Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 202
гр. Сливен, 15. 12. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на девети декември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 192 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Бургас, подадена против Решение № 260020 от
25.08.2020 г., постановено по АНД № 424 / 2020 г. по описа на Районен съд
– Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № F501688 от 30.08.2019 г., издадено
от Директора на Офис – Сливен при ТД на НАП– Бургас, с което на „С. и сие –
2012“ ЕООД ***, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
В жалбата си касационният жалбоподател
твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно. Излага съображения,
че: Районният съд неправилно е приел, че е налице маловажен случай на
административно нарушение; извършеното нарушение е формално и е достатъчно
бездействието да продължи до изтичане на законоустановения срок и
изпълнителното деяние е осъществено; липсата на вреди не определя деянието като
маловажно; административнонаказващият орган се е съобразил с вида на
нарушението и е наложил най-ниския размер на предвидената в закона
административна санкция. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне
по същество с решение, с което да бъде потвърдено процесното НП.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, моли да
бъде уважена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност
на обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата, моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила и излага съображения в подкрепа на твърденията си за
неоснователност на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено, че наказаното лице е извършило
описаното в НП нарушение, но същото представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което административнонаказващият орган е следвало да
приложи чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението на Районния съд е
валидно и допустимо. Районният съд правилно е приел, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, тъй като извършеното нарушение представлява маловажен
случай. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, от служители на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, е констатирано, че
„С. и сие – 2012” ЕООД, в качеството си
на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, не е изпълнило задължението си
да подаде в ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, декларация образец № 1 „Данни за
осигуреното лице“ поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, за м. 04.
2019 г., в законоустановения срок – до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; декларации
образец № 1, отнасящи се за 3 лица, подлежащи на осигуряване, за месец 04.2019
г. са подадени на 11.06.2019 г., като не е спазен законоустановеният срок за
подаването им – до 27.05.2019 г. За констатираното нарушение, на „С. и сие –
2012” ЕООД е съставен АУАН Серия АN № F501688 от 24.07.2019 г. Въз основа на съставения АУАН, на 30.08.2019
г. е издадено процесното НП.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, Районният съд правилно е приел,
че „С.
и сие – 2012” ЕООД е извършило административното
нарушение, за което е ангажирана имуществената му отговорност. Срокът за
подаване на декларациите по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, към датата на извършване
на нарушението, е бил нормативно установен в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.на
МФ, издадена във връзка с приложението на КСО, като за процесната декларация
срокът е до 27.05.2019 г. /25.05.2019 г. и 26.05.2019 г. са неприсъствени дни/,
съобразно чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
– отм., бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. С отмяната на
посочената Наредба, разпоредба с идентично съдържание е предвидена и в
действащата Наредба № Н-13 от 17.12.2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица /oбн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020
г./ - чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а” от действащата Наредба. За неспазването на
този срок е предвидено налагане на имуществена санкция, регламентирана в чл.
355, ал. 1 от КСО.
Първоинстанционният съд е осъществил
контрол по законосъобразността на приложението на чл. 28 от ЗАНН и правилно е
приел, че случаят носи белезите на маловажен. Деянието, макар и формално да
осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, е
малозначително с оглед на обстоятелствата на извършването му: липсва реално
нанесена щета за фискалната система; закъснението в подаването на декларациите
е за сравнително малък период от време – 15 дни; общественият интерес не е
засегнат във висока степен; нарушението е извършено за първи път. Липсата на
реално нанесена щета не е съставомерна за квалификацията на деянието, но
обуславя преценката за маловажност на извършеното нарушение. Действително
наложената от наказващия орган санкция е в минимално предвидения от закона
размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените с КСО
обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция
би изиграла отрицателно въздействие, вместо да осъществи целите на
административното наказание, предвидени в закона. Наказващият орган е следвало
да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи санкция и предупреди нарушителя, че
при повторно неизпълнение на предвиденото в нормативния акт задължение ще му
бъде наложено административно наказание. Вместо това компетентният орган не е
отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил
конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и
в резултат е издал един незаконосъобразен акт. Като е стигнал до същото
заключение, Районният съд правилно е тълкувал и приложил закона.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие
с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените
в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на
касационния жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260020 от
25.08.2020 г., постановено по АНД № 424 / 2020 г. по описа на Районен съд
– Сливен.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: