№ 116
гр. Търговище, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500172 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата Т. Т. Х. от с.Ч., общ.Търговище
против решение №365/05.07.2023г., постановено по гр.д.№1588/2022г. на
Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен предявеният от нея против
ответника Р. М. Х. от гр.Търговище иск по чл.341 от ГПК за делба на следния
недвижим имот: поземлен имот идентификатор ********* по КК и КР на
гр.Търговище, одобрени със заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на АГКК, по
предходен план №1498, с площ от 548 кв.м., урбанизирана, ниско
застрояване, ведно с построената в него едноетажна сграда с идентификатор
*********.1 по КК и КР на гр.Търговище, със застроена площ от 48кв.м., при
граници на имота : ПИ с идентификатори *********, ***********, *********
и *********, като на ответника са присъдени съдебни разноски в размер на
300 лв., а по сметка на съда-държавна такса в размер на 50 лв.
С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивницата моли
за отмяна на решението и за допускане на делбата при равни части за
съделителите.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
1
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.341 от ГПК за съдебна делба на поземлен имот
идентификатор ********* по КК и КР на гр.Търговище, одобрени със заповед
№ РД-18-18/17.06.2005г. на АГКК, по предходен план №1498, с площ от 548
кв.м., урбанизирана, ниско застрояване, ведно с построената в него
едноетажна сграда с идентификатор *********.1 по КК и КР на
гр.Търговище, със застроена площ от 48кв.м., е обоснован с обстоятелствата,
че страните са бивши съпрузи, придобили имота в СИО по време на брака им
по силата на договор за издръжка и гледане с родителите на ответника, като
след прекратяване на брака им през 1997г. са обикновени съсобственици, но
не могат доброволно да се поделят.
Ответникът оспорва иска за делба с възражение за изтекла в негова
полза придобивна давност, поради което е индивидуален собственик на
имота.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Страните са бивши съпрузи, като по време на брака им са придобили в
СИО процесния поземлен имот ид.№73626. 509.429 от 548 кв.м. с построената
в него едноетажна сграда с ид.№ *********** от 48 кв.м. кадастралната карта
на гр.Търговище по силата сключен с родителите на ответника (починали
през 1991г. и 1992г.) договор за издръжка и гледане през 1990г., като спорът е
дали след прекратяване на брака през 1997г. ответникът е придобил изцяло
собствеността върху имота, в резултат на изтекла в негова полза 10-годишна
придобивна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя-
чл.68 от ЗС, което своене се предполага-чл.69 от ЗС.
Съгласно разясненията с ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС-“Независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, ако единият от
съсобствениците се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
то той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
2
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си“.
В конкретния случай, събраните по делото свидетелски показания
установяват, че при прекратяване на брака през 1997г. ответникът е заявил на
ищцата, че счита имота за негова собственост, изгонил я е от там и е забранил
достъпа й до него. Освен посочената демонстрация, същият повече от 25
години упражнявал явно и необезпокоявано фактическата власт върху имота,
живейки там с големия си син и съпругата си-св.Галиме Х., т.е. касае се за
владение с намерение за своене на чуждата част, довело до придобиване
изцяло на собствеността върху имота след изтичане на предвидения в закона
10-годишен срок по чл.79, ал.1 от ЗС през 2007г. Психичното заболяване на
ищцата е от 2009г., поради което е неоснователно възражението й, че
влошената й психична годност е била пречка да се противопостави на
намерението на ответника.
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че процесният недвижим
имот не е съсобствен между страните, която съсобственост да обуславя
правото да се иска ликвидирането й по съдебен ред, поради което
предявеният иск за делба е неоснователен, поради което решението на
районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК следва да бъде потвърдено, като на ответника се присъдят направените
по делото разноски в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №365/05.07.2023г., постановено по гр.д.
№1588/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Т. Т. Х. от с.Ч., общ.Търговище, ЕГН:********** да заплати
на Р. М. Х. от гр.Търговище, ЕГН:********** направените по делото във
въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4