Решение по дело №192/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20207220700192
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 202

 

гр. Сливен, 15. 12. 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на девети  декември,  две  хиляди  и  двадесета  година,  в  състав:

             

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                                ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                        ДЕТЕЛИНА  БОЗУКОВА

           

При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 192 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Бургас, подадена против Решение № 260020 от 25.08.2020 г., постановено по АНД № 424 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № F501688 от 30.08.2019 г., издадено от Директора на Офис – Сливен при ТД на НАП– Бургас, с което на „С. и сие – 2012“ ЕООД ***, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В жалбата си касационният жалбоподател твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно. Излага съображения, че: Районният съд неправилно е приел, че е налице маловажен случай на административно нарушение; извършеното нарушение е формално и е достатъчно бездействието да продължи до изтичане на законоустановения срок и изпълнителното деяние е осъществено; липсата на вреди не определя деянието като маловажно; административнонаказващият орган се е съобразил с вида на нарушението и е наложил най-ниския размер на предвидената в закона административна санкция. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде потвърдено процесното НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност на обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и излага съображения в подкрепа на твърденията си за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че наказаното лице е извършило описаното в НП нарушение, но същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо. Районният съд правилно е приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като извършеното нарушение представлява маловажен случай. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, от служители на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, е констатирано, че „С. и сие – 2012”  ЕООД, в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, за м. 04. 2019 г., в законоустановения срок –  до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; декларации образец № 1, отнасящи се за 3 лица, подлежащи на осигуряване, за месец 04.2019 г. са подадени на 11.06.2019 г., като не е спазен законоустановеният срок за подаването им – до 27.05.2019 г. За констатираното нарушение, на „С. и сие – 2012” ЕООД е съставен АУАН Серия АN № F501688 от 24.07.2019 г. Въз основа на съставения АУАН, на 30.08.2019 г. е издадено процесното НП.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, Районният съд правилно е приел, чеС. и сие – 2012” ЕООД е извършило административното нарушение, за което е ангажирана имуществената му отговорност. Срокът за подаване на декларациите по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, към датата на извършване на нарушението, е бил нормативно установен в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.на МФ, издадена във връзка с приложението на КСО, като за процесната декларация срокът е до 27.05.2019 г. /25.05.2019 г. и 26.05.2019 г. са неприсъствени дни/, съобразно чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – отм., бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. С отмяната на посочената Наредба, разпоредба с идентично съдържание е предвидена и в действащата Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /oбн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г./ - чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а” от действащата Наредба. За неспазването на този срок е предвидено налагане на имуществена санкция, регламентирана в чл. 355, ал. 1 от КСО.

Първоинстанционният съд е осъществил контрол по законосъобразността на приложението на чл. 28 от ЗАНН и правилно е приел, че случаят носи белезите на маловажен. Деянието, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, е малозначително с оглед на обстоятелствата на извършването му: липсва реално нанесена щета за фискалната система; закъснението в подаването на декларациите е за сравнително малък период от време – 15 дни; общественият интерес не е засегнат във висока степен; нарушението е извършено за първи път. Липсата на реално нанесена щета не е съставомерна за квалификацията на деянието, но обуславя преценката за маловажност на извършеното нарушение. Действително наложената от наказващия орган санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените с КСО обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би изиграла отрицателно въздействие, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. Наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи санкция и предупреди нарушителя, че при повторно неизпълнение на предвиденото в нормативния акт задължение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт. Като е стигнал до същото заключение, Районният съд правилно е тълкувал и приложил закона.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260020 от 25.08.2020 г., постановено по АНД № 424 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.                                                     

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: