Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.07.2023
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на десети май през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Виктория И., като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4515 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 45812 от 19.02.2020 г. СРС, 140 с-в,
по гр.д.№ 67197/2018 г. е признал за установено по
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл. 200 ЗЗД
вр. чл. 342 и сл. ТЗ, предявени от „Т.Б.“
ЕАД срещу М.С. Се., че ответникът М.С. С.дължи на „Т.Б.“ ЕАД сумите, както
следва: 80,64 лв. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-12.12.2017 г. до погасяването, представляваща непогасена цена за
доставени мобилни услуги за периода от 10.11.2015 г. до 09.01.2016 г. по
договор за мобилни услуги от 05.08.2015 г., сключен между страните; 11,03 лв. ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-12.12.2017
г. до погасяването, представляваща непогасена цена за доставени мобилни услуги
за периода от 10.11.2015 г. до 09.01.2016 г. по договор за мобилни услуги от
08.09.2015 г., сключен между страните; 4,48
лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 12.12.2017 г. до погасяването, представляваща
непогасена цена за доставени мобилни услуги за периода от 10.11.2015 г. до
09.01.2016 г. по договор за мобилни услуги от 20.11.2015 г., сключен между
страните; 199,80 лв. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 12.12.2017 г. до погасяването, представляваща дължими лизингови
вноски по договор за лизинг от 07.09.2015 г., сключен между страните, от която
сума 19,98 лв. се отнасят към лизинговите вноски за периода от 10.11.2015 г. до
09.01.2016 г., а сумата в размер на 179,82 лв., представлява предсрочно
изискуеми лизингови вноски, като е отхвърлил исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът М.С. С.дължи на „Т.Б.“
ЕАД сумите, както следва: 275,15 лв. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.12.2017 г. до
погасяването, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 05.08.2015 г.; 128,21 лв. ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.12.2017 г.
до погасяването, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 08.09.2015 г.; 367,01 лв. ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
12.12.2017 г. до погасяването, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 20.11.2015 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника М.С. С.чрез особения му представител,
назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК в частта, с която са уважени исковете срещу
него.Въззивникът твърди, че решението е постановено само въз основа на
твърдения на ищеца, без да са събрани доказателства за дължимостта
на сумите, както и за причините за неплащането им.Излага и оплаквания, че
делото е гледано в отсъствие на ответника, което го е лишило от възможност за
защита.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.
Ответникът по въззивната жалба- „Й.Б.“ ЕАД /с
предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/ оспорва същата.Твърди, че решението на СРС е
правилно и законосъобразно, и че въззивната жалба е бланкетна
и съдържа оплаквания, които нямат общо с първоинстанционното производство.Изразява
становище, че от представените по делото договори за мобилни услуги,
допълнителни споразумения, сертификати и договори за лизинг, които не са
оспорени от ответника е установено наличието на облигационни правоотношения
между страните, а причините за неизпълнение на задълженията на длъжника са ирелевантни.Твърди, че правата и интересите на ответника са
защитени от неговия особен представител.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ вр. чл.92,
ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Т.Б.“ ЕАД /сега „Й.Б.“
ЕАД/ твърди,
че между него и ответника М.С.С. са налице
облигационни отношения по следните договори за предоставяне на услуги: договор
за мобилни услуги № ********* от 05.08.2015 г., по силата на който на ответника
е предоставен мобилен телефонен номер 0******; допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от
07.09.2015 г., съгласно което за посочения мобилен номер влиза в сила нов
абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual Black, като предоставянето на устройството
е предмет на отделен договор за лизинг с лизингова цена от 292,27 лв. с ДДС с
първоначална вноска в размер на 62,50 лв. с ДДС и 23 месечни лизингови вноски в
размер на 9,99 лв. с ДДС, като е предвидено те да се фактурират заедно със
сметките за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; договор
за мобилни услуги № ********* от 08.09.2015 г., с който на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ******и мобилно устройство Huawei E3531 Telenor 21 Mbps; сертификат за пакетни услуги Combo+№ ********* от 08.09.2015 г., съгласно който мобилни
номера 0******, ******се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски
отстъпки от абонаментните такси; договор за мобилни услуги № ********* от
20.11.2015 г., съгласно който на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер ******и мобилно устройство Tablet Alcatel Pixi3 7 Black и сертификат за пакетни услуги Combo+№ ********* от 20.11.2015 , съгласно
