Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и втори юни юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.
Маргарита
Стергиовска
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Павлин Вълчев при Окръжна
прокуратура – гр.Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова
КАД № 67 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ - изм. ДВ бр.100/2019
г., в сила от 01.01.2020 г.
Производството е
образувано по реда на глава тринадесета
от АПК, във връзка с чл.285 ал.1 изр.3 от ЗИНС, въз основа на касационна жалба
с вх.ДА-01-1086/04.04.2019год. по описа на ШАС и допълнение към жалбата с вх. №
ДА-01-1092 от 04.12.2019год. по описа на ШАС от Е.Й.И.,понастоящем в затвора в
гр.Ловеч срещу Решение №36 от 20.03.2019 г. по адм.д. №417/2019 г. по описа на
АдмС в частта, с която е отхвърлен
предявения от Е.И. иск срещу ГДИН-София
за обезщетение в размер на разликата от 350.00 лв. до пълния предявен размер от
30 000лв. за претърпени неимуществени вреди ,както и в частта,с която е отхвърлен предявения от
ищеца иск за сумата в размер на 12 000лв.,представляваща мораторна лихва върху
главница от 30 000лв. за периода от 2014г. до 31.12.2018год.
Касаторът
изразява несъгласие с постановеното решение в атакуваната му част и моли същото
да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което да се уважи
предявената искова молба против Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» за
заплащане на обезщетение за причинените му за период
от 12.03.2014год. до 24.07.2014год. неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на ответника, за сумата над 350 лева до пълния претендиран размер от 30 000лева, ведно с претендираната лихва в размер на
12 000лв.,представляваща мораторна лихва върху главница от 30 000лв.
за периода от 2014год. до 31.12.2018год.. В съдебно заседание, касаторът се представлява от назначен процесуален
представител адв.Н.Д., която от името на своя доверител заявява, че поддържа
касационната жалба и по аргументи за неправилност на съдебното решение в
отхвърлителната му част отправя искане за неговата отмяна. В тази
връзка твърди, че по делото са установени по безспорен начин
незаконосъобразните действия и бездействия, осъществени от администрацията на
ареста спрямо Е.И., изразяващи се в това, че е пребивавал в следствения арест в
гр.Шумен при изключително лоши битови и нечовешки условия, както и при
унизително отношение спрямо задържаните лица.Счита,че определеният с решението
на съда размер на неимуществени вреди в размер на 350лв. за необоснован и
крайно несправедлив и несъответстващ на съдебната практика,вкл. и на практиката
на ЕСПЧ. С оглед на това счита, че искът е доказан по основание и размер,
поради което отправя искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му
част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, уважаващо
предявената искова претенция за сумата над
350лева до 30 000 лева, ведно с
претендираната лихва в размер на 12 000лв.
Ответната страна - Главна
дирекция «Изпълнение на наказанията» - гр.София, чрез процесуалния си
представител ст.юрисконсулт Светослава Славова, в депозиран писмен отговор
оспорва касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – град Шумен дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага обжалваното решение като валидно, допустимо и
правилно, да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното решение,
постановено в производство по реда на чл.284 и
сл. от ЗИНЗС, във връзка с чл.203 и сл. от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, състав на
Шуменския административен съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София да заплати на Е.Й.И.
сума в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди при престоя му в следствения арест в гр. Шумен
за периода от 12.03.2014г. до 24.07.2014г.,
ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на
исковата молба-31.12.2018год. до окончателното изплащане на сумата; както и е отхвърлил като неоснователен и
недоказан предявения от Е.Й.И. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - гр.София с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС в останалата му част и до размера на
претендираното обезщетение над 350лв. до 30 000 лева, ведно с претендираната лихва
в размер на 12 000лв.,представляваща мораторна лихва върху главница от
30000лв. за периода от 2014г. до 31.12.2018год..За да постанови този резултат,
съдът е констатирал, че исковата претенция в частта й, основаваща се на
твърдения за причинени вреди в резултат на незаконосъобразни действия /
бездействия, осъществени в периода от 12.03.2014г. до 24.07.2014г., е
основателна в частта й за сумата от 350 лева главница (за престой в Ареста в гр.Шумен), ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от датата на предявявяне на иска до окончателното
й изплащане.Досежно исковата претенция в останалата й част до размера на
претендираното обезщетение над 350 лева до 30 000 лева, ведно с претендираната
мораторна лихва в размер на 12 000лв.,представляваща мжраторна лихва върху
главница от 30 000лв за периода от 2014год. до 31.12.2018год. , основаваща
се на твърдения за причинени вреди в резултат на незаконосъобразни действия /
бездействия, осъществени в периода от 12.03.2014г. до 24.07.2014г., е приел, че
същата е неоснователна и недоказана, поради което я е отхвърлил.
Предмет на касационно оспорване е атакуваното решение в отхвърлителната му
част.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение в
атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от с.з. За да възникне
законовата отговорност, следва да бъде установена незаконосъобразността на
действията и бездействията, на които се основава иска и наличието на реално
причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.
При установената по делото
фактическа обстановка, правилно е приета в обжалваното решение неоснователност
на исковата претенция в частта й, отнасяща се за периода от 12.03.2014г. до 24.07.2014г., за сумата над 350 лева до 30 000 лева, ведно с претендираната мораторна
лихва в размер на 12 000лв.,представляваща мораторна лихва върху главница от 30
000лв за периода от 2014год. до 31.12.2018год..
Предявеният от Е.Й.И. иск против ГДИН в тази му част се основава на
това, че в гореупоменатият период, в който е пребивавал
в следствения арест в гр.Шумен е бил подложен на нечовешки и унизителни условия,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветряване,
условия за двигателна активност, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Установява се от доказателствата по делото
и, че ищецът е пребивавал в следствения арест в гр.Шумен в посочения в исковата
молба период от12.03.2014г. до 24.07.2014г. като обвиняем по мярка за
неотклонение «задържане под стража» и на 24.07.2014год. е бил приведен в
Затвора в гр.Ловеч.
По делото е установено по безспорен начин, че
в гореупоменатия период на пребиваване в Ареста в гр.Шумен Е.И. е бил поставен
в нечовешки и унизителни условия, изразяващи се в ограничаване ползването и липса на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липса каре за престой на открито и неспазване
на изискването за минимална площ на килията,в която бил настанен, т.е. в
условия, представляващи нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията
за защита на правата на човека, както и, че в резултат на незаконосъобразните
действия и бездействия на ГДИН е претърпял неимуществени вреди. Размерът на
тези вреди е напълно съобразен с изискванията на чл.52 от ЗЗД, доколкото е
определен по справедливост, при съобразяване на продължителността на престоя в
Ареста в гр.Шумен при установените неблагоприятни условия / приблизително
четири месеца/, както и предвид характера и интензитета на причинените
страдания и негативни преживявания. Обосновано предходната съдебна инстанция е
приела, че с оглед характера на деянието,извършено от служителите на
ответника,естеството и степента на претърпените от ищеца вредни последици,като
не се установява по делото същите да са довели до конкретно увреждане или
влошаване здравето на ищеца и като е отчел ,че констатациите за нарушение
правата на ищеца се основават единствено на обстоятелството,че същият е бил
настанен в килия при ограничаване порлзването на санитарен възел и течаща
вода,при липсата на разходки на открито и жизнена площ под законоустановения
минимум , размерът на дължимото обезщетение за престой за процесния период е в рамките на 350 лева, а
в останалата част до пълния претендиран от ищеца размер за разликата над 350лв.
до 30 000лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.Съдът е изложил
и подробни аргументи досежно неоснователността и недоказаността с оглед
съвкупния доказателствен материал по делото на претенцията на ищеца за
претърпени вреди вследствие липсата на пряка слънчева светлина и на
проветряемост на килия№5,в която пребивавал по време на престоя си в Ареста в
гр.Шумен.Правилно съдът отхвърлил и претендираните от ищеца мораторни лихви в
размер на 12 000лв. върху главницата от 30 000лв. за периода от
2014г. до 31.12.2018год. с аргумента,че вземането за обезщетение за
вреди,произтичащи от фактически действия и бездействия на администрацията става
изискуемо от момента на установяването им като незаконосъобразни,от който
момент се дължи и лихва за забава. В
тази връзка административният съд е изложил подробни аргументи, които напълно
се споделят от касационната инстанция и последната препраща към тях, на
основание чл.221, ал.2 , изр.2 от АПК.
В обобщение на изложеното
Шуменският административен съд приема, че първоинстанционният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като
липсва касационно основание за отмяна на неговото решение в атакуваната му част.
Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение в обжалваната му част, или несъответствие
с материалния закон.
Така мотивиран Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение
в атакуваната му част, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Е.Й.И.
иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС в
останалата му част и до размера на претендираното обезщетение над 350 лева до
30 000 лева, ведно с претендираната мораторна лихва в размер на 12 000лв., като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/20.03.2019г.,
постановено по административно дело № 417
по описа за 2018г.
на Административен съд – Шумен, в
обжалваната му част, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Е.Й.И. с
ЕГН **********, в момента в Затвора - гр.Ловеч, иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - гр.София с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС в останалата му част и до
размера на претендираното обезщетение над 350,00 лева до 30 000,00 лева, ведно
с претендираната мораторна лихва в
размер 12 000лв.,представляваща мораторна лихва върху главница от
30 000лв. за периода от 2014г. до 31.12.2018год.
Решението
в останалата му част, с която е
осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София да заплати на Е.Й.И. с ЕГН **********, в
момента в Затвора - гр.Ловеч, сума в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди при престоя му в следствения
арест в гр. Шумен за периода от
12.03.2014г. до 24.07.2014г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от датата
на исковата молба (31.12.2018г.) до окончателното ѝ изплащане, е влязло в
законна сила, като необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1.
.............................
2.
............................