Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр. София, 12.11.2018 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ- ри въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на 12.11.2018 г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа докладваното от съдия
Георгиев гражданско дело № 609 по описа на ОС - София за 2018 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 3 от ГПК и е
образувано по жалба вх. № 05740/11.07.2018г. по изп.
д. № 20137930400073 на ЧСИ Наталия Дангова, подадена
от длъжника по делото Н.С. и ипотекарните длъжници М.С. и Е.С.. Жалбата е насочена срещу
постановление за възлагане на недвижим имот с идентификатор 65231.913.51.2.1,
ведно с прилежащия му недвижим имот с идентификатор 65231.913.51.2.9, както и 1,09 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж,
издадено на 19.06.2018г., вкл. в частта за разноските и за разпределението на
сумите. Жалбоподателите твърдят, че принудителното изпълнение върху имота е
незаконно, тъй като те нямали качеството ипотекарни длъжници. Считат, че, независимо от учредената върху имота
ипотека в полза на взискателя, не били налице
законовите предпоставки за насочване на изпълнението срещу този имот, тъй като
заповедта за изпълнение била издадена на основание чл. 417, т. 2, а не т. 6 от ГПК. Правят извод, че това обстоятелство опорочава обжалваното възлагателно постановление. Настояват за отмяната на
последното и за заличаването им като страни в изпълнителното производство,
както и за прекратяване на принудителното изпълнение, насочено срещу този имот.
Намират, че посоченото правно основание не дава право на взискателя
да насочи изпълнението върху имота, независимо от това, че той е ипотекиран.
Развиват съображения относно ипотечния акт в качеството му на основание за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. Излагат доводи, че наддавателното предложение на определеното за купувач лице
е било нередовно, тъй като то касаело само недвижим имот с идентификатор
65231.913.51.2.1, но не и прилежащия му недвижим имот с идентификатор 65231.913.51.2.9, нито 1,09 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж,
които също били предмет на публичната продан. Считат, че така формулираното наддавателно предложение опорочава процедурата по надлежно
наддаване, а съдебният изпълнител е допуснал съществено процесуално нарушение
като е обявил именно този наддавач за купувач на
имота. По сходни съображения считат за нередовно и наддавателното
предложение на участника в публичната продан П.. Намират за процесуално
нарушение и това, че не им е бил връчен препис от обжалваното възлагателно постановление. Навеждат довод, че продаденият
недвижим имот е несеквестируем, защото ипотеката не
била надлежно подновена. Сочат, че не била извършена нова оценка на имота,
независимо че са поискали такава, а имотът е оценен неправилно поради
несъобразяване с намиращата се на стената му авторска картина. На последно
място, изразяват становище, че публичната продан е започнала при необосновано
ниска начална цена, откъдето правят извод, че наддаването не било надлежно
проведено. Във връзка с горното, анализират разпоредбата на чл. 484, т. 4 от ГПК. Молят съда да отмени обжалваното възлагателно
постановление.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не
е подаден писмен отговор на жалбата нито от взискателя
по делото – „ОББ“ АД, нито от останалите лица (наддавачи
в публичната продан), на които е бил изпратен препис от нея (л. 626 – 630 от
изпълнителното дело).
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното
дело и с изложени мотиви по обжалваното действие от страна на съдебния
изпълнител, който описва събитията по делото в хронологична последователност,
както и подаваните от длъжниците предходни жалби и
резултата от тях. Счита жалбата за неоснователна. Сочи, че изпълнението е
насочено върху недвижими имоти, собственост на ипотекарните
длъжници, които са обезпечили вземането на кредитора
към главния длъжник. Била учредена договорна ипотека върху тези имоти, която
обезпечава процесното вземане и е била подновена
преди изтичане на 10- годишния срок. Счита, че публичната продан е била
организирана и проведена в съответствие с разпоредбите на ГПК при предоставяне
на пълната дължима информация за това. Намира, че наддавателните
предложения са валидни и наддаването е извършено законосъобразно, а имотът е
възложен по най- високата предложена цена.
