Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кюстендил, 14.08.2023 г.
Кюстендилският окръжен съд,
в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Ваня Богоева
при участие на
секретаря Любка Николова,
като разгледа докладваното
от съдия Ваня Богоева т. д. № 56 по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е
иск с правно основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано въз основа
на искова молба от И.Р.К., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, адв. С.Н.,
срещу ***ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес па управление: ****представлявано
от управителя ****,, с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1
във вр. с чл.79. ад. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 143 440,43 лева,
представляваща предоставена в заем от ищеца на ответника парична сума по сключен
между тях договор за паричен заем от 28.10.2014 г. С исковата молба е заявена и
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума, считано от дачата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът излага съображения за това, че по
силата на договор за паричен заем, сключен на 28.10.2014 г. ищецът И.Р.К. е
предоставил на ответното дружество ***ООД, представлявано от И.М.Ч., сумата от
143 440.43 лева.
Договорът за заем бил подписан от страна
на ищеца и управителя на ответното дружество. Процесната сума била преведена по
банков път в деня па подписване на
договора – 28.10.2014 г., съгласно т.2 от раздел „Предмет на
договора“.
Отбелязва се, че по силата на т. 1 от
раздел „Срок и условия на договора“ ответното дружество се задължило да
възстанови получената в заем сума до 30.06.2015 г.
Твърди се, че в горепосочения срок,
както и до датата на предявяване па иска, заемът не е върнат от ответника,
независимо от непрекъснатите разговори между ищеца и управителя на ответното
дружество и уверението му, че ще върне заема, както и допълнително направените
инвестиции.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил и
договореното в т.3 от Раздел „Срок и условия от договора“ задължение за
трансформиране на паричния заем в пропорционален дял от капитала на
дружеството-заемател, като отбелязва, че дружествените дялове на ***ООД са
запорирани, предвид вписан запор на дружествен
дял от страна на ***ЕООД, ЕИК ***.
Сочи се, че договорът за заем не е
прекратяван. Паричният заем е деклариран в НАП от ищеца, съобразно изискванията
на ЗДДФЛ.
В отговора ответникът въвежда следните
възражения по иска:
На първо място оспорва депозираната
искова молба като недопустима.
Твърди, че от разпоредбите на сключения
между страните договор се прави извода, че същия представлява предварителен
договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на ответното
дружество.
Отбелязва, че към момента на сключване
на договора И.Ч.е бил едновременно управител на ответното дружество и управител
на един от съдружниците в ***ООД, а именно дружеството ***ЕООД, и в това си
качество е могъл да договори продажбата на дружествени дялово от капитала на
ответното дружество.
Сочи, че от единственото представено
писмено доказателство за наличие на правоотношение между страните се прави
извод, че действителната воля на страните е била да се прехвърли дялово участие
в ***ООД на ищеца, т.е. престацията на ***ООД е да прехвърли дялове от капитала
си.
Като основание за нередовност на
исковата молба се посочва, че ако ищецът е желаел да получи твърдяната
представена сума, той е следвало да развали договора, след което
престацията ставала парична и едва
тогава можело да се претендира като притезателно право.
Предвид изложеното се твърди, че ищецът
не разполага с правен интерес да търси защита за връщане на заемната сума, с
оглед на това, че той разполага с конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Отбелязва се, че с исковата молба не се
твърди наличие на предварителен договор, пък бил той и развален, твърденията на
страната не се доближават нито до иска но чл. 19 ЗЗД, нито до иск за връщане на
даденото без основание.
Коментират се т.1 и т. 2 от раздел
„Прекратяване на договора“, като се сочи, че ищецът не е изпълнил договорения
между страните механизъм за едностранно прекратяване на договора с 30-дневно
предизвестие в случай на неизпълнение от заемателя на задължението си да
прехвърли дружествени дялове и прекратяване на договора към момента на подаване
на отговора не е налице /в същия смисъл се позовава и на твърдяното от ищеца в
исковата молба/.
Твърди, че към датата на подаване на отговора
ищецът може само да иска прехвърляне на част от капитала на ***ООД, тъй като
правото му да развали договора е погасено по давност.
Отбелязва се, че запорът на част от
капитала на ответното дружество от страна на ***ООД е върху притежавана от ***ЕООД
част от капитала, което дружество не е било представлявано от И.Ч.и като трето
за съглашението лице съгласно него следва да се приложи хипотезата на чл. 21,
ал. 1 от ЗЗД. Същевременно се сочи, че същият запор е вдигнат, но дори и да е
бил наложен върху дялове, притежавани върху друга част от капитала на
дружеството, то престацията пак е могло да бъде изпълнена от страна на
ответника, при желание на ищеца да придобие дялове.
Акцентира, че ищецът с посоченото в исковата
молба навежда твърдение, че търсената от него сума е по алтернативна престация,
каквато не е уговорена в договора.
В отговора се прави анализ на сключения
между страните договор, за който се твърди, че макар наименуван „договор за
паричен заем“ съдържа всички елементи от фактическия състав на предварителен
договор по смисъла на ЗЗД. Сочи се, че в него са изчерпателно посочени
условията за сключване на окончателния договор с предмет дружествени дялове,
който окончателен договор е следвало да бъде сключен до 30.06.2015 г. Посочена
е и цената, която следва да се плати за прехвърляне на дяловете. В подкрепа на
това твърдение, че процесният договор е всъщност предварителен договор, се сочи
т. 3 от раздел „Срок и условия“ на договора и се твърди, че сумите са
представяни до 30.06.2015 г., след което паричния заем следвало да се
трансформира в дялово изражение от капитала на ответното дружество. Отделно се
сочи, че в договора липсвало задължение на ***ООД да върне заемната сума и да
плаша лихва по заема.
Твърди се, че ищецът не е заплатил към
момента на подаване на отговора цената по договора, нито е заявил желание след
30.06.2015 г. да му бъдат прехвърлени съответните дружествени дялове, а
твърденията на ищеца за отправени покани към управителя на ответното дружество
да изпълни задължението по договора, а именно - да прехвърли съответните
дружествени дялове, не отговаряли на истината. Определя пасивността му като
липса на воля да притежава правото да получи дяловете или паричната им
равностойност.
- 2 -
На следващо място, в отговора се твърди,
че договорът с нищожен поради целена от страните абсолютна симулация -
прикритата сделка с предварителния договор за покупка на дружествени дялове от
ищеца в ответното дружество, което се потвърждавало и от ищеца в исковата
молба. В подкрепа на твърдението си ответника сочи, че в договора е записано,
че след посочената в него крайна дата 30.06.2015 г. вече не съществува
задължение за връщане на парична сума, а за прехвърляне на дружествени дялове,
и отбелязва, че ако целта на договора е била за връщане на паричен заем, е
трябвало да се начисли неустойка или законна лихва за забава, каквато не е
предвидена.
С отговора се въвежда изрично възражение
за изтекла погасителна давност на исковата претенция, като се твърди, че след
изтичането на 29.06.2015 г. паричната престация се трансформира в част от
капитала на ответника и към 30.06.2015 г. престацията на ищеца не е била
парична, а за записване на дялове от капитала на ответното дружество.
Отбелязва се, че исковата молба е
депозирана на 01.07.2020 г., което е 5 години и 2 дни след като ответникът е
следвало да престира обратно средства.
В допълнителната искова молба се
въвеждат следните доводи във връзка с оспорванията от страна на ответното
дружество:
Оспорват се твърденията на ответника за
недопустимост на исковата претенция и се твърди, че за ищецът е налице правен
интерес от предявяване на осъдителния иск за главница.
Оспорва се твърдението на ответника, че
представения с исковата молба договор представлявал предварителен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на ответното дружество, като
се сочи, че не е налице такъв предварителен договор, нито с ответника, нито с
трето лице.
Подчертава се, че договорът не притежава
характеристики на предварителен договор.
Отбелязва се, че предвид
обстоятелството, че не е придобит дял от капитала на ответното дружество, по
силата на договора, за ответника е налице задължение за връщане на заетата сума
по договора.
Оспорват се въведените от ответника с
отговора твърдения за симулативност на сключената между страните сделка и се
сочи, че не е налице каквато и да било писмена следа, която да доказва или
прави вероятна симулация.
Оспорва се твърдението на ответника, че
след 30.06.2015 г не съществувало задължение за връщане на паричната сума, а за
прехвърляне на дружествени дялове, като се посочва, че изрично в договора е
записано задължението на заемателя ***ООД да върне сумата.
Твърди се, че сумата от 143 440,43 лева
е преведена по банков път на ответното дружество, което се потвърждавало от
представените към допълнителната искова молба извлечения от банкови сметки.
Акцентира се, че изразеното в договора
за заем съгласие не е привидно.
Подчертава се, че от липсата на уговорка
за задължение на заемателя да плаща лихва върху сумата, предоставена в заем, не
може да се прави извод за липса на воля относно връщането на сумата от
заемателя на заемодателя.
Оспорва се възражението на ответника за
изтекла погасителна давност, като се твърди, че исковата молба е подадена по
пощата на 29.06.2020 г., а освен това се позовава на чл. 3, т. 2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, според който за срока
от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение на 13.05.2020 г.,
давностните срокове са спират да текат.
С допълнителния отговор ответника:
Поддържа изцяло възраженията си против
допустимостта на исковата молба и оспорва твърденията на ищеца от
допълнителната искова молба относно редовност и основателност на исковата
претенция.
Твърди, че ищецът се опитва да въведе
алтернативност на престациите, какъвто извод не може да се изведе от
разпоредбите на процесния договор, а от него категорично се правел извода, че
крайна цел на договора е сключване на окончателен договор за покупко-продажба
на дружествени дялове.
Ответникът се позовава на конкретни
разпоредби от договора: т. 3 от Раздел „Срок и условия": права на ищеца -
б. „а“ и б. „б“ от Раздел „Права и задължения па страните": Раздел
„Прекратяване на договора“, като сочи, че подобни уговорки са несъвместими с
класически договор за заем.
Твърди, че в договора не фигурира
задължение за ищеца да получи обратно заемната сума, а само право да придобие
пропорционален дял от капитала на ответното дружество.
Подчертава, че сключеният между страните
договор има всички присъщи на предварителен договор белези.
Определя твърденията на ищеца от
исковата молба и допълнителната искова молба като противоречиви, като ищецът от
една страна твърди, че прехвърлянето на дяловете не се е осъществило заради
различни причини, а от друга твърди, че му се дължи само връщане на паричния
заем.
Пояснява, че оспорва представения в
заверен препис договор за заем по реда на чл. 193 от ГПК относно неговото
авторство.
Коментира представените с допълнителната
искова молба банкови извлечения, като твърди, че от тях е видно, че абсолютно
същите суми са предоставени на съшия ден като заем на ищеца от дружество ***ООД,
в което дружество ищецът е съдружник и единствен управител, а абсолютно същите
суми са били предоставени от ***ООД на ***ООД в предходни дни /на 27.10.2014 г.
ответното дружество заплатило на ***ООД сума от 72 000 лева, съответно на
28.10.2014 г. е заплатило сума от 71 440.43 лева/.
Твърди, че в случая разместване на блага
не е настъпило, а ищецът е превел по сметка на ответното дружество суми, които
са собственост на последното, във връзка и с което сочи, че поради липсата на
намаляване на имуществената сфера на заемодателя той е лишен от предвидената в
закона закрила, договор за заем в действителност не е сключван.
Съдът,при преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения договор за паричен
заем И.Р.К. предоставил в заем на ***ООД
сумата от 143 440.43 лева. Уговорено е, че паричната сума се предава в
деня на подписване на договора – 28.10.2014 г. Предаването на сумата се доказва
от приложените по делото извлечения от сметка на ищеца, от които се установява,
че от сметката на И.Р.К. на 28.10.2014 г. е преведена на дружеството ***ООД
сумата от 72 000.00 лева, а на 29.10.2014 г. – сумата от 71 440.43 лева.
В раздел „Срок и условия“ от процесния
договор е уговорено, че паричният заем се предоставя за срок до 30.06.2015 г.
Лихва по заема не се начислява и не се дължи. Страните са договорили, че след
изтичане на срока на договора, паричният заем ще се трансформира в
пропорционален дял от капитала на дружеството заемател, след като се отчетат
допълнително инвестираните средства за периода до 30.06.2015 г.
Като задължение на заемателя е вменено
да възстанови в пълен размер или при наличие на допълнителна договореност,
отделни вноски за погасяване на заема в уговорените срокове.
Уговорена е възможност договора да се
прекрати и с трансформирането на задължението като пропорционална част от
капитала на дружеството на заемателя преди уговорения срок.
От
заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице Г.В., се установява, че титуляр на сметката с IBAN ***, валута BGN, тип -
разплащателна сметка в ***АД е ***ООД, с ЕИК ***, като същата е открита на
22.10.2012 г. и закрита на 27.02.2017 г. В банковата сметка на дружеството ***ООД
постъпват суми от сметка с IBAN *** ***
-3 -
***
АД с титуляр И.Р.К. /дата - 29.10.2014 г. - час 13:42:59/, както следва: на
28.10.2014 г. сумата от 72 000.00 лева с основание „заем“, а на 29.10.2014
г. сумата от 71 440.43 лева с основание „заем“. Посочената сума е
осчетоводена в счетоводството на ответното дружество на 29.10.2014 г. и
записана в Дневник главна книга за период 01.10.2014 - 31.10.2014 г. , като
основание на записа е записано: “получен заем от И.К.“. Към посочените дати от
месец 10 – ти и 11-ти 2014 г. счетоводството на дружеството ***ООД е водено
редовно, според изискванията на ЗСч и други приложими нормативни актове към
този момент. Размерът на преведените от ***ООД суми към ***ООД в периода 01.10.2014
г. - 30.10.2014 г. е 143 440.43 лева /сто четиридесет и три хиляди четиристотин
и четиридесет лева и 0.43 ст./, преведени на следните траншове:
-
На 27.10.2014 г. - сума в размер на 72
000.00 лева /седемдесет и две хиляди лева/, отразено в хронологичния опис па ***ООД
с/ка 402 /доставчици/, за периода 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г.;
-
На 28.10.2014 г. - сума в размер на 71
440.43 лева /седемдесет и една хиляда четиристотин и четиридесет лева и 0.43
ст./ - /отразено в хронологичния опис на ***ООД с/ка 402 /доставчици/, за
периода 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г.:
Размерът ма трансферираните средства от ***ООД към И.Р.К. в периода
27.10.2014 г. - 30.10.2014 г., съгласно извлечение от с/ка /***в лева, с
титуляр И.Р.К. на ***АД от 30.08.2021 г. - период от 01.10.2014 г. до
30.10.2014 г., е както следва:
-
На
28.10.2014 г. от разплащателна с/ка на ***ООД *** е кредитирана сума в размер
на 72 000.00 лева /седемдесет и две хиляди лева/;
-
На
29.10.2014 г. от разплащателна с/ка на ***ООД *** е кредитирана сума в размер
на 71 440.43 лева /седемдесет и една хиляда четиристотин и четиридесет лева и
0.43 ст./
Според
експерта е налице абсолютна идентичност на сумите, които са прехвърляни между
трите лица в цифровото им изражение. Уточнява, че при единия от преводите
сумата не е идентична с другите трансфери /вместо 72 000.00 лв. е 71 440.43 лв./,
но видно от хронологичния опис на ***ООД, с/ка 402 /доставчици/ за период
01.10.2014 г. - 31.10.2014 г. /от предоставена справка към 03.09.2020 г./,
двете по-горе посочени суми формират крайно салдо в размер на 143 440.43 лв.
От допълнителната съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че преводите от ***ООД са направени към ***ООД на
база на сключен договор за закупуване на производствена машинна/инсталация.
***ООД е отразило в счетоводството си
получените от ***ООД преводи и е включило в дневниците за продажбите си
издадената данъчна фактура.
***ООД е отразио направените преводи
като вземане от доставчици по аванси и не е отразило издадената през месец
октомври данъчна факира за направените авансови преводи.
***ООД е получило преводи oт ***ООД общо
в размер на 143 440.43 лева., за които е издало в законоустановения срок
данъчна фактура с данъчна основа 119 533.69 лева и ДДС в размер на 23 906.74 лева.
Фактурата е отразена в дневника на продажбите на ***ООД за месец октомври 2014
г. По сключения на 22.10.2014 г. договор не са правени други преводи, не са
издавани други данъчни документи с изключение на ф-ра №**********/28.10.2014 г.
с данъчна основа 119 533.69 лева и ДДС в размер на 23 906.74 лева. На база на
сключения тристранен договор, собственик на произведената инсталация става ***
ЕООД. Съгласно договора 50% от стойността на машината се заплаща авансово,
подписано е споразумение, съгласно което направеният от ***ООД превод следва да
се приспадне от задължението на *** ЕООД. ***ЕООД издава данъчна фактура към ***ООД
за стойността на направения от ***ООД превод към ***ООД. ***ООД е отразил в
счетоводните си регистри издадената от *** данъчна фактура, както и издаденото
от ***ООД кредитно известие за направения към тях на 27.10.2014 и 28.10.2014 г.
