№ 74
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110115126 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД. В условията
на евентуалност е предявен обратен иск с правно основание чл.54 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от В. А. В. против Министерство на
правосъдието, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
480,00 лева с ДДС, представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на
незаконосъобразен отказ, обективиран в определение с вх. рег.№ 2239/23.10.2023 г. на
Служба по вписванията - гр.София, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до
окончателното изплащане.
На основание чл.219, ал.3 ГПК по делото е приет за съвместно разглеждане
предявен от Министерство на правосъдието срещу третото лице-помагач Й. Д. У. – Г.
обратен иск – за осъждане на последната да заплати процесната сума от 480 лева, в
случай, че Министерство на правосъдието бъде осъдено за същата.
В исковата молба ищецът твърди, че със заявление с вх.рег.№ 1293/23.10.2023 г.
помощник-нотариус по заместване *************** при нотариус ***************, с
рег.№ 157 на НК, с район на действие СРС, сезирала Служба по вписванията –
гр.София с искане да бъде вписано обявено на 15.05.2023 г. в кантората й саморъчно
завещание. Поддържа, че към заявлението били приложени нотариално заверени
преписи от завещанието, протокол от неговото обявяване, данъчна оценка на
недвижимия имот, нотариално заверена декларация, схема на самостоятелния обект,
както и вносна бележка за дължимата такса за вписване. Въпреки това, с определение
от 23.10.2023 г. е постановен отказ с вх.рег.№ 2239/23.10.2023 г. да се впише
1
завещанието с мотиви, че в случая не било установено, че заявлението е подадено от
помощник-нотариус. Против постановения отказ била подадена частна жалба от
нотариус *************** чрез упълномощения от нея адвокат В. А. В. от САК, който
от своя страна оказал безплатна правна помощ на колегата си съобразно чл.38, ал.1, т.3
ЗА. За последното бил сключен договор за правна помощ и съдействие от 27.10.2023
г., в който било определено възнаграждение в размер на 400,00 лева, върху което се
дължи и ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС. Ищецът сочи, че с
определение № 2342 от 16.02.2024 г., по в.ч.гр.д.№ 12417/2023 г. по описа на СГС,
отказът е обявен за незаконосъобразен, отменен е, а на съдията по вписванията са
дадени указания да извърши необходимите действия по вписването. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от
предявения иск като излага съображения, че в случая ЗОДОВ е неприложим, а
отговорността се носи от ответника, който е възложител на работата на съдията по
вписванията.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника Министерство на
правосъдието се изразява становище за нередовност на исковата молба,
недопустимост, а по същество и за неоснователност на предявения иск. Поддържа се
становище, че с исковата молба се претендират разноски във връзка с постановен от
съдия по вписванията отказ за вписване, касае се за съдебно производство, в което
отговорността за разноски се урежда по правилата на чл.78 ГПК. Отделно от
предходното се излагат доводи, че отказът на съдията по вписванията се обжалва в
охранително производство, в което направените разноски са за сметка на молителя,
съответно няма как да произтекат вреди. По същество иска се оспорва по основание и
размер с доводи, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД. Не се оспорва
обстоятелството, че Министерство на правосъдието се явява възложител на работата,
доколкото съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието, след
проведен конкурс, за което се подписва трудов договор. Оспорват се обаче твърденията
на ищеца, че отказът на съдията по вписванията за вписване на саморъчно завещание,
представлява противоправно деяние, като се сочи, че последният е извършил преценка
за основателността на вписването в рамките на своите правомощия и законова
компетентност, а не е действал виновно. Поддържа се още, че към заявлението не са
били представени доказателства, че *************** е била вписана ката помощник-
нотариус по заместване, а от своя страна съдията по вписванията не е бил длъжен да
изследва представителната й власт. На следващо място ответникът излага
съображения, че ищецът в настоящото производство не е бил молител в
охранителното производство, по което е постановен отказът, а е осъществил безплатна
права помощ на свой колега, поради което не е доказана претърпяна загуба. Поддържа
се, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, а не
хипотетични такива. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между
2
твърдяната от ищеца вреда и извършеното от съдията по вписвания действие. В
условията на евентуалност, при евентуално осъдително решение спрямо него,
ответникът обуславя правен интерес от привличане на трето лице-помагач, като
предявява обратен иск против съдията по вписвания за сумата от 480,00 лева в случай,
че бъде осъден за същата, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на обратен иск ответникът Й. Д. Г.
изразява становище за недопустимост на предявения иск поради наличие на друг път
за защита на първоначалния ответник – по реда на КТ. По същество изразява
становище за неоснователност на исковата претенция, тъй като действията по
извършване на правна преценка от страна на съдията по вписвания не представляват
противоправно деяние по смисъла на чл.45 ЗЗД. Излагат се доводи, че в случая се
касае за специфична дейност, близка до правораздавателната, при която въз основа на
съответната професионална подготовка и опит, се постановява охранителен акт, чиято
правилност се проверява по съдебен ред. Дори при извод за неправилност на изводите
на съдията по вписванията при осъществяването на съдебен контрол, поведението му
по повод изпълнение на възложените му служебни задължения, не може да се
разглежда като противоправно. Излагат се аналогични на доводите на ответника МП,
че в охранителното производство разноските за са сметка на молителя, а
производството по обжалване на отказ на съдията по вписванията през окръжния съд е
част от производството по вписване. Отделно от предходното се поддържа, че
предявяването на иска представлява и недобросъвестно упражняване на права от
страна на ищеца, тъй като след постановяване на отказа, исканото вписване е
извършено два дни по-късно – на 25.10.2023 г., когато е входирано ново заявление за
вписване, отбелязване или заличаване. По изложените в отговора доводи и
съображения се поддържа, че при постановения отказ съдията по вписванията е
действал изцяло в своите правомощия и въз основа ва вътрешното си убеждение,
поради което не е причинил вреди, които да са в резултат на незаконни действия или
бездействия. Ето защо, моли съда да отхвърли предявения иск и присъди сторените
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от заявление от ***************,
помощник-нотариус по заместване при ***************, нотариус с район на
действие СРС до съдия по вписванията в гр.София с вх.рег.№ 1293/23.10.2023 г., за
вписване на обявено в кантората на нотариуса саморъчно завещание. Видно от
обективираното върху молбата определение е, че вписването на обявеното саморъчно
завещание е отказано с мотиви, че „удостоверяване на подписи и документи следва да
3
се извършва от помощник - нотариуса по заместване“.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 12417/2023 г. по описа на
Софийски градски съд е, че същото е образувано по подадена срещу отказа за
вписване жалба с вх.№ 18-00-72/30.10.2023 г. от ***************, нотариус с район на
действие СРС По делото е постановено определение № 2342/19.02.2024 г., с което
състав на съда е отменил отказа на съдията по вписванията при СВ – София,
постановен по заявление с вх.№ 1293/23.10.2023 г., като вместо това е постановил да
се извърши вписване в регистъра на Служба по вписванията при Районен съд –
гр.София на саморъчното завещание на *************** обявено с протокол от
15.05.2023 г. Видно от мотивите на определението е, че съдията по вписванията не е
компетентен да проверява дали лицето, извършило нотариалното удостоверяване и/или
поискало вписването на акта има качеството помощник-нотариус, както и да изисква
доказателства, удостоверяващи отсъствието на нотариуса.
По делото е приложен заверен препис от договор за безплатна правна защита и
съдействие, сключен на 27.10.2023 г. между ***************, нотариус с рег.№ 157 на
НК, с район на действие Софийски районен съд и ищеца в настоящото производство
В. А. В., по силата на който последният е поел задължение за оказване на правна
защита и съдействие при предпоставките на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, изразяваща се в
обжалване на отказ за вписване по заявление с вх.рег.№ 1293/23.10.2023 г. По делото е
приложен и заверен препис от пълномощно от същата дата.
С определение № 29716/23.07.2024 г. на основание чл.194, ал.1 ГПК съдът е
открил производство по оспорване истинността – автентичността на подписите за
„клиент“ и „адвокат“ в гореописания договор за безплатна правна защита и
съдействие от 27.10.2023 г.
По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, в което
вещото лице след изследване на оригинала на оспорения от ответника документ, е
констатирало, че подписът, положен за „клиент“ в договор за безплатна правна защита
и съдействие, сключен на 27.10.2023 г., е изпълнен от ***************, а подписът за
„адвокат“, е изпълнени от В. А. В..
С оглед предходното оспорването следва да бъде признато за недоказано, което
може да стане и с решението по делото, съгласно чл.194, ал.3, изр.1 ГПК, което в тази
част има характер на определение /в този смисъл решение № 135 от 3.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г.о. на ВКС/.
По делото е приложен заверен препис от заявление от ***************,
нотариус с район на действие СРС до съдия по вписванията в гр.София с вх.рег.№
75378/25.10.2023 г., за вписване на обявено в кантората на нотариуса саморъчно
завещание, като видно от поставения върху последното печат е, че същото е вписано
по имотната партида.
