№ 1142
гр. ....., 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110151373 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявен от „ЗАД „БВИГ” АД срещу СО осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника
да плати на ищеца сума в размер на 295,91 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт” във връзка с щета №
........., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 02.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени доводи, че на .......... г., водачът Б.С.В..,
управлявайки с разрешената от закона скорост лек автомобил марка „.......”, с
регистрационен № ......, собственост на С.П.В.., движейки се в по ......., с посока на
двужение към ........“, при извършване на маневра „завой на ляво” за продължаване на
движението по ........“, попада в несигнализирана и необезопасена дупка в средата на
пътното платно, вследствие на което на моторното превозно средство са нанесени
материални щети. Сочи се, че лекият автомобил марка „.......” е застрахован при ищеца
по застраховка „Каско Стандарт”, с полица № .........., валиднат към датата на
осъществяване на инцидента. Твърди се, че във връзка с нанесените в резултат пътно-
транспортното произшествие /ПТП/ щети на увреденото МПС при ищеца е образувана
щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 295,91 лв.
Изложени са доводи, че с изплащането на застрахователното обезщетение „ЗАД
„БВИГ” АД, на основание чл. 410 Кодекса за застраховането КЗ), встъпва в правата на
застрахования собственик на увреденото имущество срещу СО, която е отговорна за
поддържането на пътя. Твърди се, че до СО е изпратена регресна покана за
възстановяване на заплатеното, но плащане не е извършено. Съобразно изложеното е
направено искане предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който оспорва предявените искове, като неоснователни.
1
Оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил към датата
на ПТП. Оспорва да е налице покрит застрахователен риск и наличието на причинно –
следствена връзка между механизма на настъпване на процесното ПТП и причинените
щети на процесния лек автомобил. Изложени са доводи, че водачът на увредения
автомобил има изключителна вина за настъпване на инцидента. При условията на
евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване. Съобразно изложеното е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД за плащане на сума, претендирана от ответника, в качеството му на
стопанин на пътя, на който е реализирано процесното пътно-транспортно
произшествие /ПТП/, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца
по договор за имуществена застраховка водач.
По аргумент от чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата –
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е
посочено, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато са налице
основанията за това. В конкретния случай исковете са насочени срещу СО във връзка с
твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на общински път и
отстраняване и сигнализиране на препятствия по него, във връзка с което се твърди да
са настъпили твърдените имуществени вреди.
Предвид изложеното, по предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил, 2) в срока на застрахователното покритие на който е
настъпило събитие, за което ищецът носи риска, както и 3) че в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи по неговото
определяне, както и че 4) увреждането е настъпило вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответника, който не е изпълнил
задължението си за поддържане на пътя, като негов стопанин.
В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е положило
дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
От представените по делото писмени доказателства – застрахователна полица
„КАСКО Стандарт" с № .........., с валидност от 20.07.2020 г. до 19.07.2021 г. /л. 9 от
делото/, с приложени към нея общи условия, съдът намира за установено по делото
наличието на валидно възникнало правоотношение по застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към датата на настъпване
на пътно-транспортното произшествие – .......... г. Застрахователният договор е
формален, като писмената форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като
условие за неговата действителност /застрахователният договор се сключва писмено
във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал.
2
1, изр. 2 КЗ, Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част
от договора. В случая процесната застрахователна полица по застраховка „Каско
Стандарт“ е подписана от застрахователя и от застрахования, поради което
изискуемата писмена форма за действителност е спазена, т.е. възраженията на
ответника СО за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение са
неоснователни.
За неоснователно съдът намира и релевираното възражение от ответника за
липса на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ и наличието на виновно противоправно поведение на ответника
във връзка със стопанисването на процесния общински път.
За да достигне до този извод, на първо място, съдът съобрази показанията на
свидетелите Б. С. В. и Г. И. В. /л. 85 и сл. от делото/, които кредитира като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, включително и със заключението на приетата съдебна-
автотехническа експертиза. От показанията на посочените свидетели съдът приема за
установено осъществяването на процесния инцидент на посочените в исковата молба
дата и място – град ....., .........“, както и причината за реализирането му – наличие на
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. От показанията на
свидетелите съдът намира за установено и че водача на лекия автомобил е било
обективно невъзможно да избегне дупката, тъй като същата е била покрита с вода,
както и че се е движил с ниска скорост и не е имало предупредителен знак за
препятствие на пътя.