който мобилни номера ******, 0******, ******се включват в пакета, спрямо който
се прилагат търговски отстъпки от абонаментните такси.Твърди, че ответникът не
е заплатил дължимата цена за предоставените по договорите мобилни услуги,
поради което същите са прекратени по вина на ответника.Твърди, че ответникът не
е изпълнил задълженията си по три броя фактури, издадени в периода м.декември
2015 г.-м.март 2016 г.Задълженията по фактура № **********/10.12.2015 г. е
издадена за отчетния период 10.11.2015 г.-09.12.2015 г. и включва следните
задължения: за мобилен номер ******-месечна абонаментна такса 27,77 лв., други
такси-8,33 лв. с ДДС; за мобилен номер ******-месечна абонаментна такса 5,94
лв. с ДДС; за мобилен номер 0******-месечна абонаментна такса 12,49 лв.,
еднократна такса за допълнителен пакет резерв минути 4,99 лв., такса за смяна
на номер в група „За приятели“-2,42 лв., лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual Black-8,33 лв. и 26,69 лв. потребени услуги /други услуги 1,89 лв., кратки текстови
съобщения /SMS/-7,50
лв., международни разговори 0,99 лв., мултимедийни съобщения /MMS/-3 лв., разговори към други
национални мобилни мрежи 7,83 лв., разговори към „Грижа за клиента“-0,08 лв.,
разговори с „Теленор“ 5,40 лв./, които след приспадане на отстъпка 1,87 лв. са
в краен размер на 63,65 лв. с ДДС.Общата сума по фактурата възлиза на 73,57 лв.Фактура
№ **********/10.01.2016 г. е издадена за отчетния период 10.12.2015
г.-09.01.2016 г. и включва задължения: за мобилни номера ******, ******и 0******
за месечни абонаментни такси, такси за спиране на
номер, лизингова вноска за мобилен апарат и потребени
услуги, които след приспадане на отстъпки са в краен размер на 42,56 лв. с ДДС.Ищецът
твърди, че след предсрочното прекратяване на договорите с ответника по негова
вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура №
**********/10.03.2016 г., която включва задължение за плащане на неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез номера 0******, ******и
******в общ размер на 770,37 лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилно устройство Samsung
Galaxy
Grand
Neo
Plus
Dual
Black
в общ размер на 179,82 лв. с ДДС, равняващ се на 18 неначислени лизингови
вноски.Изискуемостта на вземанията по всяка фактура е настъпила 15 дни след
издаването й.Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на
ответника ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника наличието на вземане за сумата от
1 066,32 лв.-общ сбор на дължимите суми по фактури № №
**********/10.12.2015 г., **********/10.01.2016 г. и **********/10.03.2016 г. със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 86779/2017 г. на СРС, 140 с-в до окончателното плащане
на вземането.С уточнителна молба от 03.10.2019 г.
ищецът е конкретизирал, че посочената сума включва 355,79 лв.-по договор за
мобилни услуги № ********* от 05.08.2015 г., от която 80,64
лв.-месечни абонаментни такси, други такси и ползвани услуги и 275,15
лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги;
139,24 лв.-по договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2015
г., от която 11,03 лв.- месечни абонаментни такси, други такси и ползвани
услуги и 128,21 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги; 371,49 лв.-по договор за мобилни услуги № *********
от 20.11.2015 г., от която 4,48 лв.- месечни
абонаментни такси, други такси и ползвани услуги и 367,01 лв.-неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги; 199,80 лв.-дължима
сума по договор за лизинг от 07.09.2015 г., от която 19,98 лв.-лизингови вноски
за периода 10.11.2015 г.-09.01.2016 г. и 179,83 лв.-предсрочно изискуеми
лизингови вноски.
С отговора на
исковата молба ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил иска
и е направил възражение за погасителна давност.
Със заявление вх.№
3094863/12.12.2017 г. „Т.Б.“ ЕАД е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми срещу М.С.С., въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№ 86779/2017 г. на
СРС, 140 с-в.На 20.12.2017 г. СРС, 140 с-в е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.Заявителят е
получил съобщение за възможността да предяви иск за установяване на вземането
си на 13.09.2018 г.Исковата молба е подадена по пощата на 15.10.2018 г. /в
срока по чл.415 ГПК/.
На 05.08.2015 г.
между страните по делото е подписан договор за мобилни
услуги № *********, по силата на който на ответника е предоставен мобилен
телефонен номер 0****** със стандартен месечен абонамент-14,99 лв. на месец.
С допълнително
споразумение от 07.09.2015 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* и договор за лизинг от 07.09.2015 г. страните са договорили нов
абонаментен план /Резерв Стандарт 14,99 промо/ , а на
клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual Black.Съгласно договора за лизинг с лизинговата
цена е 292,27 лв. с ДДС с първоначална вноска в размер на 62,50 лв. с ДДС и 23
месечни лизингови вноски в размер на 9,99 лв. с ДДС, които се фактурират и
заплащат съгласно условията и сроковете в качеството на лизингополучателя
на абонат на мобилни услуги по сключения договор за предоставяне на такива и ОУ
на „Т.Б.“ ЕАД.
На 08.09.2015 г. страните са подписали договор
за мобилни услуги № *********, с който на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ******и мобилно устройство Huawei E3531 Telenor 21 Mbps.На ответника е предоставен сертификат
за пакетни услуги Combo+№
********* от 08.09.2015 г., съгласно
който за мобилни номера 0******, ******се прилагат търговски отстъпки от
абонаментните такси.
С договор за мобилни услуги № ********* от
20.11.2015 г. на ответника са предоставени мобилен телефонен номер ******и
мобилно устройство Tablet
Alcatel
Pixi3
7 Black.Съгласно
сертификат за пакетни услуги Combo+№ ********* от 20.11.2015 за мобилни номера ******,
0******, ******се прилагат търговски отстъпки от абонаментните такси.
С подписване на договорите за мобилни услуги
ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора.
В чл.4 от договора за лизинг страните са
посочили, че с подписването на договора лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му е предал
устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата
документация.
Представена е фактура № **********/10.12.2015
г. за отчетния период 10.11.2015 г.-09.12.2015 г. за задължения на М.С.С. с
клиентски № ********* за мобилен номер
******за обща стойност на
задължения за предоставени мобилни услуги в размер на 77,92 лв. със срок за
плащане-25.12.2015 г.Фактура
№ **********/10.01.2016 г. е издадена за отчетния период
10.12.2015 г.-09.01.2016 г. и включва задължения: за мобилни номера ******, ******и 0******
в общ размер
на 32,57
лв. с ДДС със срок за плащане-25.01.2016 г.Ищецът е издал и
фактура № **********/10.03.2016 г. за задължение
за плащане на неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в общ размер на
770,37 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual Black в общ размер на
179,82 лв. с ДДС.
От заключението на
приетата пред настоящата инстанция комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица Н.Д. и Е.М. е установено, че процесните фактури № № **********/10.12.2015
г., **********/10.01.2016
г. и **********/10.03.2016
г. са осчетоводени в счетоводството на
„Т.Б.“ ЕАД и по счетоводни данни не са платени.Общият размер на сумите по тях
възлиза на 1 066,32 лв.Задължението по фактура № **********/10.12.2015
г. е намаляло до 73,57 лв. поради
доброволно плащане, извършено на 28.04.2017 г. в размер на 0,54 лв., а
останалата разлика от 3,81 лв. е от кредитно известие № **********/10.02.2016
г.Неизплатените лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual Black в общ размер на
179,82 лв. с ДДС /18 броя по 9,99 лв./.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.В частта,
с която са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.92 ЗЗД решението е влязло в сила поради необжалването му.
Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за претендираните суми за
предоставени далекосъобщителни услуги и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът
е бил уведомен за издадената заповед по чл.410 ГПК по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Първоинстанционният съд е
приел, че страните са в облигационни правоотношения по договори за мобилни
услуги от 05.08.2015 г., 08.09.2015 г., 20.11.2015 г. и договор за лизинг от
07.09.2015 г., и че ответникът дължи на ищеца претендираните
суми за използвани мобилни услуги и лизингови вноски до прекратяване на
договорите.Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за погасителна
давност.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
От събраните по делото доказателства се установи, че
страните по делото са в облигационни правоотношения по договори за мобилни
услуги и договор за лизинг, като размерът на месечните абонаментни такси,
съответно лизингови вноски, е определен от страните в самите договори.От
приетата по делото комплексна техническа и съдебно-счетоводна експертиза е
установен размера на неизплатените услуги и на лизинговите вноски.Не се
установи ответникът да е извършил плащане на претендираните
суми.
Поради изложеното съдът счита, че предявените искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр.
чл.342, ал.1 ТЗ са основателни.
Несъстоятелно са оплакванията във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд не е изследвал
причините, поради които ответникът не е изплатил задълженията си, както и че
производството се е развило без участието на ответника.Причините за
неизпълнение на задълженията от страна на ответника са ирелевантни
за изхода на спора.Първоинстанционният съд е назначил
особен представителна ответника на основание чл.47, ал.6 ГПК, което е гаранция за спазване на процесуалните
му права.
Други мотивирани оплаквания не се съдържат във въззивната
жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото в нея.Решението е постановено след обсъждане на
относимите към предмета на спора доказателства и не противоречи на императивни материалноправни норми.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за въззивната
инстанция в размер на 600 лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК /300
лв.-възнаграждение за особен представител и 300 лв.-депозит по допуснатата
комплексна съдебна експертиза/.На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25
лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45812 от
19.02.2020 г. на СРС, 140 с-в, по гр.д.№ 67197/2018 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА М.С. С.с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на „Й.Б.“ ЕАД с ЕИК ******и със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
600 лв.-разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.С. С.с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК на Софийски градски съд сумата от 25 лв.-държавна
такса по въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.