Решение по дело №20142/2018 на Районен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е № 1690

 

02.05.2019 г., гр. Пловдив.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20142 по описа на същия съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

  Отрицателен установителен иск на Н.М.З., ЕГН **********,*** В, против  „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. Шести септември № 250, по смисъла на чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от същия кодекс. 

  Според изложеното в исковата молба, ответното дружество имало , по силата на договор при общи условия , вземане против ищеца за доставена до негов имот питейна вода и отвеждане и пречистване на канална такава ,за периода от 27.03.2007 г до 31.10.2012г., на стойност от 279.48 лева ,  за обезщетение за забава в плащането на законната лихва за периода от27.03.2007 г до 31.10.2012г. в размер на 151.09 лева , и законната лихва от 27.11.2012г.  до окончателното изплащане на вземането. За тези си вземания , ответното дружество се снабдило от районния съд в Пловдив със заповед за  изпълнение № 12543/29.11.2012 , издадена по частното гражданско дело № 19686/2012г, по описа на същия съд. При липса на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, съдът издал за вземането и изпълнителен лист, включително и за плащането на сторените по делото разноски в размер на  25 лева – държавна такса, и 100 лева възнаграждение на   адвокат.

   Възоснова така издадения изпълнителен лист, през 2014г било образувано изпълнително дело № ***/**  по описа на СИС при ПРС; твърди се обаче , че по това дело липсват извършени изпълнителни действия, то следвало да се счита прекратено поради непоискване на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години, а вземането на ответното дружество се било погасило с изтичането на погасителна давност; в тази връзка , ищецът се позовава на кратката такава, с довод , че се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в „ от Закона за задълженията и договорите .

 Затова се иска да се постанови от съда решение, по силата на което съдът да признае за установено  по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на посочените по – горе суми. 

    Ответното дружество оспорва иска, в своевременно подаден отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Отрича изтичане на давността за вземането, тъй като по делото били извършени изпълнителни действия , които от своя довели до прекъсване а срока, представляващ  давност за погасяване на вземането. Моли се иска да бъде отхвърлен.

   И двете страни претендират разноските, които са сторили по производството. 

   Искът е допустим като установителен, при очевиден интерес от исканото установяване, и при образувано изпълнително производство за вземането.

    По съществото на спора:

    Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК

 ( отм.) , сега чл. 439 от ГПК,  са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв. решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). По наличието на изпълнителна сила , с каквато вземането на ответното дружество е снабдено, не се спори , а вместо това ищецът не отрича съществуването на изпълняемото право, въвеждайки от своя страна като факт в спора единствено новонастъпило – след стабилизирането на заповедта – обстоятелство, под формата на изтекла давност.  Затова и съдът приема , че между страните съществува (валидно е възникнало) договорно облигационно правоотношение , като източник на задължението на ищеца.

    Вземането на ответното дружество е за периодични плащания, тъй като тези за доставена питейна вода попадат под дефиницията на чл. 111 буква „в„ от Закона за задълженията и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011 г., ОСГК. Според общите условия между страните, които са уредили отношенията си чрез договори при такива, потребителите са длъжни да заплащат стойността на доставеното в срок от тридесет дни от датата на фактурирането на същата, което следва да се случва ежемесечно. Доколкото последната дата на доставката се твърди да е 31.10.2012г., то най - късно на 30.11.2012г е започнал да тече тригодишния давностен срок за вземането на ответното дружество в пълен размер. 

 Изпълнителното производство е образувано на дата 11.04.2014г., пред държавен съдебен изпълнител при  РС Пловдив; с молбата за образуване , взискателя – ответник е поискал насочване на изпълнение срещу движими  вещи на длъжника; описът е бил насрочен от ДСИ за извършване с разпореждане от дата 20.05.2014г, но не е бил извършен по причина във взискателя, който не изпратил процесуален представител за извършването ,не внесъл и дължимата такса. От юли 2014г до 15.01.2016г. няма друга активност по делото; на последната дата взискателят за пореден път  насочил изпълнение срещу движими вещи на длъжника в жилището му. Опис обаче отново не бил извършен.

  Или , по делото отсъстват извършени изпълнителни действия.

  Молбата за образуване на изпълнителното производство не води до спиране или прекъсване на давностния за вземането срок, такова действие няма и връчената покана за доброволно изпълнение. При липса на опис,   формалното искане да се извърши продан на движимите вещи на длъжника не може да служи като основание да се прекъсне или спре изтичането на давността, тъй като изпълнението срещу движими вещи се насочва по този способ  едва чрез описа.  В този смисъл, предприемане по смисъла на  чл. 116 буква „в” от Закона за задълженията и договорите  липсва. То следва да се различава от поискването на такива от страна на взискателя; предприемането е правомощие единствено на съдебния изпълнител, пред когото изпълнителното производство е образувано. 

    Евентуалното прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 422 ал. 1 т. 8 от ГПК не е пряко относимо към изтичането на давността, макар и в двата случая елемент на съответния институт е кредиторовото бездействие . За пълнота, има и основание  изпълнителното производство     да бъде прекратено по реда на чл. 433 ал. 1 т.  от ГПК , тъй като  последното процесуално действие на взискателя по него е от 15.01.2016г, но основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 е настъпило като юридически състав едва в началото на 2018г. 

    На основание чл. 119 от ЗЗД, щом главното вземане е погасено, погасява се и това за лихвите .  

  Затова и съдът приема  иска за основателен .

  Разноските се присъждат в тежест на ответника; има данни по делото единствено за внесената от ищеца държавна такса, но не и за хонорар на адвокат .

  Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

                                                             Р Е Ш И: 

 

    Признава за установено в отношенията между страните , че Н.М.З., ЕГН **********,*** В, не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. Шести септември № 250,  принудително изпълнение и плащане на следните суми , за които е  издадена  по реда на чл. 410 от ГПК и следващите  заповед за  изпълнение № 12543/29.11.2012  и изпълнителен лист по частното гражданско дело № 19686/2012г.: главница - 279.48 лева ,стойност на доставена по договор питейна вода и отвеждане и пречистване на канална такава за периода от 27.03.2007 г до 31.10.2012г.,  151.09 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от27.03.2007 г до 31.10.2012г. , законната лихва върху главницата от  27.11.2012г.  и разноски по това частно дело  в размер на  25 лева – държавна такса, и 100 лева възнаграждение на адвокат, поради погасяването по давност . 

 

    Осъжда „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. Шести септември № 250,  да заплати на Н.М.З., ЕГН **********,*** В, сумата от 100 лева разноски по делото – държавна такса .  

 

     Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

                                      

       

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

АД