На следващо място, съдът съобрази и неоспореното от страните заключение на
съдебна-автотехническа експертиза /л.1 93 и сл./, което кредитира като компетентно и
обективно изготвено. От същото се установява, че с оглед представените по делото
доказателства, от техническа гледна точка механизмът на настъпване на пътно-
транспортното произшествие е следният:
На .......... г. лек автомобил марка „.......“, с рег. № ......, се движи в град ..... по
.........“, водачът предприема маневра „завой на ляво” към ........“, където превозното
средство попада в дупка на пътното платно. От така представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в уведомлението за щета и отразените в описа на
застрахователя видими увреждания, се налага извода, че щетите лекия автомобил се
намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на .......... г.
произшествие в град ...... Вещото лице е констатирало, че стойността, необходима за
възстановяване на щетите на процесния лек автомобил, настъпили вследствие на
обсъжданото пътно-транспортно произшествие, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на инцидента е 388,58 лв.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
град ....., като мястото на настъпване на произшествието се установи от свидетелските
показания, то съдът приема за установено, че същият е част от общинската пътна
мрежа, което обосновава материалноправната легитимация на ответника. По аргумент
от чл. 31 от Закона за пътищата ответникът – СО, е длъжен да осъществява дейностите
по поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да
означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината, като юридическо лице,
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието
на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
3
ПТП вреди. Това обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда
на чл. 49 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ищцовото дружество е изплатило на собственика
на увредения автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” в
размера, посочен в исковата молба, на 04.10.2021 г. по образувана във връзка с
процесния инцидент щета № ..........
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че по делото е
безспорно установено, че увреденият има срещу ответника вземане по смисъла на чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД. С плащането на обезщетение за причинените с деликта вреди
застрахователят по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и
за него е възникнало регресно право срещу делинквента. Съгласно заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира по гореизложените
съображения, към датата на ПТП – .......... г., размерът на щетите, нанесени на
процесното моторно правозно средство, с регистрационен № СВ 3879 КР, възлиза на
388,58 лв. От ищеца се претендира сума в размер на 295,91 лв., като с оглед принципа
за диспозитивното начало в гражданския процес, предявеният осъдителен иск следва
да бъде уважен до претендирания размер. Наличието на необезопасена дупка на
пътното платно, вследствие на което на посочените в исковата молба време и място е
реализирано пътно-транспортно произшествие, е безспорно доказано по делото,
поради което съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на противоправно бездействие на ответника за поддръжка на процесния
пътен участък.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. По аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди
от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно, необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
В процесния случай ответникът не е ангажирал доказателства за установяване
твърдението си, че поведението на водача на МПС е допринесъл за настъпване на
инцидента. Нещо повече, наличието на дупка на пътното платно, както е в случая, не
представлява предвидимо за водача на моторно превозно средство препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява поведението си,
включително да избира скоростта си на движение или да спре. Ето защо съдът приема,
4
че пътно-транспортното произшествие е настъпило единствено поради наличието на
необезопасена дупка. В тази насока съдът съобрази и показанията на свидетелите Б. С.
В. и Г. И. В. /л. 85 и сл. от делото/, от които се установява, че за водача е било
обективно невъзможно да предотврати инцидента, тъй като дупката е била покрита с
вода и не е била обозначена. Не се установи и възражението на ответника, че водачът
се е движил с несъобразена скорост – от показанията на свидетелите съдът приема, че
скоростта на движение е била в нормативно установените рамки
В обобщение, по изложените съображения, предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД срещу СО е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца. От последния се претендират такива в общ размер на 730 лв., от които 300 лв.
платен адвокатски хонорар, 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице, и
80 лв. – депозит за свидетели. Следователно, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 730 лв., представляваща разноски, при съобразяване на
факта, че извършването им е доказано по делото с представени платежни документи.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с БУЛСТАТ: ........., с адрес: град ......., да заплати на ЗЕАД
„БВИГ”, ЕИК ........, със седалище в град ..... и адрес на управление: ........... 5, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД, сума в размер на 295,91 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
Стандарт” във връзка с щета № ........., образувана във връзка с пътно-транспортно
произшествие, реализирано на .......... г. в град ....., на .........”, при което на застрахован
при ищеца по застраховка „Каско Стандарт” лек автомобил марка „.......”, с
регистрационен № ......, са причинени имуществени вреди вследствие на попадане в
необезопасена дупка на пътното платено, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 02.09.2021 г., до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СО, БУЛСТАТ: ........., с адрес: гр.
......., да заплати на ЗЕАД „БВИГ”, ЕИК ........, със седалище в град ..... и адрес на
управление: ........... 5, сума в размер на 730 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5