превод и ги е включил в дневника си за покупките за месец декември 2014г. В
резултат на това разчетите с ***ООД за направените преводи към 31.12.2014 г. са
закрити в счетоводството на ***ООД. Експертът установява, че има решение на
съдружниците на ***ООД за предоставяне на заем на И.К.. Съшият е отразен в
счетоводството на ***ООД като вземане по предоставен заем с всяка погасителна
вноска е отразявано намаляване на вземането. Вещото лице сочи, че не са
установени доказателства, че *** ООД е изплатил заема на И.Р.К.. На база на
сключения тристранен договор, ***ООД е отразило в своето счетоводство коректно разчетите с „***"
ООД и ***ЕООД. Сключеният тристранен договор е отразен в счетоводните регистри
на ***ООД. Издадено е кредитно известие за получените от „***" ООД
авансови преводи и е издадена данъчна фактура към ***ЕООД за 50% от стойността
на инсталацията. Издадените кредитно известие и данъчна фактура са включени в
дневника на продажбите на ***ООД за месец декември 2014 г. След предаване на
инсталацията е издадена данъчна фактура за остатъка от стойността по договора.
Фактурата също е включена в дневника на продажбите за месец декември 2014 г.
По делото са разпитани свидетелите: Н.В.К.,
З.Е.Л., Т.Л.В.и М.И.Ч...
Св. Н.К.– съпруга на ищеца И.К. сочи, че
работи в дружеството ***ООД като Директор „Човешки ресурси“. Имало уговорка
между ищеца и г-н Ч. да започнат междуфирмена работа с двете дружества – ***ООД
и ***ООД във връзка с направата на пелетни инсталации. ***ООД изработило
машините, но ***ООД нямало пари да ги заплати. Поради това се разбрали ищецът –
като физическо лице да му предостави заем, с който да плати изработените
машини. Тъй като ищецът не разполагал с налична сума взел заем от ***ООД и ги
превел по сметка на ***ООД. Заемът към последното дружество бил изплатен от И.К.
в края на 2015 г. И.Ч.така и не върнал заетата сума. Свидетелката потвърждава,
че имало тристранен договор, според който лизингова компания ***ЕООД дава пари
на ***ООД да плати на ***ООД.
Св. З.Л.потвърждава предоставянето на
заем от И.К. на ***ООД. Това му било споделено лично от ищеца К., с когото били
дългогодишни познати, както и че Ч. не връщал заема.
СвТ.В.сочи, че през 2014 г. водила
счетоводството на ***ООД. Спомня си, че осчетоводила банково извлечение за
превод от ***ООД към ***ООД за сумата от 72 000.00 лева. След това тези
пари се върнали обратно от К. към ***ООД. После имало нов превод за сумата от
71 000 и нещо лева пак от ***ООД към ***ООД и впоследствие сумата пак се е върнала
обратно от К. към ***ООД. За превода имало проформа фактура, но свидетеля не си
спомня основанието за превода. Парите, пристигнали от К., били дадени като
заемни средства и така били осчетоводени.
Св. М.Ч. потвърждава,
че през 2014 г. съществували търговски правоотношения между ищеца и ответното
дружество. Машините, закупувани от ***ООД ги карали при К., който ги
прекопирвал с цел евентуалната им бъдеща продажба. През 2014 г. имало идея да
се прехвърлят пари от *** - 4 -
ООД
към К. чрез ***ООД и след това да се върнат обратно в ***ООД. В подробности
нямал представа каква е идеята на тези парични преводи.
При преценка на изложеното от фактическа
страна, от правна съдът намира следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Установената
в производството фактическа обстановка въз основа на събрания доказателствен
материал води до извод за основателност на предявения иск. Безспорно е, че
страните са в облигационни правоотношения по силата на договор за заем от
28.10.2014 г. Установено е, че заетата сума е преведена от ищеца на ***ООД на
два транша, както следва: на 28.10.2014 г. сумата от 72 000.00 лева с основание
„заем“, а на 29.10.2014 г. сумата от 71 440.43 лева с основание „заем“.
Посочената сума е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество на
29.10.2014г. и записана в Дневник главна книга за период 01.10.2014 -
31.10.2014г. , като основание на записа е записано :“получен заем от И.К.“.
Както вещото лице отчита в допълнителната съдебно – счетоводна експертиза не са
ангажирани доказателства, че ****ООД е изплатил заема на Е. Р.К.. Няма
доказателства да е изпълнено и договореното в т.3 на раздел „Срок и условия на
договора“ задължението да бъде трансформирано в пропорционален дял от капитала
на дружеството заемател. Съдът не споделя защитната теза на ответното
дружество, че процесният договор е всъщност предварителен договор за покупка на
дружествени дялове. Анализът на съдържанието му изключва тази хипотеза. В
последния изрично страните са уговорили размера на заетата сума, как и кога
същата е реално предадена, как и в какъв срок подлежи на връщане. Опционната
уговорка за възможност за изкупуване на дружествени дялове от капитала на
дружеството заемател е допустима, с оглед въведения в чл.9 от ЗЗД принцип на
договорната свобода, но не може да се приеме, че тази уговорка променя
съществените белези на сключения договор за заем. Не се установява и сочената
симулативност на договора за заем, прикриваща договор за изкупуване на
дружествени дялове. Нито свидетелските показания, нито съдържанието на
процесния договор, индицират такава хипотеза.