І. По
редовност и допустимост
Видно от намиращите се на л. 502 от изпълнителното дело квитанции за изпращане на уведомления до страните за изготвеното постановление, същото е било изпратено на жалбоподателите на 02.07.2018г. Поради това и с оглед отбелязването върху плика, с който е подадена жалбата (09.07.2018г. – л. 15 от настоящото дело), съдът намира, че законоустановеният едноседмичен срок за обжалването му е бил спазен. Освен това, жалбата изхожда от надлежни страни – длъжник и ипотекарни длъжници по изп. д. № 20137930400073 на ЧСИ Наталия Дангова – поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса, поради което няма пречка, жалбата да бъде разгледана по същество. Самото й р
азглеждане следва да се
извърши в закрито съдебно заседание поради следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.
437, ал. 1 и 2 от ГПК, само подадените от трети лица жалби се разглеждат във всички случаи в
открито заседание, докато жалбите, подадени от страните, се разглеждат по
начало в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или
вещи лица. В конкретния случай съдът намира, че жалбоподателят Н.С. е длъжник в
материалното правоотношение и фигурира като такъв в издадения изпълнителен
лист, а Е.С. и М.С. имат качеството на ипотекарни длъжници,
т.е. всички жалбоподатели са страни по изпълнителното дело. Това важи и за ипотекарните длъжници, тъй като,
в резултат от насочване на принудителното изпълнение срещу ипотекирания имот,
се засяга тяхно собствено имуществено право, което те защитават лично в
изпълнителния процес. Следователно, ипотекарните длъжници М.С. и
Е.С., макар и да имат качеството на задължени лица, различни от главните страни
в материалното правоотношение, се явяват длъжници по
принудителното изпълнение и като такива са страни в изпълнителния процес. В
същия смисъл е и правната теория (С. Ж., М. А, С. О., П. В., И. Р.,
"Българско гражданско процесуално право", изд. "Сиела", девето преработено и допълнено издание, стр.
971) и съдебната практика (Решение № 413 от 10.10.2013
г. на ОС - София по в. гр. д. № 789/2013 г., Решение № 363 от 4.08.2014 г. на
ОС - София по в. гр. д. № 604/2014г., Решение № 522 от 22.11.2016 г. на ОС -
София по в. гр. д. № 668/2016 г., Решение № 199 от 12.03.2018 г. на ОС - Бургас
по в. гр. д. № 355/2018 г., Определение № 877 от 2.08.2018 г. на ОС - Плевен по
в. гр. д. № 568/2018 г, и Определение № 186 от 8.06.2018 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 232/2018 г., Решение № 544 от
28.09.2009 г. на ОС - София по гр. д. № 855/2009 г., ТО, Определение № 119 от
28.09.2009 г. на ОС - София по гр. д. № 855/2009 г., ТО, Определение № 436 от
11.03.2010 г. на САС по гр. д. № 407/2010 г., ГК, 1-ви с-в).
·
Не може да се приеме, че ипотекарният
длъжник е "трето задължено лице" по смисъла на ГПК, тъй като този правно-
технически термин се използва само за обозначаване на лице, срещу което
длъжникът в материалното правоотношение има вземане - годен обект на
принудително изпълнение (арг. от разпоредбите на чл.
450, ал. 3 от ГПК, чл.
452, ал. 3 от ГПК, глава XLV от ГПК).
·
Не може
да се приеме, че ипотекарният
длъжник е трето лице по смисъла на чл.
435, ал. 4 от ГПК, тъй като тази разпоредба предвижда като единствено
условие за допустимост на жалбата му упражнявано от него владение към момента
на запора или възбраната, а като предпоставка за уважаването й - доказване на
правото на собственост върху вещта. Доколкото ипотекарният длъжник по дефиниция
ипотекира свой собствен имот като обезпечение за чужд дълг, тези предпоставки
биха били винаги налице, т.е. жалбите на ипотекарните длъжници
по чл.
435, ал. 4 от ГПК биха били винаги основателни. Според настоящия съдебен
състав, това не съответства на волята на законодателя, а същинската цел на
разпоредбата е да брани лица, чиито собственически права се засягат без
основание в резултат от принудителното изпълнение и именно те са означени с
термина "трето лице" по смисъла на този нормативен текст.
Следователно, ипотекарният
длъжник не попада сред тези лица, тъй като, учредявайки ипотека за чужд дълг,
той доброволно е създал годно правно основание за насочване на принудителното
изпълнение върху собствения му имот.
По така изложените
съображения, съдът намира, че ипотекарният
длъжник не е трето лице по смисъла на чл.
435, ал. 4 от ГПК, а е страна в изпълнителния процес. Аналогично
становище се застъпва и в Определение № 3810 на САС по в. гр. д. № 5370/2016
г., но с уточнението, че когато ипотекарният длъжник „… изрично отрича, че е длъжник по
изпълнението, т.е. че не е ипотекарен
длъжник, но е приет от съдебния изпълнител за такъв, той може да обжалва
действието по насочване на изпълнението върху негов имот като трето лице и при
процесуалните предпоставки, уредени в чл.
435, ал. 4 ГПК. Такова отричане е налице винаги, когато жалбоподателят
твърди, че по отношение на него не се разпростират субективните предели на изпълнителния
лист по смисъла на чл.
429, ал. 3 ГПК … поради нищожността на законните ипотеки, респ. поради
несъществуване на главното парично задължение, за обезпечение изпълнението на
което са учредени процесните законни ипотеки.
Следователно, обстоятелството, дали тези фактически твърдения отговарят на
фактите от обективната действителност, предпоставя
основателността, а не допустимостта на жалбата.“ В конкретния случай,
наистина, жалбоподателите М.С. и Е.С. формално оспорват качеството си на ипотекарни длъжници, но
оспорването им не се основава на обстоятелства по чл. 435, ал. 4 от ГПК, нито
касае валидността на ипотеката или съществуването на главното задължение, а се
свежда до претендирано от тях тълкуване на закона
относно обвързаността им от издадения изпълнителен лист. Поради това настоящият
съдебен състав намира, че в действителност те не оспорват, че са ипотекарни длъжници (по смисъла
на цитираното по- горе определение на САС), а само възможността за насочване на
принудително изпълнение върху ипотекирания от тях имот за обезпечение на чужд
дълг. Следователно, подадената от Е.С. и М.С. жалба също следва да се разгледа в
закрито заседание, а оспорването,
касаещо качеството им на ипотекарни
длъжници, не обуславя разглеждането й в открито
съдебно заседание.
ІІ. По
същество.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка.
Изпълнителното дело е образувано при ЧСИ Наталия Дангова по изпълнителен лист от 03.10.2012г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение от същата дата по ч.гр.д. № 1011/2012г. на
Самоковския районен съд в полза на „ОББ“ АД. Освен тези документи, към молбата
за образуване на делото са били приложени и пълномощни, а също и нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека от 08.11.2007г., от който се установява, че
на 05.11.2007г. „ОББ“ АД отпуска на Н.С. ипотечен кредит в размер на 94800 лв.,
а за обезпечаване на връщането му М.С. и Е.С. учредяват в полза на кредитора
договорна ипотека върху недвижим имот с идентификатор 65231.913.51.2.1,
недвижим имот с идентификатор
65231.913.51.2.9, недвижим имот с идентификатор 65231.913.51.2.6 и
недвижим имот с идентификатор
65231.913.51.2.8, ведно с 1,09 % ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж. Ипотеката е подновена по молба от
01.11.2017г. (л. 616 от изпълнителното дело).
Изпратена е покана за доброволно изпълнение, проучено
е имущественото състояние на длъжника и са наложени обезпечителни мерки.
На ипотекарните длъжници е било връчено съобщение за насрочване на опис на
ипотекираните имоти, един от които е предмет на обжалваното в настоящото
производство възлагателно постановление (л. 42 и 44
от изпълнителното дело).
Описът е извършен на 04.06.2013г., като за това
действие е съставен протокол (л. 54 от изпълнителното дело).
Изготвена е оценка на процесния
имот – л. 66 - 73 от изпълнителното дело.
Насрочена е първа публична продан на трите описани
имота за периода от 12.08.2013г. до 12.09.2013г. и е разпоредено,
тя да се разгласи по реда на чл. 487 от ГПК, както и да се уведомят страните по
делото. Определени са и начални цени, от които да започне наддаването, като за процесния имот цената е 82500 лв.
На 13.09.2013г. съдебният изпълнител е обявил тази
продан за нестанала поради неявяване на купувачи (л. 110 от изпълнителното
дело).
С молба от 24.09.2018г. (л. 112 от изпълнителното
дело) взискателят е поискал насрочване на втора по
ред публична продан при цена, равна на 80 % от началната такава (т.е. 66000 лв.
за процесния имот).
Проданта е била насрочена за периода от 18.01.2014г.
до 18.02.2014г., но също е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи
(л. 127 от изпълнителното дело).
Следваща публична продан е била насрочена за периода от
08.04.2014г. до 08.05.2014г. при начална цена на процесния
имот в размер на 64000 лв., но отново е обявена за нестанала по същите
причини.
На 15.05.2014г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на нова публична продан при цена,
равна на 80 % от цената, при която е проведена последната нестанала публична
продан.
Тази продан е била насрочена за периода 18.08.2014г. -
18.09.2018г. и отново обявена за нестанала, а съдебният изпълнител е указал на взискателя, че има възможност да поиска определяне на нови
начални цени на имотите, като в противен случай последните ще бъдат освободени
от изпълнение.
В отговор на тези указания взискателят
е поискал определяне на нови начални цени на основание чл. 494, ал. 2, изр. 3
от ГПК.
На 14.10.2014г. съдебният изпълнител е издал
постановление, с което е изнесъл имотите на публична продан за периода от
13.11.2014г. до 13.12.2014г., като е определил начална цена за процесния такъв в размер на 62000 лв.
С оглед обявяването и на тази публична продан за
нестанала, взискателят е поискал провеждане на нова
такава при начална цена в размер на 80% от предходната начална цена, но и тази
публична продан (състояла се между 24.02.2015г. и 24.03.2015г.) е била обявена
за нестанала.
По искане на взискателя от
15.04.2015г., съдебният изпълнител е спрял производството по изпълнителното
дело, считано от 21.04.2015г.
Същото е било възобновено на 08.02.2016г. и е
възложено изготвяне на нови оценки на имотите, като за процесния
такъв оценката е 72000 лв. (л. 220 от изпълнителното дело).
На 10.06.2016г. съдебният изпълнител е насрочил нова
публична продан за периода от 29.06.2016г. до 29.07.2016г. при начална цена на процесния имот 54000 лв.
И тази продан е била обявена за нестанала, а взискателят е поискал провеждане на нова такава при цена,
равна на 80 % от цената, при която се е провела нестаналата първа публична
продан. Така, цената на процесния имот е била
определена на 43200 лв., а проданта е насрочена за периода от 21.09.2016г. –
21.10.2016г.
Поради неуспеха и на тази продан, взискателят
е поискал определяне на нови начални цени на продаваните имоти (л. 253 от
изпълнителното дело).
Съдебният изпълнител е определил цена в размер на
44220 лв. и е насрочил нова продан за периода от 13.12.2016г. до 13.01.2017г.,
която също е обявена за нестанала.
С молба от 25.01.2017г. взискателят
е поискал извършване на нова продан при цена, равна на 80% от началната цена,
при която е била проведена обявената за нестанала публична продан. Така, новата
начална цена за имота е била определена в размер на 35376 лв., а проданта е
насрочена за периода 18.03.2017г. – 18.04.2017г.
На тази продан са били продадени само имотите с
идентификатори 65231.913.51.2.6 и 65231.913.51.2.8, т.е. гаражът и
самостоятелното таванско помещение с предназначение – ателие за творческа
дейност.
По искане на взискателя от
24.04.2017г., съдебният изпълнител е определил нова начална цена от 37500 лв.
на все още непродадения имот – апартамент с идентификатор 65231.913.51.2.1,
заедно с прилежащото му мазе с идентификатор 65231.913.51.2.9 и 1,09% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, а
проданта е била насрочена за периода от 03.07.2017г. до 03.08.2018г.
Тази продан е била обявена за нестанала, а на
15.08.2017г. взискателят е поискал насрочването на
нова такава при цена, равна на 80% от предходната начална цена.
В отговор на искането, съдебният изпълнител е насрочил
нова продан за периода от 15.11.2017г. до 15.12.2017г. при цена от 33750 лв.,
но същата не е била извършена, с оглед подадена срещу нея жалба.
На 17.11.2017г. М.С. и Е.С. са поискали прекратяване
на изпълнителното производство, а, след отказа на съдебния изпълнител да уважи
молбата им, те са обжалвали този отказ пред ОС- София. С решение №
67/15.02.2018г. (необжалваемо в тази му част) съдът е
оставил жалбата без уважение, а в останалите части, с които е било прекратено
производството по жалби на същите лица от 17.11.2017г. и 23.11.2017г. за отмяна
на действията на съдебния изпълнител по провеждане и пренасрочване
на публичната продан, решението е потвърдено с определение № 2114/05.07.2018г.
по ч.гр.д. № 3171/2018г. на САС.
На 08.05.2018г. съдебният изпълнител е насрочил нова
публична продан за периода от 15.05.2018г. до 15.06.2018г., определяйки начална
цена на имота в размер на 33750 лв. Уведомления в този смисъл са били изпратени
до взискателя и длъжниците,
и са били получени от последните на 11.05.2018г. (л. 403 от изпълнителното
дело).
От документите на л. 404 от изпълнителното дело се
установява, че обявления за проданта са били поставени на таблото за обявления
в кантората на съдебния изпълнител, както и по местонахождението на имота.
Изпратено е и обявление за поставяне в сградата на общ. С.(л. 406 от
изпълнителното дело), на таблото за обявления в сградата на РС- С.(л. 409 от
изпълнителното дело) както и в интернет (л. 407 от изпълнителното дело). В
резултат от това, съдебният изпълнител е приел, че проданта е редовно
разгласена (л. 408 от изпълнителното дело).
На 21.05.2018г. е подадена частна жалба срещу тази
продан, но тя е била оставена без уважение с необжалваемо
решение № 220/21.06.2018г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 342/2018г. (л.
490 – 495 от изпълнителното дело). Със същото решение е оставено без уважение и
искането за спиране на проданта.
Видно от документите на л. 445 – 457 от изпълнителното
дело, в проданта са участвали трима наддавачи – М.
Б., В. Б. и Д. П.. Наддавателните предложения са
подадени в срока на проданта, а наддавачите са внесли
изискуемия по закон задатък.
С протокол от 18.06.2018г. (л. 455 – 456 от
изпълнителното дело) съдебният изпълнител е констатирал постъпването на наддавателните предложения, отразил е единственото
направено устно наддавателно предложение от страна на
М. Б. за 39375 лв., и, поради липса на други такива, я е обявил за купувач на
продавания имот срещу внасянето на предложената от нея цена в 14- дневен срок.
След доплащане на пълния размер на цената на имота (л.
613 от изпълнителното дело), на 19.06.2018г. съдебният изпълнител е издал
обжалваното в настоящото производство постановление за възлагане на имота в
полза на купувачката Б.(л. 615 от изпълнителното дело).
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Съгласно
Определение № 186 от 8.06.2018 г. на ВтАС по в. ч.
гр. д. № 232/2018 г. „ипотекарният длъжник може да обжалва
онези действия, които е легитимиран да обжалва длъжникът в изпълнението, с
изключение основанията за несеквестируемост, съгласно
чл.
445, ал. 1 от ГПК“. Следователно, по отношение на подадените от ипотекарните длъжници жалба са
приложими същите ограничения, които важат и за длъжника в изпълнителното
производство. По- конкретно, разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК изброяват изчерпателно действията, които подлежат на обжалване от длъжника
(и ипотекарния длъжник) в изпълнителното производство
и те не могат да се тълкуват разширително (арг. от мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
както и Определение № 100 от 19.01.2011
г. на ПАС по ч. т. д. № 1218/2010 г. и Решение № 1518 от 4.03.2014 г. на СГС по
в. гр. д. № 1422/2014 г.).
Съгласно относимата към
конкретния казус разпоредба на чл. 435, ал. 3 от ГПК, постановлението за
възлагане може да се обжалва от длъжника (респ. ипотекарния
длъжник) в изпълнителното производство единствено поради това, че наддаването
при публичната продан не е извършено надлежно, или че имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена.
По отношение на първото основание е налице
задължителна съдебна практика (т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК), съгласно
която на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане подлежат
единствено действията на съда и наддавачите във
връзка с подадените тайни наддавателни предложения в
продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на
изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите
при провеждане на наддаването с явни наддавателни
предложения с фиксирана стъпка. Изрично изключени от проверка са действията,
които подготвят наддаването, без да се включват в него, а именно - връчването
на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването
на проданта.
В същия смисъл е и по- старата незадължителна съдебна
практика, според която надлежното извършване на
наддаването се свежда само до спазване на изискванията на чл. 489, чл.
490 и чл. 492 от ГПК (Определение № 640 от 7.04.2011 г. на САС по ч. гр. д. № 983/2011 г., Определение №
1422 от 23.09.2010 г. на САС по ч. г. д.
№ 1253/2010 г., ГК, Определение № 2054 от 15.05.2014 г. на ОС - Благоевград по
в. гр. д. № 311/2014 г.).
След формиране на горната практика е предприето
изменение в ГПК (ДВ бр.
86 от 2017 г.), съгласно
което подлежи на обжалване и отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на
имуществото по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК (арг. от чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК), но в случая такъв
отказ няма (виж. по- долу), поради което обсъждането на тази хипотеза (макар и
принципно възможна) е безпредметно.
Следователно, в случая основанията на длъжника и ипотекарните длъжници за
оспорване на постановлението за възлагане поради ненадлежно извършено наддаване
са ограничени единствено до нарушения на така цитираните нормативни текстове,
регламентиращи действията
на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за
това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на
наддаването.
С оглед така изложените принципни съображения, съдът
направи следните правни изводи по конкретния казус:
Неоснователно жалбоподателите М.С. и Е.С. поддържат,
че нямат качеството на ипотекарни длъжници.
Точно обратното се установява от договора за учредяване на ипотека, намиращ се
на л. 8 – 9 от изпълнителното дело, в който те фигурират именно като такива.
Неоснователно тези лица поддържат, че не били налице
законовите предпоставки за насочване на изпълнението върху ипотекираните имоти
поради това, че заявителят бил подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 417, т. 2, а не на основание чл. 417, т. 6 от ГПК.
Според настоящия съдебен състав, тези законови предпоставки съществуват винаги,
когато едно лице е ипотекирало свой имот за обезпечаване на чужд дълг,
независимо от правното основание, на което кредиторът е избрал да защити
правата си по съдебен ред (арг. от чл. 136, т. 3 от ЗЗД).
Поради същите съображения, ирелевантно
(макар и обективно вярно) е твърдението на ипотекарните
длъжници, че в изпълнителния лист не фигурира пълното
правно основание за неговото издаване.
По аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК,
неоснователно е и възражението на М.С. и Е.С., че взискателят
не разполага с изпълнителен лист срещу тях. Във връзка с това, неоснователно
тези жалбоподатели се позовават на Решение № 953
от 26.04.2013 г. на САС по в. гр. д. № 1664/2013 г., тъй като в него е било
прието, че насочването на изпълнението срещу лице, което не фигурира като
длъжник по издадения изпълнителен лист, съставлявало нарушение само защото в
разгледания от САС казус не е било налице визираното в чл.
429, ал. 3 от ГПК изключение. Както се обоснова по- горе, настоящият случай
попада именно в хипотезата на това изключение, поради което така цитираната
практика е неприложима към него.
Неоснователно жалбоподателите считат, че наддавателното предложение на обявеното за купувач лице не
е отговаряло на законовите изисквания. Наистина, предложението на л. 445 от
изпълнителното дело касае само имот с идентификатор идентификатор
65231.913.51.2.1, без посочване на прилежащите му 1,09 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на прилежащото му
мазе с идентификатор 65231.913.51.2.9. Следва да се има предвид, обаче, че,
съгласно трайната съдебна практика (напр. Решение № 574 от 3.07.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 1755/2008 г., I г. о., ГК), „общите
части не са самостоятелни, те следват собствеността на отделните обекти и
затова при прехвърляне на обект от етажната собственост или при делба
съответната част от идеалните части се прехвърля автоматично, дори и да не е
упомената“. В същия
смисъл е и изричната разпоредба на чл. 98 от ЗС, съгласно която „принадлежността
следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго“. В случая няма
данни за такава уговорка, а и в протокола за насрочване на публичната продан от
08.05.2018г. (л. 398 от изпълнителното дело) достатъчно ясно е посочено, че
главната вещ (апартамент с идентификатор 65231.913.51.2.1) се изнася на публична продан заедно
с прилежащото й мазе № 2 с идентификатор 65231.913.51.2.9, както и 1,09% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Нещо повече: независимо че тези обекти са описани отделно, те изрично са
третирани от съдебния изпълнител като един недвижим имот (при което думата
„имот“ е използвана винаги в единствено число), а началната цена, от която да
започне публичната продан, е само една и е определена общо, за разлика от
всички предходни продажби, при които за всеки отделен продаван обект на
собственост е посочена самостоятелна продажна цена (виж. напр. протокола от
21.11.2016г. на л. 260 от изпълнителното дело). Поради това няма съмнение, че
предмет на публичната продан от 08.05.2018г. е бил само един имот, а наддавателното предложение се отнася именно за него –
такъв, какъвто е обявен за продан, независимо от непрецизната формулировка на наддавача.
По аналогични съображения, съдът намира за
неоснователен и довода за нередовност на наддавателното
предложение на наддавача П., доколкото и в това
предложение продаваният обект може да бъде несъмнено идентифициран, независимо
че не е посочен неговият идентификатор.
Неоснователно жалбоподателите считат за процесуално
нарушение обстоятелството, че не им е бил връчен препис от обжалваното възлагателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл.
436, ал. 1 от ГПК, „жалбата
се подава чрез съдебния изпълнител … в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението“. Видно е, че процесуалният закон
изисква единствено съобщаване на обжалваемото
действие (или акт) на съдебния изпълнител, но не и прилагане на препис от него
към самото съобщение. Така, за разлика от задължението на съда да връчва на страните
препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване (арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК), такова задължение за съдебния
изпълнител не съществува. Следователно, невръчването на препис от обжалваното възлагателно постановление не съставлява процесуално
нарушение, което го опорочава. Отделно от това, дори да се установи такова
обстоятелство, то не е годно да обуслови отмяна на постановлението, доколкото
не е сред основанията, на които длъжникът може да обжалва последното (арг. от чл. 435, ал. 3, fine
от ГПК).
Неоснователен е и доводът за несеквестируемост на имота поради това, че ипотеката не е
била подновена преди изтичане на 10- годишен срок от вписването й (чл. 172, ал.
1 от ЗЗД). Видно от молбата на л. 616-617 от изпълнителното дело, ипотеката е
била подновена една седмица преди изтичането на този срок. Освен това, както се
посочи по- горе, на това основание постановлението за възлагане може да се
обжалва само от длъжника по изпълнението, но не и от ипотекарните
длъжници. На последно място, дори срокът да не е
спазен, следва да се имат предвид мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, съгласно които „ипотеката обвързва
ипотекарния
длъжник (ипотекираният имот става секвестируем),
когато и да е вписана“, а, видно от поставения върху молбата печат, подновяването
е надлежно вписано.
Неоснователен е и доводът, че публичната продан е
започнала при необосновано ниска начална цена, откъдето жалбоподателите правят
извод за ненадлежност на проведеното наддаване. На
първо място, съгласно т. 8 от цитираното по- горе Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане
подлежат единствено действията на съда и наддавачите
във връзка с подадените тайни наддавателни
предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с
право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка, но не и
началната цена, от която е започнало наддаването. Наистина, актуалната редакция на
разпоредбата на чл. 485 от ГПК допуска оспорване на определената стойност на
имота, а оттам – и на началната продажна цена. Такова оспорване, обаче, е
допустимо само във връзка с първата публична продан (арг.
от чл. 485, ал. 6 от ГПК), каквато процесната не е, а
и се провежда в самостоятелно производство, регламентирано в ал. 2 и ал. 3 на
цитираната разпоредба, като евентуалният отказ на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка подлежи на самостоятелно обжалване (чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК), без да има характера на релевантен аргумент в производството по обжалване
на възлагателно постановление по реда на чл. 435, ал.
3 от ГПК (каквото е настоящото).
Поради същите съображения, неоснователен е и доводът
за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неизвършване на нова оценка
на имота по искане на жалбоподателите, още повече, че единственото тяхно искане
в този смисъл е било направено с молба от 25.07.2017г. (л. 343 от
изпълнителното дело), т.е. преди изменението на ГПК, даващо право на длъжниците по делото да правят такова искане, поради което
към момента на извършването му искането е било недопустимо.
На последно място, съдът констатира, че жалбата е
насочена и срещу „ … частта за разноските … и разпределението на сумите …“, но
обжалваното постановление не съдържа произнасяне по такива въпроси, поради
което тя е лишена от предмет в тази й част. Така, съдът не е надлежно сезиран и
не следва да се произнася по съответната й част.
По така изложените съображения, жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
05740/11.07.2018г. по изп. д. № 20137930400073 на ЧСИ
Наталия Дангова, подадена от длъжника по делото Н.С.
и ипотекарните длъжници
М.С. и Е.С., и насочена срещу постановление за възлагане от 19.06.2018г на
недвижим имот с идентификатор 65231.913.51.2.1, ведно с прилежащия му недвижим
имот с идентификатор 65231.913.51.2.9,
както и 1,09 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Делото да се върне на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 в КЧСИ.
Председател: Членове: 1.
2.