По делото е приложен заверен препис от трудов договор № СД-01-
4
629/26.11.2019 г., от който се установява, че Й. Д. У. – Г. е назначена на длъжност съдия
по вписванията и се намира в трудово правоотношение с ответника Министерство на
правосъдието.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът вече е изложил
мотиви относно допустимостта на предявения иск, а именно - че отговорността за
вреди, настъпили в резултат от действия на съдията по вписванията в кръга на
правомощията му, се реализира по общия исков ред на ГПК пред общите съдилища,
като исковете са с правна квалификация по чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ГПК /в този
смисъл са определение № 468/06.11.2019г. по ч.гр.д.№ 3479/2019г., ІІІ г.о. на ВКС и
определение № 55/23.10.2019г. по гр.д. № 34/2019г. на ВКС и ВАС, 5 чл. с-в./.
Отговорността на държавните органи е специфично проявление на
отговорността по чл.49 ЗЗД. Съгласно чл.279, ал.1 и ал.2 ЗСВ в районните съдилища
има съдии по вписванията, чиито брой се определя от министъра на правосъдието.
Съгласно чл.281 ЗСВ съдиите по вписванията се назначават от министъра на
правосъдието след провеждане на конкурс, поради което и именно Министерството на
правосъдието е органът, за който възниква отговорността да поправи вредите,
последица от незаконосъобразните действия на съдията по вписванията, макар те във
функциите си да са тяхно свързани с дейността на Агенцията по вписванията и
организационно да се причисляват към районните съдилища.
Съобразно нормата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствената тежест по иска с
правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД е за ищеца, който при условията на
пълно и главно доказване следва да установи извършено от служител на ответника във
връзка с възложената му дейност деяние, противоправен характер на деянието,
наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, както и
причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на
ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
В конкретния случай между страните не се спори, че Й. Д. У. – Г., заема
длъжността съдия по вписванията при Районен съд – гр.София по силата на трудов
договор от 26.11.2019 г., като възложител на работа се явява Министерство на
правосъдието.
Налице е и втората предпоставка от фактическия състав на горепосочената
правна норма, тъй като с определение № 2342/19.02.2024 г., постановено по ч.гр.д.№
12417/2023 г. по описа на Софийски градски съд, отказът на съдията по вписванията за
вписване на препис от саморъчно завещание, е отменен като незаконосъобразен.
5
Видно от приложения по ч.гр.д.№ 12417/2023 г. по описа на Софийски градски
съд договор за безплатна правна защита и съдействие от 27.10.2023 г. е, че ищецът в
настоящото производство е приел да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие
в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, предл. последно ЗА, тъй като клиентът е юрист.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА - в случаите по ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Обжалването на отказ да
се извърши вписване е вид охранително производство, което има едностранен
характер, без насрещна страна. Съгласно нормата на чл.541 ГПК, съгласно която
направените в охранителното производство разноски са за сметка на молителя.
Следователно дори обжалваният отказ да е отменен, за ищеца не съществува
възможност в рамките на охранителното производство да претендира присъждане на
сторените от него разноски. Няма пречка обаче по общия исков ред да претендира
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в сторените в
охранителното производство разноски, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния отказ.
С оглед предходното настоящият съд приема, че е налице и последната
предпоставка от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. На обезщетяване подлежат всички
имуществени вреди, от което следва, че ответникът по иска дължи да възстанови в
пълен размер направените от ищеца разходи, които са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждането. В конкретния случай, видно от приложения по делото договор
за правна защита и съдействие от 27.10.2023 г. е, че страните са договорили, че
правната помощ е безплатна - при предпоставките на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,
като размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения размер.
Съгласно чл.11 от горепосочената Наредба минималния размер на адвокатското
възнаграждение за обжалване на отказ за вписване е 400,00 лева, т.е. в претендирания
от ищеца размер. С оглед представеното по делото доказателство за регистрация на
ищеца по реда на ЗДДС, то върху възнаграждението се дължи и 20 % ДДС или сумата
от 80,00 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, изложено в хода на
устните състезания по делото относно липсата на правен интерес от обжалване на
отказа за вписване. Следва да се има предвид, че това възражение е било относимо в
производството по реда на чл.577, ал.1 ГПК, вр.чл.32а от Правилник за вписванията,
като в правомощия на СГС е била преценката относно допустимостта на подадената
жалбата. В конкретния случай, съдът е приел жалбата за процесуално допустима.
Следва да се отбележи още, че ищецът, в качеството му на адвокат по договор за
6
правна защита и съдействие, се е задължил да предостави безплатно такава, докато
наличието на правен интерес от обжалване на отказа на съдията по вписванията се
преценява по отношение на клиента по този договор, който е различен от ищеца в
настоящото производство.
Предвид гореизложеното, съдът приема предявения иск за основателен и
доказан в пълния предявен размер, поради което следва да бъде уважен.
По предявения обратен иск с правно основание чл.54 ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на предявения иск с правно основание чл.49
ЗЗД, следва да бъде разгледан предявения от Министерство на правосъдието против
третото лице – помагач Й. Д. Г. обратен иск.
Както бе посочено и по-горе, между страните не се спори относно наличието на
трудово правоотношение между Министерство на правосъдието и Й. Д. У. – Г., по
силата на което от 26.11.2019 г. последната заема длъжността съдия по вписванията
при Районен съд – гр.София. По делото не се спори и от приложеното ч.гр.д.№
12417/2023 г. по описа на СГС се установява, че Й. Г., като съдия по вписванията, на
23.10.2024 г. е постановила отказ по заявление с вх.рег.№ 1293/23.10.2023 г., отменен
като незаконосъобразен с влязло в сила определение на СГС от 19.02.2024 г.
С оглед предходното и предвид наличието на трудово правоотношение между
страните по предявения обратен иск, то отношенията между тях са приложими
разпоредбите на КТ. Съгласно чл.203 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в
резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. За вреда,
причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не
повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. С нормата на чл.206 ал.3 КТ
изрично е уредено правото на регрес, което възниква в полза на работодателя,
обезщетил третите лица за причинените от служителя вреди.
В хода на производството работодателят – Министерство на правосъдието, не
проведе пълно и главно доказване на подлежащите на установяване обстоятелства –
вредата да е причинена умишлено, да е в резултат на престъпление или да не е при или
по повод изпълнение на трудовите задължения, в които случаи се прилага гражданския
закон. В случая не бе установен умисъл у ответника, нито извършено престъпление, а
незаконосъобразните действия са извършени при и по повод изпълнението на
трудовите задължения на съдията по вписванията.
От друга страна, както е посочил и ответника по обратния иск в съответствие с
приетото в решение от 03.05.2022 г. по гр.д.№ 20129/2014 г. по описа на СГС,
ограничената имуществена отговорност се реализира по специален ред. В тези случаи,
работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на
отговорността на работника или служителя. Заповедта се издава в едномесечен срок от
откриването на вредата или от плащане на сумата на третото лице, но не по-късно от 1
година от причиняването й. Ако в едномесечен срок служителят не оспори
7
основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума по
трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в ГПК.
Предвиденият специален ред за ангажиране ограничената имуществена отговорност на
работника или служителя изключва възможността това да бъде направено в
настоящото производство.
Предвид гореизложеното, предявеният обратен иск е неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат останалите доводи на третото лице
помагач – ответник по иска.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се дължат на ищеца и третото лице помагач –
като ответник по обратния иск, които следва да бъдат възложени на ответника.
Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски за държавна такса и
експертиза в размер на 792,50 лева. На основание чл.38, ал.2 ГПК съдът определя
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в минимален
размер от 400,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност.
Горепосочените суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника Министерство
на правосъдието.
Ответникът по обратния иск не е направил разноски, като на основание чл.38,
ал.2 ГПК на процесуалния му представител следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 400,00 лева по аналогични на гореизложените
мотиви относно фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2 ГПК,
оспорването на истинността на договор за безплатна правна защита и съдействие,
сключен на 27.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45 ЗЗД *************** да
заплати на В. А. В., ЕГН ********** сумата от 480,00 лева с ДДС, представляваща
претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразен отказ, обективиран в
определение с вх. рег.№ 2239/23.10.2023 г. на съдия по вписванията при Служба по
вписванията - гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *************** против Й. Д. У.-., ЕГН **********
обратен иск с правно основание чл.54, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 480,00 лева - имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен
отказ за вписване, обективиран в определение от 23.10.2023 г. на съдия по
вписванията, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение на В. А. В. по
8
договор за безплатна правна защита и съдействие от 27.10.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 07.05.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *************** да заплати на В. А.
В., ЕГН ********** сумата от 792,50 лева, представляваща направените разноски в
производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ГПК *************** да заплати на адвокат
Е. Н. У., вписан в регистъра на САК, с личен № **********, сумата от 400,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна защита и
съдействие на ищеца в производството.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ГПК *************** да заплати на адвокат
И. В. Ю., вписан в регистъра на САК, сумата от 400,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие в производството
на ответника по обратния иск.
Решението е постановено с участието на Й. Д. У.-., ЕГН ********** – трето
лице-помагач на страната на ответника Министерство на правосъдието.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9