Експертът
подробно аргументира, че преводите от ***ООД са направени към ***ООД на база на
сключен договор за закупуване на производствена машинна/инсталация, което се
потвърждава и от свидетелските показания – сравни показанията на св. М.Ч., свТ.В.и
св. Н.К.. Както експертът пояснява,
дружеството ***ООД е получило преводи от ***ООД общо в размер на 143 440.43 лева,
за които е издало в законоустановения срок данъчна фактура. Движението на
сумата от 143 440.43 лева въз основа на договореностите, постигнати на
база на сключения тристранен договор. Съгласно последния, собственик на
произведената инсталация става *** ЕООД. 50% от стойността на машината се
заплаща авансово, подписано е споразумение, съгласно което направеният от ***ООД
превод следва да се приспадне от задължението на *** ЕООД. ***ЕООД издава
данъчна фактура към ***ООД за стойността на направения от ***ООД превод към ***ООД.
***ООД е отразил в счетоводните си регистри издадената от *** данъчна фактура,
както и издаденото от ***ООД кредитно известие за направения към тях на
27.10.2014 и 28.10.2014 г. превод и ги е включил в дневника си за покупките за
месец декември 2014 г. В резултат на това разчетите с ***ООД за направените
преводи към 31.12.2014 г. са закрити в счетоводството на ***ООД. В заключението
се съдържат данни, че има решение на съдружниците на ***ООД за предоставяне на
заем на И.К.. Съшият е отразен в счетоводството на ***ООД като вземане по
предоставен заем с всяка погасителна вноска е отразявано намаление на
вземането. На база на сключения тристранен договор, ***ООД са отразили в своето счетоводство коректно разчетите с „***"
ООД и ***ЕООД. Сключения тристранен договор е отразен в счетоводните регистри
па ***ООД. Издадено е кредитно известие за получените от „***" ООД
авансови преводи и е издадена данъчна фактура към ***ЕООД за 50% от стойността
на инсталацията. Издадените кредитно известие и данъчна фактура са включени в
дневника на продажбите на ***ООД за месец декември 2014 г. След предаване на
инсталацията е издадена данъчна фактура за остатъка от стойността по договора.
Фактурата също е включена в дневника на продажбите за месец декември 2014 г.
Следователно,
въз основа на така събраните доказателства, се формира извод за основателност
на предявения иск – налице е паричен заем, който не е трансформиран в
пропорционален дял от капитала на дружеството заемател. Не са ангажирани
доказателства, че дружеството – заемател е върнало заетата сума. От
заключението на основната и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза се опровергава
довода на ответното дружество, че разместване на блага не е настъпило, а ищецът
е превел по сметка на ответното дружество суми, които са собственост на
последното.
Исковата
претенция не е погасена по давност, каквото възражение е въведено от ответното
дружество. Изискуемостта на вземането е от 30.06.2015 г. Исковата молба е
подадена по пощата на 29.06.2020 г., т.е. преди да е изтекъл петгодишният давностния
срок за погасяване на вземането предвид чл. 110 ЗЗД.
С
оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца. Съгласно приложен списък по
чл.80 ГПК и платежни нареждания се доказват следните разноски: 5 737.62
лева за заплатена държавна такса, 200 лева за депозит за вещо лице и 4398.81
лева адвокатско възнаграждение. Сторените разноски ще бъдат възложени в тежест
на ответното дружество на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ***ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес па управление: **** да заплати на И.Р.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 240, ал.1 във вр.с чл.79 ЗЗД , сумата от
143 440,43 лева, представляваща предоставена в заем от ищеца на ответника
парична сума по сключен между тях договор за паричен заем от 28.10.2014 г.
ОСЪЖДА ***ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес па
управление: **** да заплати на И.Р.К., с
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание 78, ал.1 ГПК разноски по водене на
делото както следва: 5 737.62 лева за заплатена държавна такса, 200 лева за
депозит за вещо лице и 4398.81 лева адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му пред Софийския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: