представено е още копие от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 11.04.2018 год., сключен
между „Банка ДСК“ЕАД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер,
по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно
на купувача вземания посочени в Приемо – предавателен
протокол. На 22.11.2018 год. между страните е сключено ДС към цитирания
договор. Видно от Примо – предавателния протокол към
него е прехвърлено и вземането към ответницата по процесния
договор .По силата на представеното копие от пълномощно „АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 11.04.2018
год. и ДС от 22.11.2018 към него.
Представени са 2 бр. уведомителни
писма за извършено прехвърляне на вземанията по процесния
договор за кредит. Видно от приложените писмени доказателства пратката е
изпратена на посочения в договора за кредит адрес и не е връчена.
По делото е назначено и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че цената на стоката п процесния договор е преведена от кредитора на доставчика на
стоката на 02.04.2018 год. По кредита не са извършвани плащания. Изчислило е
размерът на непогасената главница и лихви.Съдът кредитира експертизата с
доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и
неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД,
евентуално съединен с иск с правно
основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.
Така предявения иск по чл. 422 ГПК
съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването
на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателят на ищеца и ответницата са били във валидно облигационно отношение по
повод сключен договор за стоков кредит.
Ответницата не е оспорила получаването на сумата по уговорения в договора
начин, което обстоятелство се установява безспорно и от приетата и неоспорена
ССЕ.Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответницата, че договорът за кредит не е подписан за кредитодател от посоченото в него лице/представител на
банката/.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответницата и ищеца е
сключен валиден договор за цесия , включително ДС към последния, който е
надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по
отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/
стария кредитор/ като това задължение на цедента има
за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение,
тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят
е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено
именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за
да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на
принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Според Решение
№123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на
ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на
съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на
съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е
настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като
по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска,
който е от значение за спорното право.
Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова
молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника.
Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомително писмо , изходящо от цесионера, в
качеството му на пълномощник на цедента и адресирано
до ответницата, с което е уведомена за извършената цесия, като препис от това
уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на особения
представител на последната в хода на процеса.
Основните
възражения на особения представител на ответницата, релевирани
в отговора са, че договорът за кредит е недействителен, предвид противоречие с разпоредбите
на чл.10,ал.1 от ЗПК, чл. 11.ал.1,т.10 от ЗПК и чл.143 и чл.146 от ЗПК.
Договорът между страните, който е за
стоков кредит е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора, включително Общите условия, са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия максимален размер
на кредита , условията за усвояването му; посочен е годишния лихвен процент;
посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата дължима от
ответницата сума; посочен е срока за издължаване на кредита и условията за
издължаване, чиито компоненти са ясно дефинирани в погасителен план и Общите условия. Приетият посредством полагане
на подпис от кредитополучателя погасителен план е ясен и изрично посочва
компонентите на всяка дължима месечна погасителна вноска, падежът и размерът й,
оставащият размер на дълга. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна
основа, включително фиксиран процент на годишните разходи, при което не е било
необходимо посочване на методика за изчисляването им. /Така Решение от
24.01.2019 год. по в.гр.д. № *** г. на ЯОС/. Поради това, не са налице
хипотезите визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е
действителен такъв, породил облигационните си последици. В допълнение следва да
се отбележи и с подписването на договора ответницата е заявила, че своевременно е получила преддоговорната информация, включително екземпляр от договора
и ОУ и погасителен план.
По отношение възраженията в отговора касаещи възнаградителната
лихва: Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните могат
свободно да определят съдържанието на договора доколкото не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В момента в действащото
българско законодателство не е регламентиран максимален размер на договорната
лихва, посочен в чл.10,ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната
лихва, каквато е и процесната. Т.е. няма повелителна
норма, която да ограничава размерът на лихвите по договорите. В практиката на
ВКС е прието, че максималният размер на договорната лихва, била тя възнаградителна или за забава е винаги ограничен от втората
хипотеза на чл. 9, касаеща добрите нрави.За противоречащи
на добрите нрави се приемат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Прието е и, че
противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща трикратния размер
на законната лихва.
В
случая по делото не е установен трикратният размер на законната лихва за
забава. Освен това възнаградителната
лихва е възнаграждението на кредитора за
предоставяне на капитал – парична сума и риска, който поема да отпуска кредити
без обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще получи сумите
обратно. В случая е меродавна волята на страните, само ако тя не надвишава най
– високия размер, допустим от чл.19, ал.4 от ЗПК. От друга страна, предвид
принципа на свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД, страните са се съгласили да
уговорят предвидения в договора годишен
лихвен процент. Ответницата се е съгласила с тази цена на кредита при преддоговорния етап, както и към момента на сключване на
договора, както и поради факта, че не се е възползвала от правото да се откаже
от сключения договор. Поради всичко изложено до тук, възражението се приема за неоснователно.
В обобщение, съдът намира претенциите за основателни
до размерът по приетата и неоспорена ССЕ.Следва да
бъде отхвърлена като неоснователна единствено претенцията за договорна лихва за
горницата над 231, 88 лв. до пълния си предявен размер от 287, 84 лв.
Предвид уважаване на главния иск, съдът
не дължи произнасяна по предявените евентуални претенции.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в намален размер
от 79, 37 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в
размер на 685, 28 лв. – заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Д., ЕГН ********** , че дължи на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС,
а именно: сумата от 1254 лв. -главница,231, 88 лв.
– възнаградителна лихва за периода 10.04.2018
до 22.11.2018 год., 69, 72 лв. – обезщетение за забава за
периода 10.04.2018 год. – 01.08.2019 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.08.2019
г. до окончателното изплащане, като претенцията за възнаградителна
лихва за горницата над 231, 88 лв. до пълния предявен размер от 287, 84 лв.,
като неоснователна - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН ********** да заплати на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 79,37 лв. – разноски в заповедното производство, както и
сумата от 685, 28 лв. –
разноски за настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: